Слой от „аерогел“ може да направи Марс обитаем
Превръщането на Червената планета в околна среда позволяваща съществуването на живот от дълго време е фантазия за научната фантастика. Марс в този момент е прекомерно леден, с цел да поддържа живота. Атмосферата му също е прекомерно тънка, с цел да защищити живите организми от нездравословното галактическо излъчване. Но ново изследване допуска, че локалните условия могат да бъдат изменени благодарение на пласт от 2-3 см „ аерогел “ – синтетичен и свръхлек материал, получен посредством гел в който течния съставен елемент е сменен с газ.
Авторите на проучването, разгласиха публикация в Nature Astronomy, в която настояват, че техниката може да създаде обитаеми райони на Червената планета и евентуално да разреши на живота да се развива и процъфтява с помощта на фотосинтезата – процеса, посредством който растенията могат да преобразуват слънчевата светлина в сила. Това в действителност ли е по този начин? И в случай че отговорът е позитивен, би трябвало ли да го създадем?
Преди към 3.8 милиарда години, когато животът стартира на Земята, изискванията на Марс са били подобаващи за съществуването на живот там. На Червената планета е имало вода на повърхността, облаците са се носели в синьото небе, а вулканизмът е бил част от водния цикъл на планетата. Всичко това стана известно от галактически задачи, които са забелязали признаци на изсъхнали канали на водна основа на повърхността на Марс. Междувременно роувърите на НАСА, Opportunity и Curiosity потвърдиха, че на планетата е имало вода, като откриха богати на вода минерали.
Магнитно поле също по този начин е съществувало и предпазвало Марс от нездравословното радиационно пространство преди 3.8 милиарда години. Това бе разкрито от Mars Global Surveyor, който открива магнитни полета в по-старите южни планини на планетата. Това са единствените остатъци от античното световно магнитно поле, сходно на настоящето магнитно поле на Земята.
Тези удобни условия обаче се трансформират преди 3,8 милиарда години. Магнитното поле изчезва. Най-вероятно това е станало, тъй като Марс губи топлината, останала от образуването на планетата, много по-бързо от Земята. Загубата на топлота може да е била подсилена от огромен конфликт, за който приказва басейна на Елада на Марс. Незащитена от магнитно поле в продължение на милиарди години, атмосферата на Марс се губи в космоса. Част от водата е била изгубена по същия метод, а друга част е останала под повърхността, като постоянно замръзнали подземни “езера ”.
Повърхността в този момент е негостоприемна за живота, какъвто го познаваме. Тънък пласт атмосфера от въглероден диоксид, по-малко от 1% от атмосферното налягане на Земята, значи че повърхностните условия включват високи потоци на нездравословно излъчване от слънцето и цялата вселена. Температурата денем е 0-10 ° C, само че през нощта пада до под -100 ° C.
Но не е невероятно животът в миналото да е процъфтявал на Марс – или даже да съществува там в някаква форма и през днешния ден, въпреки това да е малко евентуално.
Роувърът ExoMars 2020, който ще бъде на Червената планета през идната година, ще сондира повърхността на дълбочина до два метра, с цел да търси признаци на античен живот. Това надвишава постигнатото от Opportunity и Curiosity с техните 5см сонди, и дава най-хубавата опция за задачата да откри биомаркери и доказателства за живот. Също по този начин се чака, реализирането на интернационална задача за връщане на мостри от почвата на Марс на Земята след 2020 година
С тези задачи няма да можем да отговорим на вековния въпрос дали човечеството е единствено във Вселената. Самият Марс, дружно с други съществени астробиологични цели в Слънчевата система, в това число луните Европа и Енцелад обикалящи към Юпитер и надлежно Сатурн, би трябвало да бъдат проучени главно, с цел да отговорим на този фундаментален въпрос.
Идеи за превръщане или „ тераформирането ” на Марс, посредством въвеждане на атмосферен парников резултат, с цел да се затопли планетата, съществуват отдавна. Неотдавна беше потвърдено, че въглеродният ресурс на Марс е непълен за това, което прави концепцията неизпълнима за в този момент.
Новото проучване обаче, предлага различен метод – някои по-малки региони на Марс да бъдат покрити с тъничък (2-3 см) пласт от аерогел, което ще обезпечава парников резултат посредством заключване на топлината. Използвайки лабораторни опити, откривателите демонстрираха, че това може да усили температурата на повърхността с 50 ° C. След това учените са употребявали климатичен модел на Марс, с цел да потвърдят, че гелът ще може да поддържа водата под него течна до дълбочина от няколко метра. Той също по този начин би предпазил от нездравословни лъчения, като всмуква радиацията при UV дължини на вълните, като в същото време разрешава задоволително светлина за фотосинтеза.
Това дава вяра, че може да се сътвори населен район, който да е задоволителен, с цел да се отглеждат някои растения, с цел да се подхранва вероятно човешко наличие. Идеята сигурно е забавна и съгласно опитите евентуално правдоподобна. Но остава другия основен въпрос, засягащ живота на Марс – галактическата радиация.
Силикатният аерогел, препоръчаният за покритието материал, от време на време се назовава „ замразен пушек ” заради ниската му компактност. Но защото е толкоз ниска плътността, галактическата радиация с по-висока сила от ултравиолетовата светлина може да премине през него съвсем невредима. Без магнитна отбрана, тази радиация заплашва всеки живот на повърхността на Марс, тъкмо както е и в този момент.
Марс е най-близката до нас планета, където животът може да е почнал. А изкуствената смяна на околната среда би заплашила един от „ опитите ” на природата, които са почнали преди милиарди години в процеса на основаване – с живот, който се развива или не, откогато се образува планетата. Ако бъдат осъществени проектите за тераформиране и в това време бъдат открити живи организми на Марс, ще бъде мъчно да се разбере дали това са естествени за Марс микроби или просто замърсители от Земята, процъфтяващи под аерогела.
Мащабни опити като този биха засегнали толкоз мощно девствената околна среда, че се трансформират в мощен аргумент, че не би трябвало да вършим това. Поне до момента в който не открием дали сме сами във Вселената. Когато науката даде своя отговор и ние сме подготвени да тръгнем, теорията за покриване на части от Марс с аерогел може да си коства.
Статията на проф. Ендрю Коатс, основен откривател е оповестена в изданието The Conversation.
