Преподавателката по физика от варненската Математическа гимназия Д-р Петър Берон

...
Преподавателката по физика от варненската Математическа гимназия Д-р Петър Берон
Коментари Харесай

Силвия Захариева, носител на наградата „Учителят будител на 2017“, пред „Труд“: Задължително образование – само в началния курс

Преподавателката по физика от варненската Математическа гимназия „ Д-р Петър Берон ” Силвия Захариева бе определена за „ Учителят будител на 2017 ” в националния конкурс на фондация „ Българска памет ”. Призът й бе връчен поради дългогодишната й виновна работа и персоналния образец, който дава на учениците, влагайки сърце, душа и пристрастеност в работата си. Срещаме се със Захариева в хранилището по физика на последния етаж в гимназията. В паузата сред учителско заседание и идващ час беседваме с откривателката на гении за провокациите на специалността, за минусите и плюсовете на просветителната система.

– Г-жо Захариева, фондация „ Българска памет “ ви отличи като „ Учителят будител на 2017 “. Какво е да си будител в днешно време – задача или предизвикателство?
– Ежедневна задача е, тъй като самата ни специалност е будителска. Аз съм един благополучен човек, защото имам привилегията да работя с успяващи деца. Но те са артикул на работата на всички сътрудници и на фамилната среда, тъй като обществото е групова работа. Не бих съумяла без сериозната поддръжка на моето учебно заведение – Математическата гимназия „ Д-р Петър Берон “, с която са свързани десетилетия от живота ми, първо като ученичка, а по-късно и като учител.

– Как решихте да станете преподавател – детска фантазия ли ви беше?
– Не. Решението взех, когато пристигна време да аплайвам в университет. Дойде напълно естествено и след 36 години стаж не преставам да съм уверена, че не сгреших.

– Не е ли имало миг, в който да поискате да промените попрището, и по какъв начин успявате да избегнете синдрома на професионалното прегаряне?
– Никога не ми е минавало през мозъка да сменя попрището. А риск от професионално прегаряне има във всяка една специалност. Рецептата против този синдром е да работиш на драго сърце. Така в никакъв случай няма да прегориш.

– Имате богат опит като преподавател. Кога се работеше по-лесно – през 80-те години на предишния век или в този момент?
– Не виждам доста основни разлики. Винаги е било предизвикателство да се справяш със дилемите и да общуваш с учениците. И през днешния ден те не са доста по-различни от младежите преди, като изключим дигитализацията, от която има освен вреди, само че и изгоди.

– В обществото ни обаче битува мнението, че неспирните промени в междинното обучение в действителност водят до намаление на качеството на подготовка на децата и като резултат в този момент те са по-неграмотни от майките и бащите си. Така ли е?
– Това е последна оценка, която не споделям. Вероятно е и поради средата, в която работя – с извънредно интелигентни и надарени деца. Категорична съм, че учениците през днешния ден не са необразовани. Дори и такива, които не блестят в клас, могат и се осъществят сполучливо по-късно. Имала съм ученици, които са били калпазани, а след това стават отлични студенти. Образователната ни система не е чак толкоз неприятна и доста от рецензиите към нея са неоснователни. Ще дам образец с проучванията по програмата за интернационално оценяване Pisa, чиито резултати за България стават мотив за терзания и рецензии. А тази система просто не е справедлива, тъй като съпоставя резултатите на деца, обучавани при разнообразни условия. У нас, да вземем за пример, физика в горния курс се учи 2 часа седмично, а в Казахстан – 7 часа. Няма по какъв начин освен това състояние да се прави действителна параленост.

– Но доста родители настояват, че стратегиите на децата са претрупани. Споделяте ли това мнение?
– Чух сходно изявление от родител неотдавна – че децата реализиран ниски резултати, тъй като им се постанова да учат ненужни в живота неща. Имам си свое, въпреки и извънредно мнение. И то е, че образованието би трябвало да е наложително единствено в началния курс. Всяко дете би трябвало да се научи да чете и написа, само че по-късно не трябва то и родителите му да живеят с мисълта, че обществото им е длъжно, с цел да продължат да натрупат познания, както постоянно се случва в този момент у нас. Смятам, че наложителното приблизително обучение е огромният минус на системата. Има и много недомислия в промените, само че с тях учители и възпитаници с доста труд и старания съумяваме да се оправим. Показател за това е триумфът на студентите ни у нас и в чужбина.

