След заплахите на американския президент Доналд Тръмп от последните седмици

След заканите на американския президент Доналд Тръмп от последните седмици да превземе Гренландия, като в началото не изключваше и потреблението на военна мощ, от ден на ден високопоставени европейски представители считат, че е време да се огледа истината в очите - Америка на Тръмп към този момент не е благонадежден търговски сътрудник, още по-малко - сигурен съдружник в региона на сигурността, и Европа би трябвало незабавно да мисли за бъдещето си.

„ Има смяна в политиката на Съединени американски щати и в доста връзки тя е трайна “, сподели почитан представител на Европейски Съюз пред „ Политико “. „ Да се чака да отмине не е решение. Това, което би трябвало да се направи, е подредено и координирано напредване към нова действителност “, добави той.

При липса на сериозна смяна в метода на Съединени американски щати, процесът евентуално ще приключи с коренно прекрояване на Запада, което ще обърне световния баланс на силите. Последиците ще варират от стопански вреди в трансатлантическите връзки, до опасности за сигурността, до момента в който Европа се пробва да се пази без американска помощ, преди да е изцяло подготвена за това.

Но за някои европейски водачи общото бъдеще на западните съдружници без Съединени американски щати е изцяло допустимо, отбелязва изданието. Като начало, европейските страни, в това число такива отвън Европейски Съюз като Англия и Норвегия, през по-голямата част от втория мандат на Тръмп работят в една все по-ефективна група, която към този момент действа без Америка: така наречен „ Коалиция на искащите “ в поддръжка на Украйна.

Съветници по националната сигурност от 35 страни са в непрекъснат контакт, срещат се постоянно онлайн и онлайн. Те към този момент привикват да търсят многостранни решения в свят, в който Тръмп съставлява огромна част от казуса.

И това не е единствено на експертно ниво - самите национални водачи стартират да работят в нови, тесни формати. Британският министър председател Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон и немският канцлер Фридрих Мерц, както и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, финландският президент Александер Стуб и италианската премиерка Мелони постоянно си пишат - постоянно в един и същи колективен чат.

През последната година те построиха добре отработена рутина за продан на известия всякога, когато Тръмп направи нещо евентуално нездравословно. „ Когато нещата стартират да се развиват бързо, координацията е сложна и този (групов чат) е в действителност ефикасен “, изясни представител на един от европейските водачи пред „ Политико “.

Подходът на европейките водачи през миналата година беше главно да запазят успокоение и да реагират на съответните политически дейности, вместо да се хващат на провокативните думи на Тръмп.

Но шумното държание на американския президент по отношение на Гренландия стана причина за сгъстяване на тона против заканите. Дори Стармър - нормално най-сдържаният от европейските водачи - назова опасността с мита „ неправилна “, в това число в пряк диалог с Тръмп в неделя.

Кризата с Гренландия насочи вниманието към въпроса по какъв начин да се продължи напред без Америка до себе си.

„ Коалицията на искащите “, почнала като формат за Украйна, евентуално може да се трансформира в основа за нов съюз за сигурност в ера, в която Съединени американски щати към този момент не поддържат НАТО и европейската сигурност. Новото съглашение не би изключило съдействие с Америка, само че и не би го приемало за даденост.

Още повече, че и самият украински президент Володимир Зеленски е част от групата на европейските водачи, а Украйна е най-милитаризираната страна измежду показаните - с голяма войска, високотехнологично произвеждане на дронове и на практика опит от огромна война.

Ако военният капацитет на Киев бъде комбиниран с този на Франция, Германия, Полша и Англия, вероятната мощ на сходна коалиция би била забележителна и би включвала както нуклеарни, по този начин и неядрени страни, написа изданието.

Макар нуждата Европа да се пази с по-малко американска поддръжка да е остаряла тематика, последните дни донесоха поредност от начинания в Брюксел. Официално Европейски Съюз е решил да може да се пази независимо до 2030 година Европейският комисар по защитата Андрюс Кубилюс предложи основаването на непрекъсната войска на Европейски Съюз от 100 000 души.

