160 години от Януарското въстание срещу руското робство - апогей на полския дух за свобода
През 1883-1894 година освободителят на София военачалник Йосиф Гурко си печели прозвището Полския канибал
Анджей Дуда, президент на Полската република: „ Русия не е естествена страна. Това не е страна, която се държи обикновено. Това е държава-агресор “
Васил Данов, особено за Faktor.bg
Близо година и половина (22 януари 1863-18 юни 1864 г.) продължава Януарското въстание на полския народ против потисничеството и опитите за етническа асимилация от Руската империя. Въстаниците си слагат амбициозната цел да възстановят страната си в рамките на Жеч Посполита от 1772 година Но силите са несъизмерими, а великите европейски страни и съседите на поделена Полша за следващ път се оказват прекомерно заети с вътрешните си проблеми.
През XVIII век в миналото могъщата Жеч Посполита става жертва на интриги и на в съгласие плячкосване сред алчните си съседи Прусия, Австрия и Руската империя. Една от великите сили в средновековна Европа, Полша претърпява три подялби(1772, 1793 и 1795 година ), като след третата е
изтрита от политическата картата
за 123 години. Връща независимостта си след Първата международна война.
След третата делба Русия е отмъкнала забележителна част от полската територия и население, само че си е навлякла и съществени паники с неизкоренимия блян на поляците към независимост и правдивост. Полският въпрос тежи със страшна мощ и пред бенефициентите от подялбата, само че и пред европейската съвест и право.
През 1794 година Тадеуш Косцюшко подвига на въстание хиляди поляци. Разбити и пленени, Косцюшко и съидейниците му са заточени в Сибир, а през Полша за следващ път минава валякът на пожари, изтезания и убийства. За да бъде притъпен полският блян към независимост, Русия притегля към пъкленото си дело Прусия и Австрия, с които си поделя полските територии. Неславянска Русия не се свени да стане главорез на славянска Полша.
Следва Ноемврийското въстание от 1830-1831 г.
Повлияно от Юлската гражданска война във Франция, въстанието стартира като локален протест против съветския губернатор на Варшава, само че скоро се трансформира в същинска война на поляците против окупатора.
Главнокомандващ царските войски е нашият остарял познайник Иван Дибич–Забалкански, към този момент фелдмаршал. Порусеният немец печели няколко победи и стига до подстъпите на Варшава, само че в сражението при Грохов войските му дават обилни жертви и отстъпват.
С предимство в бройка, в артилерия и лукавство, през май 1831 година войските на Дибич разрушават полските патриоти при Остроленка на р. Нарев. Епидемия от холера покосява стотици съветски бойци и самия опозорил се командващ Дибич Забалкански.
Следва поредна вълна от репресии, анулация на относително демократичната Контситуция от 1815 година, възбрана на полския Сейм, затваряне на Варшавския университет и нечовечен властнически режим, налаган от наместник на мракобеса Николой №1.
Започва Великата полска емиграция, когато болшинството от интелигенцията, будни и надарени поляци отпътуват в Западна Европа.
Въстанието от 1863 година е най-масово и дълготрайно
Заедно със събратята си по премеждия в Полша се подвигат на въоръжена битка литоввците, част от беларуския народ и украинските патриоти от десния бряг на р. Днепър. Подготовката е ръководена от Централен народен комитет. На украинска територия работи Провинциален комитет в Русия, който съставлява полска незаконна организация, основана през август 1862 година Около 25 000 са членовете на тайната организация, която приготвя въстанието в края на 1862 година В градове и села са основани революционни кръжоци, чийто членове са разграничени на тройки, с цел да бъдат избегнати изменничества или откриване на повече от двама души.
В поддръжка на въстаниците и против мракобесното съветско самодържание застава Комитетът на съветските офицери в Полша.
През интервала 1830-1860 година най-големият украински град Киев, където живеят хиляди поляци, се трансформира в един от центровете на полската опозиция. Със ориста на полските патриоти ангажират словото си украинският публицист Михаил (Михай) Грабовский и великият Тарас Шевченко.
