До всички дами, преследващи грешните мъже през целия си живот
Преследвах неверните мъже през целия си живот.
Познаваш този тип мъже.
Онези, които се влюбват в моята фикция и бягат далеко в мига, в който действителността надделее. Онези с приятелки. Съпруги. Онези, които не ме желаеха в действителност, за повече от няколко месеца развлечение. Онези, които спят с разнообразни неща и изместват взор, с цел да скрият света, цялостен с неистини, на който можех да видя единствено повърхността, в случай че пробвах. Онези, които се държаха задоволително зле с мен, с цел да ме задържат. Онези, които обичат зависимостта си повече, в сравнение с биха могли да обичат жена като мен.
Мисля, че всички ние сме отговорни за това, че най-малко един път в живота си сме преследвали неверния мъж.
Преследвах неверните мъже към градове, в които в никакъв случай не бих да желала да пребивавам. На почивки, за които не бих и могла да си бленувам – дестинации като знойните тропици на моето неизбежно неодобрение. Преследвах ги към сърцето на моето циклично себенараняване, предрешено като безусловна обич към мъжете, които в никакъв случай няма да заслужават мен и всичко, което бих могла да им предложа.
Не тъй като са чудовища.
Вината не е в тях.
Преследвах неверните мъже, с цел да избягам от себе си и страховитата мощност на всичко, което бях родена да бъда.
И в случай че би трябвало да бъда почтена – въобразявам си, че не съм сама.
Тази година, годината, в която навърших 30, съумях да приключа нездравословна дълга връзка, изпълнена с непрекъснати събирания и раздели и в която аз бях „ другата жена “ за повече от седем години. Между неспазените обещания и пристрастяващите пристъпи на вяра и безизходност, съумях да взема живота си в ръце. Придобих някаква вероятност, поех цялостната отговорност за моята действителност и с помощта на нещо по-голямо от мен, открих задоволително сили вътре в себе си, с цел да си потегли.
Спрях да преследвам мъже. Вместо това написах манифест в чест на всичко, което желая в един мъж, обещавайки си, че в никакъв случай няма още веднъж да се примиря с нещо по-малко от това, което заслужавам. Този манифест е гражданска война на любовта към себе си, със своята власт и последици. Сега се концентрирам върху това да се трансформира в индивида, който желая да обичам, вместо да диря някой, който да запълни празнините в мен.
Добре пристигнали в проучването на силата, цялостна смяна в целия ни метод към мъжете. Когато отчаянието се трансформира в предпочитание, ние ставаме свободни да изразим всичко, което желаеме, всичко, което сме и всичко, което се осмеляваме да бъдем.
Да, желая мъж. От най-дълбоките кътчета на сърцето си, желая мъж.
Но не се нуждая от мъж.
Нека изясня всичко. Тази разлика сред предпочитание и потребност е мощ. Сега знам. И вместо да търсим и преследваме, може да изразходим силата си в това да бъдем, да станем, да създадем, да желаем, да изразим.
И от дълбините на това, което желаем, започваме странствуване към това да изживеем и обичаме всичко, което е предопределено за нас. И да си тръгнем от всичко, което ни кара да се усещаме свободни.
Искам мъж.
Искам мъж със сърце – толкоз огромно, колкото големите талази, поради които се буди рано заран, с цел да сърфира и за които мечтае в сънищата си всяка нощ.
Искам мъж, който не играе на дребно, който се оправя с изкушението да употребява зависимостта като метод да саботира себе си, който разпознава своята вродена мощност като Дух, който живее в него и който почита всичко, което е роден да раздава.
Искам мъж с революционен воински дух, който знае, че най-голямата опозиция е да пишеш истории, с които да направиш несправедливите системи незначителни, който живее живота си, изграждайки ярко бъдеще, от което човечеството и Майката Природа, ще се гордеят.
Искам мъж, който да ме гледа, като че ли съм магия, който прониква в мен като че ли съм богиня, въплътена в едно със свещената женственост. Мъж, който не се опасява от треперещата власт на моя безконечен оргазъм, който се гордее с моя цялостен и несдържан възторг и го приема като негова божествена привилегия към витална сила, която единствено нашите души и тела са способни да основат дружно, невъзможното великолепие, което никой от нас няма да схваща изцяло.
Искам мъж, който се гмурка с главата напред в личната си мрачевина, излизайки като победител в светлината, с която е предопределен да освети света, споделяйки своите специфични способности като неповторими дарения, съответстващи на задачите и на човешката пристрастеност, за всеобща изгода тук на Земята.
Искам мъж, който знае, че любов от дъното на душата е всичко, от което се нуждая в един мъж и че това изисква премахването на всички бариери пред това да обича себе си даже с минусите си. Защото всичко по-малко би направило неприятна услуга и на двама ни.
Искам мъж, който не се усеща заплашен от това аз да бъда най-страхотната версия на себе си, който може да ме издържи, когато съм непростимо неприятна, който вижда в мен всичко, което съм, който ме обича – добра и неприятна – с търпението и екзалтацията на лунен лъч, звездна душа, която е тук на Земята, с цел да се показва за човек.
Искам мъж, който се влюбва във фантазията ми, само че остава с мен поради действителността ми.
Искам мъж, който ме желае, само че не тъй като се нуждае от мен, не тъй като го е боязън да ме изгуби, само че тъй като се буди, чувствайки се цялостен и избира мен, все пак. Всеки Един Ден.
Искам мъж, който може да бъде всичко, което желая и всичко, което в действителност е, по едно и също време и с мен.
И когато той ме открие, давам обещание да бъда всичко, от което се нуждае и всичко, което съм, по едно и също време, за него.
Дотогава ще бъда тук, толкоз дива и свободна, колкото ми е допустимо, тъй като нищо по-малко от тъкмо това, което желая, може да бъде по-добро от това да бъда сама и да бъда себе си.
от Силвия Дупчанова
