1 Неделя на Великия пост – Православна. Преп. Захария. Св. Артемий, еп. Солунски
Преподобни Захария бил наследник на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, тъй като майката не могла да го изхрани. Макар и по-млад от доста старци в манастира, Захария се удостоил с огромни плодородни блага. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата сърцевина. На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха същински духовник, Захари дал отговор: " Онова, което непрекъснато ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии ". А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш духовник, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като споделил: " Ако човек не бъде така сърдечно сломен, не може да бъде духовник. " Захария е бил огромно величие сред монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.
Житие на Св. Артемон, еп. Селевкийски
Блаженият Артемон бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил учтив. Той водел благоверен живот, когато светите апостоли проповядвали на света Христовото обучение. Веднъж свети деятел Павел пристигнал в Селевкия, където измежду жителите, сходно на светилник, който не може да се укрие, блестял с положителните си каузи Артемон. Понеже бил одобрен в Христовата религия и в него изобилствувала божествената премъдрост, свети деятел Павел го определил за овчар и преподавател, ръкоположил го за първи свещеник на Селевкия Писидийска. Блаженият Артемон управлявал добре и богоугодно повереното му паство. За всички бил пристанище на избавление. За вдовици, сираци и небогати бил незаместим настойник, вълшебен врач на душите и телата. Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и умрял в дълбока напреднала възраст.
В памет на преподобния отец Иаков Изповедник
Преподобният Иаков Изповедник живял по времето на нечестивия византийски император Лъв Арменец, който възобновил иконоборческата разкол, отхвърлена от светите отци на седмия космополитен събор, и погубил мнозина поради благоговейно удостояване на светите икони. Иаков бил измежду учениците на свети Теодор Студит, от който черпим сведенията за него. Заради иконите свети Теодор бил заточен, а мнозина от учениците му били подложени на мъчения. Блаженият Иаков също бил хванат и изтезаван. След убийството на нечестивия император Христовите изповедници излезли на независимост. Свети Иаков съумял да се прибере с последни сили в Студийския манастир и скоро умрял. Тялото му било заровено с чест. Блаженият Ипатий, който изпълнявал отговорностите на свещеник вместо своя ментор, уведомил с писмо за гибелта му свети Теодор, който се прибирал от заточението и краткотрайно се намирал в Крискентовата обител.
В отговор преподобният Теодор му написал следното: „ Не без сърдечна болежка, само че не и без душевна наслада, сине мой, получихме от тебе известието за кончината на нашия любим брат, Христовия изповедник Иаков. Ние съжаляваме за него като за наследник, и то подобен, който поради греховете си аз не съм заслужен да нарека наследник. Радваме се за безконечния живот, който му е приготвил Господ. И се радваме освен ние, за които той е дивно бижу, само че и цялата Църква. Помисли си единствено за какъв го смяташе ти - за изповедник, страдалец и светец. Той се бореше мъжествено против плътските стремежи, като пазеше тялото си чисто от похоти, употребяваше най-проста храна и подчиняваше плътта си на рационалната душа. Спеше толкоз малко, че тия, които го гледаха, се чудеха по какъв начин е още здрав. Обичаше, доколкото му разрешава времето, да възнася мислите си към Бога и потъваше в богомислие до давност. Когато идваше на себе си, биваше изпълнен с Божествена обич. Не мислете, че поради нечия сгода приказвам по този начин, очевидци са ми Бог и наставникът на Иаков - Йоан, който ми е разказвал за него това, което по-рано не знаех. Така той се стремеше да се приучи към постнически живот. Що се отнася до това, какъв брой време е прекарал в подвизите на изповедничество и какъв брой огромни са били тези подвизи, те са очевидни и за ангелите, и за хората. Непоколебимо и свидно сърце, той приключи своя героизъм безбоязнено, като Божий боец. Слугите на неговите мъчители го покрили с рани, трансформирали в рана гърдите и раменете му, изцеждали кръвта му, натрошили тялото му и го оставили пренебрегнат на земята. Той не издал и тон на неспокойствие, само че понесъл до края угодните на Бога мъчения в името на Неговия Син, нашия Христос Бог, защото да страдаш за светата Му икона значи да страдаш за Самия Него. Нека кротките да чуят и да се развеселят, дано се радват мъчениколюбците, а дяволът да бъде опозорен и да се разпръсне сборището на иконоборците, тъй като с изключение на Иаков, те мъчили, умъртвили, уморили от апетит и предизвикали сходни премеждия на голям брой Христови изповедници както наши, по този начин и не наши (повече наши, тъй като ние сме едно тяло в Христа, Който е Глава на всички). Изтощен от нетърпимите рани, Иаков лежащ тежко болен. Всеки ден се готвел за гибелта и напуснал живота с признателност и примирение. Пишеш ми, че бил предсказал гибелта си - това е заради страдалческите му подвизи. Казваш, че на погребението му имало доста хора, включително и доста знатни люде, всичко това е резултат на непостижимата Божия воля, тъй като, в случай че не беше угодно на Бога, нямаше да се стече такова голям брой при един незнаен (но не и по дух) човек. Иаков се причисли на небето към ония, които страдаха с него. Така набъбна броят на мъчениците и изповедниците, по тази причина небето се радостни и се радва душата на Иаков, с чиито молебствия, братя, ще се спасим. Той получи подарък, заслужен за трудовете му. Щастливи и в действителност благочестиви са били тези, които са били събрани на неговото почтено заравяне. Те са същински мъчениколюбци и дано наследят участта на тия, които почитат. Ако е угодно на Бога, ще се погрижа за неговите почтени мощи, както съм писал в разпоредбите. Поздравете се един други със свето целуване. Целува ви архиепископ патриарх Никифор, протопрезвитерът, икономът и останалите братя. Господ да бъде с вас. Амин. "
Така приключва писмото на свети Теодор Студит за живота и страданията на преподобния Христов изповедник Иаков, по чиито молебствия Господ да удостои и нас завинаги с участта на Своите светии. Амин.
