Пет милиона златни марки и един зъл гений раждат най-трагичната дата в човешката история
Превратът на 7-ми ноември ражда идеология, която трови живота ни и през днешния ден
7 ноември /25 октомври остарял стил/ е един от най-мрачните дни в международната история – на тази дата, през 1917 година, една интернационална терористична организация, формирана от разноплеменни авантюристи, обединени към полубезумния си лидер Ленин, принудително заграбва властта в Русия. Десетилетия наред този акт ни се представяше като национална гражданска война, избухнала в Петербург със залпа на крайцера „ Аврора “, в която „ угнетените и оскърбените “ се подвигат на протест против своите експлоататори, а след това настава земен парадайс, в който царува тъждество и приятелство.
Днес към този момент е ясно, че това е интернационален скрит план против Русия, сбъднат от злокобния аферист Александър Парвус, а „ вожда и учителя “ Ленин е единствено негово прокси. „ Революцията “ коства 50 милиона златни марки и се реализира с помощта на немски и австрийски военнопленници от най-елитни елементи, затворени в лагери край Петроград. Например близо до село Колтуша, край Волшая Охта, съвсем в цялостен състав се намирал 3-ти кирасирски на император Вилхелм полк, покорен преди време от казаците на военачалник Рененкампф. Близо до него пък бил лагерът на 142-ри Бранденбургски полк и така нататък
В навечерието на 25 октомври «болшевишкият» стражеви транспортен съд «Ястреб» доставя 12 000 немски винтовки и милиони патрони, защото немците не познават добре съветските трилинейни винтовки, наганите и някои други оръжия.
Доказано е, че без помощта на тези елитни войски, „ болшевиките “ нямало да изкарат на власт и 24 часа, тъй като още на идващия ден към Петроград потегля конницата на военачалник Краснов. Само с два шрапнелни залпа казаците разпиляват «червеногвардейците» в Павловск и Царское село и настъпват към столицата през Пулковските височини. Но ескадронът уралски казаци, който се опита да ги превземе, е заставен да отстъпи под чудесно съгласуван и ръководен огън. Придобили опит и познания през годините на войната, казашките офицери бързо схващат кой е заел позиция там - немци!
Какво се случва след „ успеха “ е известно – стартира невъобразим в човешката история обир. Болшевиките по нищо не се разграничават от елементарните хайдуци, които причакват някой кортеж и го обират. Единствената разлика е в мащабите и в това, че алените грабят „ в името на народа “.
Лозунгът на болшевиките е: „ Граби награбеното! “ Пред обществото те изясняват, че иззетите от царизма и експлоататорите благосъстояния ще се разпределят поравно сред трудещите се, които от през днешния ден са освободени от всички типове употреба. „ Боже мой, белким е допустимо да се има вяра в нещо сходно? “, недоумявал болшевикият интелектуалец Николай Бухарин. „ Ще повярват кучите му синове! “, уверявал го шефът на тайната полиция Дзержински.
Така „ в името на народа “ са разграбени и завладяни банките, бижутерийните магазини, сейфовете на огромните търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите, иззети са заводи и промишлени предприятия. После под ножа попадат всички, които имат месечен приход над 500 рубли и притежателите на градски недвижими парцели, акции и парични суми до 1000 рубли. Това е удар по комерсиалното съсловие, като се стартира от междинната му част, както и по интелигенцията, изключително по креативната част от нея — адвокатура, публицисти, издатели. Що се отнася до притежателите на недвижима благосъстоятелност в размер до 1000 рубли, обхванати са и напълно дребните притежатели — стопаните на бакалнички, зеленчукопроизводители и дребните наемодатели. След това са ограбени и едрите земеделци, наричани „ кулаци “, а земите и инвентара им принудително са вкарани в социалистически колхози.
Тази злокобна дата – 7 ноември ни визира директно, тъй като на 9 септември болшевиките и тяхната войска нахлуват в България и откриват тук тоталитарен режим, а грабежите на банки, промишлени предприятия, заводи и така нататък следват едно към едно руския модел. Страната ни през днешния ден щеше да наподобява по напълно друг метод, в случай че не беше деветосептемврийския прелом.
Същата тъжна орис имат и всички страни от Централна и Източна Европа, попаднали под руския ботуш.
За мен това щеше да е просто една тъжна част от международната история, в случай че не виждах поразителните прилики сред комунизма-ленинизма и актуалния така наречен демократизъм. Например:
1. Комунистите в същината си са „ интернационалисти “, както днешните либерали – глобалисти.
2. Комунистите доста обичат да се занимават с „ експорт на гражданска война “, а либералите - с „ експорт на народна власт “.
