Преподобният Теодосий се роди от благочестиви и благородни родители българи,

Преподобният Теодосий се роди от благочестиви и благородни родители българи, както се допуска, в град Търново, който тогава беше столица на българите. Понеже още в младостта си демонстрираше изрядно благочестие и живот по Бога, както ми споделиха знаещите това, и имаше за собствен град и родно място горния Иерусалим, а за свои братя и сродници ­ небесните сили, той се скри от своите скотски родители и сродници, с цел да не знае за него никой и любовта към родителите да не му попречи на любовта към Бога. И както птиченцето напуща гнездото и си играе да лети по въздуха откакто му пораснат крилцата, по този начин и този Божи човек, като излезе из светското си гнездо, избра уединението, поста и за доста малко време се яви като горяща свещ на умното делание и деликатното трезвение, подражаваше на безплътните и принасяше на Бога чиста молитва. Послуша гласа на Спасителя, Който споделя: " Който желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва ", по тази причина излезе от своето отечество, стигна в град Бдин (Видин) и влезе в манастира " Арчар ", където имаше храм " Свети Николай Мирликийски ".

Игуменът Иов, благодетелен човек, предвидя, че той ще бъде определен съсъд на Бога, по тази причина го одобри с подготвеност и го пострига в монашество. Като влезе в монашеския живот, Теодосий беше доста усърден в послушанието и смирението, имайки поради думите на Синайския свещеник, Иоан Лествичник: " От послушанието се ражда примирение, а от смирението безстрастие, което се именува кралица на добродетелите ". Бидейки същински реализатор на божествените заповеди, вършеше доблестно всички служби, като мислеше, че служи на Бога, а не на индивиди. Не прекъсваше поста и въздържанието, а пребъдваше старателно в тях и беше по думите на божествения Давид като дърво, посадено край водни извори. Затова преподобният Иов го сложи за шеф над всяка манастирска потребност.

След като прекара там много време и добре привикна с постническия живот, откакто изпрати своя отец Иов при Господа, приличайки на работлива пчела, която обикаля разнообразни цветя и събира сладостен мед, той остави упоменатата обител, дойде в град Търново и се засели в доста известния манастир " Пресвета Богородица ", който нормално се назовава даже до през днешния ден с името " Света Гора ". Но малко време прекара в него; тъй като очакваше да откри там освен това като умния търговец в Евангелието, който желае да получи многоценния бисер. И отиде на някакво място, наричано Червен, и в тамошния манастир по всякакъв начин търсеше индивида, който да може да го напъти в духовния живот освен със своята добродетел, само че и с персоналното си благочестие, с непоколебимата си религия и съблюдаване на божествените правила. Но тъй като малко бяха тогава в България създателите на добродетел, скоро и оттова напусна, дойде в Сливенската планина и се посели в манастира " Св. Богородица ", наименуван " Епикернев ", тъй като храмът му бил съграден от някой си Епикерн. И остана там доста време.

Но до него пристигна слухът, че един духовник Григорий, по прякор Синаит, е пристигнал на някакво пустинно място сред Византия и България, което се назовава " Парория " (Пригранично) и е откъснато от всевъзможни връзки със света, където сложил килии, положил начало на благодетелен живот и пребъдвал в молитва към Бога и получавал от Него изобилни огряния. Този точно земен ангел и небесен човек значително години прекарал на Атонска Света Гора и там мнозина научил на верния героизъм и привидение, бидейки самият той богат с добродетелно мълчание (исихия) и ангелоподобно житие. Но тъй като агаряните прегазили цялата гръцка земя и опустошили всички места, и тойизлезе от божествената Атонска Гора, защото не можеше да живее там заради честите безчовечен набези, и пристигна в горепоменатото място. И се разнесе на всички места слухът за неговото изрядно житие. Както магнитът притегля към себе си желязото, по този начин и положителният слух за него улавяше положителните индивиди. Множество индивиди се събраха при него да чуят неговото божествено учителство. Улов на слуха за него стана и този чудноват Теодосий. С старание пристигна в тамошната пустиня, откри чудния мъж и се извърши с неизразима духовна наслада. А божественият Григорий, щом го видя, незабавно го одобри, тъй като му беше открита живеещата в него божествена берекет. Отсега нататък той непрекъснато беше наставляван на чистата религия и божествените заповеди, които са в положение да възвисят индивида до Божия облик и до мярата на възрастта на Христовата цялост. Така той вървеше след своя преподавател и се насищаше с духовно пиво, както телето бозае от своята майка. А великият Григорий, като видя неговата божествена ревнивост за живот по Бога, нищо не криеше пред него от подвига и съзерцанието, срещу които демоните водят война от дясна и лява страна.

