Избухва Априлското въстание
През 1875 година на Балканите поражда напрегната политическа обстановка, известна като Източна или Балканска рецесия. Там се концентрира вниманието на всички европейски сили.
Възникналата спешна обстановка в развиването на Източния въпрос основава удобни благоприятни условия за активизиране на българското национално-освободително придвижване.
Неуспехът на Старозагорското въстание провокира отчаяние измежду част от българската емиграция, само че ситуацията на Балканите продължава да бъде удобна за въоръжени акции против Високата врата.
Някои от членовете на саморазпусналия се БРЦК като отчитали сериозните политически усложнения на Турция и задълбочаването на Източната рецесия решили да приготвят ново въстание в България. За задачата в края на октомври и началото на ноември 1875 година в Гюргево се събира най-дейната част от българската революционна емиграция, която построява политическа организация, известна под името Гюргевски революционен комитет. Той стартира да заседава в една особено наета къща, известна като „ казармата “, от 11—12 ноември до 25 декември 1875 година. В състава на комитета влизат Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов и други. Ръководител бил Стамболов, а секретар - Стоян Заимов.
Всички гюргевски дейци били единомислещи по въпроса, че напролет на 1876 година трябвало да се провежда ново въстание. Затова вниманието на комитета било ориентирано към разискване на тези въпроси, от които зависела сполучливата подготовка на въстанието. С цел да се приготви по-добре в организационно и военно отношение идното въстание комитетските дейци разделили България на 4 революционни окръга. Първи революционен окръг — Търновски, в който влизат Търновско, Габровско, Троянско и Севлиевско. За негов основен деятел е избран Стефан Стамболов, с помощници Георги Измирлиев и Христо Караминков и център Горна Оряховица. Втори революционен окръг обгръща Сливенско, Ямболско и Котленско и се управлява от Иларион Драгостинов, с помощници Георги Обретенов, Георги Икономов и други. Трети — Врачански, с апостоли Стоян Заимов, Георги Апостолов, Никола Обретенов. Четвърти — Панагюрски (Плов-дивски), с апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков.
Според проектите на Гюргевския комитет на територията на страната трябвало да се изградят 24 опорни точки, в които при заплаха да намерят прикритие дамите, децата и възрастното население. Въстанически отряди щели да поемат защитата на старопланинските проходи. Предвиждало се разрушаването на жп линията Одрин-Белово и подпалване на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези акции била да се провокира суматоха измежду мюсюлманското население. Комитетът се обръща с апел към всички българи, служещи в съветската, румънската и сръбската армии да се включат в подготовката и реализирането на въстанието.
Подготовката на въстанието се правила в няколко съществени посоки: организационна работа, пропагандна активност и военно-техническа подготовка, включваща набирането на оръжие и муниции, само че била извънредно незадоволителна.
Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за повдигане на въстанието в България, а предложили три дати, на които вероятно да избухне въстанието: 1 април, 1 май или 11 май. В хода на подготовката всеки трябвало да реши степента на подготвеност и да дефинира датата на въстанието. Една обща дата трябвало да се съгласува сред апостолите на четирите окръга.
Планът за бъдещото въстание бил дефинитивно приключен към 25 декември 1875 година, след което комитетът бил саморазпуснат, а избраните апостоли минали Дунав и почнали усилена работа по подготовката на въстанието.
Още след идването си в Търново апостолите на първи революционен окръг съсредоточили вниманието си към подсилване на локалната комитетска мрежа. Само за 2—3 месеца, с помощта на всеотдайната активност на Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков, Христо Патрев и други, на територията на Търновски окръг се разгърнала дейна революционна агитация. Най-добре подготовката се осъществявала в Габровско, Севлиевско и в региона на Бяла църква, само че съвсем на всички места локалните комитети не можели да решат въпроса за оръжието. Видимо изостанала и военната подготовка на популацията.
Във втори революционен окръг — Сливенски, зародили несъгласия по отношение на тактиката на въстаническите дейности. Иларион Драгостинов отстоявал концепцията за образуване на всеобщо въстание. На противоположни позиции бил неговият асистент Стоил челник, който предложил да се изградят няколко въстанически лагери в Балкана и оттова да се реализират четнически дейности. Тези разногласия довели до отрицателни последствия за цялостна подготовка на въстанието в Сливенско.
