Как първият Оскар на СССР повлиява на хода на Втората световна война
През 1943 година Американската академия за кинематографично изкуство и просвета присъжда „Оскар“ на документалния филм „Разгромът на немските войски при Москва“.
Историците го назовават политически ход, който трансформира хода на войната.
За Съединени американски щати това е първата гала по връчване на „Оскар“ в разгара на Втората международна война, когато страната към този момент е директно въвлечена в нея. Годината е 1943 година, нощен клуб Cocoanut Grove в хотел Ambassador в Лос Анджелис. Участниците не носят сака, вечерни рокли, бижута и диаманти – всичко е неофициално, някои от актьорите даже носят военна униформа. А известните статуетки са направени от гипс. Почти всички номинирани филми са свързани с войната, а за купата „Най-добър документален филм“ са номинирани рекордните 25 кино лентата. Наградата в тази категория е поделена сред четири номинации. Сред тях е и руският филм „Разгромът на немските войски край Москва“ (в американско разпространяване – „Москва отвръща на удара“ или Moscow Strikes Back).
„Церемонията по връчването на премиите не лиши доста време, тя беше по-скоро встъпление към главните награди. Но това беше в действителност историческо събитие, тъй като това беше първият „Оскар“, извоюван от Русия“, спомня си артистът Том О’Нийл, участник в 15-ата гала.
Въпреки това, както споделят историците, филмът за защитата на Москва не е имал никакъв късмет да не получи този „Оскар“. Причините за това са ясни политически калкулации.https://www.youtube.com/embed/lmwG_WaqaFc
Какво се случва с Москва в навечерието на церемонията
След като Германия стартира първите си нападения против Съветския съюз, армията на Вермахта се надява на бързо завладяване на европейската част на страната. Въпреки че не се стига до бърза победа, германците не престават да напредват бързо към Москва.
„През нощта на 23 юли 1941 година нацистите направиха първата си въздушна офанзива против Москва. Тази нощ армада от 220 бомбардировача доближи столицата. <…> На „Арбат“ заснехме ужасна панорама. Бомба с тегло половин звук, проби покрива на спектакъл „Вахтангов“ и избухна в зрителната зала. Същата вечер петима чиновници са били на работа в театъра и всички те са убити. Сутринта снимах първите си военни фрагменти – следи от първата бомбардировка на столицата“, фронтовият оператор Михаил Поселски.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik
Месец след нашествието Москва е под обстрел. Според историците през четирите месеца на войната, до октомври, руската войска губи 1 милион души. Германците са толкоз уверени в идното рухване на Москва, че идват с парадни униформи. На 15 октомври войските им са единствено на 100 км от столицата. Настроението на руския народ е паническо. Москва се готви да се съобщи. До средата на октомври, както по-късно оказва се от разкрити документи, са избягали близо 800 висши чиновници, в това число и тези от партийния уред.
Това, което стопира суматохата, е решението на Йосиф Сталин да остане в Москва и да се приготви за отбрана на града. За да даде публичност на това, столицата взема решение, макар обстрела, да организира обичайния церемониал на Червения площад по случай следващата годишнина от Октомврийската гражданска война. Рискованото решение е обяснено с нуждата от повишение на морала. Снимки от парада на 7 ноември 1941 година, от който бойците и офицерите маршируват непосредствено към фронта, са включени в бъдещия филм.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik
Няколко дни след парада Сталин незабавно извиква ръководителя на Комитета по кинематография Иван Болшаков: „След няколко дни нашата войска потегля към Москва в нахлуване. Ще нанесем на германците удар с голяма мощ. Мисля, че те не могат да устоят и ще се търкалят назад… Необходимо е да се снима всичко това на филм и да се направи добър филм“, цитира тогава думите на Сталин Болшаков. Така Сталин на процедура става продуцент на този филм.
Снимки под обстрел
В този миг в обсадената Москва не остават доста режисьори: Централното студио за кинохроника към този момент е евакуирано на хиляда километра от Москва. Остава единствено дребна група, която снима киножурнала „В отбрана на родна Москва“.
Те стартират да снимат незабавно, следвайки много конвенционален проект, само че с ясна цел – да покажат мощта на руската войска и да разбият мита за непобедимостта на нацистите.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik
Работят при сложни условия. Мразовитото време настава покрай Москва. Операторът Теодор Бунимович: „Преди всяко снимане трябваше да затопляме аппарата под шубите си, до момента в който лежим в снега. Презареждането на камерата беше същинско изтезание. Скованите ръце отказваха да работят.
Група от 30 души снимат борбите, които се организират на територия от близо 1000 км, и всички би трябвало да бъдат ситуирани на фронтовата линия, с цел да не пропуснат значими събития.