Но тъй като това място Парория беше цялостно с разбойници, които смущаваха безмълвието на монасите със своите набези, великият Синаит изпрати Теодосий при цар Иван Александър, който тогава държеше българския жезъл, човек благоверен и рационален, както рядко някой е сред царете, с цел да му направи известно всичко това, та нека се смили да съгради цитадела на светата обител за успокоение на духовния отец и неговите сподвижници. Царят, като чу всичко от Теодосий, който повече от другите познаваше от начало и тъй като доста обичаше изрядните монаси, незабавно удовлетвори прошението му: изпрати имения и добитък и всичко друго потребно за крепостна кула с радостна душа и богата ръка. Така се сътвори кулата, на светата обител и църквата, а монасите получиха мълчание и тишина, както и се освободиха от разбойническите набези.

А Теодосий продължаваше да бъде усърден в непрестанното псалмопение, като ставаше в среднощ да насочва към Господа своите молебствия съгласно божествения Давид. Като го наблюдаваше великият отец да пораства в добродетелта и да се издига последователно в сърцето си нагоре, единствено на него единствен от всички братя заповяда да се усамоти в килията си, с цел да го подложат на тествания демоните, които по този метод имат бит да се борят с подвижниците. Като се облече Теодосий в молитвите на своя отец като в ризница и шлем и твърдо всеоръжие, изпълняваше заповяданото смирение със ярко произволение. Срещна доста опълчения и съпротивления от враговете на човешкото избавление, разнообразни мечтания и непознати гласове, само че смелият герой освен че не се уплаши, ами и за малко време не можаха да го откъснат от паметта Божия; той си пееше и споделяше: " Окръжаваш ме с наслада на освобождение " и отново: " Господ е Пастир мой и от нищо не ще се нуждая ".

Но отново се яви належаща потребност и братята бяха отвред стеснявани, та преподобният Григорий още веднъж изпрати Теодосий при поменатия цар, тъй като никой различен не можеше да извърши такава задача заради остарялото му другарство с царя иискрената обич на царя към него. А той като получи повелята на своя отец, отиде при царя, получи просимото и искаше да се върне обратно. Тогава някой си доблестен мъж от бележитите и славните в столицата на име Роман, който от дълго време имаше огромна обич към блажения Теодосий и беше извънредно завързан към него със сърдечна непосредственост, беше облечен в отшелнически облик, само че напълно нямаше ментор по Божия път и доста скърбеше в себе си. Като разбра, че Теодосий е дошъл, пристигна при него и като се докосваше до нозете му и като му припомняше отдавнашната си любов, рече: " Ако ме оставиш без твоето внимание, ще чуеш, че или съм се заклал, или съм се хвърлил от високите стръмнини. Защото, както елен желае водни извори, по този начин моята душа желае да се любува на твоите молебствия и постоянно с тебе да се въдворява! " Теодосий склони на неговите молби, взе го със себе си и го докара при блажения дъртак. Старецът пък се подчиняваше на заповедта да не изгонва идващия, по тази причина с старание го одобри и го причисли към братята. А той безропотно служеше, изпълняваше заповедите и много време прекара там. Случи се друга някаква потребност и старецът изпрати Роман по манастирска работа. В това време на блажения Григорий като човек настъпи лимитът на всяко човешко естество и пристигна му към този момент времето да замине при Господа. И го погребаха с стенание и доста сълзи.

Като останаха без овчар, монасите на оная обител канеха Теодосий да им стане предстоятел, тъй като подражаваше на житието на починалия дъртак и беше причина за сигурността на тяхното съществувание. Той обаче нито за миг не се покори и не пожела да одобри върху си такова шефство. Затова, като изчака малко време след гибелта на божествения отец, отпътува за Сливенската планина, едно за посещаване на тамошните братя и друго ­ поради поменатия Роман, който взе оттова и се насочи към Светата Атонска Гора, тъй като пожела да види тамошните подвижници на монашеското житие. Събра като работлива пчела всичко, което можа да чуе за подвига и видението, заради духовната си непорочност притегли Светия Дух в себе си, само че тъй като не можеше да остане там заради варварските набези, изпрати Роман обратно, а самият той отиде в град Солун. Обиколи там добродетелните мъже, сподоби се с тяхното благословение; оттова пожела да отиде в Бер, та и там да се наслаждения на типа и беседите на отците. Там имаше скит " Нови Антоний " с доста постници, които един различен се надпреварваха в добродетели и водеха равноангелско житие. Като се наслаждения задоволително на техните молебствия и разсъждения, отпътува с транспортен съд за Цариград. И там прекара малко време, до момента в който се поклони на светините с огромно страхопочитание, и се завърна в Парорската обител, едно да посети братята, друго да се поклони пред ковчега на великия отец, и отново отиде в Сливен, откъдето взе Романа и отпътува в Емонската планина до Несебър на Черно море.