Житие на Св. Артемон, еп. Селевкийски
Блаженият Артемон бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил учтив. Той водел благоверен живот, когато светите апостоли проповядвали на света Христовото обучение. Веднъж свети деятел Павел пристигнал в Селевкия, където измежду жителите, сходно на светилник, който не може да се укрие, блестял с положителните си каузи Артемон. Понеже бил одобрен в Христовата религия и в него изобилствувала божествената премъдрост, свети деятел Павел го определил за овчар и преподавател, ръкоположил го за първи свещеник на Селевкия Писидийска. Блаженият Артемон управлявал добре и богоугодно повереното му паство. За всички бил пристанище на избавление. За вдовици, сираци и небогати бил незаместим настойник, вълшебен врач на душите и телата. Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и умрял в дълбока напреднала възраст.
В памет на преподобния отец Иаков Изповедник
Преподобният Иаков Изповедник живял по времето на нечестивия византийски император Лъв Арменец, който възобновил иконоборческата разкол, отхвърлена от светите отци на седмия космополитен събор, и погубил мнозина поради благоговейно удостояване на светите икони. Иаков бил измежду учениците на свети Теодор Студит, от който черпим сведенията за него. Заради иконите свети Теодор бил заточен, а мнозина от учениците му били подложени на мъчения. Блаженият Иаков също бил хванат и изтезаван. След убийството на нечестивия император Христовите изповедници излезли на независимост. Свети Иаков съумял да се прибере с последни сили в Студийския манастир и скоро умрял. Тялото му било заровено с чест. Блаженият Ипатий, който изпълнявал отговорностите на свещеник вместо своя ментор, уведомил с писмо за гибелта му свети Теодор, който се прибирал от заточението и краткотрайно се намирал в Крискентовата обител.
В отговор преподобният Теодор му написал следното: „ Не без сърдечна болежка, само че не и без душевна наслада, сине мой, получихме от тебе известието за кончината на нашия любим брат, Христовия изповедник Иаков. Ние съжаляваме за него като за наследник, и то подобен, който поради греховете си аз не съм заслужен да нарека наследник. Радваме се за безконечния живот, който му е приготвил Господ. И се радваме освен ние, за които той е дивно бижу, само че и цялата Църква. Помисли си единствено за какъв го смяташе ти - за изповедник, страдалец и светец. Той се бореше мъжествено против плътските стремежи, като пазеше тялото си чисто от похоти, употребяваше най-проста храна и подчиняваше плътта си на рационалната душа. Спеше толкоз малко, че тия, които го гледаха, се чудеха по какъв начин е още здрав. Обичаше, доколкото му разрешава времето, да възнася мислите си към Бога и потъваше в богомислие до давност. Когато идваше на себе си, биваше изпълнен с Божествена обич. Не мислете, че поради нечия сгода приказвам по този начин, очевидци са ми Бог и наставникът на Иаков - Йоан, който ми е разказвал за него това, което по-рано не знаех. Така той се стремеше да се приучи към постнически живот. Що се отнася до това, какъв брой време е прекарал в подвизите на изповедничество и какъв брой огромни са били тези подвизи, те са очевидни и за ангелите, и за хората. Непоколебимо и свидно сърце, той приключи своя героизъм безбоязнено, като Божий боец. Слугите на неговите мъчители го покрили с рани, трансформирали в рана гърдите и раменете му, изцеждали кръвта му, натрошили тялото му и го оставили пренебрегнат на земята. Той не издал и тон на неспокойствие, само че понесъл до края угодните на Бога мъчения в името на Неговия Син, нашия Христос Бог, защото да страдаш за светата Му икона значи да страдаш за Самия Него. Нека кротките да чуят и да се развеселят, дано се радват мъчениколюбците, а дяволът да бъде опозорен и да се разпръсне сборището на иконоборците, тъй като с изключение на Иаков, те мъчили, умъртвили, уморили от апетит и предизвикали сходни премеждия на голям брой Христови изповедници както наши, по този начин и не наши (повече наши, тъй като ние сме едно тяло в Христа, Който е Глава на всички). Изтощен от нетърпимите рани, Иаков лежащ тежко болен. Всеки ден се готвел за гибелта и напуснал живота с признателност и примирение. Пишеш ми, че бил предсказал гибелта си - това е заради страдалческите му подвизи. Казваш, че на погребението му имало доста хора, включително и доста знатни люде, всичко това е резултат на непостижимата Божия воля, тъй като, в случай че не беше угодно на Бога, нямаше да се стече такова голям брой при един незнаен (но не и по дух) човек. Иаков се причисли на небето към ония, които страдаха с него. Така набъбна броят на мъчениците и изповедниците, по тази причина небето се радостни и се радва душата на Иаков, с чиито молебствия, братя, ще се спасим. Той получи подарък, заслужен за трудовете му. Щастливи и в действителност благочестиви са били тези, които са били събрани на неговото почтено заравяне. Те са същински мъчениколюбци и дано наследят участта на тия, които почитат. Ако е угодно на Бога, ще се погрижа за неговите почтени мощи, както съм писал в разпоредбите. Поздравете се един други със свето целуване. Целува ви архиепископ патриарх Никифор, протопрезвитерът, икономът и останалите братя. Господ да бъде с вас. Амин. "
Така приключва писмото на свети Теодор Студит за живота и страданията на преподобния Христов изповедник Иаков, по чиито молебствия Господ да удостои и нас завинаги с участта на Своите светии. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