Св. свщмчк Евсевий, еп. Самосатски. Св. мчци Зинон и Зина. Св. мчци Галактион и Юлиания
Св. свщмчк Евсевий, еп. Самосатски
Този свят мъж бил свещеник в гр. Самосат, който принадлежи към Антиохийската митрополия, и живял в тежкото време на арианската разкол. При император Констанций, настойник на арианите, той претърпял доста скърби и гонения, само че останал непрекъснат, неустрашим и хладнокръвен в изповядването на православната религия. Когато овдовяла Антиохийската епархия, тъй като антиохийският свещеник Евдоксий /арианин/ бил изместен в Цариград, то Евсевий доста съдействал да бъде определен на негово място св. Мелетий. Арианите, мощни при царския двор, се съгласили на това, тъй като смятали, че Мелетий е техен съидейник. Но още от първите думи на новия свещеник към антиохийския народ всички разбрали, че той ще бъде прекомерно ревнив бранител на православието.
Тогава арианите почнали да го преследват и скоро убедили царя да го смъкна и прати на изгнание. А при Евсевий се пазел актът за избирането на Мелетий, подписан от всички участници в избора. Арианите поискали да им се съобщи този акт, който свидетелсвал срещу тях. Евсевий отказал това. Те го заплашвали, че ще му отсекат дясната ръка. Евсевий им протегнал и двете ръце, като споделил: ‘‘Отсечете и двете, само че общото решение, доказващо законността на Мелетиевия избор и беззаконието на арианите, няма да ви предам, с изключение на по решение на събора`‘. Арианите се върнали празни и самичък царят похвалил твърдия дух на достойния самосатски свещеник. 00:00 % Buffered Copy video url Play / Pause Mute / Unmute Report a problem Language Share Vidverto Player advertisement В царуването на Юлиан Отстъпник, когато Христовата черква се подложила на нови гонения, св. Евсевий продължавал твърдо и неуклонно да служи на Господа, като подкрепял слабите и се стараел да усмири вълненията, на всички места причинявани от гонението и от еретическото обучение. Такава също активност му предстояла и при император Валент - новия настойник на арианството. Тогава всички православни епископи се сдружили и с общи сили се стремели да противодействат на злото, което бързо се популяризирало. Името на Евсевий Самосатски се загатва наред с твърдите бранители на истината. Както доста епископи - бранители на същинската религия, по този начин и Евсевий бил подложен на гонение и пратен на изгнание. На негово място бил назначен арианин. Новият император Грациан върнал на катедрите всички православни епископи. Тогава и св. Евсевий се върнал в Самосат, само че скоро починал от раната, която една жена - арианка му нанесла по главата.
В памет на светите мъченици Зинон и Зина
Светият страдалец Зинон произхождал от Филаделфия арабска, която носила в античност името Еман. Зина бил негов прислужник и горял от предпочитание да пострада за вярата в Христа. При хегемона Максимиан, който управлявал региона при царуването на император Максимиан, свети Зинон раздал всичкото си имущество на бедните, а робите пуснал на независимост. Като чул каква огромна чест оказва хегемонът на идолите, той отишъл при него дружно със прислужникът си, тъй като самичък Зина поискал това, като не желал да остави своя стопанин, и непринудено тръгнал след него. Свети Зинон се явил пред хегемона и когато видял, че той в действителност доста се грижи за почитането на лъжливите богове и самичък старателно им служи, почнал да го изобличава. Тогава хегемонът неотложно заповядал да бият светеца с ремъци от волска кожа. По време на това мъчение Зинон, като протегнал ръка, блъснал стената на идолския храм и го разрушил. Заради това първо го окачили и без благосклонност стъргали тялото му, като раните натривали с оцет и сол, а след това забили с четири клина вериги в краката му. На мястото на мъченията на свети Зинон пристигнал неговият прислужник Зина и почнал да моли господаря си да не го отблъсква и да не го изоставя. Като разбрал за това, хегемонът заповядал да слагат и Зина в вериги. Когато и двамата мъченици били доведени на разпит при хегемона и отказали да се отрекат от Христа, ги предали на нечовечен побой, като свети Зинон бил обгарян с нажежени прътове в гърдите, в тази част, където се намира сърцето. След това окачили светците на дърво, на краката им привързали тежки камъни и с огън горили мишците им. След това ги хвърлили в яма с огън и почнали да наливат масло в огъня, само че светците по чудноват метод оставали невредими и даже не били обгорени от огъня. Накрая отсекли главите им с меч. Паметта им се празнува в църквата на свети Георги в Кипарисий.