„Късно през нощта те се връщаха в студиото, донасяха хиляди метри скъпи фрагменти, подготвяха оборудването и кино лентата за идващия ден, преглеждаха фрагментите на екрана и откакто подремваха един час, призори още веднъж заминаваха на фронтовата линия“, спомня си сърежисьорът Иля Копалин. Понякога някоя кола връща от фронта тялото на умрял приятел и разрушеното му съоръжение.
Предвид късия период, те инсталират непрекъснато в студените монтажни пространства. Не отиват в убежищата даже по време на въздушната паника. В края на декември 1941 година, месец и половина по-късно, работата е свършена и стартира озвучаването.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik
„Най-отговорният трогателен запис беше Петата симфония на Чайковски. Лека съветска мелодия, ядосан митинг, ридаещи акомпанименти. А на екрана се виждат опожарени градове, бесилки, трупове, а по цялото продължение на нацисткото оттегляне – следи от принуждение и безчовечие. Слушахме музиката, гледахме екрана и плакахме. Оркестрантите плачеха, до момента в който се мъчеха да свирят с измръзнали ръце“, споделя Копалин.
Политическо пресмятане
„Разгромът на немските войски при Москва“ излиза по кината на 18 февруари 1942 година. Веднага са отпечатани 800 копия, с цел да бъдат изпратени в цялата страна, в това число за проявление в армейските елементи, както и в Съединени американски щати, Англия, Иран и Турция.
Същата година филмът печели премията на Националния съвет за рецензии, а през 1943 година получава „Оскар“ за „ярка проява на героизма на съветската войска и съветския народ при отбраната на Москва и за снимането на кино лентата при извънредно сложни и рискови условия“.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik
Наградата „Оскар“ обаче не е единствено самопризнание за основателите на кино лентата. Това е политически ход, споделя киноисторикът Сергей Каптерев, който преглежда американските архиви по отношение на историята на кино лентата. „И за Съединени американски щати, и за Англия е значимо да убедят данъкоплатците в нуждата да оказват помощ на Съветския съюз в границите на през март 1941 година Закон за заем и наем, да ги убедят, че Съюз на съветските социалистически републики към този момент е жертва на експанзията на Хитлер и значим съюзник“, отбелязва Каптерев.
Позиционирането на Съюз на съветските социалистически републики като „комунистическа заплаха“ усложнява нещата. Освен това всички си спомнят, че при започване на войната Съветският съюз е съдружник на хитлеристка Германия и е подписал пакт за ненападение с нея (пакта Молотов-Рибентроп). А откакто Германия атакува Полша, следва подписването на втория контракт – той допуска разделянето на Полша сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Накратко, по време на образуването на антихитлеристката коалиция този филм би трябвало да върне „човешкото лице“ на Съветския съюз в очите на Запада. И с цел да се подсигурява триумфът му в Съединени американски щати, той би трябвало да бъде приспособен за американската аудитория.
Американската версия
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik
Американската версия е направена по-динамична, с 14 минути по-кратка от истинската, като са отстранени наложителните за руския фен идеологически вмъквания. Филмът е модифициран и разказът е напълно изменен – по него работят журналистът Елиът Пол и сценаристът, член на Комунистическата партия на Съединени американски щати, Алберт Малц. Филмът е озвучен от Едуард Джей Робинсън, който е прочут с функциите си на свиреп разбойник, а също по този начин има репутацията на артист, който се занимава със съществени военнополитически въпроси. Портретът на Робинсън даже е изобразен на плаката. Така се ражда американската версия на кино лентата – „Москва отвръща на удара“. Филмът е необятно публикуван в Съединени американски щати и Англия и печели „Оскар“.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik
Лентата има голям триумф: гледат я 16 милиона души в Съединени американски щати и Англия. Вестник „Ню Йорк Таймс“ написа: „Получихме филм, който кара юмруците да се свиват, а сърцата да се изпълват с яд, филм, който изгаря като пестник в лицето. За мнозина това са най-шокиращите фрагменти на изтезания и мъртъвци, които в никакъв случай до момента не са били включвани в документални филми.
Само няколко дни след премиерата му в Съединени американски щати (за първи път е показан през август 1942 г.) е подписан вторият протокол за заем и наем. И макар че филмът печели „Оскар“ през 1943 година, притежанието на статуетката притегля още по-голямо внимание към нуждата от обединяване със Съветския съюз против Германия.
„Оскар“-ът на забравата
Getty Images
Според Валерий Фомин точно с този филм операторите стартират да документират военни закононарушения, които по-късно са показани на Нюрнбергския развой като доказателство за виновност. 252 оператори снимат войната в продължение на 1418 дни. Всеки пети е бил погубен, а всеки втори е бил ранен или контузен от патрон.
Getty Images
Въпреки това фактът, че филмът печели „Оскар“, след това е премахнат от руската история за няколко десетилетия, а в Съединени американски щати режисьорите, взели участие в основаването на американската версия, са упрекнати в съдействие с враждебна страна. Това е времето на Студената война.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Историците го назовават политически ход, който трансформира хода на войната.