„ Дали Съединени американски щати биха били по-силни във военно отношение, в случай че имаха 50 армии на щатско ниво вместо една-единствена федерална войска? “, попита той на конференция по сигурността в Швеция в неделя, представен от „ Политико “. „ Петдесет политики за защита и бюджети на щатско равнище вместо една обща федерална политика и бюджет за защита? Ако отговорът ни е „ не “, в случай че Съединени американски щати не биха били по-силни, тогава — какво чакаме? “, добави той.

По думите на Кубилюс готовността на Европа за защита зависи от три стълба: повече вложения в индустриалния капацитет; институции, които са готови и добре организирани; и политическа воля за въздържане и, в случай че се наложи, за водене на бойни дейности. Само увеличението на финансирането на сегашната отбранителна конструкция на Европа няма да отговори на тези условия, уточни той. „ Трябва да стартираме да влагаме средствата си по подобен метод, че да можем да се сражаваме като Европа, а не просто като общ брой от 27 национални „ армии бонсай “, съобщи Кубилюс, употребявайки израз на някогашния висш представител на Европейски Съюз Жозеп Борел.

За да се реши казусът с политическата воля, Кубилюс предлага основаването на Европейски съвет за сигурност — концепция, която от дълго време се поддържа от френския президент Макрон и някогашния немски канцлер Ангела Меркел.

„ Европейският съвет за сигурност може да бъде формиран от основни непрекъснати членове, дружно с няколко ротационни членове, в това число страната членка, която ръководи Съвета “, изясни Кубилюс. Предложеният съвет за сигурност би трябвало да включва и Обединеното кралство, добави той.

Испания неотдавна също настоя Европейски Съюз да се насочи към основаването на обща войска като мярка за въздържане. Регионът първо би трябвало да се концентрира върху обединяването на наличните си материални запаси, с цел да интегрира по-добре отбранителната си промишленост, а по-късно да активизира „ Коалицията на искащите “, сподели испанският външен министър Хосе Мануел Албарес пред Ройтерс и означи, че шансът да се събере сериозна маса е по-голям на ниво блок, в сравнение с национално равнище. „ Съвместните старания биха били по-ефективни от 27 обособени национални армии “, добави той.

Албарес акцентира, че задачата на сходна войска не е да размени НАТО, „ само че би трябвало да покажем, че Европа не е място, което ще разреши да бъде изнудвано с военни или стопански средства “.

В началото на годината Германия към този момент предприе първи стъпки към усилване на армията си. Германските младежи, навършили 18-годишна възраст, започнаха да получават наложителен въпросник за вписване на тяхната валидност за военна работа, според закон, признат предишния месец. Присъединяването към армията към този момент остава непринудено, само че законът разрешава на държавното управление да вкара наложителна работа, с цел да реализира задачата си да построи „ най-силната войска в Европа ”.

През ноември предходната година числеността на настоящия боен състав доближи 184 000 души - нарастване с 2 500 по отношение на май, когато канцлерът Мерц за първи път съобщи пред Народното събрание, че Бундесверът, „ би трябвало да се трансформира в най-силната стандартна войска в Европа “.

„ Това е най-голямата бройка от доста дълго време и към този момент е най-голямата мощ, с която разполагаме от 2021 година насам “, сподели Тимо Граф, старши откривател в Центъра за военна история и обществени науки на Бундесвера в Потсдам, в изявление за „ Ал Джазира “.

Берлин е поел ангажимент към НАТО да доближи 260 000 военнослужещи на дейна работа до 2035 година, както и да удвои резервистите си до 200 000.

Това провокира безпокойствие в Москва, само че опасността от Русия се оказа единствено едната страна за решението. Не по-малка роля изигра загубата на доверие в Съединени американски щати през последната година, разяснява „ Ал Джазира “.

Проучване на публичната телевизия Цет Де Еф (ZDF) от юни 2025 година демонстрира, че 73 % от германците не чакат Вашингтон да продължи да подсигурява сигурността на Европа. До декември този дял нараства до 84 %. „ Хората, които са за НАТО, и тези, които са проевропейски настроени, се срещат в концепцията за едно „ европейско НАТО “, сподели Граф. „ Германците към момента ценят НАТО като отбранителна организация. Те просто не имат вяра, че американците ще изпълнят своята роля, и поддържат концепцията за европейско НАТО “, добави анализаторът.