Докато бяха там, не преставаха да умоляват Божественото състрадание и да прибавят писания към трудовете си и пост към поста си. Според думите на божествения Павел забравяха що е зад тях, и се стремяха към това, що е пред тях, и като еднонравен впряг тичаха по божествения път. Но тъй като и там не ги остави умерено да безмълствуват ненавистникът на положителното, дяволът, ами и против това безмълвно място подвигна разбойници, те отново се уподобиха на пчели, които не намирайки мед близо към своето пребивалище, с цел да пълнят със сладка роса своите шестоъгълни домове, отиват далеко да търсят по-доброто. Внимателно потърсиха място, където не би имало боязън и никой бандит не влиза, което има царска защита и от което злите хора се боят и пристигнаха до Кефаларево, което отстои на малко разстояние от столичния град Търново, и взеха решение там да се поселят. Затова пристигнаха при царя и му оповестиха това. А благочестивият цар Иван Александър реши да стане съгласно тяхната молба и заповяда на това място да им се построят килии, тъй като питаеше отдавнашна и огромна обич към Теодосий и желаеше постоянно да се любува от неговите поуки. Като отидоха там и видяха, че мястото дава отговор на техния манталитет, се извършиха с неизказана наслада. А да се приказва за техните постнически писания и всенощни бдения там, е ненужно. След като прекараха там три години време, вижда Теодосий във привидение цялата планина цялостна с разнообразни цветя и чудни дървета, отрупани с всевъзможни плодове, а един ярък мъж стои и му заповядва да не се лени, да бере плодовете! Като пристигна на себе си, той разбра духом, че тази пустинна гора ще се изпълни с монаси, които ще принасят доста добродетелни плодове. Това точно скоро се реализира на дело, тъй като даже до петдесет монаси се събраха от всякакви места, пустинната гора трансфораха в град, като сладкогласни лястовици всякъде на-около направиха гнездата си и отправяха денонощни славословия към Бога. Като съобщим житието на един от тях, ще стане известно постничеството на всички.

Имаше при тях един мъж, на име Дионисий, с чудно житие, сподобен със сана на свещенството, само че заради страхопочитание отказал се да служи на светия олтар, подражаваше на нестяжанието на оракул Илия и на Иоан Кръстител, и беше облечен единствено с един кожух. С апетит и жадност, всенощни бдения и поклони той дотолкоз беше изтънил тялото си, че едвам можеше да се познае единствено по чертите на лицето. Печален на тип, той работеше с ръцете си и в никакъв случай не ядеше самун безплатно. Дълбок в разсъдъка, добре познаваше Божественото Писание на двата езика ­ гръцки и славянски, а имаше и подарък да превежда от гръцки на славянски. Преведе доста книги и с това украси Църквата. Живя до четиридесет и няколко години, без да послаби монашеския си канон и съобщи на Бога душата си в тежка болест.

Но невероятно е да премълчим и за Евтимий, който произлизаше от болярски жанр, а след това бе сподобен и с патриаршески ранг в Търново. Като се отхвърли от всичко на този свят, той пристигна в Кефаларската обител и тук под управлението на преподобни Теодосий реализира победа над врага на човешкото избавление. Послушанието му беше несмутимо и молитвеното му стоене беше всенощно ­ самото му дишане беше пение на Господа. На ребрата си не легна, корема си умно укроти като никой различен, възлюби безмълвната пустиня, както светските хора не са възлюбили градските борси. Затова разсъдителният Теодосий, като виждаше да преуспява в подвига и философията, сложи го за собствен асистент, съобщи му всички материални и духовни грижи на светата обител, а самичък се отдели на малко разстояние в дълбоката гора за извънредно мълчание. Веднъж пристигна Евтимий при него в уговорената вечер и даде знак отдалеко за своето наличие, само че не чу неговият отец да го вика. И доста пъти удари в клепалцето, обаче отговор не получи. Тогава се спусна бързо към килията на стареца си и надникна през прозорчето: вижда духоносния Теодосий прав и вдигналнагоре преподобните си ръце, целия като огнен от главата до нозете. Обвзет от боязън и смут, той незабавно се върна и с клепане свика братята на утринно свещенодействие. Другата нощ отново пристигна и откри великия отец да седи пред вратата на килията си и да ридае. Той падна пред нозете му и също с стенание го попита за повода на неговите сълзи. Преподобният му отговори, че агаряните ще поробят нашата страна и че тази превъжделена горска пустиня ще запустее. И рече: " А ти, чадо, бъди неустрашим и да крепне сърцето ти, тъй като ще се сподобиш с вериги и апостолско гонение! " И това Бог устрои по Своята мъдрост, та блаженият да прояви своята богодарувана святост освен с добродетелта си, само че и с пророческия си подарък. А свещеният Евтимий предузна волята на Господа да не бяга от званието, което по-късно ще го прати като втори Моисей да бъде предстоятел на своя народ. Бих желал да загатна подвизите и на други постници, само че с цел да не излезе словото ми доста дълго, стига и казаното за ония, които имат разум и които търсят душевна изгода.

