През 1951 г. един от най-влиятелните автори в света на

През 1951 година един от най-влиятелните създатели в света на научната фантастика Робърт Хайнлайн (1907-1988) издава своя разказ „ Кукловодите “. Земята е жертва на извънземно настъпление от пришълци-паразити, които имат за цел да зомбират всички хора, прикрепяйки се към гърбовете им и поемайки цялостен надзор над мозъците и телата им. За фантастиката от предишното, която постоянно се трансформира в наше настояще, назаем от „ Кукловодите “ на известния американски публицист.

(1907 ~ 1988)

А в този момент ще прочистим Титан!

Всички ние, които участваме в експедицията, написахме такива отчети. Ако не се върнем, те ще бъдат нашето наследство към човечеството; в тях е всичко, което знаем за паразитите – как работят и по какъв начин би трябвало да се пазим от тях. Защото Кели се оказа прав: не може да има връщане обратно. Въпреки триумфа на интервенция „ Милосърдие “, няма метод да бъдем сигурни, че на Земята не е останал нито един титанец. Дори предходната седмица в Юкон е била убита мечка с паразит на гърба.

Хората ще би трябвало да бъдат деликатни когато и да е, изключително след двадесет и пет години, в случай че вместо нас се завърнат техните летящи чинии. Не знаем за какво титанските чудовища съблюдават двадесет и пет годишния цикъл на сатурнианската „ година “, само че го вършат. Вероятно повода е доста елементарна; самите ние имаме доста цикли, които подхождат на земната година. Надяваме се те да са дейни единствено през един дребен интервал от тяхната „ година “; в случай че се окаже по този начин, интервенция „ Възмездие “ ще протече без всевъзможни проблеми. Но не разчитаме на това. Аз отивам – помогни ни, Господи! – като експерт по приложна екзопсихология, само че също и като боец, както всички останали – от свещеника до готвача. Смятаме да покажем на тези плужеци, че са създали съдбовна неточност, като са се захванали с най-здравата, подла, рискова, непокорна и най-способна форма на живот в тази част на галактиката; същества, които могат да бъдат убити, само че не и поробени.

Аз персонално се надявам, че ще успеем по някакъв метод да спасим дребните елфоподобни хермафродити. Мисля, че с тях бихме могли да се споразумеем.

Дали ще успеем или не, човечеството би трябвало да поддържа заслужената си известност за жестокост. Цената на свободата е готовността да влезеш по всяко време в борба и да се биеш безкомпромисно. Ако не научим това след нашествието на плужеците, остава ни единствено да се присъединим към динозаврите и саблезъбите тигри.

Никой не знае какво може да се разхожда из Вселената. Плужеците може да се окажат общителни и добросърдечни, съпоставени, примерно, с жителите на планетите към Сириус. Ако това е била увертюрата, би трябвало да сме подготвени за първото деяние. Досега смятахме, че космосът е празен и че сме господари на Вселената; даже откакто видяхме това – онова, самочувствието ни не бе накърнено, тъй като Марс бе от дълго време мъртъв, а Венера не беше към момента почнала същински. Е, в случай че Човекът желае бъде на върха – или най-малко почитан комшия – ще би трябвало да се бие за това. От плуговете още веднъж ще бъдат изковани мечове; другото са бабини деветини.

Всеки от участниците в интервенцията е носил на гърба си плужек най-малко един път. Само който е бил под властта на врага, знае какъв брой подъл и рисков е той… и по какъв начин да ненавижда. Пътуването, както ми споделиха, ще трае дванадесет години; таман ще имаме време с Мери да довършим медения си месец. А, да, Мери също идва; множеството от нас са брачни двойки, а броят на останалите е уравновесен по равно сред мъже и дами. Дванадесет години – това към този момент не е пътешестване, а метод на живот.

Когато оповестих на Мери, че отиваме на луните на Сатурн, единственият й коментар беше: „ Добре, скъпи “.

Ще имаме време за две или три деца. Както споделя баща: „ Човечеството би трябвало да върви напред, даже да не знае накъде отива “.

Този отчет е много несвързан; ще би трябвало да бъде редактиран. Но в него е написано всичко, което съм видял и претърпял. Войната с чуждопланетна раса е на първо място психическа, а не война на техниката и това, което съм мислил и чувствал, може да се окаже по-важно от това, което съм правил.

Довършвам отчет в галактическа станция „ Бета “, откъдето ще се прехвърлим на крайцера на Обединените народи „ Отмъстител “. Няма да имам време за редакция и ще го изпратя в този му тип, за развлечение на бъдещите историци. Снощи се сбогувах с баща на Пайкс Пийк Порт.

– Довиждане, искаш да кажеш, а не довиждане – поправи ме той. – Ти ще се върнеш, а аз считам да устискам до тогава, ставайки все по-досаден и раздразним всяка година.

Казах, че и аз се надявам да се забележим още веднъж. Той кимна.

– Ще се оправиш. Прекалено витален си, с цел да умреш. Вярвам в теб, синко, и в другите като теб.

След минута ще се прехвърлим на крайцера. Чувствам се възбуден. Дръжте се, кукловоди – свободните хора идват!

Смърт и опустошение!

От: „ Кукловодите “, Робърт Хайнлайн, изд. „ Дизайн “, 1993
Снимка: imdb.com