И в трети Врачански окръг били позволени съществени пропуски. Стоян Заимов не съумял да се наложи като влиятелен лидер на локалните комитети. Не пристигнало и закупеното в Румъния оръжие.
Така във втори и трети окръг макар ентусиазма на апостолите и популацията, подготовката се оказала незадоволителна. Най-успешна подготовка се прави в четвърти — Пловдивски (Панагюрски) окръг. След идването си, апостолите преместили управителния център в Панагюрище, защото в Пловдив ситуацията била напрегната. Съществувала заплаха от откриване на комитетското дело. Под управлението на Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов и локалните дейци Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и други се прави забележителна военно-техническа, организационна и политическа подготовка за въстанието. Всеки предстоящ бунтовник трябвало да си обезпечи персонално оръжие, униформа и муниции.
С приближаване на решителния час поражда концепцията за привикване на едно общо заседание, на което да се обсъдят главните въпроси на идното въстание. Събранието се организира в местността Оборище, близо до село Мечка на 14 април 1876 година. На него се обсъждали въпроси за пълномощията на ръководителите, за отговорността на въстаниците пред мирното население, за отношението им към турските жители. Пратениците положили клетва и приели, че при положение на изменничество въстанието може да бъде оповестено и по-рано. По молба на Панайот Волов, събранието утвърдило Георги Бенковски за основен деятел на окръга и Панагюрище за център на въстанието. Събранието в Оборище приключило на 16 април. Един от участниците, Ненко Терзийски от село Балдево, Пазарджишко, уведомил турските управляващи за взетите на събранието в Оборище решения и полицията подхванала ограничения за арестуването на ръководителите на революционната организация, като изпратила в Копривщица и Панагюрище специфични конни отделения. Опитът за арестуване на Тодор Каблешков е несполучлив, само че в отговор ръководителят на копривщенските революционери афишира въстанието на 20 април. Конакът бил високомерен, църковните камбани забили, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след завладяването на града, Тодор Каблешков сформира известното „ кърваво писмо “, с което уведомява апостолите в Панагюрище, че въстанието е почнало.
В отговор на писмото, Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там минала в ръцете на боен съвет или Българско привременно държавно управление, отпред с Павел Бобеков. На 22 април тържествено освещава знамето на въстанието, направено от учителката Райна поп Георгиева.
Изграждат се укрепителни лагери към Панагюрище, Клисура, на връх Еледжик и други, образуват се бойни отряди като „ Хвърковатата чета “ на Георги Бенковски. Въстаническите дейности се популяризират из всички краища на окръга.
Първоначално турското население било сепнато, само че всички мюсюлмани били призовани на война против българите и многохилядни орди от башибозук плъзнали към въстаналите селища. Първа паднала Стрелча, след нея и Клисура, а на 30 април в ръцете на турците било и Панагюрище. Опитът на Бенковски да отбрани столицата бил несполучлив. Безпримерен подвиг посочили въстаниците от Брацигово, Перущица, Пещера, Батак. На 7 май турските войски навлезли в Брацигово и арестували ръководителя на локалните въстаници Васил Петлешков. Жителите на Перущица оказвали обезверен отпор на турците. Намерили последно леговище в божия храм, доста от въстаниците поставили завършек на живота си, с цел да не попаднат в ръцете на врага. Кочо Честименски и Спас Гинев убиват дамите и децата си, а по-късно и себе си, като по този метод потвърждават на дело думите „ Свобода или гибел “. Още по-трагична била ориста на Батак, където в продължение на часове единствено, били посечени или изгорени повече от 3000 души.
Въстанието в IV революционен окръг било потопено в кръв. Хилядите жертви обаче не били на вятъра. Това проличало в думите на Георги Бенковски, който наблюдавайки от връх Лисец горящото Панагюрище възкликнал: „ Моята цел е реализирана към този момент. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравее. А Русия — дано тя да заповяда “.