Богомилска проповедПо едно време пристигна от Цариград в Търново един духовник, по име Теодорит, доктор по специалност, който се залови с работата на своето изкуство, само че стартира да сее и плевелите на Акиндиновото и Варлаамово нечестие. И освен това, само че и с всякакви врачувания мамеше елементарния народ, а най-много бележитите иславните в столицата. И злото толкоз доста напредна, щото той откъсна немалка част от града към такава бездна на гибелта: учеше да се покланят на един дъб и от него да получават излекуване на заболяванията си. И мнозина там принасяха жертви от овци и агнета, като имаха вяра на такава илюзия.

Стана огромна свада и звук измежду народа, та сгигна и до божествения Теодосий, който бързо отиде да оплеви злото, утвърди църковното поверие и научи да се покланят единствено на Единия Бог в три лица, подхлъзнатите в тази илюзия изправи, а окаяния съблазнител и прелъстител до дъно посрами и прогони, завърна се в своята килия и продължи своето обично мълчание (исихия). Като чу това царят, любовта му към блажения порасна още повече, заради което заповяда да се построи кула и черква в неговата обител, с цел да се правят там непрекъснато божествени служби.

После пристигнаха от Атонска Света Гора в Търново някакви двама монаси ­ единият Лазар, а другият Кирил, с прякор Босота, които съборът на атонските свети отци беше изгонил поради тяхната месалианска, богомилскаРечник, адамитска и иконоборнаРечник разкол, и които пристигнаха тука и не можаха дълго да крият своята илюзия. Лазар стартира да юродства (да се прави на луд) и обикаляше целия град напълно гол, като носеше на срамните си членове кратуна, с която сякаш да се прикрива. Странно и грозно представление беше то за феновете и засегнатост за детеродните членове, които Бог е дал, с цел да се раждат деца. А Кирил Босота стартира последователно да изявява своята нечестива разкол: ту хулеше светите икони, ту тъпчеше светинята и животворящия кръст, също така ядеше и пиеше по домовете, учеше, че сънните фантазии са боговидения, а мъжете и дамите учеше да отстъпват от законния си брак, и доста други такива скверноти и ругатни. А си откри и възпитаник, сходен на неговото проклетия, поп Стефан, който с нищо не отстъпваше от неговото зло беснувание и беше непоколебим страж на неговата скверна разкол.

След като това се популяризира доста и злото стана известно на всички, тогавашният патриарх беше в неразбиране. Затова повика божествения Теодосий, направи му притежание всичко това и се съвещаваха да бъде призован събор, с цел да се проверява злото. Известиха и царя за това, та и той се съгласи да има събор. И ето, седна царят с патриарха и целият църковен причт с държавното управление, пристигнаха и скверните сеячи на скверната разкол. На божествения Теодосий бе предоставено да им задава въпроси и да дава отговор.

Блаженият ги попита: " Какво е това ново и нецърковно обучение, което чуваме да учите и говорите? "

Те дадоха отговор: " Не е ново изобретение, както ти казваш, нито е нецърковно, а са Господни думи и апостолски заповеди. Нали Господ споделя: " Трудете се не за храна тленна, а за храна, която пребъдва за живот безконечен ", и още: " Блажени бедните духом ". Понеже следваме тези заповеди, по тази причина сме прегърнали бедността, непрекъснато се молим, не въставаме срещу естеството и други такива. И точно нас, бедните духом, Бог облажава. Затова и обикаляме целия свят, като пазим словото на живота. "

Премъдрият Теодосий на това отговори:

" Господ не е споделил това за тлеещ самун и храна, ами за Своите Божествени заповеди, а на нас е заповядал всеки час да се молим и да просим от Него насъщния си самун. Подобно нещо и апостолът приказва: " Тия мои ръце послужиха на мене и на ония, които бяха с мене ", а не да ходите по градове и села да пиянствате и преяждате, да се наричате свещеници и дякони и да учителствате без позор, като нямате отепископа ръкоположенне и заповед за учителство.