Междувременно Френският институт за интернационалните връзки (ФИМО, Ifri) съпостави съвкупните сили на 30-те европейски страни членки на НАТО без Турция с военния капацитет на Москва в проучването „ Европа-Русия: оценка на салдото на силите “, написа френският в. „ Фигаро “.

Отбраната на първо място е въпрос на бюджет, се отбелязва в документа. Руските военни разноски през 2024 година се правят оценка на към 13 трилиона рубли, или 145 милиарда $. „ При пресмятане по паритет на покупателната дарба по отношение на Запада тези разноски възлизат на към 460 милиарда $ - сума, почти равна на общите военни разноски на европейските съдружници в НАТО за същата година “, показва ФИМО.

При сухопътна борба Русия има числено предимство. Нейните сухопътни войски се правят оценка на към 950 000 души, против 750 000 за европейските страни от НАТО. Тази разлика е „ още по-осезаема, в случай че се вземат поради политическата подготвеност и бойната подготовка “, отбелязва ФИМО, имайки поради „ политическата фрагментация “ на континента. Европа е и „ незадоволително оборудвана “ във връзка с основни помощни запаси, преди всичко огневата мощност - артилерия, реактивни системи, ударни дронове и зенитни ракети.

Спасението на Европа може да се крие в „ качественото предимство “ на нейните армии, „ с помощта на преодоляването на тактиката на взаимоотношение сред родовете войски и квалификацията на персоналния състав на всички равнища “. Докато елементарните съветски наборници минават едвам един до два месеца базова подготовка, стандартите на НАТО нормално плануват шест месеца в началото образование, отбелязва ФИМО.

Във въздушно-космическата сфера проучването е изрично: Европа има „ ясно предимство над Русия, както количествено, по този начин и качествено “. Старият континент разполага с над 1500 бойни самолета, против по-малко от хиляда за Москва. Разликата е „ още по-впечатляваща във връзка с оперативната подготвеност и софтуерните характерности “. Френските откриватели показват, че съветските военновъздушни сили не съумяха да завоюват предимство в украинското небе след три години и половина война, „ макар безспорното си материално преимущество “.

В същото време Европа би трябвало бързо да в профил някои недостатъци, по-специално проблемите с неутрализирането на вражеската противовъздушна защита. Русия е построила цялата си военна теория „ към сюжет на конфликт с по-силен (западен) съперник във въздушното пространство “, което изяснява „ огромната ѝ експертиза в региона на наземната противовъздушна защита “.

В морето Европа има „ несъмнено качествено предимство “ с помощта на към стоте си огромни надводни кораба - три пъти повече от съветските. Проблемът е, че Русия е обградена от няколко тесни морета (Черно море, Балтийско море, Баренцово море) - география, която „ затруднява превръщането на това предимство в решаващо преимущество “, съгласно създателите на проучването. Голямата мощ на Москва са подводниците - „ сериозна опасност “ на фона на „ лимитираните “ качества на Европа за битка с подводници.

В умозаключение проучването на ФИМО отбелязва, че „ Европа е способна да се пази - при изискване че вложенията продължат и че политическата воля се съчетае с верни организационни решения “. Стратегическото преимущество на континента е „ опцията да комбинира софтуерно и числено предимство, както и съвременни военни доктрини “, означават създателите. „ Но без съгласуваност сред страните членки и без механизъм за бързо взимане на решения, това предимство е единствено евентуално. “

Концепцията за консолидиране на националните въоръжени сили в наднационална европейска войска не е нова. Тя е препоръчана за първи път през 1951 година за противопоставяне на Съветския съюз и гарантиране, че превъоръжаването на Германия няма да заплаши съседите ѝ, само че е отхвърлена от френския парламент през 1954 година „ Идеята за европейска защита беше част от самия генезис на Европейски Съюз. На моето потомство се пада задачата да довърши това начинание “, сподели испанският външен министър Хосе Мануел Албарес, като акцентира, че днешната геополитическа обстановка и неустойчивостта на трансатлантическите връзки вършат реализирането на тази концепция по-необходимо от всеки път.