Олег Пенковски спасява света от ядрена катастрофа, но плаща с живота си
През 1962 година погледите на целия свят са ориентирани към една страна – Куба. Един разследващ полет над територията на островната страна демонстрира инсталирането на нови ракетни силози – оръжие, което Куба в никакъв случай не е имала. В идващите седмици напражението сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се ускорява до алено. В предходните разногласия сред Кенеди и Хрушчов се показва храброст единствено пред телевизионния екран. Светът се разделя на комунисти и капиталисти. За страдание двете страни разполагат с нуклеарно оръжие и задоволително аргументи да стартират идващия световен спор. Самият Айнщайн е споделил доста по-рано, че Четвъртата Световна война ще се води с камъни и пръчки, в случай че въобще се стигне до такава.
Военните специалисти пресмятат милионите човешки загуби и резултатът от радицията. По всичко проличава, че руските ракети ще дойдат на острова и ще бъдат мотив за пряк спор сред източния и западния лагер. Именно в този миг на полуда ще се прояви един човек. Олег Пенковски демонстрира нечувана храброст и предава личната си страна в името на една по-висша цел – милионите човешки животи. Неговата информация се оказва основна в най-тежките договаряния от Студената война.
Олег Пенковски се ражда на 23 април 1919 година във Владикавказ. Така и не съумява да запомни татко си, който умира същата година в гражданската война, борейки се против червеногвардейците. Не е обожател на новия режим и все пак се причислява към Червената войска през 1937 година Немската войска пресича границата и в този миг всеки руснак, който може да държи оръжие е по-ценен и от злато. В началото на окупацията Олег получава предопределение в артилерията и в идващите няколко години ще бъде нараснал в чин офицер.
През 1944 година е ранен в лявата ръка, напуща фронтовата линия и е причислен към Главното разследващо ръководство. Неговата задача е да търси лабилни хора, които да трансформира в шпиони и да ги употребява на по-широката геополитическа сцена. ГРУ доста припомня на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че разликата е, че първото ръководство работи в много по-сериозен диапазон.
От 1949 до 1953 година Пенковски се образова за разследващ офицер, изместен е в Москва и продължава да извършва секретни задания. Седем години по-късно е нараснал в полковник, а по-късно става шеф на чужденстранната секция на Държавния комитет за съгласуваност и научни проучвания. Работата му предлага взор към западната технология и оръжейна техника, около нея стартира да натрупа информация за живота от другата страна на желязната завеса и несъмнено не остава удивен. Жестоките неистини и цензури го карат да се отхвърли от личната си татковина, която в този миг води една жестока борба. Същата година (1960 г.) съумява да съобщи известие до Централно разузнавателно управление на САЩ благодарение на двойка американски туристи. Думите на Олег са:
„ Бих Ви помолил да ме разглеждате като ваш боец. От през днешния ден нататък вашите въоръжени сили се усилват с един човек. “
Това е повече от подарък за английското МИ6. Шпионите на кралицата обезверено се пробват да внедрят сътрудник точно в този отдел, до момента в който Олег самичък не ги търси. Само една година преди посланието на Олег, сътрудниците съумяват да вербуват английски предприемач на име Гревил Уайн за сътрудник. Като притежател на компания за експорт на разнообразни инжинерни артикули, Гревил пътувал по целия свят и можел да употребява работата си като идеално прикритие за осъществяване и на дълга към родината си.
По време на пътешестване в Лондон през 1961 година Пенковски се среща с него и му подава пакет с документи. Британското разузнаване е в потрес и незабавно предава информацията на Централно разузнавателно управление на САЩ. Много скоро Олег ще получи контактите на Гревил и ще го търси за персонална среща. Британското досие на двойния сътрудник носи кодовото име „ Герой “. След като се потвърждава като предан сътрудник на западните сили, Пенковски стартира усърдна работа. За интервал от две години изнася повече секретни документи, в сравнение с всеки различен западен сътрудник. Съдържанието включва военни проекти, указания за приложимост на най-различно оръжие, диаграми на нуклеарни ракети и още доста други.