«…Киевският университет бе цялостен с поляци. Полският език бе всеобщо публикуван и във всички студентски кръжоци се говореше единствено на полски. Киевският губернатор поощряваше моралните волности сред студентите, като смяташе, че те ще ги отвлекат от политиката...», написа в спомените си свидетел на събитията.
Няколко стотин студенти от Киевския университет вземат участие в Януарското въстание от 1863 година, като стават най-многобройната и дейна бойна група. Под девиза «За нашата и за вашата независимост!» украинци и поляци застават против войските на окупатора в Киевска област.
Артур Гротгер. „ Битка ”
Въстанието стартира през нощта на 22 против 23 януари 1863 година с офанзиви против царските войски в десетки гарнизони. Централният народен комитет (ЦНК) се афишира за Временно национално държавно управление, а през май стартира да се нарича
Жонд народовий
Временното държавно управление издава манифест и земеделски декрети. С тях полските селяни са оповестени за притежатели на обработваните земи, които ще бъдат изплатени на едрите земевладелци от свободната полска страна. Аграрните декрети подсигуряват оземляване на най-бедните селяни, участващи във въстанието.
В разгара на бойните дейности общият брой на въстаниците доближава от 200 000 до 470 000 души.
Гербът на въстанието включва символите на Полша, Литва и Великото съветско княжество
Водачите на въстанието разчитат на европейска поддръжка основно от Англия и Франция. Британското държавно управление изпраща дипломатическа нота, в която упорства за прошка на задържаните въстаници и за възобновяване на конституцията от 1815 година На 17 юни 1863 година Англия предлага на Русия план за успокояване на Полша, подсилен от Франция, Австрия, Испания, Португали, Швеция, Нидерландия, Дания и дори от Високата Порта (Османската империя). В огромните английски градове са свикани многолюдни манифестации в поддръжка на полските въстаници. Пресата разгласява остри публикации и репортажи против съветските зверства.
Царското държавно управление скоро схваща, че западните страни няма да водят война за свободата на Полша, отхвърля дипломатическите ноти и усилва окупационния си корпус до 400 000 души.
През февруари 1863 година Русия подписва с Прусия конвенцията „ Алвенслебен “, която планува пруска поддръжка за потушаване на Януарското въстание. След година и Австрия афишира обсадно състояние във владяната полска област Галиция и се причислява към репресиите против полските патриоти. Така и трите страни, взели участие в подялбата на Полша, още веднъж се сплотяват против полската независимост.
Въпреки героизма на храбрите поляци разпокъсаните, немногобройни, зле въоръжени и зле командвани отряди са разрушени един по един. Водачите от Жонд народовий по този начин и не съумяват да привлекат в редиците на въстаниците забележителен брой от селяните, които в голямото си мнозинство остават неутрални, подозрителни и дори враждебно настроени по отношение на въстанието.
Емисари и шпиони на съветското държавно управление старателно популяризират слуха, че цар Александър II ще освободи и полските селяни от крепостното право, ще им даде земя и ще ги закриля от своеволията на пановете. В Русия крепостното право публично е отмененено през 1861 година, Александър II към този момент е получил прозвището „ Цар-освободител “ и полското селячество се надява на същата императорска отзивчивост.
«Въоръжените въстанически банди съвсем бяха завладяли цялото воеводство... Но щом царските управляващи одвободиха селяните и започнаха да им раздават земя, ситуацията незабавно се промени. Селяните минаха на наша страна и започнаха да ни оказват помощ да ловим въстаниците. Революцията приключи», споделя делегат на съветския цар.
Основната мощ на въстанието идва от патриотичните среди и шляхтата, от църквата и градската немота, студентите и част от интелигенцията. Което е прекомерно незадоволително.
Вътре в Жонд народовий през цялото време съществуват различия. Водачите се разделят на по-радикални ( “червени “) и по-умерени и по-заможни ( “бели “), които се редуват отпред на въстанието с все по-скромни шансове за победа.
Липсата на действителна военна или икономическа поддръжка от европейските страни оставя героите сами против безмилостния, въоръжен до зъби подтисник.
