Замерянето с развалени домати – защо не го правим и днес
През 19 и 20 век е имало цялостен един бизнес, и то много печеливш, в който клакьори освиркват опери и постановки, в случай че актьорите не им платят. Въпросът ни през днешния ден обаче е стигали ли са по-далеч от това.
Замерянето с (развалени) домати е типичен троп за поясняване на неприятно театрално показване – дотолкоз, че един от водещите уеб сайтове за кино рецензия е кръстен на тях (Rotten Tomatoes). Например, феновете от най-горните и надлежно най-евтини места, постоянно замеряли актьорите с фъстъци. Много преди този момент пък римляните замеряли гладиаторите с разнообразни предмети, в случай че шоуто им не им подхожда. Понякога обаче и те са получавали сходно отношение – император Елагабал имал навика да хвърля кошници, цялостни с островни змии, в публиката, с цел да я разпръсне. А от време на време и за лично развлечение. Понякога обаче и императорите са получавали сходно отношение – Веспасиан при Хадрумет е бил замерян с ряпа.
Shakespeare’s Globe – реставрираният шекспиров спектакъл Globe Theatre, Източник
По време на постановките на Шекспир е било нормална процедура замерянето с всевъзможни храни. Сред тях обаче съвсем несъмнено не е имало домати – тъй като доматите са не се популяризират във Англия доникъде на 18 век. Технически този зеленчук навлиза в Европа през 16 век, само че се посреща със боязън и клюки, че е токсичен (подобно нещо се случва и с картофите), което доста стопира разпространяването му.
Доматите като инструмент на отрицание се появяват чак през 19 век и чак в Америка. И като подобен стават извънредно известни – публиката от това време е известна като една от най-буйните и не е изключено да се появи на режисура, носейки цели щайги с предмети за мятане, в това число домати. Подобно на яйцата, те също били евтини (в някои райони), комфортни за мятане и се размазвали прелестно при удар. Когато пък щайгите свършили, американците чупели столове и хвърляли тях. Дори когато изпълнителите – били те артисти или артисти – се справяли добре, сигурността им не била обезпечена, тъй като публиката може да изиска преизпълнение на нещо, което изключително доста им харесва, и това условие би трябвало да се извърши, тъй като иначе…
Първият прочут документиран случай на замеряне с домати е от 1883 с присъединяване на акробата Джон Ричи. New York Times разказва случая по този начин: „ Джон Ричи направи дебюта си във Уашингтън Хол преди няколко дни. Първият номер на господин Ричи беше опит за салто – и той най-вероятно щеше да успее, в случай че към него не бе насочен дъжд от домати, който да наруши салдото му. След известно време и когато публиката към този момент се успокой, Джон продължи шоуто си с номер на трапеца. Когато се хвана за лоста, с лице към публиката, огромен домат го удари в лицето, тъкмо сред очите, и той падна на земята тъкмо сега, в който го засипаха няколко развалени яйца. Опита се да напусне сцената, само че врата беше заключена – по тази причина се насочи към гишето за билети под нов дъжд от домати. Когато го доближи, това беше края на шоуто. “
Очевидно стадният инстинкт играе значима и съществена роля в отношението на публиката към изпълнителите. На това се крепи и бизнесът, за който ви казахме първоначално. В този подтекст – „ безучастната аудитория “ по представления в действителност е нещо скорошно. Преди хората са били насърчавани да реагират на представлението и даже от време на време да вземат участие в него. Как става този преход от цялостен безпорядък към безспорен ред?
Началото на този преход идва от смяна в държанието на актьорите – вместо да се отнасят към публиката, те играят все едно тя не съществува. Това основава по този начин наречената „ четвърта стена “ в театъра и от хората на сцената от ден на ден се чака да не я нарушават. Друг детайл, който оказва помощ в укротяването на публиката, е осветлението, което последователно се концентрира върху сцената, а не върху цялата зала. Дизайнът на залите също се трансформира с времето от общоприетата форма на подкова към днешната, в която всички гледат непосредствено към сцената.
Джордж Харисън, Източник
Нежелателно присъединяване на публиката към момента има и по спортните събития, където всички знаем какво може да стане. От хилядите благоприятни условия (хвърляне на бомбички, факли, бутилки, запалки, стотинки…) може би единствената занимателна е, когато почитател изтича на терена. Но тя удостоверява и че от времето на гръцките театри не сме се трансформирали доста като аудитория.
