България и дупките, Швейцария и дупките
Премиерът Борисов още веднъж потегли на борба против дупките по пътищата. Прави го към този момент 17 години, само че дупките са си все същите. Защо ли? За " Дойче веле " Ясен Бояджиев прави едно доста показателно съпоставяне с Швейцария.Както всяка година по това време, зейналите отначало остарели дупки по пътищата отново се трансфораха в медийна тематика номер едно. Заслугата за това е освен на климатичните условия, на самите дупки (спуканите гуми, изкривените джанти...) и на медийните желания, само че и на министър-председателя.
Дупка-полицай, дупка-полицай
Както бяхме известени от пресцентъра му, министър председателят е свикал министрите на " изключително оперативно съвещание " и е разпоредил: " Отворят ли се такива дупки, стартирате от кмета. Администрацията на АПИ - слагате им светлоотразяващите жилетки. Полицията - в случай че би трябвало, една част от нея поема контрола на пътищата и стоят до дупките, до момента в който не се запълнят. Това не може да продължава! Хората чупят коли, пукат гуми, а и това си е действителна заплаха за живота. И след това им обяснявате, че в общи линии още година ще е по този начин, до момента в който влезе тол системата. Пътищата като километри са ни доста, парите за поддръжка са малко. (...) Убеден съм, че имаме и сили, и мощности, стига да има воля и предпочитание. Не единствено да записваме хорското злощастие. (...) Двеста хиляди души администрация имаме! Ако би трябвало, всички ги изкарвате на открито и до момента в който не се поправи - стоят, сигнализират! ".
Пред мнозина номерът постоянно минава - харесва им тази проява на държавническа угриженост и сърдечност към нещастието на хората. Пък и, споделят те, " най-малко един път ще има някаква изгода от мильовците ".
Празни приказки
Други обаче помнят по-добре и незабавно се сетиха, че още в зората на държавническата си кариера през 2001 година Борисов съвсем буквално стартира същата концепция. А след това я повтори неведнъж и я трансформира в един от главните лайтмотиви (заедно с " ловенето на снежинките " ) на зимните си театрални сезони. И все пак оттогава до момента, към този момент 17 години, дупките са си все същите, а България наподобява (според сполучливото съпоставяне на един интернет потребител) на offroad полигон за тестване на коли. И даже и всички служители на реда, заедно с цялата администрация, да излязат на пътя, отново няма да стигнат (друга читателка бе пресметнала: " Моля на улица " Гена Димитрова " в Драгалевци да пратят 42-ма служители на реда " ).
Тъй че концепцията на премиера няма да реши въпроса с дупките, а цялата му защита не е нищо повече от празни приказки за отклонение на вниманието от същинските проблеми и личната отговорност. Ако да вземем за пример администрацията е толкоз раздута, че си няма друга работа, с изключение на да виси по пътищата (както се схваща от думите му), точно в неговите пълномощия и отговорности е да я редуцира и да спести непотребни разноски на данъкоплатците - в това число за поддържане на пътищата. Ако пък казусът е в прословутата тол система, за която слушаме към този момент толкоз години, да я беше въвел - отново е негова работа. Но казусът е освен и не толкоз в парите.
Защо в Швейцария няма дупки
Когато прочетох казаното от премиера, първото, което изплува в съзнанието ми, бе споменът за едно общо заседание в дребна община край Берн, на което присъствах преди две-три години. Повечето швейцарски общини нямат собствен локален парламент и значимите решения се взимат точно на такива събрания, в които може да взе участие всеки. Най-потресаващото, което видях тогава, бе по какъв начин жителите сами гласоподаваха за повишение на налозите си, с цел да " вържат " общинския бюджет за четири години напред. После с гласоподаване събранието позволи през идващите четири години да бъдат взети до 500 хиляди франка заеми за ремонт на общински пътища и улици. Занимавам ви с това не с цел да подчертая тривиално ясния факт, че там, за разлика от тук, дупки по пътищата няма. Въпросът е за какво няма - в случай, че климатичните условия са сходни, километрите също са им доста, а и парите не падат от небето. Фундаменталната причина за това (както и изобщо за швейцарското благоденствие) е в развилите се през времето особености на швейцарската народна власт, основаваща се на децентрализация и самоуправление, на ясно разделяне и систематизиране на управляващите и отговорностите, на способени и виновни пред жителите институции, следени от просветени и виновни за личния си живот жители. Но това е друга тематика.
