„Ахав“ на поета Васил Славов със софийска премиера
Премиерата на „ Ахав “ – новата стихосбирка на Васил Славов, ще се състои на 4 октомври, петък, от 15.30 ч. изложба „ Арте “. „ Съавтор “ на книгата е художникът проф. Станислав Памукчиев, чиито изящни репродукции участват на корицата и по страниците на изданието, дело на изд. „ Факел “.
Водещ на събитието ще бъде Румен Леонидов, който с изключение на за лириката на Васил Славов, ще приказва и за романа на поета „ Строфи на кръвта “.
Васил Славов е роден през 1958 година в София, наследник е на писателя Атанас Славов. Завършва британска лингвистика в Софийсия университет, прави преводи и написа рецензия, взе участие в първите броеве на „ Литературен вестник “, списанията „ Мост “, „ Глас “ и „ Нава “. Дебютът му на стихотворец е през 1989 година със стихосбирката „ Спомен за Потоп “. Същата година отпътува за Съединени американски щати, където живее и до през днешния ден, там специализира литература в писателската стратегия на Pennsylvania State University.
Негови стихове са превеждани в Съединени американски щати и Англия, неведнъж са включвани в антологии у нас и в чужбина. На български има издадени няколко книги, сред които белетристичните сборници " Фургоните на Адамсбърг " (1998 г.), " Записки на препарирания " (2001 г.), стихосбирките " Бич Божи " (1992), " Американа " (2010 ), " Звяр " (2014), " Следверие " (2017), " Ням " (2021). През 2023 година излиза автобиографичният му разказ " Строфи на кръвта ", а през 2024 „ Ахав “.
Печелил е награди в разнообразни състезания. Двукратен притежател е на премията от националния конкурс за лирика „ Биньо Иванов “, на наградата за лирика на името на „ Дамян П.Дямянов “, както и два пъти е отличаван със съпътстваща премия в Националния конкурс за лирика „ Христо Фотев “.
Поетът Борис Христов за поезията и прозата на Васил Славов:
„ Васил Славов – и в поезията, и в прозата – е от дълго време на върха, без самичък да знае. Може би тъй като в никакъв случай не е знаел, че е „ човек на изкуството “, а служащ, наведен над Пътя, по който върви и отминава... Човекът. “
„ Строфи на кръвта “ е преболяна книга – следващ опит на Васил Славов (след „ Фургоните на Адамсбърг “, 1998 и „ Тунелите на Галицин “, 2001) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е предизвикано от персоналната история на писателя – второ потомство бежанец – и срещите му с облици и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието. Особено скъпи за сюжета, осъществен с постмодернистично разбъркване и преплитане на мемоарно и фикционално, са писмата от фамилния списък сред писателите-дисиденти Георги Марков и Атанас Славов /баща на автора/; справките от Службите за сигурност за поета Константин Павлов, както и преписките с известни емигранти като писателя Ванцети Василев и художника Атанас Згалевски – все документи, които биха представлявали интерес за откривателя и за историографа.
Надявам се, че ще бъде оценен нейният принос за актуалната българска литература.
Водещ на събитието ще бъде Румен Леонидов, който с изключение на за лириката на Васил Славов, ще приказва и за романа на поета „ Строфи на кръвта “.
Васил Славов е роден през 1958 година в София, наследник е на писателя Атанас Славов. Завършва британска лингвистика в Софийсия университет, прави преводи и написа рецензия, взе участие в първите броеве на „ Литературен вестник “, списанията „ Мост “, „ Глас “ и „ Нава “. Дебютът му на стихотворец е през 1989 година със стихосбирката „ Спомен за Потоп “. Същата година отпътува за Съединени американски щати, където живее и до през днешния ден, там специализира литература в писателската стратегия на Pennsylvania State University.
Негови стихове са превеждани в Съединени американски щати и Англия, неведнъж са включвани в антологии у нас и в чужбина. На български има издадени няколко книги, сред които белетристичните сборници " Фургоните на Адамсбърг " (1998 г.), " Записки на препарирания " (2001 г.), стихосбирките " Бич Божи " (1992), " Американа " (2010 ), " Звяр " (2014), " Следверие " (2017), " Ням " (2021). През 2023 година излиза автобиографичният му разказ " Строфи на кръвта ", а през 2024 „ Ахав “.
Печелил е награди в разнообразни състезания. Двукратен притежател е на премията от националния конкурс за лирика „ Биньо Иванов “, на наградата за лирика на името на „ Дамян П.Дямянов “, както и два пъти е отличаван със съпътстваща премия в Националния конкурс за лирика „ Христо Фотев “.
Поетът Борис Христов за поезията и прозата на Васил Славов:
„ Васил Славов – и в поезията, и в прозата – е от дълго време на върха, без самичък да знае. Може би тъй като в никакъв случай не е знаел, че е „ човек на изкуството “, а служащ, наведен над Пътя, по който върви и отминава... Човекът. “
„ Строфи на кръвта “ е преболяна книга – следващ опит на Васил Славов (след „ Фургоните на Адамсбърг “, 1998 и „ Тунелите на Галицин “, 2001) за завръщане към пътя на забравения човек, човекът-емигрант, и към кръвта на тези преди него; завръщане към дома и към родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън. Разказаното в нея е предизвикано от персоналната история на писателя – второ потомство бежанец – и срещите му с облици и имена от близкото минало, дръзнали да потърсят път към светлата част на живота, вместо да служат на малодушието, лъжата и насилието. Особено скъпи за сюжета, осъществен с постмодернистично разбъркване и преплитане на мемоарно и фикционално, са писмата от фамилния списък сред писателите-дисиденти Георги Марков и Атанас Славов /баща на автора/; справките от Службите за сигурност за поета Константин Павлов, както и преписките с известни емигранти като писателя Ванцети Василев и художника Атанас Згалевски – все документи, които биха представлявали интерес за откривателя и за историографа.
Надявам се, че ще бъде оценен нейният принос за актуалната българска литература.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