Преслав Боруков пред Sportal.bg: Предстои ми най-важната крачка
Преслав Боруков е една от младите очаквания на българския футбол. Вече 4 години юношата на Левски носи екипа на Шефилд Уензди, където се утвърди като водеща фигура в състава до 23 години. В изявление за Sportal.bg нападателят показа усещанията си от футбола в Англия и разкри, че напълно скоро му следва да вземе значимо решение.
- Преславе, играеш мощно в последно време, почитателите те харесват и доста от тях желаят да станеш част от първия тим. Кога можем да чакаме да дебютираш в Чемпиъншип?
- Това е огромната ми цел. Надявам се още до края на сезона да запиша няколко мача за мъжете и следващата година да съм част от отбора.
- Обясни разликата сред тим до 23 години, дублиращ тим и младежка групировка.
- Отборът до 23 години е най-близо до мъжкия състав. Всички имаме професионални контракти и можем да играем за главния състав, в случай че ни повикат. Първенството ни е разграничено на 4 категории съгласно равнището на базите и изискванията, които оферират. Ние сме във втората категория, в която има северна и южна дивизия. Срещу някои тимове сме домакини по два пъти, против други - по един път. Няма изпадащи и не се държи толкоз доста на точките и класирането. Важното е младите футболистите да натрупат опит и да развиват качествата си. Шефилд е в Централна Англия, тъй че не се случва да пътуваме повече от два часа за мач, без значение кой е противникът.
- Какво е равнището на футбола в шампионата, в което играеш?
- Смея да настоявам, че се получават доста здрави мачове. В съвсем всеки отбор има по трима или четирима от мъжете. Някои набират форма след травма, а други просто играят рядко в главния състав и имат потребност да поддържат темп. Ако би трябвало да направя съпоставяне, част от тимовете не са на по-ниско равнище от това в българската Първа лига. А такива като Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Ливърпул са доста по-добри.
- Кога изтича твоят контракт?
- Договорът ми е за две години и изтича на 1 юли 2020-а. Още не сме преговаряли с клуба за нов, само че има време, аз не бързам. Това са неща, с които се занимава сътрудникът ми. С него ще се срещна след няколко дни в София и ще приказваме по тематиката. Естествено, че желая да остана в Шефилд Уензди, само че всичко зависи от това какви условия ще ми предложат. За мен най-важното е да направя крачката към мъжкия футбол. Аз и в този момент няколко пъти седмично упражнявам с първия тим, само че задачата ми е да съм непрекъсната част от него. Следващите 4 месеца до края на сезона ще са доста значими.
- Завръщане в България вид ли е за теб?
- Човек в никакъв случай не би трябвало да отхвърля нито една опция. В момента играя в страна, в която футболът е на голяма респект, и е обикновено да желая да продължа развиването си тук. Тренирам крепко и не се тормозя за бъдещето си. Нямам и комплекс да играя в България - без значение дали в този момент, или на по-късен стадий в кариерата си. Не можеш да си сигурен от кой тим ще се изстреляш към огромния футбол. В това отношение Джейми Варди е неповторим образец.
- Ще те върна 4 години обратно. Как се стигна до заминаването ти за Англия?
- Първоначално имах оферта от различен клуб от Чемпиъншип, само че нещата не се получиха. После пристигнаха да ме гледат от Шефилд Уензди, сътрудникът ми беше направил връзката. Помня, че ме набюдаваха в един мач против Славия. Не съм бил под напрежение, просто се пробвах да покажа какво мога. Харесаха ме, договориха се с Левски за отплата и всичко стана доста бързо.
- Помня, че първоначално не беше самичък.
- Така е, бяхме дружно с моя добър другар Стефан Гаврилов. Той направи доста мощен втори сезон, имаше предложения и от други клубове, само че след това се контузи, и то тежко - скъсана предна кръстна връзка. Сега играе в Септември (София). По-късно бях съотборник и с Ияд Хамуд, който беше подреден измежду топ 100 на гениите в международния футбол в една ранглиста. За страдание Ияд не подписа професионален контракт, макар че е доста техничен и внезапен футболист. Може би в клуба решиха, че е по-крехък физически и ще му е мъчно да се наложи при мъжете. Знам, че сега играе в първа дивизия в Ливан. С него също сме близки и поддържаме връзка посредством модерните технологии.
- Трудно ли ви беше в първите месеци в Шефилд?