Кой ви е заповядал да учите народа да отстъпва от законния брак, да не работи с ръцете си и да отрязва детеродните си членове? Кой ви научи ­ кой оракул, кой деятел, коя евангелска книга ­ сънни фантазии да ги вършиме божествени видения, когато Божественото Писание наставлява: "...Който прегръща сянка, или тича след вятъра, подобен е и тоя, който има вяра в сънища "? А за законните бракове апостолът е узаконил: " Бракът е нещо почтено... и брачното легло ­ чисто, а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог ". Господ е рекъл: " Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва ", и пристигнал на брака в Кана Галилейска, благословил го и трансформирал водата във вино! Вие сте не небогати духом, а жилища на нечисти духове, които имате за свои учители и господари.

Кой дявол ви пришепна да давате шир на естествените пристрастености или да наричате " плебей на демоните " нашето човешко естество? Бог подреди нашето естество да бъде свободно и самовластно, а не плебей на демоните. Демоните са воини и съперници, които се борят срещу нашето естество, само че в нашата воля е всичко: в случай че се покорим на техния съвет, естествено ще бъдем в техните ръце; в случай че ли не ­ те ще бъдат посрамени, а ние ще бъдем сподобени с велики венци. Затова от нас зависи или да им се покорим, или да ги отблъснем.

Откъде тази храброст да говорите за две начала: едното положително, а другото зло, и че Бог бил владеел положителното на земята, а съперникът бил обладавал небесното? Ако това беше по този начин, по какъв начин Господ ни научи да споделяме: " Отче наш, Които си в небесата... да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята "? Следователно Бог е Художникът и Създателят на земята и на цялото създание!

Кой демон ви научи да тъпчете светите икони и животворящия кръст и другите свещени утвари, а и със светите Тайни да дръзвате да се причащавате без боязън като с елементарен самун? Но и християнските храни и пития изобщо осквернявате, и когато бъдете изобличени, кълнете се с разнообразни обети храбро и нахално. Затова вие сте в действителност съперници на закона, нарушители на Евангелието, оскърбители на вярата, заблудители и клетвопрестъпници, защото се кълнете и заклинате нахално, когато Господ е споделил: " Аз пък ви споделям: да се не кълнете по никакъв начин "!

И когато ви изобличат като еретици, тогава се отричате от месалианската религия и я проклинате като неприятна, и себе си препоръчвате със страшни заклинания, като мислите, че напълно не грешите с това заради съществуващата заплаха. Но щом получите някаква дребна независимост, отново се връщате на вашата гнусна религия, както кучетата на своята бълвотина "!

Това като говореше преподобният Теодосий, еретиците стояха като безгласни. Като ги видя царят напълно посрамени, доста се зарадва, а с него и целият благоверен събор. И тъй като лъжата беше изобличена и злославните ги обзе огромен позор, то Лазар разбра своята илюзия и останалите дни от живота си прекара в смирение. Но скверният Босота и единомисленият му възпитаник Стефан си останаха окаменели. Затова благочестивият цар заповяда да дамгосат лицата им с нажежени железа и да бъдат изгонени вън от рамките на неговото царство.

Така приключи съборът, пожънал блестяща победа, и всеки се завърна вкъщи си.

И този възвишен ревнител отпътува за своето жилище, където прибавяше писания към трудовете си. Но невероятно беше тоя светилник дълго да стои прикрит под крина, по тази причина и срещу желанието му беше подложен на свещник, с цел да свети на всички с лъчите на учителството и на духовния разсъдък. И както някой извор на планинския връх, от който текат сладки води, притегля всевъзможни животни към себе си и разхлажда пламъка на тяхната жадност, по този начин и този възвишен мъж. След като добре се закрепи в Кефаларската планина, слухът за него се разнесе на всички места и пролетя по-бързо от птиците, и то освен в България, само че и в Сърбия доближи, и в Унгария, и във Влахия, и измежду гърците към Несебър. Стичаха се при него такива, които желаят отшелнически живот. И едни учеше на новоначалие и смирение, други на трудолюбив героизъм, други на съзерцаване, а най-много да обичат да отсичат своята воля и да нямат предпочитание към нищо от сегашното, а със смела увереност да презират всичко скоропреходно и на пушек обичайно. Той беше изпълнен с всякакво добродетелно наставление: думата си произнасяше смирено, беше усвоил изискани привички и божествена берекет, а лицето си показваше постоянно радостно и душата си изпълнена с забавление.