Сега за пътищата. Общото заседание на въпросната швейцарска община утвърди взимането на заеми не непринудено и неподготвено, а въз основа на обстоен отчет (предварително разпратен до всеки жител) с финансови планове и с проект на ремонтите по години. Имаше и богат снимков материал на " дупки " в асфалта, които по българските стандарти изглеждаха по-скоро като съвсем незабележими цепнатини и пукнатини. Обяснено бе обаче (подробно, с съответни числа), че не трябва да се чака да се отворят същински дупки, тъй като тогава разноските ще бъдат към 15 пъти по-високи.
Как се прави тук
Някои, естествено, ще се възмутят от сравнението с Швейцария и ще кажат: на тях им е елементарно, те са богати, ние сме небогати. Ако не се съпоставяме обаче, в никакъв случай няма да помръднем от дупката, в която се намираме. А и както стана дума, въпросът е освен и не толкоз в парите, колкото в това по какъв начин и защо се харчат. В Швейцария парите се харчат с ясна сметка и ясни отговорности, при цялостна бистрота на решенията, строга отчетност и прецизен цивилен надзор.Тук също човек остава с усещането, че всичко е тъкмо пресметнато, единствено че задачата е друга. Дупките да вземем за пример се запълват тъкмо тогава и тъкмо толкоз, че да зейнат отново. Точно когато би трябвало. Което подсигурява непрекъснат абонамент на запълващите ги. Тук и ремонтите на остарялата, и строителството на нова инфраструктура се правят по този начин, че разпадът и преремонтирането да са обезпечени. Единственият противоречив въпрос е дали се строи по-грозно или по-некачествено. Тук постоянно ще чуете недоволството, че нямаме стопанска система, тъй като нямаме произвеждане, а единствено услуги. Само че адресът на рева е сгрешен - на всички места в модерната стопанска система на постиндустриалната ера секторът на услугите е преобладаващ. Разликата е, че тук господства секторът на " персоналните услуги " - " наши приятели " са абонирани за изяждане на обществени средства с следващо преразпределение на тези средства по веригата.
И още един път, за трети път: въпросът не е единствено и не толкоз в парите. Става дума и за здрав разсъдък. В Швейцария на никой политик няма да му мине през мозъка да приказва сходни празни приказки, тъй като освен ще стане за смях, само че и ще му е за последно. Тук мнозина освен се хващат, само че им и харесва. И си ги избират и преизбират. Докато е по този начин, пари няма и да има.
А другояче да се приказва за дупките по пътищата е доста комфортно - освен за поддържане на рейтинга и за печелене на избори. Папагалски медии стартират да повтарят тематиката дни наред, тъй като е " известна " и се харчи (дори и този текст несъзнателно прави същата услуга). Така храброто население незабелязано преглъща надалеч по-големи и по-горчиви хапки, за които не се приказва, тъй като " не са забавни ".
Дупка-полицай, дупка-полицай
Както бяхме известени от пресцентъра му, министър председателят е свикал министрите на " изключително оперативно съвещание " и е разпоредил: " Отворят ли се такива дупки, стартирате от кмета. Администрацията на АПИ - слагате им светлоотразяващите жилетки. Полицията - в случай че би трябвало, една част от нея поема контрола на пътищата и стоят до дупките, до момента в който не се запълнят. Това не може да продължава! Хората чупят коли, пукат гуми, а и това си е действителна заплаха за живота. И след това им обяснявате, че в общи линии още година ще е по този начин, до момента в който влезе тол системата. Пътищата като километри са ни доста, парите за поддръжка са малко. (...) Убеден съм, че имаме и сили, и мощности, стига да има воля и предпочитание. Не единствено да записваме хорското злощастие. (...) Двеста хиляди души администрация имаме! Ако би трябвало, всички ги изкарвате на открито и до момента в който не се поправи - стоят, сигнализират! ".
Пред мнозина номерът постоянно минава - харесва им тази проява на държавническа угриженост и сърдечност към нещастието на хората. Пък и, споделят те, " най-малко един път ще има някаква изгода от мильовците ".
Празни приказки
Други обаче помнят по-добре и незабавно се сетиха, че още в зората на държавническата си кариера през 2001 година Борисов съвсем буквално стартира същата концепция. А след това я повтори неведнъж и я трансформира в един от главните лайтмотиви (заедно с " ловенето на снежинките " ) на зимните си театрални сезони. И все пак оттогава до момента, към този момент 17 години, дупките са си все същите, а България наподобява (според сполучливото съпоставяне на един интернет потребител) на offroad полигон за тестване на коли. И даже и всички служители на реда, заедно с цялата администрация, да излязат на пътя, отново няма да стигнат (друга читателка бе пресметнала: " Моля на улица " Гена Димитрова " в Драгалевци да пратят 42-ма служители на реда " ).