- Това, че бяхме двамата, много ни оказа помощ. В началото ни настаниха в приемно семейство. Клубът плащаше на хората за храна и консумативи, а те ни ги осигуряваха. Но значително бяхме независими. Живеехме на първия етаж в къщата, имахме обособени стаи. След като подписах професионален контракт, си наех жилище покрай базата на клуба. Често срещам фамилията, при което прекарах две години, тъй като сме съвсем съседи. Станахме другари и съм им доста признателен за всичко.
- Английският език проблем ли беше?
- Не, аз го владеех добре и преди да отпътува, бях учил много години. Може би само през първата година не разбирах безусловно всичко, само че бързо привикнах с локалния акцент и връзката стана лесна. По-трудно беше да се приспособя към метода на живот, съвсем всичко е друго. Нямам поради единствено противоположното придвижване, само че и обикновени неща от бита.
FT: Blades U23s 0-1 Wednesday U23s. Preslav Borukov's clinical second half finish seals victory for the Owls! #swfc pic.twitter.com/13eP2KQm5t
— Sheffield Wednesday (@swfc) 26 ноември 2019 година - Сега по какъв начин минава един твой ден?
- Сутрин отивам в базата в 09:00 или 10:00 часа, зависи от деня. Закусваме, след това упражняваме и се приготвяме във фитнеса. Следва душ, обяд и се прибираме по домовете. Това нормално се случва към 13:00 часа. Ако в съответния ден упражняваме двуразово, оставам въз основата до 15:00 часа. Но двуразовите тренировки са единствено един път седмично.
- Какво съставлява базата на Шефилд Уензди?
- Имаме два тревни терена, един дребен с изкуствена настилка, един балон и фитнес зала. Ако вали, упражняваме на изкуствения терен.
- Разкажи по-подробно за самите тренировки.
- Има два дни - вторник и четвъртък, в които се разделяме на групи съгласно постовете. Съответно ние, нападателите, бием удари и подобряваме самостоятелните си умения. В мъжкия тим вършат същото. Който има предпочитание, може да остава и в допълнение. Важното е да се доказваш всеки ден, без значение какво си направил преди този момент.
- Спазваш ли специфичен режим?
- Не, не ми се постанова, само че въпреки всичко внимавам с какво се храня. В момента съм в съвършена форма - при растеж от 189 см тежа 92 кг и имам единствено 10% мазнини.
- Как прекарваш свободното си време?
- Не излизам доста из града. Предпочитам да извозвам повече време въз основата и у дома. Имам българска телевизия, само че рядко виждам мачове, по-често се случва, когато съм в България. Редовно се слушам с другари по телефона. Вечер нормално си подготвям самичък нещо по-леко за ядене и си почивам преди тренировката на идващия ден.
- Кои са най-силните страни в играта ти, съгласно теб самия?
- Най-вече физиката. За растежа си съм задоволително бърз и избухлив, а в това време рядко ме надскачат. Освен това съм доста добър в играта с глава и изключително в завършващия удар. Десният крайник ми е по-силен, само че и с левия се оправям добре. Това, върху което би трябвало да работя, е техниката.
- Насочвам те към тематиката " народен тим ". Гледа ли някой от мачовете на младежите?
- Успях да видя единствено репортаж от успеха над Полша, преди този момент мисля, че не им доближи шанс против Сърбия.
- Готов ли си за повиквателна от селекционера Александър Димитров?
- Разбира се. За мен постоянно е огромна чест да играя за България. Аз бях с отбора на шампионата в Украйна през май и съм с доста положителни усещания от господин Димитров. Надявам се с играта си да заслужа място в отбора. Миналата година с националите до 19 години отпаднахме от квалификациите за Екологичен потенциал, откакто загубихме от Гърция в Сливен. Преди това победихме Гибралтар с 5:0 (Боруков означи хеттрик за 10 минути - б.а.) и завършихме наедно с Румъния. Жалко, тъй като под управлението на господин Ангел Стойков бяхме доста добър тим. В продължение на година в контролите имахме единствено победи и едно-единствено тъждество.
- Със сигурност си гледал и евроквалификацията България - Англия. Какво мислиш за абсурда с расизма?
- Неприятна преживелица, само че считам, че всичко беше изопачено, най-много от британските медии. На идващия ден след мача имаше малко закачки в съблекалнята от страна на съотборницните ми, само че нищо повече. От 4 години съм в Англия и в никакъв случай не съм се сбъсквал с проблеми поради това, че съм българин. Расизъм има на доста места, само че в Англия федерацията се бори доста съществено с това събитие.
- Разкажи някоя забавна преживелица отвън терена.