Някой си духовник Теодосий, облечен в отшелнически облик, обаче профан, в никакъв случай не си потърсил ментор преподавател. И като живееше по своя воля, пазеше самоограничение и пост, обикаляше планини и хълмове, с цел да омаломощава по този метод плътта си. Дяволът го откри във всичко дисциплиниран и го блъскаше накъдето си щеше. Като разбра погрешно думите на Евангелието: " Ако някой желае да върви след Мене, дано се отхвърли от себе си, да вземе кръста си и Ме последва ", стартира да наближава градовете и селата и срещу откритите закони учеше дамите да напущат мъжете си и мъжете дамите си. И толкоз напредна злото, че огромен събор дами, юноши и мъже шествуваха подире му, които той всичките беше облякъл в отшелнически облик и обикаляше с тях пусти места и пещери, които Бог не посещава. И представляваха те противен срам: той събличаше всичките си облекла и ходеше гол пред тях, и на тях заповядваше да вършат същото. И, о, непоносим позор! Учеше ги не другояче да вървят, а единствено по неговите стъпки по ред да го следват, тъй като по този начин били следвали Христа Неговите възпитаници. И, о, срам, когато се мръкваше, събираха се всички вкупом в една къща, без да се боят от Бога и да се срамят от естеството! И благодарение на демоните мнозина успяваха да склонят на това свое безчиние. Когато злото се доста популяризира, разбра за него и божественият Теодосий, който изпъшка от глъбините на сърцето си, тъй като разбра коварството на демона, и отправяше прилежни молебствия към Бога за прелъстените. После с духовно желание повика при себе си прелъстителя и нищо грубо не му сподели нито със опасност, нито с гняв, а с приятни и тихи думи, които могат да привлекат душата, сподели му демоничната заблуда; и освен на него, само че и на всички, които като животни го следваха. Той разбра това, сякаш от сън се разсъни и позна истината, а също и всички, които следваха неговото скверно обучение, и от които някои са живи и до момента и поддържат деликатно постничество.

Но прелукавият в злобата си демон изнамери и друга битка срещу правата религия. Както в древността неблагодарният еврейски народ се подвигна срещу Бога, Който го е сътворил, и първо умъртви пророците, които са проповядвали идването на Спасителя, а след това постави ръце и на Самия Него и Го осъдиха на кръстна гибел, заради което Бог им лиши Своето притежание ­ царството, светителството, пророците, помазването, явленията и с една дума всичко по закона и ги съобщи на римския народ за плячкосване, а оттова те се разсеяха по целия свят и по този начин съществуват до края на света; ­ по този начин и в ония времена потомството на Корей и Датан, внуците на античното стълпостворение дръзнаха да се допрян до Господа Христа и нашата Владичица и божествените храмове и допринасяните от тях безкръвни жертви, и ги унижаваха с безумни думи, които мъчно се поддават на писане. Дръзваха да безчестят и свещениците, да се присмиват и на монасите, да правят и други пособни неща. А причина за цялата тяхна беззаконна смелост беше вярата им на новопокръстената кралица Теодора, която беше от техния еврейски жанр. Но сбъркаха в своето дружество, тъй като тя, бидейки благочестива и православна, по никакъв начин не приемаше някой да ругатни православната религия: вярвайки в Господа Иисуса Христа и в Неговата пречиста Майка и във всички светци, тя зидаше доста манастири и църкви за популярност Божия.