На същия ден се празнува паметта на светия страдалец Галактион, потънал в морето, и Юлиания, изгорена дружно със своя наследник Сатурнин.
Житие на св. мъченици Галактион и Епистима
Св. Галактион бил едничък наследник на богати родители, които живели в град Емеса (Сирия) в царуването на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, само че по своя живот били почтени за особена благосклонност и снизхождение Божие, което се изразило в това, че след дълго бездетство Бог ги сподобил със наследник. Майката на Галактион, преди още да се роди синът, била просветена в истините на Христовото обучение и без знанието на мъжа си била покръстена от един християнски духовник на име Онуфрий.
Когато след раждането на детето бащата поискал да принесе благодарствена жертва на боговете, дамата му обяснила, че езическите идоли са лъжливи и му разказала по какъв начин стигнала до познанието на същинския Бог. След това просветила мъжа си в християнската истина. Той повярвал в Христа и приел кръщение от същия духовник Онуфрий. Оттогава в дома им зацарило християнско благочестие, в което бил учтив и синът им Галактион.
Когато Галактион станал на 24 години, по избор на родителите, бил благоприятен за една госпожица от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо благополучие - да познае Христа и да Го обикне повече от всичко. Той просвещавал последователно своята прелестна по душа невяста в знание на божественото обучение и съумял да й показа във всичкия искра хубостта на християнското девство - съумял да я докара да разбере думите на Спасителя: „ Който може да схване, дано схване! " (Мат. 19:12).
Епистима с наслада възприела християнството. Кръстил я самичък Галактион. Тя се съгласила с неговото предпочитание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот. Тогава те отишли в пустинната планина Публион, покрай Синай, и се поселили в два обособени манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели те, без да се виждат и без да поддържат връзка между тях, само че не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която не закъсняла да се трансформира във постоянно общение в другия свят...
Управителят на страната, като разбрал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият доста християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил бойци да ги заловят. Иноците и инокините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си единствено Галактион. Войниците го заварили изчерпателен в четене на Св. Писание. Те го взели и го довели при шефа. Като разбрала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, с цел да може дружно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на Оня, поради Когото се били разделили на земята.
Като разбрал за това решение на Епистима, Галактион се зарадвал и я насърчавал в идния героизъм.
Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско вероизповедание, шефът заповядал да го подложат на жестоки изтезания посредством побой. Епистима самоуверено почнала да упреква шефа, задето така грубо мъчи почтения. На доблестната християнка шефът дал отговор с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, изумени от нейното великолепие в страданието, повярвали в нейния Бог. Още повече възбуден от това, шефът засилил изтезанията на християните: той заповядал да им забият под ноктите на ръцете и нозете остри клечки и след туй да им отсекат ръцете и нозете. А мъчениците с непоколебимо самообладание понасяли изтезанията, продължавайки да славословят своя Бог. Тогава им откъснали езиците. Най-после ги обезглавили и турили завършек на техния страдалчески героизъм и начало на тяхното постоянно блажено упокоение в царството на божествената обич.
Един инок - Евтолмий, който по-рано бил прислужник при родителите на Епистима и с нея дружно приел кръщение, скрито взел останките на мъчениците, положил ги в драгоценен ковчег и ги направил предмет на общо уважение. Той самият написал и житието на мъчениците Галактион и Епистима, в което приказва за себе си като за техен съжител и очевидец на тяхната мъченическа гибел.