- Имам такава. Преди известно време се засякох в асансьор въз основата със притежателя на клуба господин Чансири. Първоначално не го познах тъй като той нормално носи очила, само че тогава не беше с тях. Разбрах, че е той едвам когато слезе и на рецепцията се обърнаха към него със " Здравейте, шефе ".
- Преславе, играеш мощно в последно време, почитателите те харесват и доста от тях желаят да станеш част от първия тим. Кога можем да чакаме да дебютираш в Чемпиъншип?
- Това е огромната ми цел. Надявам се още до края на сезона да запиша няколко мача за мъжете и следващата година да съм част от отбора.
- Обясни разликата сред тим до 23 години, дублиращ тим и младежка групировка.
- Отборът до 23 години е най-близо до мъжкия състав. Всички имаме професионални контракти и можем да играем за главния състав, в случай че ни повикат. Първенството ни е разграничено на 4 категории съгласно равнището на базите и изискванията, които оферират. Ние сме във втората категория, в която има северна и южна дивизия. Срещу някои тимове сме домакини по два пъти, против други - по един път. Няма изпадащи и не се държи толкоз доста на точките и класирането. Важното е младите футболистите да натрупат опит и да развиват качествата си. Шефилд е в Централна Англия, тъй че не се случва да пътуваме повече от два часа за мач, без значение кой е противникът.
- Какво е равнището на футбола в шампионата, в което играеш?
- Смея да настоявам, че се получават доста здрави мачове. В съвсем всеки отбор има по трима или четирима от мъжете. Някои набират форма след травма, а други просто играят рядко в главния състав и имат потребност да поддържат темп. Ако би трябвало да направя съпоставяне, част от тимовете не са на по-ниско равнище от това в българската Първа лига. А такива като Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Ливърпул са доста по-добри.
- Кога изтича твоят контракт?
- Договорът ми е за две години и изтича на 1 юли 2020-а. Още не сме преговаряли с клуба за нов, само че има време, аз не бързам. Това са неща, с които се занимава сътрудникът ми. С него ще се срещна след няколко дни в София и ще приказваме по тематиката. Естествено, че желая да остана в Шефилд Уензди, само че всичко зависи от това какви условия ще ми предложат. За мен най-важното е да направя крачката към мъжкия футбол. Аз и в този момент няколко пъти седмично упражнявам с първия тим, само че задачата ми е да съм непрекъсната част от него. Следващите 4 месеца до края на сезона ще са доста значими.
- Завръщане в България вид ли е за теб?
- Човек в никакъв случай не би трябвало да отхвърля нито една опция. В момента играя в страна, в която футболът е на голяма респект, и е обикновено да желая да продължа развиването си тук. Тренирам крепко и не се тормозя за бъдещето си. Нямам и комплекс да играя в България - без значение дали в този момент, или на по-късен стадий в кариерата си. Не можеш да си сигурен от кой тим ще се изстреляш към огромния футбол. В това отношение Джейми Варди е неповторим образец.
- Ще те върна 4 години обратно. Как се стигна до заминаването ти за Англия?
- Първоначално имах оферта от различен клуб от Чемпиъншип, само че нещата не се получиха. После пристигнаха да ме гледат от Шефилд Уензди, сътрудникът ми беше направил връзката. Помня, че ме набюдаваха в един мач против Славия. Не съм бил под напрежение, просто се пробвах да покажа какво мога. Харесаха ме, договориха се с Левски за отплата и всичко стана доста бързо.
- Помня, че първоначално не беше самичък.
- Така е, бяхме дружно с моя добър другар Стефан Гаврилов. Той направи доста мощен втори сезон, имаше предложения и от други клубове, само че след това се контузи, и то тежко - скъсана предна кръстна връзка. Сега играе в Септември (София). По-късно бях съотборник и с Ияд Хамуд, който беше подреден измежду топ 100 на гениите в международния футбол в една ранглиста. За страдание Ияд не подписа професионален контракт, макар че е доста техничен и внезапен футболист. Може би в клуба решиха, че е по-крехък физически и ще му е мъчно да се наложи при мъжете. Знам, че сега играе в първа дивизия в Ливан. С него също сме близки и поддържаме връзка посредством модерните технологии.
- Трудно ли ви беше в първите месеци в Шефилд?
- Това, че бяхме двамата, много ни оказа помощ. В началото ни настаниха в приемно семейство. Клубът плащаше на хората за храна и консумативи, а те ни ги осигуряваха. Но значително бяхме независими. Живеехме на първия етаж в къщата, имахме обособени стаи. След като подписах професионален контракт, си наех жилище покрай базата на клуба. Често срещам фамилията, при което прекарах две години, тъй като сме съвсем съседи. Станахме другари и съм им доста признателен за всичко.