Като чу това ревнителят на православието Теодосий, взе със себе си единонравния си Роман, пристигна при царя и като го видя уединено, сподели му всичкото тяхно несвоевременно начинание. И толкоз го подтикна към ревнивост, щото той заповяда по никакъв начин да не се отсрочва, а незабавно да се свика събор; тъй като царят многопочиташе добродетелта на преподобния и на драго сърце възприемаше казаното от него и се стараеше във всичко да подражава на неговата ревнивост. И освен царя, само че и царицата, и патриарха подтикна към същата божествена ревнивост. Прочее, с царски декрет се свика събор в новоизградената палата, където председателствуваше царят със синовете си Шишман и Асен, а с тях и патриарх Теодосий, преосвещеният митрополит на великия Преслав Доротей, Доростолският митрополит Захарий, митрополит Лазар на град Овеч, Ловчанският митрополит Партений, Пловдивският митрополит Мануил, Софийският митрополит Леонтий, бедствуващият Мадитски митрополит Яков, свещеник Доротей и архимандрит Иоаникий от Великата лавра " Свети Четиридесет мъченици ". А от горската пустиня пристигнаха с блажени Теодосий тия добродетелни старци: свещеният иеромонах Сава, иеромонах Тимотей, иеромонах Дионисий и голям брой други монаси. Най-напред с явен глас изповядаха православната религия: единородното Слово Божие възприе нашата плът от девическите кърви на пречистата Богоматер и бидейки идеален Бог, стана и идеален човек поради нашето избавление. Който не се покланя на въплътения Христос Бог, изписан на икона по човешкото Му естество, и на Неговата пренепорочна Майка, той да бъде прокълнат и да бъде наказан дружно с погрешните! А проклеха и скверната богомилска разкол, т.е. месалианска, също по този начин и новопоявената Варлаамова и Акиндинова, чиито чиновници и представители осъдиха да бъдат прогонени надалеч от своите лимити, по този начин щото от този момент България се благоустрои чиста от такива духовни бурени и благочестивата религия засия повече от слънчевите лъчи. После благоверният цар Иван Александър проверява поменатите хулители с огромно внимание по закона и тъй като ги откри отговорни, заповяда да бъдат наказани на гибел. Но от великодушие размени гибелта с живот, само че с цел да се научат другите да не хулят, ги осъди да бъдат осъдени с някакви санкции. Един от тях, въпреки и не по избор, а от боязън, се разкая и молеше свещения събор да бъде признат в непорочната и чиста наша религия. И беше признат след съвещанието и решението на целия събор, огласен и кръстен в името на Отца и Сина и Светия Дух, изповяда Христа за Син Божи и Бог, и беше присъединен към безпорочното Христово стадо. По решение на царя, патриарха и целия събор беше написан акт за познание и одобрение измежду бъдещите родове, щото евреин към този момент да не смее по никакъв мотив да дръзва и да ругатни в каквото и да било същинската и благочестива наша религия. След като съборът тържествува такава победа, свитъкът беше подписан с алените царски букви и подпечатан с царския щемпел в 28-ата година от царуването на Иван Александър и 1360 година от Рождество Христово. И по този начин всеки си отиде в своята страна, като благочестивите доста се радваха, а богоборните еретици ги обля непоносим срам. Така храбрият възвишен Теодосий развълнува към божествена ревнивост царицата, архиереите и цялото църковно осъществяване, и като някакъв пълководец влезнал във война, победил врага и обърнал го в бягство, по този начин и той блестящ се връщаше в своето жилище и извърши с неизказана наслада тамошните постници.

Веднъж по обичая си стоеше с братята на бдение, поощряваше ги към духовни подвизи и им припомняше подвизите и постничеството на античните отци. Тогава братята го попитаха: " Как по този начин, макар че Бог е всевластен и всички се трудят да извършват Неговата воля, а дяволът въпреки всичко има опция да бъде дръзновен срещу човешкия жанр, и то освен срещу патриарсите, пророците и другите светци по реда им, ами дръзна нахално да изкушава и Самия Господ, и то освен един път, само че и два, и три пъти, както споделя божествената книга на Евангелието? Та даже и до момента не ни оставя да починем, като ни бори денонощно от време на време със сън и леност, от време на време с непокорство и други разнообразни пристрастености. Научи ни, впрочем, по какъв начин да избегнем неговите изобретателно изплетени мрежи! "

Като помълча малко, Теодосий отвори устата си и стартира безшумно да приказва:

" Братя и отци, дяволът не е получил такава власт да ни има в ръцете си до край. Съвсем не! Но откогато беше свален от небесата заради неговата горделивост и прелъсти първия човек, и направи той да бъде изпъден из парадайса, се нахвърли безпощадно върху цялото човечество до самия кръст и възкресение на Спасителя поради безсрамния и невъздържан манталитет на индивидите. Но в последно време Господ Иисус Христос се въплъти от света Дева Богородица поради нас индивидите и поради нашето избавление и стана нов Адам, с цел да върне до първата хубост нашата беднотия, която наследихме от Адама. И претърпя кръст и гибел, слезе в пъкъла и унищожи всичкото мъчителство на врага; и самия демон направи за посмешище и оскърбление на цялото човешко естество, и освен за мъжете, само че и за дамите, и девиците, и младенците. Затова богоотец Давид Му приказва: " У врага напълно не стигна оръжие, и градовете Ти унищожи " ­ т.е. неговите инициативи и козни. И в този момент в наша власт е или да възприемаме неговите лукави препоръки и дружно с него да се мъчим, или да се противим на неговите козни и да бъдем с Бога. Защото, веднага като силата на врага е потъпкана до дъно, тя е напълно недействена в нежелаещите, както и всичките му козни. Понеже Господ изпрати Своите стрели, апостолите, и ги разпръсна; умножи мълниите, и ги смути. Тъй като краищата на земята са в Негова ръка и планинските върхове са Негови. Оттук ни подари и власт да настъпваме на змии и скорпии и на всичката мощ на врага. Затова не се отпускайте, нито пък се плашете от неговите набези, тъй като Господ ви оказва помощ в битката и ще ви изземе от неговите мрежи! Само се подвизавайте с цялата си душа и покажете старание към всяка добродетел! Защото който сее нищожно, нищожно и ще пожъне, както е споделил божественият деятел. Нищо да не ви плаши: ни апетит, ни жадност, ни голота, ни меч, ни рани, нито друго нищо от скърбите на този свят, тъй като " страданията на настоящето времене са нищо спрямо оная популярност, която ще се яви в нас ".