В I-ви (Търновски) революционен окръг „ кървавото писмо “ идва със забавяне едвам на 25 април, само че тук въстанието не получило всеобщ темперамент. Местните комитети образували чети, с които се надявали да водят сполучливи дейности против турците. След тежки боеве обаче, четите били разрушени. Особено яростни сражения водил отрядът на поп Харитон, който съумял да се укрепи в Дряновския манастир и 9 дни се отбранявал против 10-хилядна турска войска. На територията на Търновски окръг работили и четите на Цанко Дюстабанов и на Йонко Карагьозов. И двете чети в състав към 200 души, имали краткотрайни триумфи, след което били унищожени.
Във II-ри (Сливенски) окръг управляващите съумели да арестуват част от изявените комитетски дейци още преди идването на „ кървавото писмо “. На 3 май било оповестено и въстанието в Сливен. Под управлението на Стоил челник и Георги Обретенов била образувана дребна чета, която не стигнала до всеобщи протести. На 13 май, след неколкодневни сражения, четата била обкръжена и пленена. Загиват Стоил челник, Георги Обретенов.
На 4 май известието за въстанието в Южна България стига и във Враца. Комитетските дейци показали съмнение и колебливост. Те смятали, че въстанието би трябвало да стартира на 11 май. Местното управление очаквало появяването на чета от Румъния, която да донесе нужното оръжие и да провокира всеобщо надигане измежду българите. На 18 май въстанието било оповестено и във Враца. Събралите се няколкостотин души прекомерно бързо се разпръснали, след което се разнесла мълвата за настъпването на турските войски.
Още след приемане на вестта за въстанието, в Румъния стартира подготовката на огромна чета. След като редица опитни предводители като Панайот Хитов, Филип Тотю и други отхвърлят да я оглавят отпред на четата застава Христо Ботев. В състава й влизат към 200 души, от които — Никола Обретенов, Георги Апостолов, Иваница Данчов и Никола Симов, знаменосецът на четата. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския параход „ Радецки “ от няколко румънски пристанища и на 17 май принуждават капитана на кораба да спре на българския бряг до село Козлодуй. Оттук почнал походът на четата. Тя се отправила към Балкана, като водела тежки сражения с доста преследвачи — основно черкези и башибозуци. Особено тежки били боевете при Милин камък на 18 май, където умират 30 четника, сред които и знаменосецът Никола Симов. На 19 май четата се изкачва на Врачанския балкан към върха Вола. На 20 май през целия ден се води стълкновение с превъзхождащите сили на турците. Въпреки всичко четата съумява да задържи позициите си. Привечер, след привършване на борбата, Христо Ботев пада прострелян от противников патрон на връх Камарата.
След гибелта на войводата четата продължава героичния си поход под предводителството на Никола Войновски. В тежки сражения множеството от четниците са избити, хванати, и единствено дребна част от тях съумяват да се трансферират в Румъния.
На 16 против 17 май на български бряг се трансферира и четата на Таньо Стоянов, състояща се от към 20 души, която минава в Източна България, само че там тя е унищожена като в последната борба умира и войводата.
Априлското въстание продължава към 1 месец с релативно огромна активност. То обгръща доста региони на страната и в него вземат участие близо 10 хиляди въоръжени бойци. Това въстание е потушено с огромна свирепост. Над 30 000 мъже, дами и деца са избити, стотици хиляди българи са подложени на репресии, стотици села са опожарени и ограбени.
Априлското въстание е връхна точка в българското национално-революционно придвижване. То може да бъде характеризирано като общонародно, защото в него вземат присъединяване всички обществени групи в българското общество. Въстанието демонстрира по неоспорим метод, че съжителството сред проспериращото българско общество и отживялата времето си Османска империя е невероятно. Зверствата на турските войски, вследствие на които са изклани на 30 000 българи и са опожарени стотици селища, отвращават света от Турция даже в очите на най-ревностните й бранители.
Жестокостите на турците не могат да се скрият от света. Сведения за тях първи дават дипломатическите представители на непознатите страни, които обитават в империята и публицистите на огромните европейски вестници. Изключителни в това отношение са заслугите на ръководещия съветското дипломатическо консулство в Одрин княз Алексей Церетелев, на генералния консул на американското посолство в Цариград Юджин Скайлер, на американския публицист Джон Макхаган, на англичанина Едвин Пиърс, на американския мисионер Жан дьо Весейин и други. В 200 европейски вестника са оповестени над 3000 журналистически материалa, които разкриват истината за потушаването на въстанието.
