Как лекарите са извършвали операции преди съвременната анестезия
През 1811 година британската писателка Фани Бърни се подлага на мастектомия, без да пие какъвто и да е алкохол, с цел да понижи болката. В писмата, които написа на сестра си след интервенцията, тя си споделя: " Започнах да викам без спиране, от самото начало. Толкова мъчителна беше мъката. " Всъщност Бърни губи два пъти схващане от болката при разреза, което евентуално е било добре пристигнало облекчение.
Хирургът, който самичък се оперира
Историята на Евън О‘Нийл Кейн, който отхвърля цялостната анестезия
Операцията е осъществена във време, в което хирургическата упойка е към момента в начален етап на развиване , а лимитираните благоприятни условия, които съществуват, могат да бъдат ненадеждни и постоянно рискови. Примери като този на Бърни демонстрират какво страховито нещо е била хирургията преди откриването на анестезията в актуалния ѝ вид.
Aнестезията е относително ново откритие . И до момента в който доближат до нея, в продължение на епохи хората са търсили способи да облекчат мощната болежка. Още през 1100 година има сведения за лекари, които ползват гъби, напоени с опиат и сок от мандрагора на пациенти, с цел да провокират унесеност при подготовка за интервенция и да притъпят последвалата болежка.
Още по-назад, в ръкописи от Римската империя до Средновековието, е разказана рецепта за успокоителна примес, наречена " dwale " . Направена от примес от жлъчка от дива свиня, опиат, сок от мандрагора и оцет, тинктурата се приготвяла, " с цел да накара човек да заспи, до момента в който го режат ". От 1600 година нататък в Европа опиумът и лауданумът (опиум, разперен в алкохол) стават постоянно срещани болкоуспокояващи.
Но тези медикаменти са били груби, неточни и сложни за адаптиране към пациентите и техните потребности. Освен това били и рискови. Опиумът и лауданумът предизвиквали пристрастяване, а мандрагората във високи дози - халюцинации , необикновен сърдечен темп и даже гибел.
На фона на този безмилостен лекарствен пейзаж, най-разумният способ, който хирурзите са употребявали е просто да бъдат допустимо най-бързи и прецизни.
Но бързината и прецизността ги е ограничавала до по-малко комплицирани интервенции. Интервенции като цезарово сечение и ампутации са рядко срещани - и поради рисковете, и поради мощната и неудържима болежка.
Зъболечението е едно от дребното типове хирургия, които са били относително по-разпространени, защото болката и заплахите, свързани с осъществяването ѝ са били по-малки.
И защото хирурзите непрекъснато търсят нови способи за работа, се появяват и някои по-необичайни способи. Един от тях е компресията - техника, при която се оказва напън върху артериите , с цел да изпадне човек в безсъзнание или върху нервите , с цел да се провокира ненадейно изтръпване на крайниците.
Първата техника датира още от Древна Гърция, където са нарекли артериите на шията " каротиди " - дума с гръцки корен, означаваща " замайвам " или " обезумявам ". Но в случай че някой в днешно време опита да приложи този способ, доста евентуално е да се окаже на подсъдимата пейка по обвиняване в ликвидиране.
През 1784 година английски хирург на име Джон Хънтър тества компресия на нервите, като слага турникет върху крайника на пациент и провокира изтръпване. Изненадващо, само че това дава резултат - Хънтър съумява да ампутира крайника и пациентът не усеща болежка.
Друга техника за справяне с болката е хипнозата . Това псевдонаучно поверие съчетавало детайли на внушаемост с теориите, че в хората има течност, сходна на силово поле, която може да се манипулира с магнити, оповестява интернационалното списание Hektoen. Изобретателят на техниката е австрийският доктор Франц Антон Месмер.
Тази псевдонаучна процедура придобива огромна известност . До средата на XIX в. хипнозата се популяризира в доста елементи на Европа и хирурзите я употребяват, с цел да оперират пациенти. Всъщност хипнозата става толкоз известна, че в Лондон и на други места са основани няколко " хипнотични лечебни заведения ".
Малко по-късно хипнозата била дискредитирана - нещо, което приготвя почвата за нови и по-обещаващи " претенденти " за обезболяване: серия от вдишвани газове , които към втората половина на XIX в. слагат началото на нова епоха на актуалната упойка.
Учени и медици демонстрират все по-голям интерес към клиничната приложимост на органично съединяване, наречено етер , което се получава посредством филтрация на етанол със сярна киселина . През 1846 година, американският доктор Уилям Мортън прави обществена интервенция, при която подава на пациент газообразен етер и по-късно безболезнено отстранява израстък от врата на пациента. Това е първото клинично доказателство, че деликатното използване на този газ може да докара до загуба на схващане и да облекчи болката.
През 1848 година е потвърдено, че друго съединяване - хлороформ също може сполучливо да понижи болката. Етерът и хлороформът дават на хирурзите по-голям надзор върху положението на пациента, защото посредством приспиването, те печелят повече време и затова по-прецизно и комплицирано опериране.
