Ексцентричната, своенравната, модерната, решителната: животът на последната френска кралица Мария-Антоанета
През 1770 г.14-годишната благородничка Мария-Антоанета напуща своя дом в Австрия, с цел да се срещне със своя 15-годишен избраник, правоприемник на трона на Франция.
Тя е била 15-ото дете на майка си, императрица Мария-Тереза, която толкоз крепко е управлявала империята си, че е продължавала да чете държавните документи, до момента в който е раждала.
Edna предлага Пребори бръчките и изтощената кожа с NIVEA Q10plusC!
Тя късно забелязала, че бъдещата младоженка - щерка й, мъчно чете и написа и се е заела ускорено с образованието й, както и с цялостното й видоизменение – козметично зъболечение, нова прическа, нов дрешник във френски жанр.
Младата дама се е отправила на срещата с бъдещия крал в специфична позлатена карета, украсена със златни рози, знак на Хабсбургите и лилии - знак на Бурбоните. Зад големите прозорци на каретата тя е като украшение в скъпоценна кутийка. Във Франция младата кралица попада в блестящ свят, в който кралят е наместник на Господа, а в кралския двор лицемерието, интригите и измените са метод за оцеляване.
Още преди да дойде, Мария-Антоанета има врагове – съперниците на съюза сред Австрия и Франция и фаворизираната от Луи ХV Мадам Помпадур (която е била и негова метреса). Появата й развихря ксенофобията във френския кралски двор - още повече, че едната й баба е германка, а другата – полякиня.
Задачата й се усложнява от обстоятелството, че тя би трябвало да роди правоприемник на трона. Но цели седем години Мария Антоанета остава девствена, тъй като бракът не е употребяван. Още от първата брачна нощ двамата са следени от десетки очи. Във Версай няма секрети какво се случва в кралската спалня. „ Нищо” записва в дневника си бъдещият крал. След гибелта на татко му през 1774 година импотентността на Луи ХVІ се трансформира в опасност за двойката.
Причините за нея едни поясняват във фимозата, от която е страдал, други – в тежкото му детство, през което е претърпял гибелта на брат си и майка си, както и това, че е бил учтив от нечовечен човек, нанесъл контузии на детската му душeвност. „ Смятам, че Луи ХVІ е бил човек с необятни ползи, добре просветен и образован. Интересувал се е от механизми и машини. Проблемът е, че неговата лична „ машинка” не е работела”, споделя Шварцман за героя си.
Въпреки че двамата са радикално разнообразни, се привързват един към различен. Луи е ленив, неразговорлив, яде неконтролируемо и става извънредно пълен. Тя се храни като птичка, обича да танцува, да поддържа връзка и си ляга късно.
Като отплата на нещастието в персоналния си живот кралицата развива извънреден усет към изкуствата и модата, към всичко това, което през днешния ден се назовава с изхабената от корист дума начин на живот.
Стилът Мария-Антоанета
Младата кралица революционизирала дрешника на френския кралски двор. Тя отхвърля да бъде обличана и фризирана по този начин, както предшественичките си. За коронацията на своя брачен партньор се отхвърля от обичайните облекла за кралски церемонии и си поръчва напълно ново облекло при най-известната шивачка на Париж - Роуз Бертин. Мадмоазел Бертин прави за кралицата обилна, измайсторена с доста фикция и елементи рокля от брокат, инкрустирана със сапфири.
Тя е толкоз тежка, че кралицата идва на носилка. На зимната пързалка в парка тя се появява с придворната си дама напълно в бяло - с бяла рокля, диаманти и бели кожи.
За портретите си театралничи в редингот за езда и къса, остро изрязана жилетка и дантелена връзка. Дрехите й са обилни, богати на инкрустации, многопластови, с голямо количество ръчна работа и аксесоари – една хедонистична ода на кралското господство. Като аксесоари се появяват големи шапки, дантелени ветрила, копринени цветя. Кралицата е имала даже особено облекло за банята – потапяла се е във ваната с цветна вода със особено ушита муселинена нощница.