По самодейност на съветското държавно управление е основана интернационална анкетна комисия за следствие на осъществените закононарушения. Активна роля в това отношение играят Юджин Скайлер и Алексей Церетелев. Към тях се причислява и журналистът Джон Макхаган, който обнародва в британския демократичен вестник „ Дейли нюз “ серия вълнуващи публикации, в следствие, на което се разпростира всеобщо придвижване на взаимност с българите, ориентирано против лорд Биконсфилд — най-известният бранител на Османската империя. В цяла Англия се провеждат събрания и манифестации, събират се помощи за потърпевшите.
Своята взаимност към българите показват и представителите на общността във всички балкански страни, както и в доста други страни — Швейцария, Испания, Австро-Унгария, Полша, Съединени американски щати, Франция.
Най-широк отзив българските събития намират в Русия. Там се провежда всеобщо придвижване в поддръжка на българите. Руската общност упорства пред царското държавно управление неотложно да разгласи война на Турция. Сред участниците в придвижването се открояват писателите Лев Толстой, Тургенев, Достоевски, ученият Менделеев и други.
Априлското въстание става мощен революционен стимулатор на цялото българско общество. След разгрома на въстанието настава повишаване на политическата интензивност, ориентирана към коренно деяние.
В почналата словесна война против Османската империя се включват интензивно всички институции и организации като Българската екзархия, Добродетелната тайфа и други. Още през лятото на 1876 година се възобновява в Букурещ БРЦК под името Българско централно благотворително общество (БЦБО). В него вземат участие дейци от разнообразни политически групировки — Киро Цанков, Петър Енчев, Иван Вазов, Иван Грудов, Олимпий Панов, Стефан Стамболов и други. Макар да се легитимира като благотворителна организация, БЦБО пристъпва към образуване на български доброволчески отряди за присъединяване в почналата през юни 1876 година нова сръбско-турска война.
След това БЦБО създава проект за образуване на въстание в България. Едновременно с това през лятото на 1876 година авторитетни български кръгове в Цариград замислят една дипломатическа акция за да се срещнат държавните управления на великите сили с ситуацията в страната след въстанието, като се предявят настояванията за решение на българския въпрос. Замисълът на тази акция е продължение на въстанието, защото подхожда на неговите стратегически цели. С тази задача са натоварени Драган Цанков и Марко Балабанов. Тяхната задача била проведена със съдействието на българския екзарх Антим I и водача на Добродетелната тайфа в Букурещ — Евлоги Георгиев. В началото на август 1876 година, двамата пратеници отпътуват за Европа и посещават Лондон, Париж, Рим, Берлин и Петербург. Те връчват на представителствата меморандуми с българските претенции за основаване на самостоятелна българска страна. Най-радушен банкет им оказват държавните управления в Берлин и Петербург, където ги приема персонално император Александър II, който ги твърди, че Русия безусловно ще окаже подпомагане на българите, само че единствено с мирни средства.
През лятото и есента на 1876 година българският въпрос става централен проблем на Цариградската конференция сред великите сили.
В началото на декември 1876 година посланиците на великите сили се събрали в Цариград, с цел да приготвят взаимно планове по всички аспекти на Източната рецесия. По българския въпрос великите сили отстоявали противоположни възгледи. Докато военачалник Николай Игнатиев упорствал да се сътвори самостоятелна българска област, включваща всички територии, обитаеми с българи, английският дипломат защитавал концепцията за частична автономност. След продължителни полемики бил общопризнат планът на Австро-Унгария, съгласно който трябвало да се обособят 2 самостоятелни български области: Източна — с център Търново и Западна — с център София. Двете области (приемали) покривали всички територии, обитаеми с българи. Така Великите сили за пръв път признали етническите граници на българската възрожденска нация.
Въстанието на българския народ от април 1876 година е най-значимата въоръжена изява на национално-освободителното придвижване. Като всяка национално-освободителна акция това въстание е самобитна война, която съвместява по едно и също време политически и военни дейности. Макар и смазано, националното въстание реализира до някъде своите политически цели. Априлското въстание е най-мащабната демонстрация на революционните битки през епохата на Българското възобновление, най-висшата демонстрация на българската национална гражданска война.
