Преведох този текст от книгата на игумен Евмений (Перистий) Духовность

„ Преведох този текст от книгата на свещеник Евмений (Перистий) „ Духовность по какъв начин ответственность ” и видях какъв брой е нужна една такава позиция, след визитата си при една онкоболна жена. Тялото на тази жена беше изумено от рака, само че душата и сякаш боледуваше още повече тъй като се бе оставила да я порази духовния рак - отчаянието. При нея, назад на думите на св. ап. Павел духът беше безсилен, и тази му отпадналост се отразяваше на околните й, които правеха всичко допустимо да облекчават телесните й премеждия, и да я разведряват. Докато бях при нея си спомних описа за една французойка, която не се съгласила с безапелационното мнение на лекуващите я лекари, че й остава доста малко живот, и мобилизирала цялата си воля, преживявайки още цели дванадесет години. Разказах го и на дамата, и това в действителност й подейства удобно...

Текстът на свещеник Евмений е нужен още и за това, тъй като има доста хора заболели от рак и други злокачествени болести, които възприемат идването при тях на православен духовник, подтикването към изповед и Св. Причастие като явен сигнал, че както жестоко се показват са „ към този момент отписани от живота ”. Но животът ни е само и напълно в Божиите ръце  и единствено Бог знае по кое време и по какъв начин ще ни го вземе. Православният духовник и при умиращия не трябва да отива с мисълта, че отива при покойник. Той отива при жив човек и преподавайки му Тайните Христови - Пречистите Тяло и Кръв Господни да го приготви за живота - земния, които може да продължи още или безконечния, в случай че Господ реши да прибере душата му... “ ~ Прот. Емил Паралингов

(Василий Максимов „ Больной муж “, 1881)

Духовното положение и заболяванията ╫ Игумен ЕВМЕНИЙ (Перистий)

Словото Божие утвърждава, че заболяванията и телесните немощи са влезнали в света дружно с прегрешението и гибелта, като последица от грехопадението на прародителите Адам и Ева. Митрополит Антоний Сурожски написа: „ В Св. Писание е разказана ориста на човечеството след падението: последователно измежду човешкия жанр се вмъкнала гибелта. Смъртта пристигнала, само че хората траяли да живеят дълго. Ако се наблюдава обаче родословието на човешкия жанр се вижда, по какъв начин тази дълготрайност на живота от ден на ден намалявала, тъй като и хората отслабвали телом, тяхната връзка със света ставала все по-дълбока и гибелта имала от ден на ден и повече власт над тях. Болестта, както и гибелта, от гледището на Св. Православна черква е резултат от отпадането на индивида от Бога. Бог е естетика, Бог е живот, цялост, и доколкото ние отпадаме от Бога, губим и нашата жизненост. И пустотата, която настава при тази загуба на жизненост, се запълва от гибелта и болестите… В огромна част това се отнася за всички нас, само че съществува и още един миг. Може да възникне въпроса: добре, ние сме неверни, боледуваме, и това е резултат от нашето духовно положение, от нашето непълноценно съединяване с Бог, или непълноценна насоченост към Него. Но какво тогава да кажем за светиите? Защо са боледували и те? Защо и те, изпълнените с Божия берекет, са били нападани от заболявания?

Светецът носи върху себе си кръста на целия свят. Светецът е човек, който дружно с Христос носи на плещите си всички последици от човешкия грях. Светецът може да боледува, да страда, тъй като той умее и да състрадава, да разделя страданията и да плаче над тях, над греховността, над отпадането на света от Бог ”.

На страниците на Св. Евангелие, виждаме тясната взаимовръзка сред освобождението на душата от оковите на прегрешението и физическото излекуване. Изкуплението от прегрешението, осъществено от нашия Господ Иисус Христос на Голгота, се популяризира и върху следствието от прегрешението – заболяванията. На прегрешението, Бог опълчва Своята прошка; на гибелта - вечния живот; на заболяванията - телесно излекуване. Служението на Спасителя точно в подобен облик се демонстрира. Той учил на Божието Слово, проповядвал покаяние (освобождение от властта на греха), утвърждавал Царството Божие и изцелявал всяка болест и отпадналост у хората.