– Многото учебници по един предмет и неналичието на задоволително време за затвърждаване на материала също са измежду щекотливите тематики, които постоянно провокират публичен спор. Пречи ли ви това в работата?
– Няма значение дали по един предмет има един или повече учебници. Важното е наложително наличието им да се съветва с учителите. Не бива учебниците да се пишат единствено от хора, които през живота си не са хващали училищен дневник и не са влизали в клас. Един човек, който е бил в действителна среда, може да реши кое е оптималното образователно наличие. Против съм и механичното отпадане на материал, което е реалност. Навремето учех физика по учебници на Милко Борисов. Те бяха доста дебели, само че всичко вътре беше ясно, когато се опиташ да го схванеш. После започнаха да редуцират наличието механично и в този момент към този момент доста мъчно един възпитаник самичък може да усвои физиката. Лесно се стига до задънена улица и това отхвърля мнозина. А липсват и часове за затвърждаване на знанията. Налага се да препускаме по материала. Затова учителите би трябвало да бъдат употребени като консултанти при подготовката на учебниците и на образователните стратегии. Хубаво е, че през последните години МОН стартира да прави такива допитвания, само че този развой би трябвало да се развива и усъвършенства. Има сътрудници, които се обезсърчават. Лично аз обаче оставам оптимист. Не бива да се вайкаме, страната ни е прелестна и в случай че всеки си прави работата както би трябвало, ще имаме и прелестна страна.

– Въпреки проблемите с учебниците, учениците ви настояват, че можете да запалите и най-незаинтересованите по физиката, тъй като преподавате на наличен език. Това ли е рецептата за триумф?
– Децата са чудесни оценители. Те просто усещат, че работя на драго сърце. Затова несъмнено и на монголски да им приказвам, отново ще ме схванат. Когато има предпочитание и доброжелателност от двете страни, нещата се получават. Старая се даже когато пиша двойка, ученикът да е уверен, че я е заслужил.

– Имате и доста извънкласна активност. Известна сте като основател на гении. Преди 4 години екип от ваши възпитаници завоюва Гран при в състезанието на НАСА с план за галактическа екоколония „ Зелен Космос “, а различен отбор взе първото място с концепция за пътуващи градове върху метеорита „ Дафне “. Как се образува и стимулира един звезден тим?
– Екипната работа е по-скоро възприятие. Успехите са възпитаниците ми се дължат на отличната ни взаимна работа с колежката ми от ВВМУ „ Никола Вапцаров “ доцент Веселка Радева. Тя напълно е поела научната част при подготовката на плановете. Моята задача е да сортирам екипите и да обезпечавам логистиката. Готови предписания няма, единствено предпочитание. Имаме го и ние, и децата, по тази причина се получава добър резултат.

– И предходната година ваши възпитаници дружно с връстниците си от Трета природо-математическа гимназия завоюваха призово място в състезанието на НАСА. Какъв беше плана им и какво следва?
– За теоретичен град в Космоса, чиито жители работят за битка с естествените бедствия, енергийните проблеми и тероризма на Земята. Екипът зае трето място в предварителното класиране, само че на самата конференция уредниците направиха и съревнование за показване на плановете, в което нашите деца завоюваха първото място поради блестящата отбрана на концепцията си. Емоцията е огромна. Същото важи и за скорошното показване на гимназията в интернационална олимпиада по пробна физика, на която спечелихме три призови места. Единственият участник в лятната интернационална стратегия на ЦЕРН тази година също бе наш ученик. В ЦЕРН заведохме и група възпитаници, които получиха забавна информация за ускорителите на частици по отношение на нов план за състезанието на НАСА.

– Колко време лишава подготовката на един подобен план, преди да го визиите и отбраните пред стотици участници и специалисти от целия свят?
– Всеки план е самостоятелен, само че са нужни месеци, а от време на време създаването лишава няколко години.