За Съединени американски щати това е първата гала по връчване на „Оскар“ в разгара на Втората международна война, когато страната към този момент е директно въвлечена в нея. Годината е 1943 година, нощен клуб Cocoanut Grove в хотел Ambassador в Лос Анджелис. Участниците не носят сака, вечерни рокли, бижута и диаманти – всичко е неофициално, някои от актьорите даже носят военна униформа. А известните статуетки са направени от гипс. Почти всички номинирани филми са свързани с войната, а за купата „Най-добър документален филм“ са номинирани рекордните 25 кино лентата. Наградата в тази категория е поделена сред четири номинации. Сред тях е и руският филм „Разгромът на немските войски край Москва“ (в американско разпространяване – „Москва отвръща на удара“ или Moscow Strikes Back).
„Церемонията по връчването на премиите не лиши доста време, тя беше по-скоро встъпление към главните награди. Но това беше в действителност историческо събитие, тъй като това беше първият „Оскар“, извоюван от Русия“, спомня си артистът Том О’Нийл, участник в 15-ата гала.
Въпреки това, както споделят историците, филмът за защитата на Москва не е имал никакъв късмет да не получи този „Оскар“. Причините за това са ясни политически калкулации.https://www.youtube.com/embed/lmwG_WaqaFc
Какво се случва с Москва в навечерието на церемонията
След като Германия стартира първите си нападения против Съветския съюз, армията на Вермахта се надява на бързо завладяване на европейската част на страната. Въпреки че не се стига до бърза победа, германците не престават да напредват бързо към Москва.
„През нощта на 23 юли 1941 година нацистите направиха първата си въздушна офанзива против Москва. Тази нощ армада от 220 бомбардировача доближи столицата. <…> На „Арбат“ заснехме ужасна панорама. Бомба с тегло половин звук, проби покрива на спектакъл „Вахтангов“ и избухна в зрителната зала. Същата вечер петима чиновници са били на работа в театъра и всички те са убити. Сутринта снимах първите си военни фрагменти – следи от първата бомбардировка на столицата“, фронтовият оператор Михаил Поселски.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik Месец след нашествието Москва е под обстрел. Според историците през четирите месеца на войната, до октомври, руската войска губи 1 милион души. Германците са толкоз уверени в идното рухване на Москва, че идват с парадни униформи. На 15 октомври войските им са единствено на 100 км от столицата. Настроението на руския народ е паническо. Москва се готви да се съобщи. До средата на октомври, както по-късно оказва се от разкрити документи, са избягали близо 800 висши чиновници, в това число и тези от партийния уред.
Това, което стопира суматохата, е решението на Йосиф Сталин да остане в Москва и да се приготви за отбрана на града. За да даде публичност на това, столицата взема решение, макар обстрела, да организира обичайния церемониал на Червения площад по случай следващата годишнина от Октомврийската гражданска война. Рискованото решение е обяснено с нуждата от повишение на морала. Снимки от парада на 7 ноември 1941 година, от който бойците и офицерите маршируват непосредствено към фронта, са включени в бъдещия филм.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik Няколко дни след парада Сталин незабавно извиква ръководителя на Комитета по кинематография Иван Болшаков: „След няколко дни нашата войска потегля към Москва в нахлуване. Ще нанесем на германците удар с голяма мощ. Мисля, че те не могат да устоят и ще се търкалят назад… Необходимо е да се снима всичко това на филм и да се направи добър филм“, цитира тогава думите на Сталин Болшаков. Така Сталин на процедура става продуцент на този филм.
Снимки под обстрел
В този миг в обсадената Москва не остават доста режисьори: Централното студио за кинохроника към този момент е евакуирано на хиляда километра от Москва. Остава единствено дребна група, която снима киножурнала „В отбрана на родна Москва“.
Те стартират да снимат незабавно, следвайки много конвенционален проект, само че с ясна цел – да покажат мощта на руската войска и да разбият мита за непобедимостта на нацистите.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik Работят при сложни условия. Мразовитото време настава покрай Москва. Операторът Теодор Бунимович: „Преди всяко снимане трябваше да затопляме аппарата под шубите си, до момента в който лежим в снега. Презареждането на камерата беше същинско изтезание. Скованите ръце отказваха да работят.
Група от 30 души снимат борбите, които се организират на територия от близо 1000 км, и всички би трябвало да бъдат ситуирани на фронтовата линия, с цел да не пропуснат значими събития.
„Късно през нощта те се връщаха в студиото, донасяха хиляди метри скъпи фрагменти, подготвяха оборудването и кино лентата за идващия ден, преглеждаха фрагментите на екрана и откакто подремваха един час, призори още веднъж заминаваха на фронтовата линия“, спомня си сърежисьорът Иля Копалин. Понякога някоя кола връща от фронта тялото на умрял приятел и разрушеното му съоръжение.