Божията воля по отношение на заболяванията и тяхното лечение, открита ни посредством Неговото Слово, очевидно и недвусмислено утвърждава, че нашия Небесен Отец не желае децата Му да боледуват, да са немощни и да изпитват недостиг. Още в Стария Завет Бог заречен: „ Ако слушаш добре гласа на Господа, твоя Бог, и правиш каквото е угодно пред очите Му, и се вслушваш в заповедите Му, и пазиш всичките Му наредби, - няма да ти напратя ни една от заболяванията, които напратих на Египет; тъй като Аз съм Господ /Бог твой/, целител твой ” /Изх. 15:26/. Господ „ прости всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчава те с благосклонност и щедрости; насища с богатства твоето предпочитание: възобновява се като на орел твоята младост ” /Пс. 102: 3-5/.

Иисус Христос, въплътения Син Божий явил в Себе Си, тъкмо и цялостно, природата и характера на Бог. Във времето на Своето земно служение Христос явил Божията воля в такива дейности, посредством който посочил, че Божията воля за индивида е цялостното негово излекуване. На никои от обърналите се за помощ, Сина Божий не споделил: „ За теб е по-полезно да поболедуваш още малко ”. Изцелението постоянно било придружено от сбогуване на греховете, а прощаването на греховете, от излекуване на тялото. Прощаването на греховете и изцелението на тялото са две благословения, свързани едно с друго и явени от Бог, с цел да ни изкупи и ни направи здрави, духом и телом.

Господ Иисус Христос повелил на учредената от Него Църква да лекува болните. Това бил неотменин детайл от проповедта на Св. Евангелие /вж. Деян 3:1-10, 4:30, 5:16, 8:7, 9:34, 14:8-10, 19:11-12, Иак. 5:14-16/. Новия Завет споделя за три способа, чрез които Божията изцеляваща мощ и религия работила посредством Църквата: възлагането на ръце /Мат. 16:15-18/; изповядване на греховете, последвано от помазание с елей /Иак. 5:14-16/; плодородни блага на изцеляване на болните, дарувани на Църквата Христова, посредством Духа Светаго: „ На всекиму се дава да се прояви  у него Духът за обща полза…едному религия, …другиму - дарби за лекуване… ” /1 Кор. 12:9/.

Докато не сме уверени в това, че Божията воля е нашето излекуване, ние не можем нито да молим за него, нито да го приемем с религия. Ако в разсъдъка ни има подозрение, ще се излекуваме ли или не, в случай че няма религия, че Божията воля, е точно унищожаване на заболяването ни, то излекуването е невероятно. „ Без религия не е допустимо да се угоди Богу; тъй като оня, който дохожда при Бога, би трябвало да има вяра, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят ” /Евр.11:6/. 

Болният е належащо да се обръща към Бога с молитва и религия: „ Но да проси с религия и по никакъв начин да не съмнява; тъй като, който се съмнява, наподобява на морска вълна, издигана и размятана от вятъра; подобен човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа. Човек двоедушен във всичките си пътища е безреден ” /Иак.1:6-8/…

Ако хората са твърдо уверени в това, че Бог желае да ги изцели, и че постигналата ги болест, не е Божията воля, те постоянно ще получат излекуване във време на молитва в случай че не и по-рано. Разбирането на това, каква е Божията воля във връзка с заболяванията е основата, върху която може да работи съвършената религия.

Дълго време доста от нас бяха уверени, че Божията воля се демонстрира точно в заболяванията, че те служат за нашето богатство, че възпитават в нас примирение, че болния човек е по-близо до Бог, Който постоянно реализира Своята воля посредством заболяването. Но деликатно да прочетем по този начин познатия ни фрагмент от Св. Евангелие: „ А Иисус, като видя помислите им, рече: за какво мислите неприятно в сърцата си? Защото кое е  по-лесно? Да кажа: простят ти се греховете ли: или да кажа: стани и върви? ” /Мат. 9:5-6/. Господ слага знак на тъждество сред прощаването на греховете и физическото излекуване. На християните не са нужни заболяванията, по този начин, както не е нужно да живеят в грехове. Божията воля е нашето излекуване. А в случай че не е по този начин, то всеки опит да се лекуваме при доктор, всеки опит да се молим за излекуване са равни на очевидно или неявно противоречие с Божията воля. И единствено при положение, че човек е убеден, че изцелението му е Божие благословение освен за обособените хора, само че и за него, той може да се обърне към Бога с дръзновена молитва и да има вяра, че ще получи просимото. 