3. „ Комунистите нямат родно място “ и пазят ползите не на страната си, а на комунистическия интернационал. Либералите също ненавиждат националната страна, те са за „ отворено общество “ без граници – кореспонденти без граници, лекари без граници и така нататък За тях всеки, който обича Родината си, а тъп патрЕот.
4. Комунистите заразяват света с бацила на всеобщото тъждество. „ Това е идеология на завистта “, споделя философът Николай Бердяев. Лявата идеология подмамва бедния с обещанието, че ще стане богат. Но не посредством работа, а посредством преразпределение. По-късно, в страните на победилия социализъм, хората ще осъзнаят, че изравняването не е в благосъстоянието, а в бедността. Днес либералите повтарят същата мантра, само че в малко по-различен вид – от равни благоприятни условия за финансова и житейска реализация до равни резултати.
5. 5.Комунистите употребяват необятно платените „ митинги “. За присъединяване на площада плащали по 50 рубли, а в случай че извършиш погром – 100 рубли. Днес либералите са доразвили и надградили този способ, като са трансформирали протестърството в специалност, с която мнозина „ прогресисти “ се прехранват до пенсия.
6. Комунистите слагат любовта към партията над любовта към фамилията – родители, съпрузи, деца. Техен воин е Павлик Морозов, предал татко си на комунистическата власт. Герой на либералите през днешния ден е гимназистката от Масачузетс Хелена Дюк, предала майка си, вуйна си и чичо си, че са взели участие в щурма на Капитолия.
7. Комунизмът назовава религията „ опиат за народите “ и преследва християнството. Либералите не престават делото им.
8. Комунистите постановат жестока цензура и заглушават гласа на инакомислещите, наричани „ врагове на народа “. Либералите през днешния ден вършат същото посредством така наречен „ факт чекъри “, които афишират всички неуместни обстоятелства за „ подправени вести “.
9. Комунистите повеждат война против обичайното семейство, което считат за буржоазна отживялост. Либералите също го ненавиждат, та се постанова в този момент и у нас да има походи в отбрана на християнското семейство.
10. В тази точка няма прилики, а по-скоро разлики. Идеологът на Октомврийската гражданска война – Александър Парвус, един от най-богатите хора за времето си, с къщи в Берлин, Берн, Стокхолм, вила в Швейцарските Алпи, четири лични банки, акционерно присъединяване в други шест, комерсиална адвокатска фирма в Копенхаген, контролни пакети акции на жп линии и параходни сдружения, умира млад – едвам на 57 години. „ Благодетелят “ Сорос е на път да стане столетник.
7 ноември /25 октомври остарял стил/ е един от най-мрачните дни в международната история – на тази дата, през 1917 година, една интернационална терористична организация, формирана от разноплеменни авантюристи, обединени към полубезумния си лидер Ленин, принудително заграбва властта в Русия. Десетилетия наред този акт ни се представяше като национална гражданска война, избухнала в Петербург със залпа на крайцера „ Аврора “, в която „ угнетените и оскърбените “ се подвигат на протест против своите експлоататори, а след това настава земен парадайс, в който царува тъждество и приятелство.
Днес към този момент е ясно, че това е интернационален скрит план против Русия, сбъднат от злокобния аферист Александър Парвус, а „ вожда и учителя “ Ленин е единствено негово прокси. „ Революцията “ коства 50 милиона златни марки и се реализира с помощта на немски и австрийски военнопленници от най-елитни елементи, затворени в лагери край Петроград. Например близо до село Колтуша, край Волшая Охта, съвсем в цялостен състав се намирал 3-ти кирасирски на император Вилхелм полк, покорен преди време от казаците на военачалник Рененкампф. Близо до него пък бил лагерът на 142-ри Бранденбургски полк и така нататък
В навечерието на 25 октомври «болшевишкият» стражеви транспортен съд «Ястреб» доставя 12 000 немски винтовки и милиони патрони, защото немците не познават добре съветските трилинейни винтовки, наганите и някои други оръжия.
Доказано е, че без помощта на тези елитни войски, „ болшевиките “ нямало да изкарат на власт и 24 часа, тъй като още на идващия ден към Петроград потегля конницата на военачалник Краснов. Само с два шрапнелни залпа казаците разпиляват «червеногвардейците» в Павловск и Царское село и настъпват към столицата през Пулковските височини. Но ескадронът уралски казаци, който се опита да ги превземе, е заставен да отстъпи под чудесно съгласуван и ръководен огън. Придобили опит и познания през годините на войната, казашките офицери бързо схващат кой е заел позиция там - немци!
Какво се случва след „ успеха “ е известно – стартира невъобразим в човешката история обир. Болшевиките по нищо не се разграничават от елементарните хайдуци, които причакват някой кортеж и го обират. Единствената разлика е в мащабите и в това, че алените грабят „ в името на народа “.