Този свят мъж бил свещеник в гр. Самосат, който принадлежи към Антиохийската митрополия, и живял в тежкото време на арианската разкол. При император Констанций, настойник на арианите, той претърпял доста скърби и гонения, само че останал непрекъснат, неустрашим и хладнокръвен в изповядването на православната религия. Когато овдовяла Антиохийската епархия, тъй като антиохийският свещеник Евдоксий /арианин/ бил изместен в Цариград, то Евсевий доста съдействал да бъде определен на негово място св. Мелетий. Арианите, мощни при царския двор, се съгласили на това, тъй като смятали, че Мелетий е техен съидейник. Но още от първите думи на новия свещеник към антиохийския народ всички разбрали, че той ще бъде прекомерно ревнив бранител на православието.
Тогава арианите почнали да го преследват и скоро убедили царя да го смъкна и прати на изгнание. А при Евсевий се пазел актът за избирането на Мелетий, подписан от всички участници в избора. Арианите поискали да им се съобщи този акт, който свидетелсвал срещу тях. Евсевий отказал това. Те го заплашвали, че ще му отсекат дясната ръка. Евсевий им протегнал и двете ръце, като споделил: ‘‘Отсечете и двете, само че общото решение, доказващо законността на Мелетиевия избор и беззаконието на арианите, няма да ви предам, с изключение на по решение на събора`‘. Арианите се върнали празни и самичък царят похвалил твърдия дух на достойния самосатски свещеник. 00:00 % Buffered Copy video url Play / Pause Mute / Unmute Report a problem Language Share Vidverto Player advertisement В царуването на Юлиан Отстъпник, когато Христовата черква се подложила на нови гонения, св. Евсевий продължавал твърдо и неуклонно да служи на Господа, като подкрепял слабите и се стараел да усмири вълненията, на всички места причинявани от гонението и от еретическото обучение. Такава също активност му предстояла и при император Валент - новия настойник на арианството. Тогава всички православни епископи се сдружили и с общи сили се стремели да противодействат на злото, което бързо се популяризирало. Името на Евсевий Самосатски се загатва наред с твърдите бранители на истината. Както доста епископи - бранители на същинската религия, по този начин и Евсевий бил подложен на гонение и пратен на изгнание. На негово място бил назначен арианин. Новият император Грациан върнал на катедрите всички православни епископи. Тогава и св. Евсевий се върнал в Самосат, само че скоро починал от раната, която една жена - арианка му нанесла по главата.
В памет на светите мъченици Зинон и Зина
Светият страдалец Зинон произхождал от Филаделфия арабска, която носила в античност името Еман. Зина бил негов прислужник и горял от предпочитание да пострада за вярата в Христа. При хегемона Максимиан, който управлявал региона при царуването на император Максимиан, свети Зинон раздал всичкото си имущество на бедните, а робите пуснал на независимост. Като чул каква огромна чест оказва хегемонът на идолите, той отишъл при него дружно със прислужникът си, тъй като самичък Зина поискал това, като не желал да остави своя стопанин, и непринудено тръгнал след него. Свети Зинон се явил пред хегемона и когато видял, че той в действителност доста се грижи за почитането на лъжливите богове и самичък старателно им служи, почнал да го изобличава. Тогава хегемонът неотложно заповядал да бият светеца с ремъци от волска кожа. По време на това мъчение Зинон, като протегнал ръка, блъснал стената на идолския храм и го разрушил. Заради това първо го окачили и без благосклонност стъргали тялото му, като раните натривали с оцет и сол, а след това забили с четири клина вериги в краката му. На мястото на мъченията на свети Зинон пристигнал неговият прислужник Зина и почнал да моли господаря си да не го отблъсква и да не го изоставя. Като разбрал за това, хегемонът заповядал да слагат и Зина в вериги. Когато и двамата мъченици били доведени на разпит при хегемона и отказали да се отрекат от Христа, ги предали на нечовечен побой, като свети Зинон бил обгарян с нажежени прътове в гърдите, в тази част, където се намира сърцето. След това окачили светците на дърво, на краката им привързали тежки камъни и с огън горили мишците им. След това ги хвърлили в яма с огън и почнали да наливат масло в огъня, само че светците по чудноват метод оставали невредими и даже не били обгорени от огъня. Накрая отсекли главите им с меч. Паметта им се празнува в църквата на свети Георги в Кипарисий.
