Шамполион – човекът, разчел Розетския камък
През 1799 година, по времето на египетската акция на Наполеон, е открит Розетския камък, изписан на старогръцки и древноегипетски. Един мъж на име Шамполион посвещава живота си на разкриването на мистериите на този епиграфски монумент, а това ще се окаже и ключът на Западна Европа към научаването на египетските писмени знаци.
Жан-Франсоа Шамполион се ражда на 23 декември 1790 година в град Фижак, най-малкото от 7 деца. Родителите му постоянно липсват от всекидневието му и е задача на най-големия наследник на фамилията Джакс Джоусеф да се грижи за своите братя и сестри. Още на ранна възраст момъкът напуща родния дом, с цел да отиде да учи в Гренобъл, където открива гения си към непознатите езици. За две години съумява да изучи гръцки и латински, след което по-късно се бори и с сложните етиопски и арабски.
По това време Джакс му приказва за желанието си да се причисли към наполеоновата експедиция до Египет. Често обсъжданата тематика отключва в съзнанието на дребния Шамполион интерес към Древен Египет и изгубения му по-стар език. Така през 1804 година, до момента в който е в гимназията стартира да се занимава с коптски – най-новата форма на египетския език. Заради желанието си да научи още се записва в Колеж дьо Франс в Париж, където следва специалността източни езици и култури. Тук под зоркото око на професора си Силвестре де Саси стартира лека бавно да разшифрова копие на Розетският камък. В един миг е толкоз обхванат от активността си, че се разхожда из образователното заведение с арабски обичайни облекла и наричайки себе си Ал Секхир.
През 1809 година взима докторантурата си и се завръща в Гренобъл, където работи като професор по история. Заплатата му не е доста добра и постоянно изпитва финансови усложнения, само че макар сложното си състояние не се отхвърля от начинанието си. По това време се среща с жена на име Родин Блонк, за която се дами през 1818 година и им се ражда момиченце на име Зоред. Въпреки че Жак е благополучен татко му се постанова постоянно да отсъства от вкъщи за дълги интервали, поради работата си. След връщането на Наполеон от остров Елба, неговият брат е назначен за секретар на императора. Императорът се среща с двамата братя и живо се интересува от проучванията на Жан-Франсоа по отношение на Древния Изток. Скоро, когато е свален от власт и е разкрито, че Шамполион и Джакс са го подкрепяли са наказани на изгнание в родният си град Фижак.
Роялистическата власт във Франция, която наследява Наполеон събира доста поддръжка от висшата класа, която е на мнение, че образованието би трябвало да е непокътнато само и единствено за елита. Научавайки за това Шамполион основава няколко учебни заведения в страната. През 1821 година даже води протест, подкрепян от група гренобълци. Успява да нахлуе в цитаделата на града, хванал в ръка трибагреникъм вместо знамето на Бурбоните. Това довежда до обвиняването му в изменничество и се укрива, до момента в който не е опрощение. След тези инциденти още веднъж може да се отдаде на работата си с Розетският камък.
Историята на тайнствената светиня стартира преди 2 000 години, издълбана още през 196 година преди Христа. Изписана е на гръцки и египетски, само че има три разнообразни текста – египетските писмени знаци, демотическата книжовност и старогръцки. Западният свят схваща доста преди Шамполион за съществуването на камъка и доста надарени учени се пробват да разкрият тайните му. Среща се с доста конкуренция като да вземем за пример англичанинът Томас Йънг, който сполучливо превежда демотическият текст още през 1814 година, след което се насочва към йероглифите, които се оказват същинско предизвикателство, което удивлява професори и археолози дълго време.
Същевременно Шамполион напредвал в разчитането на античните египетски знаци. Намира прилики сред коптският език, който учи като по-млад и демотическият на камъкът – 15 от буквите били идентични. Открива, че някои от знаците на демотическата книжовност са в действителност фонеми, което значи, че египетският език единствено от елементи е азбучен. Един от огромните му пробиви е, когато разпознава името “Птолемей ”. Успява да направи всичко това като съпоставя йероглифите с гръцкият и демотическият език. Малко по малко стартира да схваща смисъла на всеки от знаците, които преди този момент са му били изцяло неразбираеми. Засега той разполага с 12 разбираеми йероглифа, които му оказват помощ да разчете думи като “Клеопатра ” и глаголът “раждане ”. Сравнявайки всичките си открития с другите езици осъзнава, че е доста покрай цялостното разчитане на камъкът. Работата, която му лишава по-голямата част от живота е съвсем приключена. Вследствие на невероятните си открития мигновено хуква по улицата към брат си като вика “Направих го! ”, след което от огромното неспокойствие припада. Най-после Шамполион съумява да преведе Розетският камък.
През 1822 година отбелязва всичките си познания в писмо, адресирано до секретаря на Френската академия Бон-Жосеф Дозиер. В него показва лист от йероглифите и техният гръцки превод. Две години по-късно разгласява книга, отдадена на крал Луи XVIII, съдържаща по-точен превод и съвсем съвършено показва граматиката на древоегипетският език. Този труд се счита и за началото на относително младата просвета египтология. Откритията на Жан-Франсоя са хвалени от народа и даже самият Йънг е изумен, само че все пак е на мнение, че и той заслужава своите заслуги за слагане на основата за по-нататъшните преводи на камъкът. Шамполион от своя страна няма желание да признае работата на противника си и загатва по какъв начин самичък е разшифрирал йероглифите, без значение от първичните старания на Томас да ги преведе. По това време французите и англичаните са в неприятни връзки, поради неотдавна приключилите Наполеонови войни и постоянно влизат във вербални спорове, подкрепяйки своите любимци.
Независимо от всичко Жан в този момент е приет като най-интелигентният човек, когато става въпрос за йероглифите и тяхната граматика. През 1826 година е назначен като организатор на египетската галерия в музеят Лувър, която скоро отваря вратите си за гости. Две години по-късно провежда експедиция до Египет с Иполито Роселини, професор по източни езици в Пизатският университет. Групата в началото идва в Александрия и пътува из градовете Кайро, Мемфис и Гиза, където изследват антични надписи и монументи. Шамполион е доста благополучен, тъй като най-сетне има късмет от близко да се срещне с тази по този начин тайнствена за него просвета. От пътешествието си се завръща с доста артефакти, които са изложени в Лувъра.
През 1931 година става професор по египтология в Колеж дьо Франс, позиция особено основана за него. Почетен член е на Петербургската академия на науките и Академията на надписите. Няма доста време да се наслаждения на новооткритата си популярност и самопризнание, тъй като скоро почива от инсулт през 1932 година в Париж. Остава прочут в историята като индивидът, който превежда Розетския камък. Неговите знания разрешават на западният свят да се допре от близко до античната египетска просвета и език.