Изцелявайки хората, Иисус Христос им откривал съвършената воля Божия за човечеството. Св. Евангелие повествува, че Христос изцелявал всички, и всеки, който се докосвал до Него получавал излекуване /Мат. 12:15, Лука 6:19/. Ако ние не знаем, в какво се заключава волята Божия в един или различен случай, то можем да се молим с думите: „ в случай че е Твоята воля ”, и да оставим Бог да извърши това, което е най-хубаво за нас. Но когато Бог ни открие волята Си, и ни обещае, че ще извърши нещо несъмнено, ние не би трябвало да обитаваме в подозрение към Него. Св. Писание ни демонстрира доста ясно, че физическото излекуване е Божия воля, тъкмо както Божия воля е и духовното излекуване. Но нашата воля също е нужна с цел да се излекуваме - телесно и душевно: “Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде ” /Иоан 15:7/. Когато нашата воля съвпадне с Божията, ние получаваме това, което просим…

Преди да се извършите с крепка религия, нужна за вашето излекуване, би трябвало да се избавите от всяко подозрение по отношение на Божията воля за това. Преди да започнете да се молите за излекуване, преди да извършите съвета на св. ап. Иаков: „ Болен ли е някой сред вас, дано повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и в случай че грехове е сторил, ще му се простят ” /Иак.5:14-15/, належащо е да знаете, че Божията воля в действителност е да се излекува тялото, тъкмо по този начин както е Негова воля и излекуването на духа. Само разбирайки смисъла на Божиите обещания, болният, само че набожен човек може да отхвърли всяко подозрение и изпълнен с крепка религия да доближи до излекуване.

Бог не може да възроди духа на индивида преди последния да разбере, че Бог в действителност желае това. Спасението се дава по религия, когато човек се уповава на откритата му воля Божия. Изцелението е избавление, отнасящо се за тялото. В този смисъл е изцяло подходящо да се молим с молитвата на св. прор. Иеремия: „ Изцели ме, Господи, - и изцелен ще бъда; избави ме, - и избавен ще бъда ” /Иер. 17:14/.

Трябва обаче да се знае, че за приемането на Божественото излекуване съществуват избрани трудности: Неизповядани грехове; Страх или остра тревога; Стари разочарования, които подронват вярата в сегашното излекуване; Настояването на близките, че е невероятно да се излекувате; Собствената увереност, по отношение на това, че заболяването е Божия воля; Неверие във опцията да се излекувате.

Митрополит Антоний Сурожски написа: „ Благочестиви хора постоянно ми споделят: „ Защо ми е да отивам на доктор? Мога да отида и да помоля свещеника да се помоли за мен или да ме помаже с осветлен елей ”... Да, можеш. Но за какво да го вършим, когато Бог ни е дал други средства, доста по-достъпни, доста по-прости, не изискващи от нас тази дълбока религия с която се обръщаме към тайнствата и дейностите на Църквата? Ще попитате кой споделя това? Св. Серафим Саровски го споделя: „ Лекувай се, тъй като Бог е основал и лекаря и медикаментите, и в Неговата воля е твоето излекуване ”.

Св. Серафим повтаря това, което можем да прочетем в тридесет и осма глава на книгата на Сирах. Там се споделя, че Бог в действителност е основал и лекаря, и медикаментите, и е дал на лекаря власт да лекува. В книгата на Сирах е казано още нещо изключително значимо: преди да отидеш при лекаря, и от самото начало, през което ще се лекуваш по натурален метод, търси пътя на покаянието, търси духовното ликвидиране. Болестите са свързани от една страна, с всеобщата орис на цялото човечество, с общото негово разслабване, с това, че сме смъртни и подхвърлени на премеждия и болка; а от друга и с опцията за положителна смяна в душата.

Щом човек се разболее, той е задължен на първо място да влезе вътре в себе си и си зададе въпроса, какъв брой е надалеч от Бога, какво в него не е вярно във връзка с ближните, във връзка с самия него, до каква степен той осквернява и изродява Божия облик, който е заложен в него. И дружно с това е задължен смирено, без да се надява на това, че с чудото на своето смирение може да победи телесната болест, да отиде при лекаря и търпи неговото лекуване ”.

Необходимо е да знаем, че въпреки и Бог да не бърза да дава отговор на нашите молебствия, това не значи, че отхвърля молбите ни. Понякога Божият промисъл за индивида се отнася за нещо доста по-голямо, и когато това се извърши, служи за доста по-голяма Божия възхвала и за наша изгода.

От книгата: „ Духовность по какъв начин ответственность ”, Игумен Евмений
Източник:
Картина: Василий Максимов „ Больной муж “, 1881 год.