През 1822 г. стрела, изстреляна от Африка, каца в Северна

През 1822 година стрела, изстреляна от Африка, каца в Северна Германия – по какъв начин е станало това? Биолог разбулва мистерията.
През XIX в. технологията на лъковете и стрелите е много усъвършенствана – най-здравите лъкове по това време могат да изпратят стрела на разстояние над 400 метра и да пробият ризница на разстояние, по-голямо от футболно игрище. Това обаче не изяснява по какъв начин една стрела от Централна Африка попада в дребния северногермански град Клуц през 1822 година За това би трябвало да се обърнем към различен стопанин на небето – белия щъркел.

Историята на Пфайлсторх

Pfeilstorch, немски термин, означаващ „ щъркел-стрела “, е името, обещано на бял щъркел, който е кацнал в град Клуц в северната немска провинция Мекленбург-Предна Померания напролет на 1822 година Той пристигнал с най-необичайния теоретичен подарък – стрела, промушена през врата му, която била задоволително добре закрепена, с цел да издържи над 3000 благи миграционно пътешестване, само че пощадила живота на щъркела заради обстоятелството, че стрелата пронизала единствено кожата му. Това бил „ подарък “ за науката, тъй като до този миг се водели разногласия по какъв начин птиците оцеляват през зимата.

През 1797 година Томас Бойвик, британски художник и създател на книги по естествена история, загатва за правилния отговор в книгата си „ История на английските птици “, като показва, че капитан на транспортен съд, чието мнение той високо цени, е видял сред островите Менорка и Майорка „ огромен брой лястовици, летящи на север “.

Това опонира на неправилното, само че необятно публикувано разбиране, че лястовиците спят зимен сън през зимните месеци.

Бойвик даже организира опити с лястовиците, пробвайки се да ги държи на топло и да ги храни през зимните месеци, само че стига до заключението, че „ те ни напущат, когато тази страна към този момент не може да им обезпечи подобаваща и естествена храна. “

Теорията за хибернацията не е единствената, с която Бойвик би трябвало да се бори. През 1703 година един професор от Харвард изрича догатката, че мигриращите птици летят до Луната и назад. Други считали, че птиците спят зимен сън под водата или, в избрани случаи, метаморфозират в други птици. Тези диспути били прекъснати след идването на Пфайлсторх в Германия.

Имало единствено едно разумно пояснение за африканската стрела: северна миграция.

Пфайлсторхът бил първият от поредицата мигриращи птици, които пристигнали в Европа със стрела в кожата си. Ернст Шуц, немски орнитолог, работил при започване на XX в., записва няколко случая на птици с вградени стрели. Сред тях са белият щъркел, открит в Танганайка, късопръстият орел в Унгария, медоносният мишелов във Финландия и черната поканвам. Той отбелязва и лебеди, изумени с инуитски стрели. По-късно Шуц отбелязва, че сходни наблюдения са станали по-редки заради необятното прекосяване от лъкове и стрели към огнестрелни оръжия.

Белият щъркел (Ciconia ciconia) е прелетна птица, известна с далечните си пътувания сред местата за размножаване и зимуване.

Тези птици се развъждат най-вече в Европа, Северна Африка и някои елементи на Азия, като избират открити ландшафти като влажни зони, ливади и аграрни полета. По време на миграция те следват най-вече два съществени маршрута: източен кулоар, който ги води през Балканите, Турция и Близкия изток до местата за зимуване в Източна Африка, и западен кулоар, който минава през Иберийския полуостров и в Западна Африка.

Белите щъркели заобикалят да пресичат огромни водни басейни, защото разчитат на термалните потоци за енергийно дейно плъзгане.

Това желание ги насочва към сухоземни направления като Босфора в Турция и Гибралтарския пролив. Те стартират есенната си миграция от местата за размножаване сред август и октомври, като изминават до 13 000 км, с цел да доближат местата за зимуване в Субсахарска Африка. Пролетната миграция стартира сред януари и март, като щъркелите се завръщат в местата си за размножаване до май.

Въпреки че доста щъркели не престават да следват тези обичайни направления, някои популации в Западна Европа са се приспособили към по-меките зими и богатите хранителни ресурси, като са прекратили миграцията си и са презимували по-близо до местата за размножаване. Въпреки адаптивността си мигриращите щъркели са изправени пред провокации като загуба на местообитания, лов и климатични промени.

Източник – Forbes/Превод:SafeNews