Източник: Уикипедия
Възникналата спешна обстановка в развиването на Източния въпрос основава удобни благоприятни условия за активизиране на българското национално-освободително придвижване.
Неуспехът на Старозагорското въстание провокира отчаяние измежду част от българската емиграция, само че ситуацията на Балканите продължава да бъде удобна за въоръжени акции против Високата врата.
Някои от членовете на саморазпусналия се БРЦК като отчитали сериозните политически усложнения на Турция и задълбочаването на Източната рецесия решили да приготвят ново въстание в България. За задачата в края на октомври и началото на ноември 1875 година в Гюргево се събира най-дейната част от българската революционна емиграция, която построява политическа организация, известна под името Гюргевски революционен комитет. Той стартира да заседава в една особено наета къща, известна като „ казармата “, от 11—12 ноември до 25 декември 1875 година. В състава на комитета влизат Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов и други. Ръководител бил Стамболов, а секретар - Стоян Заимов.
Всички гюргевски дейци били единомислещи по въпроса, че напролет на 1876 година трябвало да се провежда ново въстание. Затова вниманието на комитета било ориентирано към разискване на тези въпроси, от които зависела сполучливата подготовка на въстанието. С цел да се приготви по-добре в организационно и военно отношение идното въстание комитетските дейци разделили България на 4 революционни окръга. Първи революционен окръг — Търновски, в който влизат Търновско, Габровско, Троянско и Севлиевско. За негов основен деятел е избран Стефан Стамболов, с помощници Георги Измирлиев и Христо Караминков и център Горна Оряховица. Втори революционен окръг обгръща Сливенско, Ямболско и Котленско и се управлява от Иларион Драгостинов, с помощници Георги Обретенов, Георги Икономов и други. Трети — Врачански, с апостоли Стоян Заимов, Георги Апостолов, Никола Обретенов. Четвърти — Панагюрски (Плов-дивски), с апостоли Панайот Волов, Георги Бенковски, Тодор Каблешков.
Според проектите на Гюргевския комитет на територията на страната трябвало да се изградят 24 опорни точки, в които при заплаха да намерят прикритие дамите, децата и възрастното население. Въстанически отряди щели да поемат защитата на старопланинските проходи. Предвиждало се разрушаването на жп линията Одрин-Белово и подпалване на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези акции била да се провокира суматоха измежду мюсюлманското население. Комитетът се обръща с апел към всички българи, служещи в съветската, румънската и сръбската армии да се включат в подготовката и реализирането на въстанието.
Подготовката на въстанието се правила в няколко съществени посоки: организационна работа, пропагандна активност и военно-техническа подготовка, включваща набирането на оръжие и муниции, само че била извънредно незадоволителна.
Гюргевските дейци не фиксирали точна дата за повдигане на въстанието в България, а предложили три дати, на които вероятно да избухне въстанието: 1 април, 1 май или 11 май. В хода на подготовката всеки трябвало да реши степента на подготвеност и да дефинира датата на въстанието. Една обща дата трябвало да се съгласува сред апостолите на четирите окръга.
Планът за бъдещото въстание бил дефинитивно приключен към 25 декември 1875 година, след което комитетът бил саморазпуснат, а избраните апостоли минали Дунав и почнали усилена работа по подготовката на въстанието.
Още след идването си в Търново апостолите на първи революционен окръг съсредоточили вниманието си към подсилване на локалната комитетска мрежа. Само за 2—3 месеца, с помощта на всеотдайната активност на Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков, Христо Патрев и други, на територията на Търновски окръг се разгърнала дейна революционна агитация. Най-добре подготовката се осъществявала в Габровско, Севлиевско и в региона на Бяла църква, само че съвсем на всички места локалните комитети не можели да решат въпроса за оръжието. Видимо изостанала и военната подготовка на популацията.
Във втори революционен окръг — Сливенски, зародили несъгласия по отношение на тактиката на въстаническите дейности. Иларион Драгостинов отстоявал концепцията за образуване на всеобщо въстание. На противоположни позиции бил неговият асистент Стоил челник, който предложил да се изградят няколко въстанически лагери в Балкана и оттова да се реализират четнически дейности. Тези разногласия довели до отрицателни последствия за цялостна подготовка на въстанието в Сливенско.