Тя добре е усещала своята харизма като жена, установяваща фешън трендове - тъкмо по този начин, както лейди Даяна беше следена и обожествявана поради своя изграждан с години жанр.
В двореца стартират да идват колета с най-фината коприна, дантели, кадифе и муселин от целия свят, от които шивачките вършат новите, съвременни и по-свободни като кройка, само че по-пищни като елементи рокли за кралицата, а по-късно и за дамите, копиращи стила й. Фризьори се грижат с часове за прическата й – тя е комплицирана, претрупана и изисква килограми пудра. Мария-Антоанета вкарва специфична мода на прическите. Веднъж се появява с вдигната коса като табуретка, украсена с китка пера и златна змия, увита към маслинено дърво (символ на бога на медицината, Ескулап). Зад дървото грее златно слънце, знак на краля-слънце (прозвището на Луи ХІV).
С тази прическа тя отбелязва обстоятелството, че е убедила брачна половинка си да одобри дребна доза ваксина против туберкулоза - болест, от която е умрял татко му. Подобни ваксини се одобряват в Австрия, само че във Франция това е безчовечен бит. Кралят приема, оцелява и това е мотив да спрат рецензиите против нея, а за нея – да чества със специфичната прическа. Известна е и прическата на независимостта – цялостен транспортен съд е подложен върху косата на кралицата, прическата а ла комет, с великански рубин в центъра на гигантския кок, символизиращ експлоадирането на небесните комети.
Тази прическа провокира подобен възторг в операта, че пресата написа за счупени крака и ребра. И до момента в който за облеклата й се грижи най-хубавата шивачка, за косата й дава отговор най-хубавият фризьор мосю Леонард. Тя кара Бертин и Леонард да разгласяват своята философия на страниците на вестниците, с цел да се утвърдят новите трендове.
С помощта на градинари, архитекти, ландшафтни архитекти и декоратори Мария-Антоанета трансформира дребния замък Трианон, подарък от брачна половинка й за първата годишнина от сватбата, в произведение на изкуството.
Кралицата не се задоволява единствено със личния си стайлинг. Тя прави частен спектакъл и сама играе в него – в изключителни костюми. Посещава постоянно операта и възторжено приветства артистите. Парижани я виждат и в публичните паркове - на пикник с придворните си дами. Тя внася прохлада и спонтанност, каквато двуличен Париж не е виждал в кралските фамилии. Подготвя с усет соарета, на които участват защити персони. Един от тях – красивият виконт Аксел декор Версен, е чест посетител. Мълвата го афишира за любовта на живота й, въпреки че няма доказателства да й е бил ухажор.
Разточителният живот не е пресечен даже от борбите против Англия във войната за самостоятелност на Америка. Оттогава е и популярната имитация на Мария-Антоанета във връзка на гладуващите й жители – „ Като няма самун, да ядат пасти.” На която те й дават отговор с прозвището Мадам Дефицит.
Кралицата и останалите
През 1777 година тя написа на майка си, че най-сетне е съумяла да употребява брака си и това е най-щастливото събитие в живота й. През 1778 година ражда щерка, а в идващите години – двама сина и още една щерка, която умира като дете. Раждането за нея е следващото оскърбление, тъй като е пред очите на придворни, които по този начин са натъпкали стаята, че родилката съвсем се задушава. Мария-Антоанета е нежна и грижовна майка, само че това не може да избави репутацията й.
Френската преса я залива с тиня – таблоидите тогава са доста по-свирепи и нападателни от днешните. За нея се пишат политически памфлети и съчинения, в които тя е нимфоманка, лесбийка, децата й са извънбрачни, нейното разсипничество е докарало Франция до просешка сопа, развратна и сластна, глупава и алчна и така нататък Когато пада Бастилията на 14 юли 1789 година, Луи ХVІ, който се връща от лов, записва в дневника си: „ Нищо.”
Тълпата щурмува двореца и озверяла крещи, че ще изтръгне сърцето на порочната кралица.
Мария-Антоанета съумява да се избави преди да разбият вратата на спалнята й – бяга полугола, унищожена от тъга, тъй като единствено преди месец е погребала седемгодишния си наследник. Скрива се в тайните коридори на спалнята на брачна половинка си, до момента в който мародерите разрушават кристалните огледала и унищожават изящните мебели. За прощален път тя схваща, че във Франция няма кой да я отбрани. Останалата част от живота си тя претърпява в боязън от нападение.
След бягство в провинцията кралското семейство подхваща връщане в Париж. Косата на Мария-Антоанета побелява по време на това пътешестване. Каретата им е съпроводена от крещяща навалица, а над прозореца виси мъртвото тяло на погубен боец. Установяват се в необитаемия палат Тюйлери.
Мария-Антоанета го трансформира в дребен Версай – тя носи на всички места със себе си порцелановите съдове, свещниците, изящните позлатени фигурки, големия си дрешник, ковчежетата с бижутата и чантите с смазки. Кралят се старае да я държи надалеч от държавните каузи, само че самичък е некадърен да взема решения и тя се трансформира в най-хубавия мъж, който е бил на негова страна.
Наследила дипломатичната сръчност от майка си, тя съумява с интриги и двуличие да манипулира врагове и поддръжници. Когато се постанова още веднъж да бягат към Австрия, Мария-Антоанета си поръчва облекло за пътуването, викайки обичаната си шивачка. Разпознават ги и са принудени да се върнат още веднъж в Париж, този път като пандизчии в непретенциозен апартамент в тясната кула на средновековния палат. Кралицата се заема с бродиране, кралят преподава латински на сина си.
Ядат каквото и когато има. Бунтовете в Париж не престават и един ден тълпата разрушава замъка. Кралицата и нейният наследник са затворени разграничени. Тя го чува да хлипа от своята стая и да пее разгулен песни, на които го учат бойците. Детето умира на 10 от туберкулоза, като брат си.
На 37 Мария-Антоанета е побеляла, скелетоподобна сянка на себе си. Осъдена на гибел за разврат и изменничество, тя е принудена да се облече, след това да се съблече и да смени превръзката си пред бойците.
Тя се е обличала усърдно, цялата в бяло, като за гала. Към ешафода пристъпва спокойна, горда и грациозна. Погребана е в общ гроб на жертвите на Нощта на дългите ножове, покрай брачна половинка си. По късно, при Реставрацията, е издигната дребна черква, където са пренесени останките й измежду градина с бели рози и птички.
Животът ѝ в книга
Романът на Стефан Цвайг „ Мария-Антоанета “ рисува портрет на последната френска кралица с психическа бдителност. През 2013 година издателство „ Ентусиаст “ ни среща със Стефан Цвайг и романа „ Мария-Антоанета “, написан през 1932 година и прочут като една от най-хубавите биографични произведения. Неслучайно, единствено 6 години след публикуването му, през 1938 година, той е филмиран от Метро Голдуин Майер.
Стефан Цвайг подвига воала и „ изчиства” историята на живота на Мария-Антоанета от всички клюки и митове. Той ни разкрива ориста на последната владетелка на Франция, не като ексцентрична и глуповата жена, а като първообраз на една модерна лейди Даяна. Авторът се базира на доста писма на Мария-Антоанета до майка ѝ Мария-Терезия – свещена римска императрица, до австрийския дипломат, а по-късно и до обичания ѝ Ферзен.
В биографията са разказани най-важните 20 години от живота на Мария-Антоанета – от омъжването ѝ още като момиче за безхарактерния Луи ХVІ до Френската гражданска война и обезглавяването на кралското семейство на гилотината. Писателят демонстрира превръщането на Мария-Антоанета от капризна хлапачка, лекомислена, своенравна безделница, която не се интересува от политиката в съдбоносен и деятелен монарх.
Тя намира сили в себе си да прекрати с празненствата и безразборното харчене на пари, и да поеме ролята на решителна, прозорлива и доста горда жена, въпреки че най-после историческата орис я трансформира в заложница на политическите и военни договаряния сред Франция и Хабсбургите. Тази „ нежна, стройна, миловидна, чаровна, палава и кокетна, деветнадесетгодишната госпожица, която незабавно се трансформира в богиня на стила рококо, в прототип на модата и господстващия усет “, доста скоро поема ръководството на Франция в свои ръце.
В богатия документален материал, Цвайг цитира писмо до майка ѝ Мария Терезия, в което тя изяснява какъв брой е значимо като кралица да оказва помощ на народа си, да се занимава с щедрост и да понижи налозите. В разгара на Френската гражданска война, не пастите, а клеветите и памфлетните издания с анонимни съчинения за Мария-Антоанета, погубват кралицата. Скоро след гилотинирането ѝ, от лозунга „ независимост, тъждество, приятелство “ не остава съвсем нищо, а чистите хрумвания на революцията стигат до извращения. Романът „ Мария-Антоанета “ припомня, че „ като няма хляб” е доста рисково да се приканва да се „ ядат пасти “, тъй като даже и най-големият държател е заплашен да загуби главата си.
Последните думи
Малко преди да бъде гилотинирана на 16 октомври 1793 година, Мария Антоанета написа на своята сестра Мария-Каролина Австрийска:
На теб, блага сестро, пиша за финален път. Осъдиха ме преди малко, само че не на позорна гибел, която застига единствено нарушителите, а на гибел, която още веднъж ще ме води при твоя брат. Невинна като него, аз се надявам да му наподобявам и в сетните си мигове.... Благослови двете ми деца вместо мен.... Дано и двамата разсъждават по този начин, както непрекъснато съм ги учила: че принципността и точното спазване на персоналния дълг са най-съществената основа на живота, че взаимното другарство и доверие ще ги създадат щастливи.... Нека вземат образец от нас!... Дано моят наследник в никакъв случай не не помни последните думи на татко си, които аз преднамерено ще повторя: в никакъв случай да не се пробва да мъсти за нашата гибел!...
Умолявам всички, които познавам... да ми простят тъгите, които може би несъзнателно съм им нанесла. Прощавам на всичките си врагове страданията, които ми предизвикаха.... Имах другари. Мисълта, че вечно се деля с тях, както и убеждението за техните премеждия са най-голямата ми тъга, която ще отнеса в гибелта. Нека най-малко узнаят, че до сетния си момент съм мислила за тях.
... Сбогом, довиждане!
Тя е била 15-ото дете на майка си, императрица Мария-Тереза, която толкоз крепко е управлявала империята си, че е продължавала да чете държавните документи, до момента в който е раждала.
Edna предлага Пребори бръчките и изтощената кожа с NIVEA Q10plusC! Тя късно забелязала, че бъдещата младоженка - щерка й, мъчно чете и написа и се е заела ускорено с образованието й, както и с цялостното й видоизменение – козметично зъболечение, нова прическа, нов дрешник във френски жанр.
Младата дама се е отправила на срещата с бъдещия крал в специфична позлатена карета, украсена със златни рози, знак на Хабсбургите и лилии - знак на Бурбоните. Зад големите прозорци на каретата тя е като украшение в скъпоценна кутийка. Във Франция младата кралица попада в блестящ свят, в който кралят е наместник на Господа, а в кралския двор лицемерието, интригите и измените са метод за оцеляване.
Още преди да дойде, Мария-Антоанета има врагове – съперниците на съюза сред Австрия и Франция и фаворизираната от Луи ХV Мадам Помпадур (която е била и негова метреса). Появата й развихря ксенофобията във френския кралски двор - още повече, че едната й баба е германка, а другата – полякиня.
Задачата й се усложнява от обстоятелството, че тя би трябвало да роди правоприемник на трона. Но цели седем години Мария Антоанета остава девствена, тъй като бракът не е употребяван. Още от първата брачна нощ двамата са следени от десетки очи. Във Версай няма секрети какво се случва в кралската спалня. „ Нищо” записва в дневника си бъдещият крал. След гибелта на татко му през 1774 година импотентността на Луи ХVІ се трансформира в опасност за двойката.
Причините за нея едни поясняват във фимозата, от която е страдал, други – в тежкото му детство, през което е претърпял гибелта на брат си и майка си, както и това, че е бил учтив от нечовечен човек, нанесъл контузии на детската му душeвност. „ Смятам, че Луи ХVІ е бил човек с необятни ползи, добре просветен и образован. Интересувал се е от механизми и машини. Проблемът е, че неговата лична „ машинка” не е работела”, споделя Шварцман за героя си.
Въпреки че двамата са радикално разнообразни, се привързват един към различен. Луи е ленив, неразговорлив, яде неконтролируемо и става извънредно пълен. Тя се храни като птичка, обича да танцува, да поддържа връзка и си ляга късно.
Като отплата на нещастието в персоналния си живот кралицата развива извънреден усет към изкуствата и модата, към всичко това, което през днешния ден се назовава с изхабената от корист дума начин на живот.
Стилът Мария-Антоанета
Младата кралица революционизирала дрешника на френския кралски двор. Тя отхвърля да бъде обличана и фризирана по този начин, както предшественичките си. За коронацията на своя брачен партньор се отхвърля от обичайните облекла за кралски церемонии и си поръчва напълно ново облекло при най-известната шивачка на Париж - Роуз Бертин. Мадмоазел Бертин прави за кралицата обилна, измайсторена с доста фикция и елементи рокля от брокат, инкрустирана със сапфири.
Тя е толкоз тежка, че кралицата идва на носилка. На зимната пързалка в парка тя се появява с придворната си дама напълно в бяло - с бяла рокля, диаманти и бели кожи.
За портретите си театралничи в редингот за езда и къса, остро изрязана жилетка и дантелена връзка. Дрехите й са обилни, богати на инкрустации, многопластови, с голямо количество ръчна работа и аксесоари – една хедонистична ода на кралското господство. Като аксесоари се появяват големи шапки, дантелени ветрила, копринени цветя. Кралицата е имала даже особено облекло за банята – потапяла се е във ваната с цветна вода със особено ушита муселинена нощница.
Тя добре е усещала своята харизма като жена, установяваща фешън трендове - тъкмо по този начин, както лейди Даяна беше следена и обожествявана поради своя изграждан с години жанр.
В двореца стартират да идват колета с най-фината коприна, дантели, кадифе и муселин от целия свят, от които шивачките вършат новите, съвременни и по-свободни като кройка, само че по-пищни като елементи рокли за кралицата, а по-късно и за дамите, копиращи стила й. Фризьори се грижат с часове за прическата й – тя е комплицирана, претрупана и изисква килограми пудра. Мария-Антоанета вкарва специфична мода на прическите. Веднъж се появява с вдигната коса като табуретка, украсена с китка пера и златна змия, увита към маслинено дърво (символ на бога на медицината, Ескулап). Зад дървото грее златно слънце, знак на краля-слънце (прозвището на Луи ХІV).
С тази прическа тя отбелязва обстоятелството, че е убедила брачна половинка си да одобри дребна доза ваксина против туберкулоза - болест, от която е умрял татко му. Подобни ваксини се одобряват в Австрия, само че във Франция това е безчовечен бит. Кралят приема, оцелява и това е мотив да спрат рецензиите против нея, а за нея – да чества със специфичната прическа. Известна е и прическата на независимостта – цялостен транспортен съд е подложен върху косата на кралицата, прическата а ла комет, с великански рубин в центъра на гигантския кок, символизиращ експлоадирането на небесните комети.
Тази прическа провокира подобен възторг в операта, че пресата написа за счупени крака и ребра. И до момента в който за облеклата й се грижи най-хубавата шивачка, за косата й дава отговор най-хубавият фризьор мосю Леонард. Тя кара Бертин и Леонард да разгласяват своята философия на страниците на вестниците, с цел да се утвърдят новите трендове.
С помощта на градинари, архитекти, ландшафтни архитекти и декоратори Мария-Антоанета трансформира дребния замък Трианон, подарък от брачна половинка й за първата годишнина от сватбата, в произведение на изкуството.
