Премахни драмата от живота си, за да успееш!“ – такъв

„ Премахни драмата от живота си, с цел да успееш! “ – подобен е съветът на Димитър Маринов към неговите български студенти, бъдещи артисти. Актьор и музикант, човек, изпълнен с религия в себе си и трансформирал трагичната си орис в същински житейски успех, надалеч от България. „ Призванието и задачата на моя живот, личен и професионален, е да зная с какво съм потребен, необходим и помагащ на останалите – какво им давам, а не какво вземам “, споделя Димитър Маринов, който качи родния трикольор на блестящата сцена на 91-те награди „ Оскар “ и подвигна статуетката за превъзходния филм на Питър Фарели „ Зелената книга “. Актьорът, който от близо 30 години живее и работи в Съединени американски щати, пристигна в България, с цел да показа своя скъп професионален опит в Академията си за екранни изкуства Screen Acting Academy. Майсторските класове на Димитър Маринов бяха възпрепятствани от Корона пандемията, само че феновете имаха щастието да видят изключителните му превъплъщения в предаването „ Като две капки вода “ по NOVA телевизия.

За компликациите като плодородни провокации, за любовта по време на болест и шанса, навестяващ благородните цели, WebStage предложения на своята сцена артиста Димитър Маринов.

(Димитър Маринов, © Диляна Флорентин)

„ Всичко прелестно се оказва заразно, всичко тривиално се оказва прелестно “, споделя във връзка пандемията създателят на „ Горчива луна “, философът и публицист Паскал Брюкнер. Вие какво мислите за болестта, която ни сполетя? Как баналното завоюва основната роля в живота на всички ни?

Заразата не ни сполетя, а по-скоро ние нея. В такива спешни моменти, които не се случват за първи път на човечеството, ние вместо да се въоръжим с разсъдък, самообладание и схващане, се паникьосахме – всеки по своему. Та даже и изгубихме доверие към експерти и специалисти. Чувствата за ред, дисциплинираност и отговорност се замъглиха в криворазбрани конспирации и безгрижие. Страхът стана положение на всекидневието и се изяви в суматоха. И по този начин стана ужасно! А страхът би трябвало да е единствено чувство, което рационално да управлява отговорността и внимателно да управлява дейностите ни. 

Така, „ баналността “ се трансформира в прелестна Суматоха, само че за благополучие не онази, на Радичков.

Физическото затваряне ще отвори ли мозъците ни съгласно вас? Кое е ограничаването, което най-вече ви тежи в тази непредвидена рецесия?

Това е много релативно разбиране, заради материята си: доста е самостоятелно и персонално. А в действителност, физическото затваряне би трябвало да задейства мозъците ни. И освен мозъците, само че и мислите и проектите ни за посоките в бъдеще – професионални и персонални.  Но и най-много, да разсъни и промени отношението ни към другите – близки и непознати. 

Ограничението да не мога да проведа Кино Академията си, поради която и пристигнах този път в България е тежест, поради невъзможността да извърша уговорката си. А заради естеството на моя метод на работа, не мисля към момента, че е време да повеждам класове в интернет. И не на последно място; искаше ми се да отивам на спектакъл и на концерти, с цел да усетя и да се срещна с достиженията на артистите и с днешните усети на аудиторията и професионалната среда у нас. Разбира се, мъчно ми е и без персоналния контакт с близки и другари. 

Как се оправя фамилията ви, брачната половинка ви Дженифър и синовете ви Йордан и Михаил, надалеч от вас в Щатите? Каква стойност придобива любовта по време на болест и разлъка?

Семейството ми е в действителност добре. Е, несъмнено, че ми липсват, а и аз на тях, само че те знаят, че баща е на работа. Ние се чуваме постоянно и им описвам за всичко протичащо се тук, а и те на мен. Не е за първи път да съм разграничен с тях в името на работата ми.

Стойността на любовта, без значение от събитията, би трябвало да е непроменлива константа, в случай че е същинска и вярна. Това обаче, което се случва в сериозни моменти като моментното състояние е, че Любовта е подложена на тестване. И то не в смисъл, че ще се загуби или не, а по какъв начин ще се изрази и по какъв начин ще се демонстрира. За едни се трансформира в горест и липса, за други добива меланхолично колебание и даже подозрение... За мен се трансформира в гориво за придвижване, извор на ентусиазъм. Тя е възприятие, с което туптя и тя е даже отговорност – да потвърждавам и да я защищавам тази обич. Та тя е смисълът на живота ми! Тя е извор на творчеството и концепциите ми, на реализацията ми. Ние цялостен живот бленуваме, търсим и чакаме тази Любов и когато един път я получим, абсурд и непочтеност ще е, в случай че я подложим на нечестни тествания или субективни подозрения. Всъщност, Любовта е единственото, което остава най-после.., преди да склопим очи.