И в трети Врачански окръг били позволени съществени пропуски. Стоян Заимов не съумял да се наложи като влиятелен лидер на локалните комитети. Не пристигнало и закупеното в Румъния оръжие.
Така във втори и трети окръг макар ентусиазма на апостолите и популацията, подготовката се оказала незадоволителна. Най-успешна подготовка се прави в четвърти — Пловдивски (Панагюрски) окръг. След идването си, апостолите преместили управителния център в Панагюрище, защото в Пловдив ситуацията била напрегната. Съществувала заплаха от откриване на комитетското дело. Под управлението на Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов и локалните дейци Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и други се прави забележителна военно-техническа, организационна и политическа подготовка за въстанието. Всеки предстоящ бунтовник трябвало да си обезпечи персонално оръжие, униформа и муниции.
С приближаване на решителния час поражда концепцията за привикване на едно общо заседание, на което да се обсъдят главните въпроси на идното въстание. Събранието се организира в местността Оборище, близо до село Мечка на 14 април 1876 година. На него се обсъждали въпроси за пълномощията на ръководителите, за отговорността на въстаниците пред мирното население, за отношението им към турските жители. Пратениците положили клетва и приели, че при положение на изменничество въстанието може да бъде оповестено и по-рано. По молба на Панайот Волов, събранието утвърдило Георги Бенковски за основен деятел на окръга и Панагюрище за център на въстанието. Събранието в Оборище приключило на 16 април. Един от участниците, Ненко Терзийски от село Балдево, Пазарджишко, уведомил турските управляващи за взетите на събранието в Оборище решения и полицията подхванала ограничения за арестуването на ръководителите на революционната организация, като изпратила в Копривщица и Панагюрище специфични конни отделения. Опитът за арестуване на Тодор Каблешков е несполучлив, само че в отговор ръководителят на копривщенските революционери афишира въстанието на 20 април. Конакът бил високомерен, църковните камбани забили, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след завладяването на града, Тодор Каблешков сформира известното „ кърваво писмо “, с което уведомява апостолите в Панагюрище, че въстанието е почнало.
В отговор на писмото, Панагюрище въстава още същия ден след обяд. Властта там минала в ръцете на боен съвет или Българско привременно държавно управление, отпред с Павел Бобеков. На 22 април тържествено освещава знамето на въстанието, направено от учителката Райна поп Георгиева.
Изграждат се укрепителни лагери към Панагюрище, Клисура, на връх Еледжик и други, образуват се бойни отряди като „ Хвърковатата чета “ на Георги Бенковски. Въстаническите дейности се популяризират из всички краища на окръга.
Първоначално турското население било сепнато, само че всички мюсюлмани били призовани на война против българите и многохилядни орди от башибозук плъзнали към въстаналите селища. Първа паднала Стрелча, след нея и Клисура, а на 30 април в ръцете на турците било и Панагюрище. Опитът на Бенковски да отбрани столицата бил несполучлив. Безпримерен подвиг посочили въстаниците от Брацигово, Перущица, Пещера, Батак. На 7 май турските войски навлезли в Брацигово и арестували ръководителя на локалните въстаници Васил Петлешков. Жителите на Перущица оказвали обезверен отпор на турците. Намерили последно леговище в божия храм, доста от въстаниците поставили завършек на живота си, с цел да не попаднат в ръцете на врага. Кочо Честименски и Спас Гинев убиват дамите и децата си, а по-късно и себе си, като по този метод потвърждават на дело думите „ Свобода или гибел “. Още по-трагична била ориста на Батак, където в продължение на часове единствено, били посечени или изгорени повече от 3000 души.
Въстанието в IV революционен окръг било потопено в кръв. Хилядите жертви обаче не били на вятъра. Това проличало в думите на Георги Бенковски, който наблюдавайки от връх Лисец горящото Панагюрище възкликнал: „ Моята цел е реализирана към този момент. В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която в никакъв случай няма да заздравее. А Русия — дано тя да заповяда “.