Руската военщина демонстрира нечувана свирепост
Генерал-губернаторите Фьодор декор Берг с същинско име Фридрих Вилхелм декор Берг и граф Михаил Муравьов разпростират същинска терористична война против въстаниците и против мирното полско, литовско, беларуско и украинско население.
Канибалът Муравьов
Наказателните отряди на граф Муравьов залавят всеки мъж, който видят и го бесят по крайпътните дървета. Десетки километри пътища и пътища са окичени с разложени трупове, от които се носи нетърпима смрад. Когато месото на жертвите окапва, върху дърветата остават да потракват с костите си бели скелети, сходни на призраци.
Ветеранът от три войни на Руската империя Муравьов бил находчив изтезател и по отношение на дамите. Заловените въстанички били насилвани до гибел от казашка и войнишка сган. Нерядко невръстни момиченца били насилвани пред бащите и братята си за „ наставление “ на патриотите-католици. Насилие и безсмислена свирепост, с каквито се отличават съветските и руските окупатори в Германия, Чехословакия, България Афганистан, Чечения, Грузия, Сирия и Украйна.
С особена гняв са преследвани католическите свещеници и миряните-католици. Поощрявана от управляващите, пияна черносотенска съветска навалица нахлува в катедралите на Варшава по време на свещенодействие, атакува молещите се, раздира одеждите на свещеника, оскверняха олтара и троши светите блага.
Руските сатрапи не разрешават преподавването на полски език в учебните заведения, а децата са принуждавани да учат съветски. Полицаи и шпиони слухтят къде родители водят децата си на секрети курсове по роден език, с цел да нанесат побой на децата и да арестуват домакините.
Наред с варварските изстъпления главнокомандващият окупационните войски си разрешава да назовава поляците „ братя “ и да ги убеждава, че съветските главорези им носят мир и независимост. Както през днешния ден в „ братска “ Украйна. А някои съветски и български путлеристи още се питат за какво не ги обичат тези полски „ националисти “.
М. Муравьов става най-мразеният човек и в Полша, и в Русия. Вече 160 години в полската и в съветската демократична и демократична литература той е именуван „ главорез “, „ касапин “, „ людоед “. От своя страна съветските консервативни и „ славянофилски “ кръгове показват удивление за какво губернаторът-садист бил сатанизиран.
Други правилни жители на царя сочат като пропуск неуспеха му да „ русифицира “ Полша, без да схванат, че полският народ би могъл да бъде русифициран единствено по един метод: посредством цялостно изтребване.
И двете страни
укриват размера на своите загуби и усилват числеността им при съперника
Според недостоверните публични съветски сведения, жертвите измежду войските на нашествениците не надвишават 4 500 ранени и убити. Малко повече от заявените до момента в Украйна.
Руските окупатори настояват, че починалите и ранени поляци са единствено 22 000, а пленените са към 7 000. По-близо до истината е броят на наказаните на каторга, които възлизат на 38 000 (от 7 000 пленени въстаници). Сред избитите и пратени в Сибир полски патриоти максимален е броят на католическите свещеници и на бойци от шляхтата. Католици са 95 % от избитите и наказани на затвор и каторга полски въстаници.
Около 10 000 въстаници и техни съидейници съумяват да емигрират. Малцина патриоти се укриват в горите и не престават с партизански дейности през идващите няколко години. Последният лидер на сходна група е езкетутиран през 1872 година
В Литва и Беларус е неразрешено на католиците да заемат държавни длъжности, в това число и училищен. Затова хиляди поляци са принудени да търсят прехранване във вътрешните губернии на Руската империя. Сред потомците на тези преселници блестят имената на композитора Дмитрий Шостакович и на писателя Александър Грин.
В потушаването на въстанието във Варшава взе участие и
младият съветски офицер Михаил Скобелев
станал прочут като Белия военачалник при обсадата на Плевен през 1877-1878 година С лаврите на прочут военачалник Скобелев е изпратен да управлява окупацията на сегашен Туркменистан. В началото на 1881 година генералът завладява крепостта Гьоктепе и избива цялото мъжко население в покрайнината. Като сръбските генерали в Сребреница.
