През 1954 г. е публикуван романът на Уилям Голдинг Повелителят

...
През 1954 г. е публикуван романът на Уилям Голдинг Повелителят
Коментари Харесай

Не можем да живеем заедно, без да се нараняваме ~ Повелителят на мухите Сър Уилям ГОЛДИНГ

През 1954 година е оповестен романът на Уилям Голдинг „ Повелителят на мухите ”. Заглавието на книгата идва от Велзевул – дявол, уважаван в Близкия изток, чието името значи „ принц на демоните ”, или „ принц на мухите ”. Мрачната антиутопия на Голдинг e една от най-знаменитите книги на ХХ век, а романът се снабдява с две кино акомодации. През 1983 година британският романист е почетен с Нобелова премия за литература, а през 1988 година кралица Елизабет ІІ го посвещава в рицарство. За изкуството и живота, с думите на Голдинг, който декларира, че по природа е оптимист, само че по интелектуални убеждения – черноглед.

Човек е опозорен от личните си каузи, не от тези на другите.

Никое човешко начинание не е напълно положително.

Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и постоянно е било по този начин.

Маркс, Дарвин и Фройд са най-големите издънки на Западния свят. Опростеното разпространение на техните хрумвания ни вкара в свят на ментална усмирителна риза, от който единственият излаз е най-анархичното принуждение.

Детството е болест – болест, от която се лекуваш като растеш.

Вчерашните дни вървят с мен. Те поддържат темпото, те са сивите лица, които поглеждат зад раменете ми.

Сънят идва, когато всичко нерешено отлети като кошче за боклук, отнесено от вятъра.

Чак на 37 години осъзнах, че би трябвало да пиша личните си книги, а не нечии други.

Страхът не може да те нарани повече от фантазията.

 (William Golding winning the Nobel Prize for Literature 1983)

Най-великите хрумвания са най-простите.

Езикът облича опита като сако по размер.

Шокирам съм какъв брой елементарно неинформираните хора стигат до дефинитивно мнение без да имат даже основа, въз основата на която да дадат оценка.

Кое е по-добре – да има закон и правила или да ловуваме и убиваме?

Харесва ми, че някои хора четат книгите ми по два пъти, тъй като аз пиша романи за неща, които ме вълнуват и желая концепциите ми да бъдат взимани на съществено. А щом са четени по два пъти, значи ги одобряват съществено.

Интересна позиция е да се мисли, че звярът е нещо, което може да се улови и убие.

Изкуството е връзка, само че единствено частично. Останалото е разкриване.

Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и избран вид дърводелство.

Пътешествието на живота е като човек, който кара велосипед. Знаем, че той е взел велосипед и е почнал да се движи. Знаем, че в един миг ще спре и ще слезе. Знаем, че в случай че спре да се движи и не слезе, ще падне.

Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем дружно, без да се нараняваме.

Мисля, че изкуство, което не комуникира, е неефикасно.

Никое човешко действие не може да бъде напълно положително – трябва да има съответната цена за него.

Снимки: Simple Wikipedia, Die Welt, QuotesGram, The Arts Desk

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР