Лятото на 2025 г. е било третото най-топло от 95 г. насам
Лятото на 2025 година е било третото най-топло от 95 година насам
Изминалата 2025 е следващата топла година за България от началото на XXI век. Средната температура към е 1,2 градуса по Целзий над климатичните правила,
оповестиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Топлинният връх ѝ е съпоставим с този от 2019 година, като е към 0,8 градуса по Целзий по-ниска от рекордната 2024 година Лятото беше изключително горещо – третото най-топло от 1930 година насам, след летата на 2024 и 2012 година Зимата, пролетта и есента също
записаха междинни температури над нормата, само че с по-малки отклонения.
Месеците с температура под климатичните правила бяха февруари (–2,4 градуса по Целзий), април (–0,3 градуса по Целзий), май (–1,0 градуса по Целзий) и октомври (–1,1 градуса по Целзий). Валежите през миналата 2025 година приблизително за страната са покрай климатичните правила,
като варират в необятни граници през обособените месеци.
Лятото на 2025 година е най-сухото от 1930 година насам, до момента в който всички останали сезони са със междинни превалявания за страната над климатичните правила. Валежният недостиг през годината е най-силно изразен през месеците юни (минус 74%), юли (минус 68%) и септември (минус 67%).
С най-вече и повсеместни превалявания са месеците октомври (плюс 172%) и ноември (плюс 64%).
Предварителните оценки сочат, че за 2025 година междинната годишна сума на преваляванията е 616 мм, което е единствено с към 7% под климатичната норма.
През съвсем всички месеци на миналата 2025 година
в разнообразни региони на страната са регистрирани редица рискови метеорологични феномени, някои от които са довели до обилни вреди и даже до човешки жертви.
През интервала 16-24 февруари някои региони, най-вече в Североизточна България,
са обхванати от студени талази. На 10 април още веднъж в североизточната част на страната в резултат на мощен снеговалеж и плевел вятър са останали без електрозахранване над 100 обитаеми места.
Вечерта на 26 април вследствие на интензивни и обилни по
количество превалявания редица обитаеми места в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин са наранени от поройни наводнения.
През юни, юли и август са регистрирани горещи талази съвсем
в цялата равнинна и полупланинска част на страната, без Черноморското крайбрежие. През лятото на 2025 година горещите талази са с по-малка дълготрайност от тези през 2024 година, като още веднъж най-масови са през месец юли.
През юли 2025 година по-често и на повече места се
доближават температури над 40 градуса. На 22 и 26 юли има регистрирани оптимални температури над 40 градуса надлежно в 33 и 35 оперативни метеорологични станции.
Най-продължително горещо е в гр. Сандански и с. Първомай, общ. Петрич,
където оптималната температура над 40 градуса е записана надлежно в 6 и 7 следващи дни (между 21 и 27 юли), а в обособени региони на Горнотракийската равнина има регистрирани 3 поредни дни с температури над 40 градуса (Раднево – 7-9 юли, и Садово – 25-27 юли). През интервала 2-8 октомври вследствие на превалявания от дъжд, обилни по количество, са регистрирани поройни наводнения на доста места в страната, като най-големи са вредите по
Южното Черноморие. Във вилно населено място „ Елените “ наводнението взема четири човешки жертви.
През сезон зима (2024-2025) по-голяма част от речните равнища в страната са били под месечните правила.
В интервала 24-26 декември 2024 година вследствие на обилни превалявания има основни покачвания в Дунавския, Черноморския и в Източнобеломорския басейн.
През сезон пролет речните равнища в по-голямата част от
страната са били под месечните правила, като през множеството време са останали без основни промени или са се повишавали кратковременно вследствие на превалявания и отчасти снеготопене през март. Значителни покачвания са регистрирани през първото и последното десетдневие на април и
последното десетдневие на май във водосборите на реките Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра.
Вследствие на обилни и продължителни превалявания през нощта на 25 против 26 май реките Вит при гр. Тетевен и Калник при с. Български извор са излезли от коритата си.
През по-голямата част от сезон лято речните равнища
в страната са останали без основни промени или са се понижавали. В резултат на превалявания в обособени дни са регистрирани краткотрайни покачвания, по-съществени в интервалите 27-30 юни и 4-6 август.
През летните месеци водните количества на всички реки са били под месечните правила.
През последните 10 дни на юли р. Лебница при с. Лебница е пресъхнала. От същото десетдневие и през целия месец август реките Факийска при с. Зидарово и Ропотамо при с. Веселие също са пресъхнали.
През първите два месеца от сезон есен средномесечните
водни количества на по-голяма част от реките са били към и под месечните правила. Над тях са били средномесечните водни количества в Дунавския басейн през октомври. През ноември междинните за месеца водни количества в Черноморския и огромна част от Източнобеломорския басейн са били под месечните правила,
а тези в Дунавския и в Западнобеломорския басейн са били към и над нормите.
През септември реките Факийска в региона на с. Зидарово и Ропотамо в региона на с. Веселие са пресъхнали, а от края на първите 10 дни на месеца е пресъхнала и р. Лебница в региона на с. Лебница.
В резултат на интензивни превалявания на
3 октомври са регистрирани поройни и речни наводнения във водосборите на реките южно от нос Емине и в крайбрежните зони на Южното Черноморие. Вследствие на продължителни и интензивни превалявания поройни и речни наводнения са регистрирани и през интервалите 8-10 октомври
в източната част от Дунавския басейн, 21-22 и 27-29 ноември в Беломорския басейн.
Агрометеорологичната информация за интервала 2025 година демонстрира, че в периода сред 6 и 14 април на доста места в страната са регистрирани от 3 до 5 поредни дни със слани.
В резултат на това събитие са нанесени вреди
на костилковите овощни типове кайсия, череша и слива, достигащи до 80-90%. В Северна България вредите по съцветията на ореха са до 90%. Засегнатите площи обгръщат над 84 000 кв. км.
Изминалата 2025 е следващата топла година за България от началото на XXI век. Средната температура към е 1,2 градуса по Целзий над климатичните правила,
оповестиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Топлинният връх ѝ е съпоставим с този от 2019 година, като е към 0,8 градуса по Целзий по-ниска от рекордната 2024 година Лятото беше изключително горещо – третото най-топло от 1930 година насам, след летата на 2024 и 2012 година Зимата, пролетта и есента също
записаха междинни температури над нормата, само че с по-малки отклонения.
Месеците с температура под климатичните правила бяха февруари (–2,4 градуса по Целзий), април (–0,3 градуса по Целзий), май (–1,0 градуса по Целзий) и октомври (–1,1 градуса по Целзий). Валежите през миналата 2025 година приблизително за страната са покрай климатичните правила,
като варират в необятни граници през обособените месеци.
Лятото на 2025 година е най-сухото от 1930 година насам, до момента в който всички останали сезони са със междинни превалявания за страната над климатичните правила. Валежният недостиг през годината е най-силно изразен през месеците юни (минус 74%), юли (минус 68%) и септември (минус 67%).
С най-вече и повсеместни превалявания са месеците октомври (плюс 172%) и ноември (плюс 64%).
Предварителните оценки сочат, че за 2025 година междинната годишна сума на преваляванията е 616 мм, което е единствено с към 7% под климатичната норма.
През съвсем всички месеци на миналата 2025 година
в разнообразни региони на страната са регистрирани редица рискови метеорологични феномени, някои от които са довели до обилни вреди и даже до човешки жертви.
През интервала 16-24 февруари някои региони, най-вече в Североизточна България,
са обхванати от студени талази. На 10 април още веднъж в североизточната част на страната в резултат на мощен снеговалеж и плевел вятър са останали без електрозахранване над 100 обитаеми места.
Вечерта на 26 април вследствие на интензивни и обилни по
количество превалявания редица обитаеми места в общините Вълчедръм, Бойчиновци и Хайредин са наранени от поройни наводнения.
През юни, юли и август са регистрирани горещи талази съвсем
в цялата равнинна и полупланинска част на страната, без Черноморското крайбрежие. През лятото на 2025 година горещите талази са с по-малка дълготрайност от тези през 2024 година, като още веднъж най-масови са през месец юли.
През юли 2025 година по-често и на повече места се
доближават температури над 40 градуса. На 22 и 26 юли има регистрирани оптимални температури над 40 градуса надлежно в 33 и 35 оперативни метеорологични станции.
Най-продължително горещо е в гр. Сандански и с. Първомай, общ. Петрич,
където оптималната температура над 40 градуса е записана надлежно в 6 и 7 следващи дни (между 21 и 27 юли), а в обособени региони на Горнотракийската равнина има регистрирани 3 поредни дни с температури над 40 градуса (Раднево – 7-9 юли, и Садово – 25-27 юли). През интервала 2-8 октомври вследствие на превалявания от дъжд, обилни по количество, са регистрирани поройни наводнения на доста места в страната, като най-големи са вредите по
Южното Черноморие. Във вилно населено място „ Елените “ наводнението взема четири човешки жертви.
През сезон зима (2024-2025) по-голяма част от речните равнища в страната са били под месечните правила.
В интервала 24-26 декември 2024 година вследствие на обилни превалявания има основни покачвания в Дунавския, Черноморския и в Източнобеломорския басейн.
През сезон пролет речните равнища в по-голямата част от
страната са били под месечните правила, като през множеството време са останали без основни промени или са се повишавали кратковременно вследствие на превалявания и отчасти снеготопене през март. Значителни покачвания са регистрирани през първото и последното десетдневие на април и
последното десетдневие на май във водосборите на реките Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра.
Вследствие на обилни и продължителни превалявания през нощта на 25 против 26 май реките Вит при гр. Тетевен и Калник при с. Български извор са излезли от коритата си.
През по-голямата част от сезон лято речните равнища
в страната са останали без основни промени или са се понижавали. В резултат на превалявания в обособени дни са регистрирани краткотрайни покачвания, по-съществени в интервалите 27-30 юни и 4-6 август.
През летните месеци водните количества на всички реки са били под месечните правила.
През последните 10 дни на юли р. Лебница при с. Лебница е пресъхнала. От същото десетдневие и през целия месец август реките Факийска при с. Зидарово и Ропотамо при с. Веселие също са пресъхнали.
През първите два месеца от сезон есен средномесечните
водни количества на по-голяма част от реките са били към и под месечните правила. Над тях са били средномесечните водни количества в Дунавския басейн през октомври. През ноември междинните за месеца водни количества в Черноморския и огромна част от Източнобеломорския басейн са били под месечните правила,
а тези в Дунавския и в Западнобеломорския басейн са били към и над нормите.
През септември реките Факийска в региона на с. Зидарово и Ропотамо в региона на с. Веселие са пресъхнали, а от края на първите 10 дни на месеца е пресъхнала и р. Лебница в региона на с. Лебница.
В резултат на интензивни превалявания на
3 октомври са регистрирани поройни и речни наводнения във водосборите на реките южно от нос Емине и в крайбрежните зони на Южното Черноморие. Вследствие на продължителни и интензивни превалявания поройни и речни наводнения са регистрирани и през интервалите 8-10 октомври
в източната част от Дунавския басейн, 21-22 и 27-29 ноември в Беломорския басейн.
Агрометеорологичната информация за интервала 2025 година демонстрира, че в периода сред 6 и 14 април на доста места в страната са регистрирани от 3 до 5 поредни дни със слани.
В резултат на това събитие са нанесени вреди
на костилковите овощни типове кайсия, череша и слива, достигащи до 80-90%. В Северна България вредите по съцветията на ореха са до 90%. Засегнатите площи обгръщат над 84 000 кв. км.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