(Преподобный Антоний Великий“, о. Крит - Собрание Велимезиса) ╫ Архим.

(„ Преподобный Антоний Великий “, о. Крит - Собрание Велимезиса)

╫ Архим. Андрей КОНАНОС

Св. Антоний бил от първите подвижници, които се заселили в пустинята. Веднъж той, бидейки в неразбиране по какъв начин да живее, с цел да се избави, в молитва се обърнал към Бога: „ Господи, какво да върша, по какъв начин да минава денят ми, по какъв начин да пребивавам? ”. Тогава той видял пред себе си ангел, който приел неговия облик и почнал да прави разнообразни работи: да плете кошници, тъй като това правели в пустинята, по-късно почнал да чете книга, по-късно го видял да се моли, по-късно да отпочива, по-късно да се храни. Така ангелът му посочил по какъв начин да минава неговия ден и му споделил: в случай че правиш това, ще се спасиш!

Затова вложи ред в живота си и когато се събуждаш да знаеш какво ще правиш и по какъв начин ще живееш. Това има връзка и с думите на св. Антоний: този, който желае да кове желязото, авансово мисли какво ще направи и каква форма ще му придаде. Трябва да знаеш какво искаш в живота си. Искаш от желязото да направиш сърп? Чук? Брадва? Нож? По един метод ще удариш, в случай че искаш да направиш нож, по различен, в случай че искаш да направиш сърп, секира и всичко друго. Нали? Не ковем желязото както пристигна. Светецът ни споделя да имаме цел, прицел, в живота да знаем какво вършим. Казвам това, тъй като доста деца сядат да четат и стоят пред бюрото дълго време, само че нямат система, нямат ред и дисциплинираност да кажат: два часа ще изучавам по математика. Зяпат от едно в друго, времето минава и нищо не вършат или не реализират добър резултат. Ти си ковал желязото, само че не си знаел по какъв начин и по този начин си се изморявал на вятъра. Понякога две-три придвижвания са задоволителни да донесат резултат, стига единствено да знаем метода, по който ще постъпим. Това са доста хубави и мъдри препоръки, изречени в 3 век след Христа.

Друг път св. Антоний размишлявал за живота на хората и другите несъгласия в живота и си казвал: Богати и небогати, красиви и грозни, млади и остарели, заболели и здрави, Боже мой, за какво има такива несъгласия в живота? Защо има такива проблеми? Защо младежи умират толкоз безславно, толкоз рано, бидейки положителни като индивиди? В същото време възрастни хора от време на време живеят в разврат, в лукс и грях, само че умират 100-годишни, здрави са и правят толкоз неправди? Защо да стават трусове и да се затриват градове и хора? В това, което споделям в този момент, влагам и мои неща, тъй като представям духа на неговия въпрос. Предавам смисъла на неговите думи. Той се питал за парадоксите на живота. Това за какво, което казваш и ти: Защо, Господи, става това, това и това? и непрекъснато го повтаряш. Бог дал отговор на неговата молитва: Антоние, не се занимавай с Моите неща! Това, което питаш, не те визира, това са неща от Моят живот. Тези въпроси са божествени решения. Искаш да схванеш Моя възвишен разум? Ама, не можеш. Не го издържаш, дребен си, не побираш Божия разум, с цел да схванеш всички секрети на света. Оттогава св. Антоний не попитал наново и схванал, че съществуват неща, които надвишават неговите сили, а само се доверил на Бога.

Някой го попитал: „ Отче, кажи ми какво да върша! Дай ми добър съвет за живота! ”. Св. Антоний му споделил: три неща ще ти кажа – където вървиш, да имаш Бога със себе си, да мислиш за Него, да се молиш и да Той да бъде до теб; второ, каквото и да правиш, то да бъде в духа на Св. Писание, т. е. да дава отговор на Евангелието. И трето, където и да си, не сменяй непрекъснато твоето място – т. е. да не бъдеш неустойчив и безреден в живота, а да имаш ред.