Помнете нашите антични отци, които прекараха целия си живот в огромна потребност и терзание, ходеха в овчи и кози кожи, в земни пропасти и пещери, пребивавайки в сълзи, трогване и всегдашен рев и очаквайки успокоение единствено от Единия Бог, напълно лишени от всякакво телесно улеснение и умирайки всеки час! Защото разпоредиха своята вяра на отварящия ръката Си и насищащия всичко живо със Своето снизхождение, с цел да получат неизреченото самодоволство, което е приготвено за праведните от епохи и родове ­ какво положително старание, какво богатство произволение! ­ казвайки: " Както еленът жадува за водни потоци, така и душата ми, Боже, копнее за Тебе. Жадува нашата душа за мощния и живия Бог, по кое време ще дойдем и ще се явим пред Божието лице. Сълзите ни бяха за нас самун денонощно ".

Блажени и триж блажени всички, които се сподобят да се насладят с такива богатства! А окаяни и почтени за доста сълзи са ония, които се окажат облечени не в сватбени, а в мръсни одежди, които даже в случай че дръзнат да влязат в блажената светлина, за тях чертогът ще бъде затворен и ще чуят гласа на Жениха от вътрешната страна: " Махнете се от Мене, тъй като не ви познавам! " О, умилено чуване, о Владично възмущение! Тия са плевелите, за които Господ приказва в Евангелието, че ще бъдат изгорени с нестихващ огън. А праведните и преподобните, мъчениците и всички светци ще поднесат своите каузи като блага: праведниците и пророците ­ своите писания за религия и пророчества; апостолите ­ гонения и изгнания поради въплътения Христос; мъчениците ­ пердах, рани и отрязване на глави; и с една дума ­ всички светци ще поднесат своите каузи съгласно писаното: всеки ще понесе своите каузи ­ или положителни, или зли. И няма да има кой да дава отговор пред праведния Съдия, тъй като тогава никой няма да дръзне да отвори устата си. Когато се разклатят небесните сили и земята ще бъде в боязън и боязън, кой ще дръзне тогава да отвори уста? Няма да има и потребност тогава да се разпитват, тъй като тогава телата на всички ще бъдат като огледала пред гледащите, и положителните или зли каузи в тях ще бъдат очевидни. И от целомъдрените и чисти тела ще надничат премеждия и подвизи, а от нечистите и скверните ­ нечисти и скверни каузи. Какъв позор ще понесат тогава грешниците, какъв брой страх, какъв брой терзание ­ уви, когато люти и немилостиви ангели ше разлъчат праведните от неверните, както човек разлъчва овци от кози. Тогава и огнената река ще тече пред съдилището и грубо ще погълне ония, които се окажат недостойни.

Прочее, като знаем това, " дано се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа " в този живот, до момента в който имаме време, та там да се явят нашите добрини и да се облечем в популярност и чест вместо в позор! Да издигнем мозъка си към Бога, към духовните видения, към райските красоти, към безконечните обители, към ангелските ликове, към тамошното съществувание! Защото съгласно апостола нашето житие е на небесата, откъдето чакаме Спасителя Господа Иисуса Христа, Който ще ни преобрази от нашите мъртви тела в Своята безконечна и непреходна популярност. Нека си помислим къде са в този момент душите на праведните и неверните? Как ще бъде явяването на великия наш Бог и Спасител Иисус Христос, при което ­ както споделя Божественото Писание ­ небесата с звук ще преминат, " стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят ". После по какъв начин ше се свърже стново душата с тялото на всекиго? Какъв ще бъде оня събор, който ще събере всички хора от Адама, та чак до свършека на света? Какво устройство ще получат праведниците в Небесното царство? А какво пък грешниците, изпращани във безконечните страдания?6 С това да се поучаваме непрекъснато в мозъка си, с рев и сълзи да изпращаме нашите молебствия към всещедрия Бог и няма да ни презре нашият Създател! "

Като говореше на монасите тези и доста други слова, довеждаше всички до трогване и рев, тъй като забиваше в душите