Минали сте през доста житейски тествания, пътят ви е плодороден сюжет за предстоящ филм. Каква е вашата философия за справяне с компликациите?

Това е въпрос за един милион $ (смее се). То не е философия – то е религия! Първо би трябвало да си искрено наясно кой в действителност си - като гений и благоприятни условия. Осъзнал капацитета, би трябвало да си поставиш последна цел, основана единствено и само на осъзнатото. И тогава започваш действително да мечтаеш, само че не в безпорядък, а в поредност: следва превъзмогване на дребните трудности и триумфи, един по един, по пътя към крайната цел. Никога обаче не трябва да се губи вярата и то в себе си! Дори когато би трябвало да правиш непостижими взаимни отстъпки и огромни жертви, то те са оправдани единствено в името на крайната цел. Обаче (!), тази цел би трябвало да не е егоистична и само удовлетворяваща теб самия, а цел благородна – ориентирана и предопределена за другите. Призванието и задачата на моя живот, личен и професионален, е да зная с какво съм потребен, необходим и помагащ на останалите – какво им давам, а не какво вземам. И тъкмо това ме прави благополучен и осмисля творчеството и работата ми. По този метод, за мен компликациите се трансформират в плодородни провокации и ми оказват помощ да надскачам себе си – да се развъртвам и реализирам. В последна сметка, компликациите си костват, когато знаем къде желаеме да стигнем!  

Два месеца театрите бяха затворени, филми не се снимаха. Чувствате ли се късметлия, че като артист имахте сцената на „ Като две капки вода “ и кой е обликът, който почувствахте най-присърце?

За жал, действителността е жестока освен за изкуствата през днешния ден. Но духът не трябва по никакъв метод да затлее и да се обезкуражава, в противен случай – всичко ще мине. 

Не бих споделил „ късметлия “, по-скоро, а и го имам вяра, че според от условия и решенията, които съм взимал досега, ориста се подрежда в тази добра посока. А и моят управител Павлина Величкова значително оказва помощ и ме насочва във вземането на много от професионалните ми решения за България. В живота на създателя би трябвало да има най-малко един подобен човек, на който да имаме вяра, с цел да не се загубим в суетата и егото си (нека сме откровени, всеки артист има суетност и его и то в изобилие) (смее се). Аз имам вяра, че актьорската орис и път значително се предопределят от самите нас. И в случай че се случи да се окажем „ късметлии “, то не е напълно инцидентно. Но и благодаря на Маги Халваджиян за смелата покана и професионалното му отношение, дружно с респекта и уважението, с които ме обкръжи.

Няколко бяха облиците, които освен ме допряха креативен, само че и доста персонално: нашата легенда Емил Димитров, романтикът Ленард Коен и великият Борис Христов. Мисля че бе много очевидно на сцената по какъв начин и по какъв метод тези облици ме прекатурнаха и тласнаха в други измерения и прочувствено, и духовно.

Вашето предусещане за живота, който следва на човечеството след пандемията Корона?

Без подозрение човечеството ще навлезе в нова епоха – ще се прероди и ще се преоткрие. Не ме е боязън, само че се притеснявам, че доста от обществените и стопански правила ще се компрометират и това ще докара до изолираност и съмнение сред хората. Дано не съм прав! Но въпреки това имам вяра, че духът и съзнанието на хората ще сътвори нови модели на взаимоотношения и маниери. Ще има земетресения и компликации заради редица промени и даже ограничения, само че това пък би дало мотив за катурване на закърнялото мислене към нововъведение и преоткриване. Ще ми се да се освободим от крайната взаимозависимост, по този начин наложена. Да станем по инициативни един към различен, освен за себе си. И тогава, бидейки по-самостоятелни и самоуверено настоящи, ще избираме взаимоотношения, които са потребни един на различен, а не наложителни. И най-сетне, имам вяра в положителното на индивидите, та даже и да има лошавина тук – там. Нека тази лошавина да я преодоляваме с достойнство, посредством образоване, почит и съгласие, а не с злост и ненавист. Оптимист съм, несъмнено!

Интервю на Мария Тонева

Научете повече на: и
Снимка (заглавна): Енчо Найденов