На същия ден се празнува паметта на светия страдалец Галактион, потънал в морето, и Юлиания, изгорена дружно със своя наследник Сатурнин.
Житие на св. мъченици Галактион и Епистима
Св. Галактион бил едничък наследник на богати родители, които живели в град Емеса (Сирия) в царуването на римския император Деций Траян (98-117 г.). Те били езичници, само че по своя живот били почтени за особена благосклонност и снизхождение Божие, което се изразило в това, че след дълго бездетство Бог ги сподобил със наследник. Майката на Галактион, преди още да се роди синът, била просветена в истините на Христовото обучение и без знанието на мъжа си била покръстена от един християнски духовник на име Онуфрий.
Когато след раждането на детето бащата поискал да принесе благодарствена жертва на боговете, дамата му обяснила, че езическите идоли са лъжливи и му разказала по какъв начин стигнала до познанието на същинския Бог. След това просветила мъжа си в християнската истина. Той повярвал в Христа и приел кръщение от същия духовник Онуфрий. Оттогава в дома им зацарило християнско благочестие, в което бил учтив и синът им Галактион.
Когато Галактион станал на 24 години, по избор на родителите, бил благоприятен за една госпожица от езическо семейство на име Епистима. Като я обикнал, Галактион побързал да й достави най-голямо благополучие - да познае Христа и да Го обикне повече от всичко. Той просвещавал последователно своята прелестна по душа невяста в знание на божественото обучение и съумял да й показа във всичкия искра хубостта на християнското девство - съумял да я докара да разбере думите на Спасителя: „ Който може да схване, дано схване! " (Мат. 19:12).
Епистима с наслада възприела християнството. Кръстил я самичък Галактион. Тя се съгласила с неговото предпочитание - вместо да се оженят, и двамата да се посветят на иночески живот. Тогава те отишли в пустинната планина Публион, покрай Синай, и се поселили в два обособени манастира - Галактион в мъжки, а Епистима в женски, където се предали всецяло на служение Богу. Така живеели те, без да се виждат и без да поддържат връзка между тях, само че не скъсали духовната връзка, която ги съединявала и която не закъсняла да се трансформира във постоянно общение в другия свят...
Управителят на страната, като разбрал за манастирите на планината Публион и че в тях се крият доста християни, които по указа на Деций подлежали на гонение, изпратил бойци да ги заловят. Иноците и инокините побързали да се скрият в пустините. Останал в килията си единствено Галактион. Войниците го заварили изчерпателен в четене на Св. Писание. Те го взели и го довели при шефа. Като разбрала за това, Епистима помолила игуменията да я освободи, с цел да може дружно с годеника си да претърпи мъчения за Христа и да се явят съединени пред лицето на Оня, поради Когото се били разделили на земята.
Като разбрал за това решение на Епистима, Галактион се зарадвал и я насърчавал в идния героизъм.
Като разпитал Галактион и се убедил в твърдостта на неговото християнско вероизповедание, шефът заповядал да го подложат на жестоки изтезания посредством побой. Епистима самоуверено почнала да упреква шефа, задето така грубо мъчи почтения. На доблестната християнка шефът дал отговор с изтезания, които тя понасяла, славейки Бога. Мнозина, изумени от нейното великолепие в страданието, повярвали в нейния Бог. Още повече възбуден от това, шефът засилил изтезанията на християните: той заповядал да им забият под ноктите на ръцете и нозете остри клечки и след туй да им отсекат ръцете и нозете. А мъчениците с непоколебимо самообладание понасяли изтезанията, продължавайки да славословят своя Бог. Тогава им откъснали езиците. Най-после ги обезглавили и турили завършек на техния страдалчески героизъм и начало на тяхното постоянно блажено упокоение в царството на божествената обич.
Един инок - Евтолмий, който по-рано бил прислужник при родителите на Епистима и с нея дружно приел кръщение, скрито взел останките на мъчениците, положил ги в драгоценен ковчег и ги направил предмет на общо уважение. Той самият написал и житието на мъчениците Галактион и Епистима, в което приказва за себе си като за техен съжител и очевидец на тяхната мъченическа гибел.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