Тъй че концепцията на премиера няма да реши въпроса с дупките, а цялата му защита не е нищо повече от празни приказки за отклонение на вниманието от същинските проблеми и личната отговорност. Ако да вземем за пример администрацията е толкоз раздута, че си няма друга работа, с изключение на да виси по пътищата (както се схваща от думите му), точно в неговите пълномощия и отговорности е да я редуцира и да спести непотребни разноски на данъкоплатците - в това число за поддържане на пътищата. Ако пък казусът е в прословутата тол система, за която слушаме към този момент толкоз години, да я беше въвел - отново е негова работа. Но казусът е освен и не толкоз в парите.
Защо в Швейцария няма дупки
Когато прочетох казаното от премиера, първото, което изплува в съзнанието ми, бе споменът за едно общо заседание в дребна община край Берн, на което присъствах преди две-три години. Повечето швейцарски общини нямат собствен локален парламент и значимите решения се взимат точно на такива събрания, в които може да взе участие всеки. Най-потресаващото, което видях тогава, бе по какъв начин жителите сами гласоподаваха за повишение на налозите си, с цел да " вържат " общинския бюджет за четири години напред. После с гласоподаване събранието позволи през идващите четири години да бъдат взети до 500 хиляди франка заеми за ремонт на общински пътища и улици. Занимавам ви с това не с цел да подчертая тривиално ясния факт, че там, за разлика от тук, дупки по пътищата няма. Въпросът е за какво няма - в случай, че климатичните условия са сходни, километрите също са им доста, а и парите не падат от небето. Фундаменталната причина за това (както и изобщо за швейцарското благоденствие) е в развилите се през времето особености на швейцарската народна власт, основаваща се на децентрализация и самоуправление, на ясно разделяне и систематизиране на управляващите и отговорностите, на способени и виновни пред жителите институции, следени от просветени и виновни за личния си живот жители. Но това е друга тематика.
Сега за пътищата. Общото заседание на въпросната швейцарска община утвърди взимането на заеми не непринудено и неподготвено, а въз основа на обстоен отчет (предварително разпратен до всеки жител) с финансови планове и с проект на ремонтите по години. Имаше и богат снимков материал на " дупки " в асфалта, които по българските стандарти изглеждаха по-скоро като съвсем незабележими цепнатини и пукнатини. Обяснено бе обаче (подробно, с съответни числа), че не трябва да се чака да се отворят същински дупки, тъй като тогава разноските ще бъдат към 15 пъти по-високи.
Как се прави тук
Някои, естествено, ще се възмутят от сравнението с Швейцария и ще кажат: на тях им е елементарно, те са богати, ние сме небогати. Ако не се съпоставяме обаче, в никакъв случай няма да помръднем от дупката, в която се намираме. А и както стана дума, въпросът е освен и не толкоз в парите, колкото в това по какъв начин и защо се харчат. В Швейцария парите се харчат с ясна сметка и ясни отговорности, при цялостна бистрота на решенията, строга отчетност и прецизен цивилен надзор.Тук също човек остава с усещането, че всичко е тъкмо пресметнато, единствено че задачата е друга. Дупките да вземем за пример се запълват тъкмо тогава и тъкмо толкоз, че да зейнат отново. Точно когато би трябвало. Което подсигурява непрекъснат абонамент на запълващите ги. Тук и ремонтите на остарялата, и строителството на нова инфраструктура се правят по този начин, че разпадът и преремонтирането да са обезпечени. Единственият противоречив въпрос е дали се строи по-грозно или по-некачествено. Тук постоянно ще чуете недоволството, че нямаме стопанска система, тъй като нямаме произвеждане, а единствено услуги. Само че адресът на рева е сгрешен - на всички места в модерната стопанска система на постиндустриалната ера секторът на услугите е преобладаващ. Разликата е, че тук господства секторът на " персоналните услуги " - " наши приятели " са абонирани за изяждане на обществени средства с следващо преразпределение на тези средства по веригата.
И още един път, за трети път: въпросът не е единствено и не толкоз в парите. Става дума и за здрав разсъдък. В Швейцария на никой политик няма да му мине през мозъка да приказва сходни празни приказки, тъй като освен ще стане за смях, само че и ще му е за последно. Тук мнозина освен се хващат, само че им и харесва. И си ги избират и преизбират. Докато е по този начин, пари няма и да има.
А другояче да се приказва за дупките по пътищата е доста комфортно - освен за поддържане на рейтинга и за печелене на избори. Папагалски медии стартират да повтарят тематиката дни наред, тъй като е " известна " и се харчи (дори и този текст несъзнателно прави същата услуга). Така храброто население незабелязано преглъща надалеч по-големи и по-горчиви хапки, за които не се приказва, тъй като " не са забавни ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