Предвид късия период, те инсталират непрекъснато в студените монтажни пространства. Не отиват в убежищата даже по време на въздушната паника. В края на декември 1941 година, месец и половина по-късно, работата е свършена и стартира озвучаването.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik „Най-отговорният трогателен запис беше Петата симфония на Чайковски. Лека съветска мелодия, ядосан митинг, ридаещи акомпанименти. А на екрана се виждат опожарени градове, бесилки, трупове, а по цялото продължение на нацисткото оттегляне – следи от принуждение и безчовечие. Слушахме музиката, гледахме екрана и плакахме. Оркестрантите плачеха, до момента в който се мъчеха да свирят с измръзнали ръце“, споделя Копалин.
Политическо пресмятане
„Разгромът на немските войски при Москва“ излиза по кината на 18 февруари 1942 година. Веднага са отпечатани 800 копия, с цел да бъдат изпратени в цялата страна, в това число за проявление в армейските елементи, както и в Съединени американски щати, Англия, Иран и Турция.
Същата година филмът печели премията на Националния съвет за рецензии, а през 1943 година получава „Оскар“ за „ярка проява на героизма на съветската войска и съветския народ при отбраната на Москва и за снимането на кино лентата при извънредно сложни и рискови условия“.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik Наградата „Оскар“ обаче не е единствено самопризнание за основателите на кино лентата. Това е политически ход, споделя киноисторикът Сергей Каптерев, който преглежда американските архиви по отношение на историята на кино лентата. „И за Съединени американски щати, и за Англия е значимо да убедят данъкоплатците в нуждата да оказват помощ на Съветския съюз в границите на през март 1941 година Закон за заем и наем, да ги убедят, че Съюз на съветските социалистически републики към този момент е жертва на експанзията на Хитлер и значим съюзник“, отбелязва Каптерев.
Позиционирането на Съюз на съветските социалистически републики като „комунистическа заплаха“ усложнява нещата. Освен това всички си спомнят, че при започване на войната Съветският съюз е съдружник на хитлеристка Германия и е подписал пакт за ненападение с нея (пакта Молотов-Рибентроп). А откакто Германия атакува Полша, следва подписването на втория контракт – той допуска разделянето на Полша сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия. Накратко, по време на образуването на антихитлеристката коалиция този филм би трябвало да върне „човешкото лице“ на Съветския съюз в очите на Запада. И с цел да се подсигурява триумфът му в Съединени американски щати, той би трябвало да бъде приспособен за американската аудитория.
Американската версия
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik Американската версия е направена по-динамична, с 14 минути по-кратка от истинската, като са отстранени наложителните за руския фен идеологически вмъквания. Филмът е модифициран и разказът е напълно изменен – по него работят журналистът Елиът Пол и сценаристът, член на Комунистическата партия на Съединени американски щати, Алберт Малц. Филмът е озвучен от Едуард Джей Робинсън, който е прочут с функциите си на свиреп разбойник, а също по този начин има репутацията на артист, който се занимава със съществени военнополитически въпроси. Портретът на Робинсън даже е изобразен на плаката. Така се ражда американската версия на кино лентата – „Москва отвръща на удара“. Филмът е необятно публикуван в Съединени американски щати и Англия и печели „Оскар“.
Кадри от документалния филм „Разгромът на немските войски край Москва“/Sputnik Лентата има голям триумф: гледат я 16 милиона души в Съединени американски щати и Англия. Вестник „Ню Йорк Таймс“ написа: „Получихме филм, който кара юмруците да се свиват, а сърцата да се изпълват с яд, филм, който изгаря като пестник в лицето. За мнозина това са най-шокиращите фрагменти на изтезания и мъртъвци, които в никакъв случай до момента не са били включвани в документални филми.
Само няколко дни след премиерата му в Съединени американски щати (за първи път е показан през август 1942 г.) е подписан вторият протокол за заем и наем. И макар че филмът печели „Оскар“ през 1943 година, притежанието на статуетката притегля още по-голямо внимание към нуждата от обединяване със Съветския съюз против Германия.
„Оскар“-ът на забравата
Getty Images Според Валерий Фомин точно с този филм операторите стартират да документират военни закононарушения, които по-късно са показани на Нюрнбергския развой като доказателство за виновност. 252 оператори снимат войната в продължение на 1418 дни. Всеки пети е бил погубен, а всеки втори е бил ранен или контузен от патрон.
Getty Images Въпреки това фактът, че филмът печели „Оскар“, след това е премахнат от руската история за няколко десетилетия, а в Съединени американски щати режисьорите, взели участие в основаването на американската версия, са упрекнати в съдействие с враждебна страна. Това е времето на Студената война.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