Износителят е точно Гревил Уайн, с който се срещат единствено един път. Осъзнавайки, че възможностите за залавяне са големи, Пенковски създава проект за замяна на информация. Вместо да се срещат и да възбуждат съмнението на сътрудниците и тайната полиция, руснакът чертае специфична карта и оставя документите в цигарени кутии и кутии за бонбони на разнообразни места в града. Дори и в миналото да е бил подозиран, Олег не се срещал с никого, живеел непретенциозно и умерено с фантазията, че един ден ще избяга от Съюз на съветските социалистически републики. Друг сътрудник в тази комплицирана и рискова игра е Джанет Чисхолм. Съпругата на английския сътрудник Рори Чисхолм – сътрудник на МИ6 под прикритие в посолството на Москва.
Когато се наложило да пътува до Англия, неговите сътрудници, както и сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) даже не го въвели в листата за наложително следене. На английска почва Олег приказва с Централно разузнавателно управление на САЩ и МИ6 към 140 часа, предава скъпи съветски документи и повече от 5000 руски фотоси на оръжие и разнообразни изобретения. Транскрибираният диалог е към 1200 страници. Необходими са 30 преводача, с цел да запишат всичко. Неговото присъединяване разрешава на Съединени американски щати да разбере жестоката истина – руското нуклеарно оръжие е доста по-развито и тъкмо от американското. Докато всички се надявали, че Съюз на съветските социалистически републики ще се опита да поддържа мира, Кубинската ракетна рецесия избухва на 14 октовмри 1962 година Шпионски аероплан U-2 снима усърдното руско строителство и в границите на няколко часа се удостоверява един от най-големите страхове на Кенеди.
Ядреното оръжие е извънредно близо и още по-страшното е, че може да нападна непосредствено огромните градове. Паниката в Съединени американски щати съумява да стимулира жителите да изпразнят магазините и даже да закупуват подземни бункери. Докато двете велики сили се съпротивляват, Централно разузнавателно управление на САЩ преглежда направените разследващи фотоси от Куба и ги съпоставя с предадените данни от Олег. Информацията разрешава на Кенеди да знае тъкмо какъв брой надалеч може да стигне една от позиционираните ракети и какви вреди може да нанесе. Макар и руските ракети да наподобяват задоволително заплашително, Централно разузнавателно управление на САЩ към този момент знаели, че докараният боеприпас в Куба не е задоволителен, с цел да пази острова. Друга значима детайлност е, че към момента липсвала точната навигация, а и горивните системи не били конфигурирани и готови за полет – самият развой отнемал няколко седмици до месец. Истината е, че проектите на Хрушчов били да докара доста по-сериозни и далекобойни системи за отбрана и нахлуване, само че за благополучие проектите се усоетяват.
Макар и Никита Хрушчов да блъфира и да заплашва Вашингтон с пряк обстрел, разузнаването било доста по-спокойно. Този коз в ръцете на американците разрешава да преговорят по-добри условия, с които да се стигне до задържане на нежния мир. След 14 дни на тежки директни телефонни диалози, руският водач отдръпва ракетите си и светът може да отдъхне. Олег Пенковски би трябвало да бъде воин на света, само че за Съюз на съветските социалистически републики е нищо повече от изменник. Само 6 дни след приключването на този случай, двойният сътрудник е задържан. До през днешния ден Централно разузнавателно управление на САЩ и МИ6 не знаят кой е предал сътрудник „ Герой “. Според разнообразни източници Рори Чисхолм работил с човек на име Джордж Блейк, който в следствие се оказал сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
След като името на Олег се появило в устата на Рори, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) към този момент преследвали като хрътки своя личен чиновник. Поставени са подслушвателни устройства, сътрудници се разполагат от другата страна дома му и доста скоро потвърждават, че Олег се среща със западното разузнаване. След ареста следва обществено дело. Повдигнати са обвинявания за шпионаж, последвани от смъртна присъда. Главният проверяващ сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – Александър Загвождин споделя, че Пенковски е бил разпитан стотици пъти, преди да бъде разстрелян. Агент Владимир Резън споделя в своите записки, че е виждал фотоси на Олег Пенковски в крематориум, където е бил изгорял жив на 16 май 1963 година Останките му били изхвърлени в всеобщ гроб в Москва.