Най-бележитите женски протести по света
През 1888 година, с поддръжката на социалистически деятели, към 200 девойки в лондонската фабрика „ Брайънт енд Мей “ оставят инструментите си в символ на митинг против изискванията на труд и оскъдното възнаграждение. Към тях се причисляват още 1200 служащи и в последна сметка компанията се съгласява с техните претенции, обещавайки, наред с други неща, да отстрани санкциите и удръжките на заплатите и да направи специална стая за закуска.
От ноември до декември 1929 година към 25 000 дами в провинциите Калабар и Оуери в югоизточната част на Нигерия излизат на протест против политиката на подтисничество, въведена от английската колониална администрация, в това число нов пазарен налог. Жените атакуват европейски магазини и локални съдилища, ръководени от колониалните чиновници, и в някои региони принуждават наложените от Англия началници да подадат оставка. Но те се сблъскват с жестоки отмъщения от колониалните войски – има повече от 50 убити дами и десетки други ранени.
Широко се счита, че въстанието е едно от първите огромни провокации пред английската власт в Западна Африка през колониалния интервал и вследствие на това доста от препоръчаните закони отпадат, в това число пазарния налог.
Едно от най-ранните събития на Френската гражданска война, Маршът на дамите, стартира на пазарите в Париж в символ на митинг против дефицита и възходящите разноски за самун. Не след дълго хиляди въоръжени дами тръгват към Версайския замък, решени да принудят Луи XVI да се върне в Париж. Кралят чува недоволствата им, само че не е уверени и хора от тълпата обсаждат двореца като съвсем залавят Мария Антоанета. Обсадата завършва едвам когато Луи XVI се съгласява да реалокира кралския двор назад в града.
На 8 март 1917 година, Международния ден на дамите (23 февруари по остарелия съветски календар), групи от (основно) дами стартират да се събират на Невския проспект в съветската столица Петроград. Към обяд броят им набъбва до десетки хиляди, доста от тях стиснали самоделни транспаранти с призив за смяна. Следобед към тях се причисляват текстилни работнички, които стачкуват в символ на митинг против дефицита на самун, а до късния следобяд към 100 000 души – в това число и мъже – се причислиха към стачката.
На идващия ден към 150 000 души излизат по улиците – някои плячкосват, прекатурват трамваи или се бият с полиция, а други просто призовават за смяна. Тази демонстрация, водена в началото от дами, оказва помощ да се посеят семената на Руската гражданска война.
На 20-ия конкурс за хубост „ Мис Свят “ настъпва хаос през 1970 година, когато протестиращите за избавление на дамите щурмуват Роял Алберт Хол в Лондон, където 58 дами се състезават за купата „ Мис Свят “ (печели Мис Гренада, Дженифър Хостен, на снимката). 100-те милиона фенове (22 милиона единствено в Обединеното кралство), които гледат събитието по телевизионните екрани по целия свят, могат единствено това – да гледат – до момента в който водещият Боб Хоуп е обсипван с изгнили плодове и зеленчуци и брашно. Освен че стачкуват против концепцията дамите да се правят оценка единствено по външния им тип, протестиращите също желаят да извърнат внимание на мултинационалните компании и пресата, които поддържат надпреварата. Всеки от протестиращите е санкциониран към 1500 лири днешни пари, а някои прекарват една нощ в килиите.
Движението за избавление на дамите се появи през 60-те години – най-вече на Запад – по време на бързи обществени и културни промени и организира акция по редица въпроси, засягащи дамите – от принизяването им до предмети и насилието над тях, до равното възнаграждение, репродуктивните въпроси и абортите, правата и половата дискриминация.
Използвани са голям брой способи – както легални, по този начин и противозаконни – за повишение на осведомеността по отношение на проблемите в основата на придвижването и за условие на обществени и правни промени – в това число протестни шествия, писане на писма, засипване с брашно…
През септември 1981 година уелската група „ Жени за живот на Земята “ дойде в Грийнам Комън, Бъркшир, с цел да стачкува против решението да се разположат там 96 нуклеарни ракети. Когато опитите за разискване на решението са подценени, те основават лагер до оградата към авиобазата RAF Greenham Common. Така се ражда Общият женски лагер за мир в Грийнъм.
През идващите 19 години дамите окупират лагера непрекъснато, при всевъзможни метеорологични условия и без електричество и течаща вода. Едно от най-големите събития, извършени на мястото, се случва през декември 1982 година, когато над 30 000 дами се хващат за ръце към базата. Ракетите са отстранени сред 1989 и 1991 година, само че Лагерът на мира остава като митинг против нуклеарните оръжия. Последните дами го напущат през септември 2000г.