Да ти извадят 158 железни предмета от корема
Истинска история от Турция
Нито един от двата газа към този момент не се употребява в хирургията, само че те сложиха основите на създаването на по-безопасни и ефикасни медикаменти , които трансфораха анестезията в изтънченото изкуство, каквото е през днешния ден, написа Live Science.
Хирургът, който самичък се оперира
Историята на Евън О‘Нийл Кейн, който отхвърля цялостната анестезия
Операцията е осъществена във време, в което хирургическата упойка е към момента в начален етап на развиване , а лимитираните благоприятни условия, които съществуват, могат да бъдат ненадеждни и постоянно рискови. Примери като този на Бърни демонстрират какво страховито нещо е била хирургията преди откриването на анестезията в актуалния ѝ вид.
Aнестезията е относително ново откритие . И до момента в който доближат до нея, в продължение на епохи хората са търсили способи да облекчат мощната болежка. Още през 1100 година има сведения за лекари, които ползват гъби, напоени с опиат и сок от мандрагора на пациенти, с цел да провокират унесеност при подготовка за интервенция и да притъпят последвалата болежка.
Още по-назад, в ръкописи от Римската империя до Средновековието, е разказана рецепта за успокоителна примес, наречена " dwale " . Направена от примес от жлъчка от дива свиня, опиат, сок от мандрагора и оцет, тинктурата се приготвяла, " с цел да накара човек да заспи, до момента в който го режат ". От 1600 година нататък в Европа опиумът и лауданумът (опиум, разперен в алкохол) стават постоянно срещани болкоуспокояващи.
Но тези медикаменти са били груби, неточни и сложни за адаптиране към пациентите и техните потребности. Освен това били и рискови. Опиумът и лауданумът предизвиквали пристрастяване, а мандрагората във високи дози - халюцинации , необикновен сърдечен темп и даже гибел.
На фона на този безмилостен лекарствен пейзаж, най-разумният способ, който хирурзите са употребявали е просто да бъдат допустимо най-бързи и прецизни.
Но бързината и прецизността ги е ограничавала до по-малко комплицирани интервенции. Интервенции като цезарово сечение и ампутации са рядко срещани - и поради рисковете, и поради мощната и неудържима болежка.
Зъболечението е едно от дребното типове хирургия, които са били относително по-разпространени, защото болката и заплахите, свързани с осъществяването ѝ са били по-малки.
И защото хирурзите непрекъснато търсят нови способи за работа, се появяват и някои по-необичайни способи. Един от тях е компресията - техника, при която се оказва напън върху артериите , с цел да изпадне човек в безсъзнание или върху нервите , с цел да се провокира ненадейно изтръпване на крайниците.
Първата техника датира още от Древна Гърция, където са нарекли артериите на шията " каротиди " - дума с гръцки корен, означаваща " замайвам " или " обезумявам ". Но в случай че някой в днешно време опита да приложи този способ, доста евентуално е да се окаже на подсъдимата пейка по обвиняване в ликвидиране.
През 1784 година английски хирург на име Джон Хънтър тества компресия на нервите, като слага турникет върху крайника на пациент и провокира изтръпване. Изненадващо, само че това дава резултат - Хънтър съумява да ампутира крайника и пациентът не усеща болежка.
Друга техника за справяне с болката е хипнозата . Това псевдонаучно поверие съчетавало детайли на внушаемост с теориите, че в хората има течност, сходна на силово поле, която може да се манипулира с магнити, оповестява интернационалното списание Hektoen. Изобретателят на техниката е австрийският доктор Франц Антон Месмер.
Тази псевдонаучна процедура придобива огромна известност . До средата на XIX в. хипнозата се популяризира в доста елементи на Европа и хирурзите я употребяват, с цел да оперират пациенти. Всъщност хипнозата става толкоз известна, че в Лондон и на други места са основани няколко " хипнотични лечебни заведения ".
Малко по-късно хипнозата била дискредитирана - нещо, което приготвя почвата за нови и по-обещаващи " претенденти " за обезболяване: серия от вдишвани газове , които към втората половина на XIX в. слагат началото на нова епоха на актуалната упойка.
Учени и медици демонстрират все по-голям интерес към клиничната приложимост на органично съединяване, наречено етер , което се получава посредством филтрация на етанол със сярна киселина . През 1846 година, американският доктор Уилям Мортън прави обществена интервенция, при която подава на пациент газообразен етер и по-късно безболезнено отстранява израстък от врата на пациента. Това е първото клинично доказателство, че деликатното използване на този газ може да докара до загуба на схващане и да облекчи болката.
През 1848 година е потвърдено, че друго съединяване - хлороформ също може сполучливо да понижи болката. Етерът и хлороформът дават на хирурзите по-голям надзор върху положението на пациента, защото посредством приспиването, те печелят повече време и затова по-прецизно и комплицирано опериране.
Да ти извадят 158 железни предмета от корема
Истинска история от Турция
Нито един от двата газа към този момент не се употребява в хирургията, само че те сложиха основите на създаването на по-безопасни и ефикасни медикаменти , които трансфораха анестезията в изтънченото изкуство, каквото е през днешния ден, написа Live Science.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