Време на засилено писане на анонимни писма с оскърбителен характер | ДОСТОЕВСКИ за хулителите без подпис
През 1880 година, в своето персонално от време на време издание " Дневник на писателя ", Достоевски споделя мнението си за анонимните злостни нападки, които е получил, откогато издава " Дневника ". Времената се менят, нравите – не.
(Portrait of Dostoevsky by Vasily Perov, 1872)
От неколкостотинте писма, които съм получил за година и половина, откогато издавам " Дневника ", е имало минимум стотина анонимни, само че от тия 100 единствено две бяха безусловно враждебни. Тия две писма обаче са изключение, писали са ги не с цел да ми възразят, а с цел да ме наругаят.
Отдавна ми се коства, че в нашите дни, толкова неустойчиви, толкова преходни, преизпълнени с промени и задоволяващи толкова малко хора (а по този начин и би трябвало да бъде), безусловно е трябвало да се навъди едно голямо количество хора, така да се каже, забравени, подминати, оставени без внимание и раздразнени: " Защо в действителност все те, а не аз, за какво не обръщат и на мен внимание. " Изпаднал в сходно положение на персонално неспокойствие и неудовлетворен, така да се рече, блян, някой господин е подготвен от време на време да грабне кибрита и да тръгне да пали - толкоз трудно е неговото възприятие, разбирам го доста добре, тъй че с цел да го осъдиш, е належащо да се въоръжиш по-скоро с човечност, в сравнение с с възмущение. Но подпалването е към този момент прекаленост и орис на други, да кажем, байроновски, мощни натури. За благополучие има излаз и за натури, не толкоз мощни. Тоя излаз е - просто да сториш беля, да наклеветиш там или да излъжеш, да набедиш или да изпратиш анонимно писмо с псувни. С други думи, аз от дълго време взех да допускам и до през днешния ден допускам, че нашето време е орисано да бъде време на велики събития и промени, само че дружно с това то несъмнено е и време на засилено писане на анонимни писма с унизителен темперамент.
Мисля, че съм задължен да споделя още едно наблюдаване: наподобява, нашето младо потомство, т.е. най-младите, юношите, не пишат обидни анонимни писма. Получавам доста писма от младежи и всички те са подписани. И по този начин, нашата юноша явно схваща, преди всичко, че написаното може да бъде доста внезапно, само че че подписът ще придаде на изразите в него спомагателна цена и че подписът трансформира целия темперамент към по-добро, тъй като му придава дух на искреност, неустрашимост, подготвеност да защитиш и да отговаряш за убежденията си, пък и самата рязкост на изразите ще свидетелства единствено за пламенността на убежденията, напълно не за желанието да обидиш. Ясно е затова, че неподписаният оскърбител желае на първо място да напсува някого, желае да си достави на първо място това наслаждение и няма други цели. Притурете тук и обстоятелството, че можеш цялостен живот да не напишеш нито едно анонимно писмо, а в това време цялостен живот да носиш в себе си душа на неизвестен клеветник.
От: Събрани съчинения в 12 тома. Том 11: Дневник на писателя 1877, 1880, 1881, Фьодор М. Достоевски, изд. Народна просвета, 1989
Изображение: Portrait of Dostoevsky by Vasily Perov, 1872 - en.wikipedia.org