Кралицата не се задоволява единствено със личния си стайлинг. Тя прави частен спектакъл и сама играе в него – в изключителни костюми. Посещава постоянно операта и възторжено приветства артистите. Парижани я виждат и в публичните паркове - на пикник с придворните си дами. Тя внася прохлада и спонтанност, каквато двуличен Париж не е виждал в кралските фамилии. Подготвя с усет соарета, на които участват защити персони. Един от тях – красивият виконт Аксел декор Версен, е чест посетител. Мълвата го афишира за любовта на живота й, въпреки че няма доказателства да й е бил ухажор.
Разточителният живот не е пресечен даже от борбите против Англия във войната за самостоятелност на Америка. Оттогава е и популярната имитация на Мария-Антоанета във връзка на гладуващите й жители – „ Като няма самун, да ядат пасти.” На която те й дават отговор с прозвището Мадам Дефицит.
Кралицата и останалите
През 1777 година тя написа на майка си, че най-сетне е съумяла да употребява брака си и това е най-щастливото събитие в живота й. През 1778 година ражда щерка, а в идващите години – двама сина и още една щерка, която умира като дете. Раждането за нея е следващото оскърбление, тъй като е пред очите на придворни, които по този начин са натъпкали стаята, че родилката съвсем се задушава. Мария-Антоанета е нежна и грижовна майка, само че това не може да избави репутацията й.
Френската преса я залива с тиня – таблоидите тогава са доста по-свирепи и нападателни от днешните. За нея се пишат политически памфлети и съчинения, в които тя е нимфоманка, лесбийка, децата й са извънбрачни, нейното разсипничество е докарало Франция до просешка сопа, развратна и сластна, глупава и алчна и така нататък Когато пада Бастилията на 14 юли 1789 година, Луи ХVІ, който се връща от лов, записва в дневника си: „ Нищо.”
Тълпата щурмува двореца и озверяла крещи, че ще изтръгне сърцето на порочната кралица.
Мария-Антоанета съумява да се избави преди да разбият вратата на спалнята й – бяга полугола, унищожена от тъга, тъй като единствено преди месец е погребала седемгодишния си наследник. Скрива се в тайните коридори на спалнята на брачна половинка си, до момента в който мародерите разрушават кристалните огледала и унищожават изящните мебели. За прощален път тя схваща, че във Франция няма кой да я отбрани. Останалата част от живота си тя претърпява в боязън от нападение.
След бягство в провинцията кралското семейство подхваща връщане в Париж. Косата на Мария-Антоанета побелява по време на това пътешестване. Каретата им е съпроводена от крещяща навалица, а над прозореца виси мъртвото тяло на погубен боец. Установяват се в необитаемия палат Тюйлери.
Мария-Антоанета го трансформира в дребен Версай – тя носи на всички места със себе си порцелановите съдове, свещниците, изящните позлатени фигурки, големия си дрешник, ковчежетата с бижутата и чантите с смазки. Кралят се старае да я държи надалеч от държавните каузи, само че самичък е некадърен да взема решения и тя се трансформира в най-хубавия мъж, който е бил на негова страна.
Наследила дипломатичната сръчност от майка си, тя съумява с интриги и двуличие да манипулира врагове и поддръжници. Когато се постанова още веднъж да бягат към Австрия, Мария-Антоанета си поръчва облекло за пътуването, викайки обичаната си шивачка. Разпознават ги и са принудени да се върнат още веднъж в Париж, този път като пандизчии в непретенциозен апартамент в тясната кула на средновековния палат. Кралицата се заема с бродиране, кралят преподава латински на сина си.
Ядат каквото и когато има. Бунтовете в Париж не престават и един ден тълпата разрушава замъка. Кралицата и нейният наследник са затворени разграничени. Тя го чува да хлипа от своята стая и да пее разгулен песни, на които го учат бойците. Детето умира на 10 от туберкулоза, като брат си.
На 37 Мария-Антоанета е побеляла, скелетоподобна сянка на себе си. Осъдена на гибел за разврат и изменничество, тя е принудена да се облече, след това да се съблече и да смени превръзката си пред бойците.
Тя се е обличала усърдно, цялата в бяло, като за гала. Към ешафода пристъпва спокойна, горда и грациозна. Погребана е в общ гроб на жертвите на Нощта на дългите ножове, покрай брачна половинка си. По късно, при Реставрацията, е издигната дребна черква, където са пренесени останките й измежду градина с бели рози и птички.
Животът ѝ в книга
Романът на Стефан Цвайг „ Мария-Антоанета “ рисува портрет на последната френска кралица с психическа бдителност. През 2013 година издателство „ Ентусиаст “ ни среща със Стефан Цвайг и романа „ Мария-Антоанета “, написан през 1932 година и прочут като една от най-хубавите биографични произведения. Неслучайно, единствено 6 години след публикуването му, през 1938 година, той е филмиран от Метро Голдуин Майер.
Стефан Цвайг подвига воала и „ изчиства” историята на живота на Мария-Антоанета от всички клюки и митове. Той ни разкрива ориста на последната владетелка на Франция, не като ексцентрична и глуповата жена, а като първообраз на една модерна лейди Даяна. Авторът се базира на доста писма на Мария-Антоанета до майка ѝ Мария-Терезия – свещена римска императрица, до австрийския дипломат, а по-късно и до обичания ѝ Ферзен.
В биографията са разказани най-важните 20 години от живота на Мария-Антоанета – от омъжването ѝ още като момиче за безхарактерния Луи ХVІ до Френската гражданска война и обезглавяването на кралското семейство на гилотината. Писателят демонстрира превръщането на Мария-Антоанета от капризна хлапачка, лекомислена, своенравна безделница, която не се интересува от политиката в съдбоносен и деятелен монарх.
Тя намира сили в себе си да прекрати с празненствата и безразборното харчене на пари, и да поеме ролята на решителна, прозорлива и доста горда жена, въпреки че най-после историческата орис я трансформира в заложница на политическите и военни договаряния сред Франция и Хабсбургите. Тази „ нежна, стройна, миловидна, чаровна, палава и кокетна, деветнадесетгодишната госпожица, която незабавно се трансформира в богиня на стила рококо, в прототип на модата и господстващия усет “, доста скоро поема ръководството на Франция в свои ръце.
В богатия документален материал, Цвайг цитира писмо до майка ѝ Мария Терезия, в което тя изяснява какъв брой е значимо като кралица да оказва помощ на народа си, да се занимава с щедрост и да понижи налозите. В разгара на Френската гражданска война, не пастите, а клеветите и памфлетните издания с анонимни съчинения за Мария-Антоанета, погубват кралицата. Скоро след гилотинирането ѝ, от лозунга „ независимост, тъждество, приятелство “ не остава съвсем нищо, а чистите хрумвания на революцията стигат до извращения. Романът „ Мария-Антоанета “ припомня, че „ като няма хляб” е доста рисково да се приканва да се „ ядат пасти “, тъй като даже и най-големият държател е заплашен да загуби главата си.
Последните думи
Малко преди да бъде гилотинирана на 16 октомври 1793 година, Мария Антоанета написа на своята сестра Мария-Каролина Австрийска:
На теб, блага сестро, пиша за финален път. Осъдиха ме преди малко, само че не на позорна гибел, която застига единствено нарушителите, а на гибел, която още веднъж ще ме води при твоя брат. Невинна като него, аз се надявам да му наподобявам и в сетните си мигове.... Благослови двете ми деца вместо мен.... Дано и двамата разсъждават по този начин, както непрекъснато съм ги учила: че принципността и точното спазване на персоналния дълг са най-съществената основа на живота, че взаимното другарство и доверие ще ги създадат щастливи.... Нека вземат образец от нас!... Дано моят наследник в никакъв случай не не помни последните думи на татко си, които аз преднамерено ще повторя: в никакъв случай да не се пробва да мъсти за нашата гибел!...
Умолявам всички, които познавам... да ми простят тъгите, които може би несъзнателно съм им нанесла. Прощавам на всичките си врагове страданията, които ми предизвикаха.... Имах другари. Мисълта, че вечно се деля с тях, както и убеждението за техните премеждия са най-голямата ми тъга, която ще отнеса в гибелта. Нека най-малко узнаят, че до сетния си момент съм мислила за тях.
... Сбогом, довиждане!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