Веднага е отзован и назначен за командващ армейския корпус в Минск. През 1882 година стартира да се упражнява в региона на политиката. Произнася гневни панславянски речи в Париж и в Москва. Прави прогнози за иден международен конфликт на славяните с „ немските племена “ и слага в конфузно състояние съветската дипломация. Поканен в императорската канцелария да изясни свободните си съчинения, получава инфаркт и умира на 39-годишна възраст на път за Петербург.
Може би са му сипали „ Новичок “ в чая или водката.
Генерал-губернатор на Варшава от 1883 до 1894 година, Йосиф Гурко също остава
с окървавени ботуши в полската история
Столичната община малко се е поизсилила, откакто в единия и в другия завършек на ул. „ Генерал Й. В. Гурко “ са сложени барелефи на съветския военачалник. Но е подценен „ приносът “ му за нещастието на 16 000 старозагорци, изклани от башибозука и от войските на Сюлейман паша през август 1877 година
При царуването на мракобеса-българомразец Александър № 3 военачалник Гурко се пробва да извърши гневна русификация на полското население. Главни средства за влияние са бесилките и обществените разстрели. По времето на Александър № 3 и на ген. Гурко 50 000 поляци са пратени в заточение, а други 20 000 са избити. Без въстания и военни дейности.
Печатът също е подложен на жестока цензура, в която се отличава благоверната брачна половинка на Гурко. Нейно високоблагородие унижава полските вестници, престарава се в преследването на най-скромните демократични и хуманни хрумвания и на свободомислещите полски интелигенти.
Журналистът Кажимеж Полак разказва губернаторството на „ човекоядеца “ Гурко по този начин: „ Детството ми се падна в края на XIX век, когато по този начин нареченото Полско кралство, преименувано от съветските шовинисти на Привислие, бе подложено след кърваво потушаване на януарското въстание на най-ужасяващо иго под драконовското ръководство – почтено за сатрапи – на продължителя на това дело, тогавашния царски наместник генерал-губернатора Гурко “.
Анджей Дуда, президент на Полската република: „ Русия не е естествена страна. Това не е страна, която се държи обикновено. Това е държава-агресор “
Васил Данов, особено за Faktor.bg
Близо година и половина (22 януари 1863-18 юни 1864 г.) продължава Януарското въстание на полския народ против потисничеството и опитите за етническа асимилация от Руската империя. Въстаниците си слагат амбициозната цел да възстановят страната си в рамките на Жеч Посполита от 1772 година Но силите са несъизмерими, а великите европейски страни и съседите на поделена Полша за следващ път се оказват прекомерно заети с вътрешните си проблеми.
През XVIII век в миналото могъщата Жеч Посполита става жертва на интриги и на в съгласие плячкосване сред алчните си съседи Прусия, Австрия и Руската империя. Една от великите сили в средновековна Европа, Полша претърпява три подялби(1772, 1793 и 1795 година ), като след третата е
изтрита от политическата картата
за 123 години. Връща независимостта си след Първата международна война.
След третата делба Русия е отмъкнала забележителна част от полската територия и население, само че си е навлякла и съществени паники с неизкоренимия блян на поляците към независимост и правдивост. Полският въпрос тежи със страшна мощ и пред бенефициентите от подялбата, само че и пред европейската съвест и право.
През 1794 година Тадеуш Косцюшко подвига на въстание хиляди поляци. Разбити и пленени, Косцюшко и съидейниците му са заточени в Сибир, а през Полша за следващ път минава валякът на пожари, изтезания и убийства. За да бъде притъпен полският блян към независимост, Русия притегля към пъкленото си дело Прусия и Австрия, с които си поделя полските територии. Неславянска Русия не се свени да стане главорез на славянска Полша.
Следва Ноемврийското въстание от 1830-1831 г.
Повлияно от Юлската гражданска война във Франция, въстанието стартира като локален протест против съветския губернатор на Варшава, само че скоро се трансформира в същинска война на поляците против окупатора.