В I-ви (Търновски) революционен окръг „ кървавото писмо “ идва със забавяне едвам на 25 април, само че тук въстанието не получило всеобщ темперамент. Местните комитети образували чети, с които се надявали да водят сполучливи дейности против турците. След тежки боеве обаче, четите били разрушени. Особено яростни сражения водил отрядът на поп Харитон, който съумял да се укрепи в Дряновския манастир и 9 дни се отбранявал против 10-хилядна турска войска. На територията на Търновски окръг работили и четите на Цанко Дюстабанов и на Йонко Карагьозов. И двете чети в състав към 200 души, имали краткотрайни триумфи, след което били унищожени.
Във II-ри (Сливенски) окръг управляващите съумели да арестуват част от изявените комитетски дейци още преди идването на „ кървавото писмо “. На 3 май било оповестено и въстанието в Сливен. Под управлението на Стоил челник и Георги Обретенов била образувана дребна чета, която не стигнала до всеобщи протести. На 13 май, след неколкодневни сражения, четата била обкръжена и пленена. Загиват Стоил челник, Георги Обретенов.
На 4 май известието за въстанието в Южна България стига и във Враца. Комитетските дейци показали съмнение и колебливост. Те смятали, че въстанието би трябвало да стартира на 11 май. Местното управление очаквало появяването на чета от Румъния, която да донесе нужното оръжие и да провокира всеобщо надигане измежду българите. На 18 май въстанието било оповестено и във Враца. Събралите се няколкостотин души прекомерно бързо се разпръснали, след което се разнесла мълвата за настъпването на турските войски.
Още след приемане на вестта за въстанието, в Румъния стартира подготовката на огромна чета. След като редица опитни предводители като Панайот Хитов, Филип Тотю и други отхвърлят да я оглавят отпред на четата застава Христо Ботев. В състава й влизат към 200 души, от които — Никола Обретенов, Георги Апостолов, Иваница Данчов и Никола Симов, знаменосецът на четата. Преоблечени като градинари и търговци, четниците се качват на австрийския параход „ Радецки “ от няколко румънски пристанища и на 17 май принуждават капитана на кораба да спре на българския бряг до село Козлодуй. Оттук почнал походът на четата. Тя се отправила към Балкана, като водела тежки сражения с доста преследвачи — основно черкези и башибозуци. Особено тежки били боевете при Милин камък на 18 май, където умират 30 четника, сред които и знаменосецът Никола Симов. На 19 май четата се изкачва на Врачанския балкан към върха Вола. На 20 май през целия ден се води стълкновение с превъзхождащите сили на турците. Въпреки всичко четата съумява да задържи позициите си. Привечер, след привършване на борбата, Христо Ботев пада прострелян от противников патрон на връх Камарата.
След гибелта на войводата четата продължава героичния си поход под предводителството на Никола Войновски. В тежки сражения множеството от четниците са избити, хванати, и единствено дребна част от тях съумяват да се трансферират в Румъния.
На 16 против 17 май на български бряг се трансферира и четата на Таньо Стоянов, състояща се от към 20 души, която минава в Източна България, само че там тя е унищожена като в последната борба умира и войводата.
Априлското въстание продължава към 1 месец с релативно огромна активност. То обгръща доста региони на страната и в него вземат участие близо 10 хиляди въоръжени бойци. Това въстание е потушено с огромна свирепост. Над 30 000 мъже, дами и деца са избити, стотици хиляди българи са подложени на репресии, стотици села са опожарени и ограбени.
Априлското въстание е връхна точка в българското национално-революционно придвижване. То може да бъде характеризирано като общонародно, защото в него вземат присъединяване всички обществени групи в българското общество. Въстанието демонстрира по неоспорим метод, че съжителството сред проспериращото българско общество и отживялата времето си Османска империя е невероятно. Зверствата на турските войски, вследствие на които са изклани на 30 000 българи и са опожарени стотици селища, отвращават света от Турция даже в очите на най-ревностните й бранители.
Жестокостите на турците не могат да се скрият от света. Сведения за тях първи дават дипломатическите представители на непознатите страни, които обитават в империята и публицистите на огромните европейски вестници. Изключителни в това отношение са заслугите на ръководещия съветското дипломатическо консулство в Одрин княз Алексей Церетелев, на генералния консул на американското посолство в Цариград Юджин Скайлер, на американския публицист Джон Макхаган, на англичанина Едвин Пиърс, на американския мисионер Жан дьо Весейин и други. В 200 европейски вестника са оповестени над 3000 журналистически материалa, които разкриват истината за потушаването на въстанието.
