През 1909 г. ще открием, че няма европейска банка, която

През 1909 година ще открием, че няма европейска банка, която да не е подготвена да даде заем на България. В това отношение френската Париба може да се счита като водач на заеми в страната. Австро-Унгария стартира да се бунтува против Санджакската железница и прави поредна маневра за анексиране на Босна и Херцеговина. Докато избухва Младотурската гражданска война, Англия и Русия към този момент се договарят за обща генерална реформена стратегия в земите на Европейска Турция.

След като всеки е подготвен да прави най-различни маневри, за какво пък и Александър Малинов да не вземе най-хубавото за страната. По негова заповед се окупират и изземват Източните железници на българска територия. Берлинският контракт стартира да увисва в пространството, до момента в който великите сили стартират да дефинират загубата на заеми към Турция. Високата врата ще изиска парични обезщетения. Англия незабавно се включва в пререканията и стартира да стачкува за засегнатите ползи в България. Според британските делегати новото турско държавно управление би трябвало да потърси сумата от 18 657 651 турски лири или към 429 милиона златни франка.

Очаква се сумата да се изплаща по 100 000 турски лири годишно, да се изплати целият държавен дълг от 10 404 733 турски лири, да се изплатят всички закъснели заплащания за Източна Румелия – 4 023 657 турски лири и да се върнат Източните железници, които изначално са иззети. Целият лист е много дълъг с всички типове заплащания, само че както можем да се досетим, още през цялото време откриваме наличието на най-различни задължения. Отново можем да открием, че в същия Берлински контракт би трябвало да заплатим сумата от 10 618 250 рубли и 40 копейки – съвсем 100 милиона златни лв., съпроводени с още 32 тона злато.

Този дълг е към Русия за окупацията и поддръжката на Източна Румелия, което още веднъж би трябвало да се изплати – явно до тук са положителните връзки и братската поддръжка – сиренето е с пари, са споделили някои хора, въпреки и за тъкмо това съветско ръководство в Източна Румелия да се заплаща повече, в сравнение с самия Батенберг и неговата администрация. Към този миг се чака доста сериозна интервенция на Франция за финансово подкрепяне и отплата за изплащането на всички задължения. Париба ще изисква от френския кабинет един задатък от 7 милиона франка за 3 месеца. За гаранция на въпросният дълг се изисква от страната да заложи нови държавни доходи под формата на мита.

Договорът се подписва с Париба, само че тя пък може да изисква и да търси други участници във финансовия надзор на страната. Френската банка играе свои лични мачове, като се пробва да притегли други позитиви от международната политика. И до момента в който на пръв взор всичко наподобява задоволително красиво, не би трябвало да се изненадваме от обстоятелството, че проектите на Франция е да успее да се разпорежда с външните държавнофинансови интервенции. Изпратеният български делегат Д. Станчов получава възбрана да приказва повече с французите.

По това време министър Андрей Ляпчев намерено отхвърля да заплаща поисканите парични обезщетения. Единственото, за което може да се заплати е признаването на държавния суверенитет и нищо повече от това. Въпросната сума е 57.5 милиона лв., като в нея се включва и сумата за Източниците железници. За следващ път стартира идващият огромен проблем, който стартира да покачва напрежението. Отново има послание към великите сили и сумата към този момент доближава до 82 милиона лв., само че ще се платят единствено и само след неотложно признание на самостоятелност.

Междувременно Турция пък ще изиска сумата от 150 милиона франка и откакто англичаните са единствените подбудители за повишение на цената, те са и хората, които са съгласни да дават заема. Французите осъзнават, че може да останат без един доста добър заем – дано не забравяме, че в този интервал стопанската система на България стартира все по-смело своята игра. Френското държавно управление и Париба са подготвени да дават сумата от 100 милиона франка с рента от 5%.

Турското държавно управление приказва за преразглеждане на граници, нашата VIII тунджанска дивизия се превежда в бойна подготвеност и ползите на Балканите стартират да наподобяват на идната по-свирепа война. Турция се съгласява на сумата от 125 милиона франка, до момента в който съветският посланик Сементовски-Курило предлага на кабинета точно Русия да заплати парите и надлежно да я трансферира за погашение по отношение на окупационните разноски за Източна Румелия, които стопират да се изплащат от 1878 година

По това време Русия ще може да има интерес единствено за 82 милиона дълг към Русия. Руската комерсиална банка даже предлага рента от 4.75% за 50 години. С тази договорка и независимостта също идва незабавно. Докато всичко наподобява, че ще се случи, в последният миг Великите сили желаят с този заем да закупят и политически надзор благодарение на съветски пратеници, както и сили от Франция и Англия. Що се отнася до наличните 82 милиона дълг, не си мислете, че те са толкоз елементарно опростени.

Впрочем ние би трябвало да изплатим сумата от 82 милиона, като започваме от 400 000 рубли на 1 юли 1909 година По-интересното е, че в опит за политическа совалка и връщане на някои позиции на съветската дипломация в България, страната публично е освободена от лихви и други такси, както за минали интервали, по този начин и за бъдещи. Освен това има още един контракт за окупационния дълг, който възлиза на 28 178 205 лева Условията за него би трябвало да се договорят в бъдеще, само че по този начин и не се случва.

Реално въпросният дълг е изплатен от Русия, като се приспада към Окупационния дълг към Русия. По-интересното е, че до този миг той е изплатен до сумата от 27 070 609 лева и се изплаща до 1902 година Следователно малко по-късно откриваме, че след Първата Световна война, болшевиките дефинитивно завършват изплащането и не желаят да продължи този дълг. Що се отнася до разноските към Турция, те към този момент са проблем на Русия и няма по какъв начин да знаем какво тъкмо са им коствали.

Тоест на този стадий ще открием, че сумата, която заплащаме за нашата независимост и за осъществените услуги по отношение на Източна Румелия, костват 27 070 609 лева Всичко това е изцяло задоволително да заявим, че няма дарове, а в тези красиви и бурни времена, ние сме подготвени освен да изплатим задълженията си, само че и да бъдем самостоятелни. Точно затова не разбираме за какво откакто през 1909 година заплащаме или започваме да изплащаме нашата независимост, тя продължава да се разяснява и преглежда като подарък? Странно е, само че откакто всичко е пито и платено, къде бъркаме?