Главнокомандващ царските войски е нашият остарял познайник Иван Дибич–Забалкански, към този момент фелдмаршал. Порусеният немец печели няколко победи и стига до подстъпите на Варшава, само че в сражението при Грохов войските му дават обилни жертви и отстъпват.
С предимство в бройка, в артилерия и лукавство, през май 1831 година войските на Дибич разрушават полските патриоти при Остроленка на р. Нарев. Епидемия от холера покосява стотици съветски бойци и самия опозорил се командващ Дибич Забалкански.
Следва поредна вълна от репресии, анулация на относително демократичната Контситуция от 1815 година, възбрана на полския Сейм, затваряне на Варшавския университет и нечовечен властнически режим, налаган от наместник на мракобеса Николой №1.
Започва Великата полска емиграция, когато болшинството от интелигенцията, будни и надарени поляци отпътуват в Западна Европа.
Въстанието от 1863 година е най-масово и дълготрайно
Заедно със събратята си по премеждия в Полша се подвигат на въоръжена битка литоввците, част от беларуския народ и украинските патриоти от десния бряг на р. Днепър. Подготовката е ръководена от Централен народен комитет. На украинска територия работи Провинциален комитет в Русия, който съставлява полска незаконна организация, основана през август 1862 година Около 25 000 са членовете на тайната организация, която приготвя въстанието в края на 1862 година В градове и села са основани революционни кръжоци, чийто членове са разграничени на тройки, с цел да бъдат избегнати изменничества или откриване на повече от двама души.
В поддръжка на въстаниците и против мракобесното съветско самодържание застава Комитетът на съветските офицери в Полша.
През интервала 1830-1860 година най-големият украински град Киев, където живеят хиляди поляци, се трансформира в един от центровете на полската опозиция. Със ориста на полските патриоти ангажират словото си украинският публицист Михаил (Михай) Грабовский и великият Тарас Шевченко.
«…Киевският университет бе цялостен с поляци. Полският език бе всеобщо публикуван и във всички студентски кръжоци се говореше единствено на полски. Киевският губернатор поощряваше моралните волности сред студентите, като смяташе, че те ще ги отвлекат от политиката...», написа в спомените си свидетел на събитията.
Няколко стотин студенти от Киевския университет вземат участие в Януарското въстание от 1863 година, като стават най-многобройната и дейна бойна група. Под девиза «За нашата и за вашата независимост!» украинци и поляци застават против войските на окупатора в Киевска област.
Артур Гротгер. „ Битка ”
Въстанието стартира през нощта на 22 против 23 януари 1863 година с офанзиви против царските войски в десетки гарнизони. Централният народен комитет (ЦНК) се афишира за Временно национално държавно управление, а през май стартира да се нарича
Жонд народовий
Временното държавно управление издава манифест и земеделски декрети. С тях полските селяни са оповестени за притежатели на обработваните земи, които ще бъдат изплатени на едрите земевладелци от свободната полска страна. Аграрните декрети подсигуряват оземляване на най-бедните селяни, участващи във въстанието.
В разгара на бойните дейности общият брой на въстаниците доближава от 200 000 до 470 000 души.
Гербът на въстанието включва символите на Полша, Литва и Великото съветско княжество
Водачите на въстанието разчитат на европейска поддръжка основно от Англия и Франция. Британското държавно управление изпраща дипломатическа нота, в която упорства за прошка на задържаните въстаници и за възобновяване на конституцията от 1815 година На 17 юни 1863 година Англия предлага на Русия план за успокояване на Полша, подсилен от Франция, Австрия, Испания, Португали, Швеция, Нидерландия, Дания и дори от Високата Порта (Османската империя). В огромните английски градове са свикани многолюдни манифестации в поддръжка на полските въстаници. Пресата разгласява остри публикации и репортажи против съветските зверства.
Царското държавно управление скоро схваща, че западните страни няма да водят война за свободата на Полша, отхвърля дипломатическите ноти и усилва окупационния си корпус до 400 000 души.
