Преп. Алипий Стълпник. Преп. Яков Отшелник. Св. Стилиан Пафлагонийски
Преп. Алипий бил наследник на благочестиви родители, които живеели в Адрианопол (Пафлагония) през VІ век. Още при раждането му неговата майка имала тайнствено предупреждение за него, че той ще просияе в света. Тя видяла насън, че държи агне, на чиите рогове горели две запалени свещи.
След като овдовяла, майката поверила възпитанието на своя наследник на свещеник Теодор, който учел детето на Св. Писание. Като видял невероятния разсъдък и кротостта на Алипий, който към този момент пораснал, епископът го ръкоположил за собствен дякон. Не за дълго обаче той останал на тази работа. Него повече го привличал безмълвният и уединен живот.
Като взел единодушието на майка си и раздал парцела си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една остаряла елинска гробница. Това място се считало за ужасно и по тази причина всички го избягвали. Алипий също се страхувал, тъй като още не бил свикнал на усамотен живот. Но бил укротен от ангел, който му споделил: " Свято е това място, на което човек, който обича Бога, изиска да живее богоугодно ".
Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен дирек с кумир от горната страна. Пустинникът счупил този кумир и го заменил с кръст. Като подготвил душата си посредством дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А самичък поискал да усили своя героизъм посредством стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква отмалялост и болест. Само 14 години преди гибелта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той към този момент не е могъл да стои там, а лежал, като със своите премеждия, самообладание и признателност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.
Много народ се стичал на това място, преди ужасно, а в този момент прославено посредством подвизите на стълпника и посредством доста чудеса, с които го удостоил Бог. Някои поискали да се заселят покрай неговото жилище и по този начин след време там били издигнати два манастира - мъжки и женски.
Алипий се поминал на 118 години, в 640 година, в царуването на император Ираклий.
След като овдовяла, майката поверила възпитанието на своя наследник на свещеник Теодор, който учел детето на Св. Писание. Като видял невероятния разсъдък и кротостта на Алипий, който към този момент пораснал, епископът го ръкоположил за собствен дякон. Не за дълго обаче той останал на тази работа. Него повече го привличал безмълвният и уединен живот.
Като взел единодушието на майка си и раздал парцела си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една остаряла елинска гробница. Това място се считало за ужасно и по тази причина всички го избягвали. Алипий също се страхувал, тъй като още не бил свикнал на усамотен живот. Но бил укротен от ангел, който му споделил: " Свято е това място, на което човек, който обича Бога, изиска да живее богоугодно ".
Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен дирек с кумир от горната страна. Пустинникът счупил този кумир и го заменил с кръст. Като подготвил душата си посредством дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А самичък поискал да усили своя героизъм посредством стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква отмалялост и болест. Само 14 години преди гибелта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той към този момент не е могъл да стои там, а лежал, като със своите премеждия, самообладание и признателност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.
Много народ се стичал на това място, преди ужасно, а в този момент прославено посредством подвизите на стълпника и посредством доста чудеса, с които го удостоил Бог. Някои поискали да се заселят покрай неговото жилище и по този начин след време там били издигнати два манастира - мъжки и женски.
Алипий се поминал на 118 години, в 640 година, в царуването на император Ираклий.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