- Английският език проблем ли беше?
- Не, аз го владеех добре и преди да отпътува, бях учил много години. Може би само през първата година не разбирах безусловно всичко, само че бързо привикнах с локалния акцент и връзката стана лесна. По-трудно беше да се приспособя към метода на живот, съвсем всичко е друго. Нямам поради единствено противоположното придвижване, само че и обикновени неща от бита.
FT: Blades U23s 0-1 Wednesday U23s. Preslav Borukov's clinical second half finish seals victory for the Owls! #swfc pic.twitter.com/13eP2KQm5t
— Sheffield Wednesday (@swfc) 26 ноември 2019 година - Сега по какъв начин минава един твой ден?
- Сутрин отивам в базата в 09:00 или 10:00 часа, зависи от деня. Закусваме, след това упражняваме и се приготвяме във фитнеса. Следва душ, обяд и се прибираме по домовете. Това нормално се случва към 13:00 часа. Ако в съответния ден упражняваме двуразово, оставам въз основата до 15:00 часа. Но двуразовите тренировки са единствено един път седмично.
- Какво съставлява базата на Шефилд Уензди?
- Имаме два тревни терена, един дребен с изкуствена настилка, един балон и фитнес зала. Ако вали, упражняваме на изкуствения терен.
- Разкажи по-подробно за самите тренировки.
- Има два дни - вторник и четвъртък, в които се разделяме на групи съгласно постовете. Съответно ние, нападателите, бием удари и подобряваме самостоятелните си умения. В мъжкия тим вършат същото. Който има предпочитание, може да остава и в допълнение. Важното е да се доказваш всеки ден, без значение какво си направил преди този момент.
- Спазваш ли специфичен режим?
- Не, не ми се постанова, само че въпреки всичко внимавам с какво се храня. В момента съм в съвършена форма - при растеж от 189 см тежа 92 кг и имам единствено 10% мазнини.
- Как прекарваш свободното си време?
- Не излизам доста из града. Предпочитам да извозвам повече време въз основата и у дома. Имам българска телевизия, само че рядко виждам мачове, по-често се случва, когато съм в България. Редовно се слушам с другари по телефона. Вечер нормално си подготвям самичък нещо по-леко за ядене и си почивам преди тренировката на идващия ден.
- Кои са най-силните страни в играта ти, съгласно теб самия?
- Най-вече физиката. За растежа си съм задоволително бърз и избухлив, а в това време рядко ме надскачат. Освен това съм доста добър в играта с глава и изключително в завършващия удар. Десният крайник ми е по-силен, само че и с левия се оправям добре. Това, върху което би трябвало да работя, е техниката.
- Насочвам те към тематиката " народен тим ". Гледа ли някой от мачовете на младежите?
- Успях да видя единствено репортаж от успеха над Полша, преди този момент мисля, че не им доближи шанс против Сърбия.
- Готов ли си за повиквателна от селекционера Александър Димитров?
- Разбира се. За мен постоянно е огромна чест да играя за България. Аз бях с отбора на шампионата в Украйна през май и съм с доста положителни усещания от господин Димитров. Надявам се с играта си да заслужа място в отбора. Миналата година с националите до 19 години отпаднахме от квалификациите за Екологичен потенциал, откакто загубихме от Гърция в Сливен. Преди това победихме Гибралтар с 5:0 (Боруков означи хеттрик за 10 минути - б.а.) и завършихме наедно с Румъния. Жалко, тъй като под управлението на господин Ангел Стойков бяхме доста добър тим. В продължение на година в контролите имахме единствено победи и едно-единствено тъждество.
- Със сигурност си гледал и евроквалификацията България - Англия. Какво мислиш за абсурда с расизма?
- Неприятна преживелица, само че считам, че всичко беше изопачено, най-много от британските медии. На идващия ден след мача имаше малко закачки в съблекалнята от страна на съотборницните ми, само че нищо повече. От 4 години съм в Англия и в никакъв случай не съм се сбъсквал с проблеми поради това, че съм българин. Расизъм има на доста места, само че в Англия федерацията се бори доста съществено с това събитие.
- Разкажи някоя забавна преживелица отвън терена.
- Имам такава. Преди известно време се засякох в асансьор въз основата със притежателя на клуба господин Чансири. Първоначално не го познах тъй като той нормално носи очила, само че тогава не беше с тях. Разбрах, че е той едвам когато слезе и на рецепцията се обърнаха към него със " Здравейте, шефе ".
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