Лозунгът на болшевиките е: „ Граби награбеното! “ Пред обществото те изясняват, че иззетите от царизма и експлоататорите благосъстояния ще се разпределят поравно сред трудещите се, които от през днешния ден са освободени от всички типове употреба. „ Боже мой, белким е допустимо да се има вяра в нещо сходно? “, недоумявал болшевикият интелектуалец Николай Бухарин. „ Ще повярват кучите му синове! “, уверявал го шефът на тайната полиция Дзержински.
Така „ в името на народа “ са разграбени и завладяни банките, бижутерийните магазини, сейфовете на огромните търговски предприятия, частните взаимоспомагателни каси, банковите филиали в заводите, иззети са заводи и промишлени предприятия. После под ножа попадат всички, които имат месечен приход над 500 рубли и притежателите на градски недвижими парцели, акции и парични суми до 1000 рубли. Това е удар по комерсиалното съсловие, като се стартира от междинната му част, както и по интелигенцията, изключително по креативната част от нея — адвокатура, публицисти, издатели. Що се отнася до притежателите на недвижима благосъстоятелност в размер до 1000 рубли, обхванати са и напълно дребните притежатели — стопаните на бакалнички, зеленчукопроизводители и дребните наемодатели. След това са ограбени и едрите земеделци, наричани „ кулаци “, а земите и инвентара им принудително са вкарани в социалистически колхози.
Тази злокобна дата – 7 ноември ни визира директно, тъй като на 9 септември болшевиките и тяхната войска нахлуват в България и откриват тук тоталитарен режим, а грабежите на банки, промишлени предприятия, заводи и така нататък следват едно към едно руския модел. Страната ни през днешния ден щеше да наподобява по напълно друг метод, в случай че не беше деветосептемврийския прелом.
Същата тъжна орис имат и всички страни от Централна и Източна Европа, попаднали под руския ботуш.
За мен това щеше да е просто една тъжна част от международната история, в случай че не виждах поразителните прилики сред комунизма-ленинизма и актуалния така наречен демократизъм. Например:
1. Комунистите в същината си са „ интернационалисти “, както днешните либерали – глобалисти.
2. Комунистите доста обичат да се занимават с „ експорт на гражданска война “, а либералите - с „ експорт на народна власт “.
3. „ Комунистите нямат родно място “ и пазят ползите не на страната си, а на комунистическия интернационал. Либералите също ненавиждат националната страна, те са за „ отворено общество “ без граници – кореспонденти без граници, лекари без граници и така нататък За тях всеки, който обича Родината си, а тъп патрЕот.
4. Комунистите заразяват света с бацила на всеобщото тъждество. „ Това е идеология на завистта “, споделя философът Николай Бердяев. Лявата идеология подмамва бедния с обещанието, че ще стане богат. Но не посредством работа, а посредством преразпределение. По-късно, в страните на победилия социализъм, хората ще осъзнаят, че изравняването не е в благосъстоянието, а в бедността. Днес либералите повтарят същата мантра, само че в малко по-различен вид – от равни благоприятни условия за финансова и житейска реализация до равни резултати.
5. 5.Комунистите употребяват необятно платените „ митинги “. За присъединяване на площада плащали по 50 рубли, а в случай че извършиш погром – 100 рубли. Днес либералите са доразвили и надградили този способ, като са трансформирали протестърството в специалност, с която мнозина „ прогресисти “ се прехранват до пенсия.
6. Комунистите слагат любовта към партията над любовта към фамилията – родители, съпрузи, деца. Техен воин е Павлик Морозов, предал татко си на комунистическата власт. Герой на либералите през днешния ден е гимназистката от Масачузетс Хелена Дюк, предала майка си, вуйна си и чичо си, че са взели участие в щурма на Капитолия.
7. Комунизмът назовава религията „ опиат за народите “ и преследва християнството. Либералите не престават делото им.
8. Комунистите постановат жестока цензура и заглушават гласа на инакомислещите, наричани „ врагове на народа “. Либералите през днешния ден вършат същото посредством така наречен „ факт чекъри “, които афишират всички неуместни обстоятелства за „ подправени вести “.
9. Комунистите повеждат война против обичайното семейство, което считат за буржоазна отживялост. Либералите също го ненавиждат, та се постанова в този момент и у нас да има походи в отбрана на християнското семейство.
10. В тази точка няма прилики, а по-скоро разлики. Идеологът на Октомврийската гражданска война – Александър Парвус, един от най-богатите хора за времето си, с къщи в Берлин, Берн, Стокхолм, вила в Швейцарските Алпи, четири лични банки, акционерно присъединяване в други шест, комерсиална адвокатска фирма в Копенхаген, контролни пакети акции на жп линии и параходни сдружения, умира млад – едвам на 57 години. „ Благодетелят “ Сорос е на път да стане столетник.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