Едуард Л. Бернайс създаде пропагандата и промени завинаги света
През 1928 година Едуард Л. Бернайс написа една дребна книга с името „ ПРОПАГАНДА “, в която с доста елементи споделя по какъв начин тъкмо се основава всеобщ безпорядък, по какъв начин работи пропагандата и за какво се употребява от няколкото елитарни фамилии за основаването на война, за повлияването на бизнеса, политиката и безусловно да се обърне света с краката нагоре.
„ Съзнателното и интелигентното манипулиране на проведените привички и отзиви на масите е значим детайл в демократичното общество. Тези, които манипулират този незабележим механизъм на обществото, съставляват невидимо държавно управление, което е същинската ръководеща мощ на нашата страна. Ние сме ръководени, съзнанието ни е образувано, усетите са образувани, концепциите ни внушени, значително от хора, за които в никакъв случай не сме чували. “
Освен това ще забележим и още една доста добра мисъл на Бернайс. Ето за какво и мнозина по-късно са скандализирани от дребната книга цялостна с доста забавна информация. Мнозина го съдят и назовават индивида, който построява този свят, а по-късно дава ключа за разбиването му. Добрата вест обаче е, че мнозина към този момент обръщат внимание на литературата, въпреки и същата книга да остава безвъзмездна в интернет пространството. Достатъчно е да обърнем внимание и на още един доста значим миг, който може да ни помогне доста съществено. Ако имаме вяра на сказанията, написани на санскрит, още античните индийци са следили забавна наклонност:
„ Хората ще предпочетат да избират подправени хрумвания. Слабоумните мъже, придобили несъмнено количество познания (без да имат добродетелите, нужни за неговото използване), ще бъдат считани за мъдреци. Крадците ще станат крале и кралете ще бъдат крадците. Владетелите ще конфискуват имуществото и ще го употребяват зле. Те ще престанат да пазят хората. “
С оглед на големият достъп до информацията, която имаме през днешния ден, замъгляването на погледа, потребността от някакви хрумвания и даже идеали, остава на доста отдалечен назад във времето. През 1953 година трима създатели: Лесуел, Брадсън и Джановиц споделят следното:
„ Пропагандата е ръководство на групови настройки посредством манипулирането на значими знаци. Колективните настройки се поддават на доста способи на смяна: заплашване, икономическа насила, подготовка. Но тяхното нареждане и пренареждане се случва основно под въздействието на значими символи; а техниката на потребление на значими знаци за тази цел е агитация. “
Тези знаци постоянно могат да възбудят желанието за война, яд и изразходване. Такива изречения постоянно могат да се срещнат закодирани в концепцията като „ Американската фантазия “. Такива знаци могат да поляризират концепцията и да оферират черно и бяло, положително и зло, както и още доста други специфични детайли. Макар и врагът да е извън, психолозите ще припомнят, че отровата е вътре в сърцето и разпалва всички добре познати страсти. Истината е, че всеки човек може да е светец и виновник, само че когато прочувственото поляризиране стартира да работи, ние бързо забравяме всичко и започваме да маршируваме в избрана посока.
Приемете го тъкмо по този начин, науката е разкрила метод да се прокрадне в съзнанието на безусловно всеки и да го накара да се почувства колкото се може по-объркан. Един доста добър образец е Първата Световна война. Съединени американски щати нямала никакво желание да влиза в този спор, въпреки всичко се показва малко здрав разсъдък. Липсата на предпочитание може да се промени, да се прокарат убеждения, да се сътвори експанзия и тъкмо тогава президентът Уилсън и неговият правилен паж – Уолтър Липман (журналист), както и самия Едуард Бернайс. Последният е създател на една доста велика мисъл:
„ Ако разберем механизмите и претекстовете на груповия разум, към този момент е допустимо да направляваме и разпределяме масите съгласно нашата воля, без те да знаят. “
За към 6 месеца, двамата съумяват да разработят една съвършена система, с която да стартират анти-немската нервност и незабавно да стимулират обществото да промени своето мнение. Малко след войната, няма нито един бизнес, който да не схваща, че когато управлява своите чиновници, може незабавно да задейства своята мисъл и да стартира да мисли по един различен метод, предлагайки много по-интересни благоприятни условия за аудиторията. Днес имаме опция да открием, че старите слогани, плакатите „ Врагът слуша! “ и още доста други, могат да бъдат видяни по стените на здания.
Днес множеството се реалокират в интернет и работят повече от прелестно. Нека не забравяме, че най-важното е да използваме механизма на тълпата. Колкото по-гневна е една навалица, толкоз повече гориво има за манипулиране. Ето за какво и доста постоянно сме чували, че неприятната вест е и най-хубавата вест, тя ни подсказва, че постоянно злото е оттатък нашия надзор, въпреки и още по-често да се дистанцираме от него. Страхът е също един съвършен инструмент за работа. Някои учени постоянно декларират, че тъкмо това чувство, това възприятие, може да покорява и унищожава съзнанието. Трудно би било да забележите някой да се назовава самостоятелен и задоволително добър в това, което прави.
Много е допустимо да открием, че самостоятелните мисли са един необикновен зложелател на обществото. Ето за какво и църквата се намесва в контрола, позволявайки ни да бъдем заети с най-различни мисли, само че не и правото да се идентифицираме и да мислим тъкмо по този начин, както считаме, че е обикновено. Обърнете внимание, че мнозина се считат за свободни, само че действително в никакъв случай преди този момент не са били толкоз поробени. Един образец е откритието, че тогавашните крепостни селяни са водили доста по-добър живот, в сравнение с модерните хора през днешния ден.
Впрочем всичко това може да се счита за един съвършен инструмент за надзор, който работи, тъй като самостоятелните и свободните постоянно могат да трансформират курса, а това, както се споделя доста постоянно, е опция за нарушаването, разбиването и изтриването на откритите порядки и правила. Това е повода да имаме толкоз доста сериали, толкоз доста риалити излъчвания и още доста други забавни обществени опити. Въпросът най-сетне остава: в какво имаме вяра и дали въобще можем да се назоваваме щастливи и свободни?
