Любопитни факти за най-известният адрес в света – „Даунинг стрийт“ №10
През 1732 година признателният крал Джордж II подарява на сър Робърт Уолпъл къща на Даунинг Стрийт. Уолпол, който мнозина признават за първия, който има и употребява пълномощията на министър-председател, отхвърля парцела като персонален подарък и вместо това се съгласява да го одобри като публична резиденция за Първия държател на хазната, към която служба – заемана от Уолпъл повече от 20 години – „ той я причисли вечно “.
Подаръкът на краля в действителност са две къщи: една към Даунинг Стрийт и една по-голяма с аспект към постройката на Конната армия откъм гърба. Уолпол се настанява единствено след като имотите са комбинирани и ремонтирани, ставайки първият министър председател, който назовава Даунинг Стрийт собствен дом – през септември 1735 година Тогава къщата в действителност е № 5 и остава по този начин до 1779 година, когато е преномерирана.
Отличителната й тухлена зидария в действителност не е черна – възстановителните работи през 60-те години разкриват, че тя е издигната с жълти тухли, които след това почерняват от замърсяването на въздуха в града в продължение на два века. Днес се употребява черна багра, с цел да се резервира историческия тип.
Земята, на която е Даунинг Стрийт през днешния ден, в миналото е била част от античните римски, англосаксонски и нормански селища. По-късно пивоварна, сградата попада в ръцете на короната при ръководството на Хенри VIII, когато е на ръба на голям имот на краля на двореца Уайтхол.
Сградата по-късно е отдадена чартърен от Елизабет I на един от нейните любимци, сър Томас Найвет, през 1581 година и точно племенницата му, госпожа Хампдън, живее в нея, когато земята е конфискувана по времето на Оливър Кромуел (въпреки че тя продължава да живее там).
„ Перфиден шарлатанин “ и „ непризнателен изверг “ – така Самюъл Пийпс разказва индивида, който дава името си на най-известната английска улица. Сър Джордж Даунинг е някогашен просветител, който става един от най-известните шпиони на Кромуел след изтезанието на Чарлз I през 1649 година
След като сменя страните по време на Реставрацията и разкрива тайните си против опрощение от завърналия се от заточение Чарлз II, Даунинг предава бившите си приятели за екзекуция, за което получава получава купата баронет от признателния крал и стартира нов живот като държавен админ – уважаван заради способностите си, само че и презиран поради своя нарцисизъм.
Бившата земя на короната в Уайтхол, Даунинг придобива през 1654 година Когато обаче прехвърлянето е оповестено за невалидно при Реставрацията на Стюартите през 1660 година, Даунинг безочливо споделя на краля, че земята му е дадена като погашение на дълг и има свободата да строи върху нея. Единствено за облага, той издига серия от 15 – 20 къщи и кръщава улицата на себе си.
Сър Даунинг
Разположена върху заблатена земя и построена на ниска цена с плитки, паянтови основи, къщата на сър Джордж Даунинг не е издигната най-качествено. „ Голям ремонт “ на стойност 11 000 английски лири, стартират през 80-те години на 18 век, е първата от поредицата битки, които въпреки всичко не съумяват да отстранят проблемите.
След като претърпява вреди и в немския блиц, № 10 към този момент е в отчайващо положение през 50-те години на предишния век: със суха и изгнила дървесина, рискът от пожар е толкоз огромен, че е нает пожарникар на цялостен работен ден, който да пази от сходни инциденти… ако постройката не рухне преди този момент. Разрушаването на постройката, с цел да се построи нова обаче, е отхвърлено като „ акт на безбожие “ и през 1960 година министър председателят Харолд Макмилан се изнася, до момента в който основите са укрепени и постройката възобновена – план, който отнема 3 години и коства над 1 милион английски лири.
Уилям Юарт Гладстон има едно от най-ексцентричните занимания от всички министър-председатели, които в миналото са живели на Даунинг Стрийт: късно вечерта той отива до Сохо, взима една или две жрици на любовта и ги води в резиденцията си на Даунинг Стрийт… където обаче се пробва да ги убеди по какъв брой неверен път са поели в живота.
Може би най-известната входна врата в света не всеки път е била черна: през 1908 година тя е боядисана в зелено по указания на министър-председателя Хърбърт Аскуит, след което се връща към черния цвят в края на мандата му през 1916 година Първоначално направена от дъб, вратата е сменена с такава от тежка стомана от съображения за сигурност през 90-те години.