Трябва да бъдеш непрекъснат. Започваш една работа, не ти харесва, започваш друга, отново не ти харесва, намираш една къща не ти харесва, намираш друга, отново не ти харесва. За страдание, някои хора имат този хаос и по съществени въпроси. Един човек се ожени и ми сподели в този момент какво ще върша? Ама, непрекъснато ли ще бъда с нея? Аз го попитах: съществено ли приказваш, та какво друго можеш да правиш? Решението не е непрекъснато да сменяш ситуацията, външно и вътрешно, а да промениш метода, по който гледаш на нещата и да „ пуснеш корени ”. Духовно напредналият на всички места е напреднал. И в единия дом, и в другия, и със брачната половинка си, и няма потребност от друга жена, тъй като, в случай че е трябвало да вземе друга, щеше преди този момент да го направи. И за какво да вземаш друга? Защото, споделя, другата ще е по-добра! Направил съм неточности в живота ми и с другата ще си прекарам добре! Но даже да се разведеш и да вземеш друга, отново ще имаш хаос в живота ти, тъй като, в случай че ти не се промениш, проблемите ще продължат. Не е ли по този начин? Няма ли отново ти да бъдеш с другата? Какво, белким животът ти вълшебен ще се промени? Това припомня на монаха, който от един манастир отивал в различен, тъй като все нещо му пречело. Това е основата на казуса. Вътрешно би трябвало да се промениш, а не да променяш целия свят, тъй като и целия свят да промениш, в случай че ти не се промениш, отново ще си същият, отново проблеми ще имаш. Ще се появят нови компликации. И така, този духовник непрекъснато сменял манастира, тъй като все нещо го дразнело: в първия влагата: ох, кокалите ми ме болят заран! В другия го дразнел игуменът – тук няма влага, само че игуменът не е добър! Не ми харесва. Ще отида в различен манастир с добър свещеник и изсъхнал климат. Той отишъл в другия, само че там го дразнело цвърченето на скакалците. Не мога да се съсредоточа и да се помоля! Ще отида в различен в манастир! Точно когато се подготвял да отиде в другия и си връзвал обущата, видял до себе си дявола в същия облик да си връзва своите обувки. Монахът го попитал:

- Къде отиваш?

- Аз ли? Не аз къде отивам. Ти къде отиваш? Аз съм този, който те накара да се махнеш от първия, и от втория, и от третия манастир и ще те накарам да се махнеш и от идващия! Защото това е моята работа – непрекъснато да ти намирам проблеми и да не те оставям да схванеш, че в случай че вътрешно се успокоиш, където и да си, ще напреднеш и ще можеш вършиш велики неща. На мен това ми е работата. Да те разстройвам и да ти споделям отговорно е едно, отговорно е друго! и непрекъснато да забравяш, че единствено ти си виновният.

В мене е казусът. Не че извън не съществуват проблеми, само че в случай че вътрешно си наред, тогава всичко е наред. Тогава външните неща се вземат решение и доста по-лесно се преодоляват.

Някой различен го попитал: Отче, какво да върша? Дай съвет и на мен! Той му споделил: Ето какво ще правиш! Винаги мисли смирено за себе си, имай примирение и не бъди лакомец. Второ: не помни старите неща, каквото станало, станало. Недей да дълбаеш в тях, да ги връщаш и още веднъж да ги съживяваш. Минали са, остарели са, изповядал си се. Добре, позволил си неточности, само че животът продължава. Дадох неправилно образование на детето си, притисках го и в този момент то заплаща за това. Сега какво искаш? Да се подлудиш, да се самоубиеш? Направила си неточности по отношение на детето си – и то ще направи по отношение на своето дете. Хора сме, няма да ни отрежат главата. Направил си неточности, само че те са в миналото; въпросът е оттук насетне какво вършим. Не се връщай непрекъснато към старите неща. Това е вторият съвет. Първият е смирението, да нямаш велика концепция за себе си. Вторият е да не се връщаш към старите неща и третият е където и да вървиш, да внимаваш с езика си какво приказваш, в стомаха си какво ядеш и най-много какъв брой ядеш. Да имаш самоконтрол. Ако спазиш тези три неща, внимание върху езика, върху стомаха, примирение и да не се връщаш към старите неща, ще намериш покой в живота си. Така дал отговор св. Антоний.

Превод: Константин Константинов

Източник със съкращения:
Икона: „ Преподобный Антоний Великий “, о. Крит - Собрание Велимезиса, icons.pstgu.ru