– Заради триумфите на варненската школа България към този момент е приета за една от водещите страни в ученическия конкурс на НАСА за галактически колонии. Но години наред имахте проблеми с пътуването, когато пристигна ред децата да отидат до Съединени американски щати да си получат премиите. Решихте ли тази задача?
– Проблемът с финансирането на пътуванията до Съединени американски щати в действителност бе тежък, защото НАСА кани наградените да си получат наградата, само че не поема разноските, а те са непостижими. Радостни сме, че за първи път тази година МОН ни поддържа, като обезпечи за групата от 15 възпитаници и двама ръководители самолетните билети и нощувките. Това е самопризнание, което приказва за едно променено отношение на страната към триумфите на децата. И те, и техните родители оцениха тази поддръжка. Тя е мощен тласък. Благодарни сме и на община Варна, която постоянно ни е пособия. Но най-трогателна и скъпа за мен е помощта, която сме получавали и получаваме от някогашни наши ученици. И те са доста. В една от годините цялостен награден екип отпътува за Съединени американски щати с помощта на някогашен възпитаник от гимназията. А тази година някогашна моя възпитаничка прекоси Съединени американски щати от Калифорния до Сейнт Луис, с цел да пристигна на церемонията и да ни оказва помощ. Тя не дойде със аероплан, а пропътува хиляди километри с колата си, с цел да спести разноските ни за прехвърляния от летището до хотела. Такива жестове нямат измерение. Те са и един прелестен модел на държание за актуалните ни възпитаници.

– Къде отиват те, откакто завършат елитната Математическа гимназия – в чужбина ли не престават образованието си или у нас?
– Преди години всеобщо зрелостниците ни избраха да продължат образованието си в чужбина. Напоследък обаче следя, че и български университети съумяват да привлекат вниманието им и от ден на ден наши ученици остават да учат тук. Дори приключили на открито се връщат да работят у нас и то в родния си град Варна. За всеки трен си има пасажери, само че светът към този момент е по този начин организиран, че отвред можеш да работиш за всекиго. Важното е да си намериш мястото и съм радостна, че виждам съумели свои някогашни възпитаници още веднъж вкъщи.

– Колко часа продължава работният ви ден и не се ли нервират околните ви от тази отдаденост на специалността?
– Не броя часовете. Работният ми ден продължава, какъв брой се наложи. Съпругът ми също е учител и имам цялостната му поддръжка.

– Смятате ли, че покачването на учителските заплати ще постави завършек на кадровата рецесия в учебните заведения?
– Учителската специалност доста дава, само че е реалност, че дълги години бе неглижирана. Заплатите бяха доста ниски и това, дружно с нервите и страстта, които се хабят в всекидневието, естествено отблъскваше младите. Надявам се, че в този момент нещата потеглят в вярната посока, въпреки и с огромно забавяне. Неотложно е трудът на учителя да бъде по-добре остойностен, тъй като откакто сътрудниците от моето потомство и малко по-младите от нас се пенсионират, има риск да заключваме учебни заведения. В момента доста мъчно се намират преподаватели по физика и математика. Не укорявам никого, че търси по-добре платена работа, тъй като да работиш без наслаждение е тъга и за теб, и за близките. За мен персонално обаче не всичко е пари. Общуването с децата е скъпо. Преди време слушах изявление с един следовател, който питаха за какво не е станал юрист, с цел да заработва повече. Допадна ми отговорът му, че парите в никакъв случай не стигат – на едни за самун, на други – за аероплан. Смятам, че в случай че си подредил добре целите си и не мизерстваш, значи си благополучен.

– Как би изглеждало идеалното учебно заведение през вашия взор?
– Идеалното дали няма да е скучно? Виждате, че и в най-добре уредените общества стават доста неприятни неща и хората прегарят. Аз се храня от провокациите. Те са нужни, с цел да се поддържа дух. Но в учебно заведение, а и в живота всички сме подвластни. И в връзките си би трябвало да се отнасяме към другия по този начин, както чакаме да се отнасят към нас – со кротце, со богатство, само че без бой. Убедена съм, че всеки човек е добър, стига да има изискванията да го покаже.

Нашият посетител
Силвия Захариева е обичаната физичка на няколко генерации ученици на варненската Математическа гимназия “Д-р Петър Берон ”. Работи там от 1986 година, а преди този момент е преподавала в СОУ “Св. Климент Охридски ” в Дългопол и във варненското СОУ “Пею Яворов ”. Има общо 36 година стаж като учител. Два пъти е отличавана от община Варна като най-хубавия преподавател на годината – през 2006 година и през 2013 година, когато екип от нейни възпитаници сграбчи Гран при в интернационалния конкурс на НАСА за галактически колонии, изпреварвайки над 600 участници от целия свят. Участва в стратегии за образование в ЦЕРН. Преди месец бе отличена от фондация “Българска памет ” с премията “Учителят будител на 2017 ”.
Източник: trud.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР