През 1902-ра, светът разтваря обятията си с хвалебствия и поздравления

През 1902-ра, светът разтваря обятията си с хвалебствия и поздравления към Томас Ман и неговия исторически разказ „ Буденброкови ”, за който по-късно писателят ще бъде почетен с Нобелова премия. Тъкмо това е и времето, когато случайността го среща с очарователната 19-годишна Катя Прингсхайм. Любовта, пламнала в трамвая се нуждае от 3-годишни старания, настоятелно ухажване и пламенни писма, които да склонят студентката по математика да повярва в възприятията на известния към този момент млад създател. През октомври 1904 година Катя и Томас Ман се сгодяват, а няколко месеца по-късно е сватбата им. Огънят на обичта посред им трае половин век, а фамилията пореща на бял свят шест деца – три момчета и три девойки. 

Любовно, от огромния немски публицист в красивите му „ Писма до обичаната ”.

(Monika, Golo, Michael, Katia Mann, Klaus, Elisabeth und Erika, 1919)

Краят на юни 1904 година

…Вашето благо. благословено писмо - по този начин нежно и доверчиво в никакъв случай до момента не сте ми говорили. Приемете хиляди благодарности, мое благополучие, моя звездице, моя прелестна дребна кралице!

Но какво значи " самообладание "! Та аз Ви обичам! Един другар ми писа: " Какъв шушумига си в действителност ти! Всички знаят, че я ухажваш, приказват за това. А тя непрестанно ти дефинира нови и нови периоди, с цел да изпита търпението ти, размотава те, играе си с тебе. Нима ти подхожда тази роля? Покажи й, че си мъж! Дай й ултиматум! Колкото по-дълго се протакат нещата, толкоз по-безинтересен ще й ставаш... " Тази последна фраза ме ядоса и по тази причина му отговорих напълно ясно: " Не си пъхай носа в работи, които не разбираш. Ако в този момент я изправя пред решение, това значи за нейно и за наше общо оскърбление да изтръгна " не ", тъй като тя още не е в положение с цялото си създание да каже " да ". Така че да се върша на афектиран господинчо и с мъжко достолепие да зарежа всичко, ми наподобява връх на нелепостта, до момента в който мога да имам вяра, че с това ще и окажа неприятна услуга; а тя ми е дала съображение за сходна убеденост. "

Глупава дребна Катя, която към момента дърдори, че я " надценяват " и към момента твърди, че " няма да може да бъде за мене това, което аз чакам от нея "! Но аз Ви обичам, господи, белким не разбирате какво значи това! Какво още има тук да се " чака и да бъде "? Трябва да " бъдете " моя жена и да ме извършите с това безумно благополучен и горделив!.. А " като каква си Ви представям, какво значение считам, че имате и ще имате за моя живот ", си е моя работа и от това не произлиза за Вас никакво усложнение или обвързване! Глупава дребна Катя! Съвсем съществено да се дрънка, че тя - но в действителност! - не била почтена за мене, за мене, който след всяка среща боязливо се пита: " Подходящ ли съм за нея? Може ли тя да ме желае? Не съм ли в нейните очи прекомерно неумел, прекомерно непознат на света, прекомерно " стихотворец "?... "

...

Средата на август 1904 година

Катя, блага, обичана дребна Катя, в никакъв случай не съм бил толкоз изпълнен от Вас, както през тези дни! Струва ми се, че слушам странната и неповторима музика на Вашия глас, виждам тъмния искра на очите Ви, бисерната бледост на Вашето сладко, мъдро, живо лице под черните коси - и ме обзема енергично удивление, някаква деликатност прелива в мен, за която няма израз и съпоставяне! А Вие? А Вие?

...

Краят на август 1904 година

Срещнах едно малко знамение на всестранното и хармонично обучение, реализиран културен блян, напълно необичаен благополучен случай, творение с живописен усет, целомъдрено, свободно и приятно. Но каква бе насладата от тази среща спрямо възторга от прозрението, което получих последователно и не можех да реализира от пръв взор. Вие бяхте добра, бяхте богатства! Ако можехте да разберете какво значи това за мене! Чувството към Вас, което до тогава трептеше страхливо и несигурно в душата ми, внезапно се освободи, закупи храброст, извърши се с чудни очаквания. Досега, когато съм обичал, постоянно в същото време съм и презирал. Смесицата от блян и пренебрежение, ироничната обич бе станала моя най-съкровена прочувствена сфера. Тонио Крьогер обичаше " живота " - синеоката обикновеност, - меланхолично, подигравателно и безнадеждно. А в този момент? Едно творение, сладко като света - и положително, и неизмеримо, и способно (макар и вероятно неохотно) да ми отвърне с нематериалност и добрина: това е нещо безусловно и необикновено ново за мене! Тази обич, въобще най-силната, е затова - пък да става каквото ще - моята първа и единствена щастлива обич...

...

Краят на август 1904 година

Глупава ли? Така да бъде. Вие сте неизразимо очарователно творение, моя Катя, така че в действителност, щом настоявате, можете да бъдете и " малко глупава ". А че не сте такава, знаете сама най-добре. Но в случай че под " глупава " разбирате противоположното на " благоразумна " (а вероятно е това), може и да сте такава, подобен съм и аз, и то с наслада. Защото " благоразумието " е нещо безпределно нормално. " Благоразумен " е оня, който изяжда единствено две кифлички дневно, живее внимателно, обича внимателно и е прекомерно внимателен, с цел да свърже уверено живота си със своята обич. " Глупаво " е всичко наивно, благородно и доверчиво, всяка смела безрезервност на земята. Нека бъдем " глупави ", моя Катя!...

...

Средата на септември 1904 година

Знаете ли за какво по този начин добре си подхождаме? Защото Вие не спадате нито към бюргерството, нито към юнкерството; тъй като Вие - по собствен метод - сте нещо изключително; тъй като Вие - както аз разбирам тази дума - сте принцеса. И аз, които постоянно - в този момент вероятно ще се разсмеете, само че би трябвало да ме разберете, - който постоянно съм съзирал в себе си някакъв принц, открих във Вас напълно несъмнено своята предопределена избраница и спътница...

Източник:
Снимки: Katia und Thomas Mann vor dem Hotel Adlon in Berlin, 1929; Katia Mann mit ihren sechs Kindern, 1919 - de.wikipedia.org