През февруари 1863 година Русия подписва с Прусия конвенцията „ Алвенслебен “, която планува пруска поддръжка за потушаване на Януарското въстание. След година и Австрия афишира обсадно състояние във владяната полска област Галиция и се причислява към репресиите против полските патриоти. Така и трите страни, взели участие в подялбата на Полша, още веднъж се сплотяват против полската независимост.
Въпреки героизма на храбрите поляци разпокъсаните, немногобройни, зле въоръжени и зле командвани отряди са разрушени един по един. Водачите от Жонд народовий по този начин и не съумяват да привлекат в редиците на въстаниците забележителен брой от селяните, които в голямото си мнозинство остават неутрални, подозрителни и дори враждебно настроени по отношение на въстанието.
Емисари и шпиони на съветското държавно управление старателно популяризират слуха, че цар Александър II ще освободи и полските селяни от крепостното право, ще им даде земя и ще ги закриля от своеволията на пановете. В Русия крепостното право публично е отмененено през 1861 година, Александър II към този момент е получил прозвището „ Цар-освободител “ и полското селячество се надява на същата императорска отзивчивост.
«Въоръжените въстанически банди съвсем бяха завладяли цялото воеводство... Но щом царските управляващи одвободиха селяните и започнаха да им раздават земя, ситуацията незабавно се промени. Селяните минаха на наша страна и започнаха да ни оказват помощ да ловим въстаниците. Революцията приключи», споделя делегат на съветския цар.
Основната мощ на въстанието идва от патриотичните среди и шляхтата, от църквата и градската немота, студентите и част от интелигенцията. Което е прекомерно незадоволително.
Вътре в Жонд народовий през цялото време съществуват различия. Водачите се разделят на по-радикални ( “червени “) и по-умерени и по-заможни ( “бели “), които се редуват отпред на въстанието с все по-скромни шансове за победа.
Липсата на действителна военна или икономическа поддръжка от европейските страни оставя героите сами против безмилостния, въоръжен до зъби подтисник.
Руската военщина демонстрира нечувана свирепост
Генерал-губернаторите Фьодор декор Берг с същинско име Фридрих Вилхелм декор Берг и граф Михаил Муравьов разпростират същинска терористична война против въстаниците и против мирното полско, литовско, беларуско и украинско население.
Канибалът Муравьов
Наказателните отряди на граф Муравьов залавят всеки мъж, който видят и го бесят по крайпътните дървета. Десетки километри пътища и пътища са окичени с разложени трупове, от които се носи нетърпима смрад. Когато месото на жертвите окапва, върху дърветата остават да потракват с костите си бели скелети, сходни на призраци.
Ветеранът от три войни на Руската империя Муравьов бил находчив изтезател и по отношение на дамите. Заловените въстанички били насилвани до гибел от казашка и войнишка сган. Нерядко невръстни момиченца били насилвани пред бащите и братята си за „ наставление “ на патриотите-католици. Насилие и безсмислена свирепост, с каквито се отличават съветските и руските окупатори в Германия, Чехословакия, България Афганистан, Чечения, Грузия, Сирия и Украйна.
С особена гняв са преследвани католическите свещеници и миряните-католици. Поощрявана от управляващите, пияна черносотенска съветска навалица нахлува в катедралите на Варшава по време на свещенодействие, атакува молещите се, раздира одеждите на свещеника, оскверняха олтара и троши светите блага.
Руските сатрапи не разрешават преподавването на полски език в учебните заведения, а децата са принуждавани да учат съветски. Полицаи и шпиони слухтят къде родители водят децата си на секрети курсове по роден език, с цел да нанесат побой на децата и да арестуват домакините.
Наред с варварските изстъпления главнокомандващият окупационните войски си разрешава да назовава поляците „ братя “ и да ги убеждава, че съветските главорези им носят мир и независимост. Както през днешния ден в „ братска “ Украйна. А някои съветски и български путлеристи още се питат за какво не ги обичат тези полски „ националисти “.
