През 1928 г., изучавайки античната култура от 4-3 в. пр.н.е.

През 1928 година, изучавайки античната просвета от 4-3 в. пр.н.е. в Паракас, Южно Перу, археологът Хулио Тело разкрил голям некропол с повече от 300 погребения на възраст най-малко 3000 години. Ученият бил изумен от типа на черепите – те имали неестествено издължена форма. Едва през 2013-2014 година са направени ДНК разбори на черепите и е открито, че те не са на хора, а на разнообразни от индивида същества.

Съпоставката на черепите с сходни, откривани към Черно и Каспийско море, в Мексико, Египет, Малта, Сирия, Северен Ирак, демонстрира безапелационни разлики. Откритите в друга елементи на света удължени черепи, без значение от странната им форма, са съдържали мозък с размер и тегло типични за хората.

Докато при тези от Паракас не е по този начин. Освен това съхранените към момента в някои региони на Земята обичаи да се удължават с превръзки и стягане черепите на децата, по никакъв метод не трансформира качеството на мозъка.

Докато при Паракасовите черепи мозъкът е бил с 25% повече от средночевешкия и 60% по-тежък. Това кара учените да създадат извод, че формата на главата на античните хора от Паракас не е резултат от умишлена костна дисторция. Няма отговор на въпроса „ От какво е тогава “. За нечовешкия генезис на черепите свидетелстват резултатите от ДНК експертизата.

През 2014 година Хуан Наваро, притежател и шеф на историческия музей Паракас, позволиява да се вземат проби от коса, зъби, кости и кожа на 5 от 35-те черепа. За непорочност и меродавност на разбора на специалистите в лабораторията не е казано какъв материал им се дава за проучване.

Според експертното умозаключение в изследваните проби е открита „ митохондриална ДНК с разновидности, които не са открити преди този момент при хора или примати “. Най-просто казано, притежателите на удължените черепи не са Homo Sapiens и те изрично не произлизат от маймуни.

Според учения Брайън Фостър този тип същества при контакт с хора не могат да дадат поколение. Смесените бракове са изключени. Изключени са и варианти като „ инцидентна разновидност “ или „ смешка на природата “. Наличието на над 300 черепа в Паракас предпола, че преди 3000 години в Южно Перу е имало огромно племе от човекоподобни същества, които нямат биологично отношение към хората.

Естествени са въпросите „ Кои са те “. Отоворите са приблизителни и не категоични – друга умна раса, съществувала на Земята едновременно с човека; колонисти от друга планета, опитвали се да се открият на Земята; или екипажа на аварирал звезден транспортен съд и неговите потомци.

Всъщност, съществуването на удължени черепи в Паракас е и пояснение за странния бит за изкривяване главите на бебета. Очевидно носителите на удължени черепи са имали качествата, от които човек е лишен.

През вековете остава желанието на човешките родители да създадат главите на децата си като на Онези другите, надявайки се, че по този начин ще дойдат и необикновените качества, които очевидно са показали другите от индивида същества. Явно тези качества са били по-скоро за положително и са улеснявали живота на земните жители.

Във всеки случай античните същества с удължени черепи не са се открили или не са съумели да се приспособят а Земята и са изчезнали. Изследователите обаче считат, че това е доста малко евентуално. По-възможно е те да не престават да съществуват и до през днешния ден, заобикаляйки всевъзможен контакт с индивида.

Вижте още: