През 1919 г. корейският фермер Ю Йонгхю ще напише в

През 1919 година корейският фермер Ю Йонгхю ще напише в дневника си, че са минали четири месеца и 8 дни. Времето е слънчево и през вчерашния ден е отишъл до кметството, с цел да купи два чаршафа с бели хибридени копринени буби, а по-късно се прибира вкъщи. През 1925 година различен фермер Чонг Кванхае ще напише нещо сходно. 12 ден от втория месец е следил снега вечерта, а по-късно някой почнал да пее. Има среща с господин Ким Хьонгок по пътя към Хаегок (село). Двамата говорили за посевите и неналичието на семена, които могат да се употребяват. Ким имал азбучник разполагаем и може да го даде, с цел да се поръчат.

На първ взор всичко наподобява повече от обикновено, само че записките са сцена на една турболентна смяна, която ще засегне вечно историята на Корея. След отварянето на корейските пристанища, нови форми на търговия и дипломатически връзки ще стартират още през 1876 година С

лед тях идва серия от войни, протести и промени, които ще трансформират корейското общество вечно и то единствено за няколко десетилетия. Анексацията на Япония ще бъде оповестена през 1910 година и още веднъж ще има постоянни промени и напрежение, включващи земетресения в стопанската система, колониалните полици и други. Всички те са изпратени и създадени напълно в интерес на Япония.

Този интервал продължава единствено 35 години и все пак има още следи от колониалното господство, което образува по-късно и политиката на двете страни – Северна и Южна Корея. До през днешния ден има съществени разлики в историята и на двете страни. Единствено дневниците покзват какво тъкмо се случва. И най-важното е, че те най-малко са акуратни.

И двамата корейци в тази история идват от по-богати фамилии и получават положително обучение. Пишат това в дневниците си, само че в следствие нито един от тях няма задоволително пари, с цел да избяга от страха и задълженията, които го застигат, когато реколтата става неприятна. Вместо да има някаква полемика с локалните политици и обществени придвижвания, множеството дневници от този интервал приказват за времето и връзките на съседите, приятелите и фамилията. Цялата им история е записана напълно на дневните занимания.

И двамата обаче стоят надалеч от Японската империя. Колониалното държавно управление показва нови закони, които въздействат върху всички. Главната промишленост, която устоя повече от 70% от популацията по време на колониалния интервал, на практика е земеделието. Същото попада в полезрението на Японската империя, която се пробва да го усъвършенства и да заздрави, като по този метод ще има задоволително и за Япония. Производството на копринени буби и предлагането им в града е един подобен образец. През предходните години Ю би трябвало да върви за такива в близкото село, като схваща за тях от своите другари. Една година по-късно същите са доставени по-близо.

Новото държавно управление вижда триумфи и стартира да развива тази концепция, а локалните кметове промотират тъкмо това.

И през 1919 година Ю съумява да се включи в една цяла мрежа за произвеждане и даване. Кметствата ще управляват и правят оценка продукцията. Въпреки някои недоволства за инспекции и изчисление на облаги, Ю признава, че кметството е станало част от икономическия живот. Всеки идващ скок или смяна от Японската империя няма да се посреща с по-сериозно твърдоглавие.

Чонг ще предложи каталога с дистрибутори от Токио, които могат да доставят нужните семена за засаждане. Именно Чонг ще търси способи за разгръщане на своята територия и да продължи развиването си.

Появата на нови дървета ще го стимулира да стартира да купува и тях и да развива търговия. Високите цени в Япония, най-много на ориза, незабавно ще се отразят върху Корея, където ще се подкрепи новото фермерство. Позволява се закупуването на торове с доста по-добри заеми и ниски лихви. Корея стартира да създава това, от което има потребност Япония и постоянно е с задоволително положителни условия.

Интересното е, че дневниците на корейците описват единствено за няколко образеца, а истината е, че има още доста други, които демонстрират по какъв начин е изглеждало робството и какво тъкмо е постигнало за развиването на страната.

Всеки има опция не просто да развива фермерство, само че и да го продава на положителни цени. В този случай виждаме една забавна симбиоза, в която всеки един кореец и японец ще печелят. Новините за нови култури се разнасят доста бързо през страната и всеки желае да се включи в облагите, като много дълго време тъкмо това се случва. Въпреки комплицираната конструкция на Японската империя, двама фермери демонстрират доста ясно какво е належащо, с цел да печелят, даже и под иго или като колония на Япония.

Тази симбиоза продължава да съществува за избран интервал от време и по-късно престава да съществува, откакто идва и борбата за самостоятелност, само че до момента в който трае, двете страни в действителност печелят доста. Япония просто има потребност от фермери, само че няма задоволително територия за тях. Тяхното подчинение идва с опция за израстване, от което никой няма да се оплаче, най-малко за прочут интервал от време.