М. Муравьов става най-мразеният човек и в Полша, и в Русия. Вече 160 години в полската и в съветската демократична и демократична литература той е именуван „ главорез “, „ касапин “, „ людоед “. От своя страна съветските консервативни и „ славянофилски “ кръгове показват удивление за какво губернаторът-садист бил сатанизиран.
Други правилни жители на царя сочат като пропуск неуспеха му да „ русифицира “ Полша, без да схванат, че полският народ би могъл да бъде русифициран единствено по един метод: посредством цялостно изтребване.
И двете страни
укриват размера на своите загуби и усилват числеността им при съперника
Според недостоверните публични съветски сведения, жертвите измежду войските на нашествениците не надвишават 4 500 ранени и убити. Малко повече от заявените до момента в Украйна.
Руските окупатори настояват, че починалите и ранени поляци са единствено 22 000, а пленените са към 7 000. По-близо до истината е броят на наказаните на каторга, които възлизат на 38 000 (от 7 000 пленени въстаници). Сред избитите и пратени в Сибир полски патриоти максимален е броят на католическите свещеници и на бойци от шляхтата. Католици са 95 % от избитите и наказани на затвор и каторга полски въстаници.
Около 10 000 въстаници и техни съидейници съумяват да емигрират. Малцина патриоти се укриват в горите и не престават с партизански дейности през идващите няколко години. Последният лидер на сходна група е езкетутиран през 1872 година
В Литва и Беларус е неразрешено на католиците да заемат държавни длъжности, в това число и училищен. Затова хиляди поляци са принудени да търсят прехранване във вътрешните губернии на Руската империя. Сред потомците на тези преселници блестят имената на композитора Дмитрий Шостакович и на писателя Александър Грин.
В потушаването на въстанието във Варшава взе участие и
младият съветски офицер Михаил Скобелев
станал прочут като Белия военачалник при обсадата на Плевен през 1877-1878 година С лаврите на прочут военачалник Скобелев е изпратен да управлява окупацията на сегашен Туркменистан. В началото на 1881 година генералът завладява крепостта Гьоктепе и избива цялото мъжко население в покрайнината. Като сръбските генерали в Сребреница.
Веднага е отзован и назначен за командващ армейския корпус в Минск. През 1882 година стартира да се упражнява в региона на политиката. Произнася гневни панславянски речи в Париж и в Москва. Прави прогнози за иден международен конфликт на славяните с „ немските племена “ и слага в конфузно състояние съветската дипломация. Поканен в императорската канцелария да изясни свободните си съчинения, получава инфаркт и умира на 39-годишна възраст на път за Петербург.
Може би са му сипали „ Новичок “ в чая или водката.
Генерал-губернатор на Варшава от 1883 до 1894 година, Йосиф Гурко също остава
с окървавени ботуши в полската история
Столичната община малко се е поизсилила, откакто в единия и в другия завършек на ул. „ Генерал Й. В. Гурко “ са сложени барелефи на съветския военачалник. Но е подценен „ приносът “ му за нещастието на 16 000 старозагорци, изклани от башибозука и от войските на Сюлейман паша през август 1877 година
При царуването на мракобеса-българомразец Александър № 3 военачалник Гурко се пробва да извърши гневна русификация на полското население. Главни средства за влияние са бесилките и обществените разстрели. По времето на Александър № 3 и на ген. Гурко 50 000 поляци са пратени в заточение, а други 20 000 са избити. Без въстания и военни дейности.
Печатът също е подложен на жестока цензура, в която се отличава благоверната брачна половинка на Гурко. Нейно високоблагородие унижава полските вестници, престарава се в преследването на най-скромните демократични и хуманни хрумвания и на свободомислещите полски интелигенти.
Журналистът Кажимеж Полак разказва губернаторството на „ човекоядеца “ Гурко по този начин: „ Детството ми се падна в края на XIX век, когато по този начин нареченото Полско кралство, преименувано от съветските шовинисти на Привислие, бе подложено след кърваво потушаване на януарското въстание на най-ужасяващо иго под драконовското ръководство – почтено за сатрапи – на продължителя на това дело, тогавашния царски наместник генерал-губернатора Гурко “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