Хавиер Качо представя лично в София книгата си `Нансен` |
Премиерата на книгата „ Нансен. Полярният откривател, който искаше да промени света “ от Хавиер Качо, издателство „ Вакон “, ще се състои на 8.10.2020 година, 18:30 ч., „ Огледална зала “ на Ректората на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Хавиер Качо е испански академик, полярник и публицист. Участник в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 година е част от 28-та българска експедиция до Ледения континент. Хавиер взема решение да напише книгата „ Нансен. Полярният откривател, който искаше да промени света “ откакто се среща с внучката на Фритьоф Нансен – Марит Греве в Норвегия.
Книгите му се радват на огромна известност в Испания и по света. Предлагат се и в книжарницата на музея „ Фрам “ в Осло, която е най-голямата книжарница за полярна литература в света.
През 2020 година един от островите край Антарктида бе наименуван „ Качо ” като самопризнание за огромния принос на Хавиер Качо за разпространение на Антарктика и дългогодишната му поддръжка за българската антарктическа стратегия.
С авторитетния си метод на поднасяне на информация и невероятния гений да споделя истории Хавиер Качо ни кани да се потопим в забавния живот на полярния откривател, който искаше да промени света – Фритьоф Нансен (1861-1930).
Идеалист и идеалист, като откривател Нансен направил гражданска война в техниката на полярните плавания и с достиженията си станал безспорният престиж, към който всички се обръщали за съвет. В региона на науката той се откроявал със своите проучвания в зоологията и имал забележителен принос в областта на неврологията, бил огромен експерт по океанография.
Откъс:
Юли 1888. Край източните крайбрежия на Гренландия се носи мразовит пай, тласкан от морските течения. Шестимата мъже върху него осъзнават, че проектите им да доближат до брега са се осуетили. Мощта на водната маса в тази зона, както всички са ги предупреждавали, обезсмисля сизифовските им старания да се доберат до сушата. Нито двете им дребни лодки, нито самоотверженото им гребане ще са задоволителни за прекосяването на този замръзнал поток, на тази амалгама от ледени парчета, избълвана от Северния ледовит океан и спускаща се по крайбрежието.
Тези хора съставляват безспорно причудлива, напълно разнородна група, за която мъчно може да се каже, че е експедиция, сложила си за задача да прекоси Гренландия — начинание, в което най-хубавите полярни откриватели са се проваляли и което доста от тях са нарекли самоубийствено. В групата има един моряк, решил да изостави плаването, един армейски офицер, стремящ се към покачване, двама лапландци, които са приели да са там единствено поради заплащането, и един млад дървар, който е виждал морето един път в живота си. Предвожда ги Фритьоф Нансен, 26-годишен академик, самонадеян и смел, който, до момента в който е подготвял експедицията, е писал дисертация и я е защитил няколко дни преди да тръгнат. Той управлява група от хора за пръв път, и то в такова огромно премеждие. По-късно ще си даде сметка, че повода за ред дефекти и неточности е неналичието на опит и прибързаната организация.
От няколко дни се намират върху тази хлъзгава повърхнина, която въпреки всичко им обезпечава някаква протекция. Без нея нежните им лодки биха били смазани от непрекъснатите удари сред айсбергите, тласкани от теченията. Засега ледените грамади ги притискат отвред и като че ли ги следват в безпътното им пътешествие като неми очевидци на неуспеха им. Палатка е единственият им подслон против неумолимия мразовит дъжд, който непрестанно се излива върху тях.
В такива отчайващи условия са минали повече от 200 километра. Недостижимата суша към този момент даже не се вижда, а безмилостното течение следва посока, която ще ги запрати в суровата прегръдка на Атлантическия океан, където ледът под тях ще се разтопи и ще ги остави изцяло беззащитни в техните дребни лодки на повече от две хиляди километра от най-близкото пристанище.
20 юли. Перспективата е станала доста злокобна. От няколко дни техният мразовит пай се е измествал към външната страна на кортежа от айсберги. Там морето връхлита ледените масиви, тласка ги мощно един към различен и ги раздробява. Тази нощ се намират на малко повече от половин километър от въртопа, чийто мощен тътнеж се долавя все по-близо. Вероятно до два чàса ще ги застигне и тях. Ето за какво са готови да хвърлят лодките в обезверен опит да се спасят от тази гигантска мелница. Нощта ще е дълга.
Докато отвън палатката един от мъжете стои на пост, с цел да предизвести останалите, когато неизбежното се случи, двамата лапландци са се сгушили тайничко в една от лодките и правдиво четат Библията, уверени, че това е последното нещо, което вършат в живота си.
И въпреки всичко, ненадейно и обратно на всички злокобни предвещания те съумяват да избегнат заплахата и даже да се доберат до брега. Оттам ще се впуснат в пресичане на заледеното плато на Гренландия, а след това ще се завърнат триумфално от дръзкия си поход.
Хавиер Качо е испански академик, полярник и публицист. Участник в шест испански антарктически експедиции, а през 2020 година е част от 28-та българска експедиция до Ледения континент. Хавиер взема решение да напише книгата „ Нансен. Полярният откривател, който искаше да промени света “ откакто се среща с внучката на Фритьоф Нансен – Марит Греве в Норвегия.
Книгите му се радват на огромна известност в Испания и по света. Предлагат се и в книжарницата на музея „ Фрам “ в Осло, която е най-голямата книжарница за полярна литература в света.
През 2020 година един от островите край Антарктида бе наименуван „ Качо ” като самопризнание за огромния принос на Хавиер Качо за разпространение на Антарктика и дългогодишната му поддръжка за българската антарктическа стратегия.
С авторитетния си метод на поднасяне на информация и невероятния гений да споделя истории Хавиер Качо ни кани да се потопим в забавния живот на полярния откривател, който искаше да промени света – Фритьоф Нансен (1861-1930).
Идеалист и идеалист, като откривател Нансен направил гражданска война в техниката на полярните плавания и с достиженията си станал безспорният престиж, към който всички се обръщали за съвет. В региона на науката той се откроявал със своите проучвания в зоологията и имал забележителен принос в областта на неврологията, бил огромен експерт по океанография.
Откъс:
Юли 1888. Край източните крайбрежия на Гренландия се носи мразовит пай, тласкан от морските течения. Шестимата мъже върху него осъзнават, че проектите им да доближат до брега са се осуетили. Мощта на водната маса в тази зона, както всички са ги предупреждавали, обезсмисля сизифовските им старания да се доберат до сушата. Нито двете им дребни лодки, нито самоотверженото им гребане ще са задоволителни за прекосяването на този замръзнал поток, на тази амалгама от ледени парчета, избълвана от Северния ледовит океан и спускаща се по крайбрежието.
Тези хора съставляват безспорно причудлива, напълно разнородна група, за която мъчно може да се каже, че е експедиция, сложила си за задача да прекоси Гренландия — начинание, в което най-хубавите полярни откриватели са се проваляли и което доста от тях са нарекли самоубийствено. В групата има един моряк, решил да изостави плаването, един армейски офицер, стремящ се към покачване, двама лапландци, които са приели да са там единствено поради заплащането, и един млад дървар, който е виждал морето един път в живота си. Предвожда ги Фритьоф Нансен, 26-годишен академик, самонадеян и смел, който, до момента в който е подготвял експедицията, е писал дисертация и я е защитил няколко дни преди да тръгнат. Той управлява група от хора за пръв път, и то в такова огромно премеждие. По-късно ще си даде сметка, че повода за ред дефекти и неточности е неналичието на опит и прибързаната организация.
От няколко дни се намират върху тази хлъзгава повърхнина, която въпреки всичко им обезпечава някаква протекция. Без нея нежните им лодки биха били смазани от непрекъснатите удари сред айсбергите, тласкани от теченията. Засега ледените грамади ги притискат отвред и като че ли ги следват в безпътното им пътешествие като неми очевидци на неуспеха им. Палатка е единственият им подслон против неумолимия мразовит дъжд, който непрестанно се излива върху тях.
В такива отчайващи условия са минали повече от 200 километра. Недостижимата суша към този момент даже не се вижда, а безмилостното течение следва посока, която ще ги запрати в суровата прегръдка на Атлантическия океан, където ледът под тях ще се разтопи и ще ги остави изцяло беззащитни в техните дребни лодки на повече от две хиляди километра от най-близкото пристанище.
20 юли. Перспективата е станала доста злокобна. От няколко дни техният мразовит пай се е измествал към външната страна на кортежа от айсберги. Там морето връхлита ледените масиви, тласка ги мощно един към различен и ги раздробява. Тази нощ се намират на малко повече от половин километър от въртопа, чийто мощен тътнеж се долавя все по-близо. Вероятно до два чàса ще ги застигне и тях. Ето за какво са готови да хвърлят лодките в обезверен опит да се спасят от тази гигантска мелница. Нощта ще е дълга.
Докато отвън палатката един от мъжете стои на пост, с цел да предизвести останалите, когато неизбежното се случи, двамата лапландци са се сгушили тайничко в една от лодките и правдиво четат Библията, уверени, че това е последното нещо, което вършат в живота си.
И въпреки всичко, ненадейно и обратно на всички злокобни предвещания те съумяват да избегнат заплахата и даже да се доберат до брега. Оттам ще се впуснат в пресичане на заледеното плато на Гренландия, а след това ще се завърнат триумфално от дръзкия си поход.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