Защо Худини обяви война на магьосниците и гадателите
През 1926 година американският конгрес се събира, с цел да разиска приемането на един нов закон, който се пробва да постави завършек на гадателките, гледането на карти, развалянето на вълшебства и търсенето на истината посредством мистични сили. Това е закон, който на практика ще ограничи доста устойчиво наличието на всички типове магия, в това число и развлекателната. Ето за какво, в съответният ден, когато 96-ят конгрес заседава, участва един човек с готовност да получи правото на отговор и да поговори по отношение на използването на магия и нейните качества.
Това несъмнено е Хари Худини. Мнозина чакат да застане като финален бранител на магьосническото общество пред мъгълите, само че мнозина знаят, че Хари е прочут с друго име. Кръстен е Ерих Вайс и е роден в Будапеща през 1874 година Животът му е толкоз трогателен, че за малко време съумява да се трансформира в вълшебник, каскадьор, летец, артист, кино продуцент, звезда на Холивуд и даже Хари Худини. Той е 4-то от 7-те деца в фамилията. По една или друга причина, младежът постоянно резервира една впечатляваща връзка с майка си Сесилия. Когато бил дребен и плачел, тя постоянно го взимала и притискала към гърдите си, в идващите няколко секунди следвало най-блаженото успокоение, което едно дете може да изпита.
И този способ работил всякога. Освен това Худини наричал майка си „ неговият ангел на земята “ и „ насочващият маяк в живота му “. Според доста близки на Хари, даже и като възрастен мъж, той постоянно намирал време, когато изпитва напрежение, да прегърне майка си и да открие нужния покой, с цел да продължи напред. Толкова сериозните връзки можели да зародят единствено сред майка и наследник и това не е изненада за никого. И до момента в който Хари се изграждал като персона с редица таланати, майка му имала опция да види успехит му. Приказката продължава до 30-годишна възраст, когато създателят получава и най-жестоката депеша – майка му е изумена от сърдечен удар.
Худини се намира в Копенхаген, анулира всички представления и се пробва да изпревари времето, с цел да успее да прегърне майка си най-малко още един път. Корабът до Съединени американски щати обаче плава няколко седмици и щом магьосникът стъпва на американска земя, роднините споделят, че най-близкият човек в живота му е напуснал този свят. Тази тежка загуба лишава и огромна част от магията в сърцето на Хари. Мнозина ще кажат, че той към този момент не е същият. И в случай че част от болката минава в опити да се прокара американски празник в чест на майката, който апропо се вписва в календара през 1914 година, друга част от тази болежка го прави необикновено див и безрасъден. Мнозина го виждат по какъв начин виси с главата надолу от покрива на небостъргач, по какъв начин за малко не се дави в китайската кутия за мъчения или по време на опита му да се зарови.
Страданието на Худини стартира да го трансформира в един от най-наблюдаваните и сполучливи хора. През 1920 година се среща със сър Артър Конан Дойл и двамата стартират да оформят доста необичайно другарство. Макар и господата да нямат доста допирни точки, Артър е изгубил сина си Кингсли по време на войната. Неговата болежка също не е дребна и той самият открива разтуха в новото придвижване – спиритуализма. Въпросната вяра има разказани благоприятни условия за връзка с духове. Така през 1921 година Артър ще предложения Хари да се включи в това придвижване и да се опита да направи контакт с майка си.
Магьосникът не се колебае изключително доста, колкото и да се пробва да резервира загатна за обичаният човек, времето постоянно държи последната карта и лека бавно го заличава. Един неделен следобяд, магьосникът идва в хотелската стая в Амбасадор на Артър и брачната половинка му Джийн, придружавани от самообявен медиум и мигновено се приготвят за специфичен сеанс. Макар и Худини да не има вяра изключително на този тип измамничество – самият той го назовава тъкмо по този начин, неговото предпочитание е да повярва и споделя, че с всеки удар на сърцето си се е молил да успее да почувства най-малко малко наличието на изгубената му майка. За последните 8 години, магьосникът се бори да облекчи болката си, търси амнистия за обстоятелството, че по този начин и не е могъл да огледа майка си за последно.
Снимка: By http://hdl.loc.gov/loc.pnp/cph.3c12416 & https://www.loc.gov/exhibits/haventohome/haven-century.html, CALL NUMBER: McManus-Young Collection
Опитът се проваля. Джийни се пробва да достави писмо от отвъдното на Худини, употребявайки най-различни способи, само че магьосникът е по-скоро сърдит, в сравнение с омекотен – неговата майка в никакъв случай не е можела да написа на британски, а доставеното известие е повече от смешно и тъпо. Това отчаяние поставя и завършек на другарството сред писателя и магьосника. Много скоро Худини има към този момент нова цел и това са самообявилите се медиуми и други типове хора, които се пробват да открият някаква форма на развлечение.
Нарича ги лешояди, назовава ги човешки пиявици и не минава ден, без да им се подиграе. На всяка турне, в което демонстрира своите филми, Хари не пропуща опцията да разконспирира магията на неговите „ другари “ и потвърждава, че медиумите употребяват добре познати трикове и се стремят да излъгват колкото се може повече хора. Освен това не спрял със сеансите, в противен случай, почнал да ги посещава колкото се може по-често, само че като добър вълшебник, можел да се дeгизира брилянтно и да се възползва от всички красиви благоприятни условия да изобличава измамниците. През 1926 година има задоволително доказателства, с цел да отиде в Белия дом и да съобщи на управляващите, че това е машинация.
Още по-забавното е, че даже политиците се възползвали от този тип услуги, въпреки и доста предсказания да не се сбъдват. И по този начин, Худини застава пред конгреса и изяснява, че през последните години е правил доста съществено изследване и откритията му са оповестени в редица научни списания, той самият не е вълшебник, а се показва за сътрудник на мистерията и посредством нея съумява да забавлява своите посетители. Опитва да изясни, че медиумите съумяват само и единствено да се възползват от хората, основават невероятна заплаха за обществото и също така подтикват към полови закононарушения. Самото чуване обаче се трансформира в същинска насмешка.
В един миг самият Худини е ударен в лицето, а на четвъртия ден от чуването излиза наяве, че законът няма да бъде признат. Огорочен от решението и фактът, че медиумите ще продължат да практикуват своята работа и ще изпразват джобове, Худини ускорява своята жестока борба. Продължава да изобличава измамници, не стопира да търси метод да спре тяхната процедура. Докато околните му виждат, че това е опитът да се облекчи болката по загубата на майка си. В композиция с мъченията, на които се подлага, заплашват от ден на ден живота му. Когато магьосникът умира на 31 октомври, откакто кара член от публиката да го удари с всички сили в тялото, приятелите му не престават да бъдат безапелационни, че душевната болежка въпреки всичко е била доста по-силна, в сравнение с физическата.
Заглавна фотография: By unknown; Item in McManus-Young Collection – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID cph.3g03277.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1191932