По самодейност на съветското държавно управление е основана интернационална анкетна комисия за следствие на осъществените закононарушения. Активна роля в това отношение играят Юджин Скайлер и Алексей Церетелев. Към тях се причислява и журналистът Джон Макхаган, който обнародва в британския демократичен вестник „ Дейли нюз “ серия вълнуващи публикации, в следствие, на което се разпростира всеобщо придвижване на взаимност с българите, ориентирано против лорд Биконсфилд — най-известният бранител на Османската империя. В цяла Англия се провеждат събрания и манифестации, събират се помощи за потърпевшите.
Своята взаимност към българите показват и представителите на общността във всички балкански страни, както и в доста други страни — Швейцария, Испания, Австро-Унгария, Полша, Съединени американски щати, Франция.
Най-широк отзив българските събития намират в Русия. Там се провежда всеобщо придвижване в поддръжка на българите. Руската общност упорства пред царското държавно управление неотложно да разгласи война на Турция. Сред участниците в придвижването се открояват писателите Лев Толстой, Тургенев, Достоевски, ученият Менделеев и други.
Априлското въстание става мощен революционен стимулатор на цялото българско общество. След разгрома на въстанието настава повишаване на политическата интензивност, ориентирана към коренно деяние.
В почналата словесна война против Османската империя се включват интензивно всички институции и организации като Българската екзархия, Добродетелната тайфа и други. Още през лятото на 1876 година се възобновява в Букурещ БРЦК под името Българско централно благотворително общество (БЦБО). В него вземат участие дейци от разнообразни политически групировки — Киро Цанков, Петър Енчев, Иван Вазов, Иван Грудов, Олимпий Панов, Стефан Стамболов и други. Макар да се легитимира като благотворителна организация, БЦБО пристъпва към образуване на български доброволчески отряди за присъединяване в почналата през юни 1876 година нова сръбско-турска война.
След това БЦБО създава проект за образуване на въстание в България. Едновременно с това през лятото на 1876 година авторитетни български кръгове в Цариград замислят една дипломатическа акция за да се срещнат държавните управления на великите сили с ситуацията в страната след въстанието, като се предявят настояванията за решение на българския въпрос. Замисълът на тази акция е продължение на въстанието, защото подхожда на неговите стратегически цели. С тази задача са натоварени Драган Цанков и Марко Балабанов. Тяхната задача била проведена със съдействието на българския екзарх Антим I и водача на Добродетелната тайфа в Букурещ — Евлоги Георгиев. В началото на август 1876 година, двамата пратеници отпътуват за Европа и посещават Лондон, Париж, Рим, Берлин и Петербург. Те връчват на представителствата меморандуми с българските претенции за основаване на самостоятелна българска страна. Най-радушен банкет им оказват държавните управления в Берлин и Петербург, където ги приема персонално император Александър II, който ги твърди, че Русия безусловно ще окаже подпомагане на българите, само че единствено с мирни средства.
През лятото и есента на 1876 година българският въпрос става централен проблем на Цариградската конференция сред великите сили.
В началото на декември 1876 година посланиците на великите сили се събрали в Цариград, с цел да приготвят взаимно планове по всички аспекти на Източната рецесия. По българския въпрос великите сили отстоявали противоположни възгледи. Докато военачалник Николай Игнатиев упорствал да се сътвори самостоятелна българска област, включваща всички територии, обитаеми с българи, английският дипломат защитавал концепцията за частична автономност. След продължителни полемики бил общопризнат планът на Австро-Унгария, съгласно който трябвало да се обособят 2 самостоятелни български области: Източна — с център Търново и Западна — с център София. Двете области (приемали) покривали всички територии, обитаеми с българи. Така Великите сили за пръв път признали етническите граници на българската възрожденска нация.
Въстанието на българския народ от април 1876 година е най-значимата въоръжена изява на национално-освободителното придвижване. Като всяка национално-освободителна акция това въстание е самобитна война, която съвместява по едно и също време политически и военни дейности. Макар и смазано, националното въстание реализира до някъде своите политически цели. Априлското въстание е най-мащабната демонстрация на революционните битки през епохата на Българското възобновление, най-висшата демонстрация на българската национална гражданска война.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