ЕС ще наложи вдигане на минималната заплата в България на 760 лева
Преговорите за установяване на единна минимална работна заплата в цялостен Европейски Съюз стартират, откакто евродепутатите утвърдиха мандат за това.
Проектът има за цел да дефинира минимални условия, с цел да се подсигурява приход, който дава опция за заслужен стандарт на живот на служащите и техните фамилии. Парламентът упорства да бъде засилен и уголемен обсегът на груповото договаряне, като бъдат задължени страните членки, в които по-малко от 80% от служащите са обхванати от тези съглашения, да подхващат дейни стъпки за поощряване на този инструмент.
Според едно от предложенията минималната работна заплата би трябвало да бъде равна на 50% от междинната работна заплата за страната. Например - в случай че за третото тримесечие в България междинната работна заплата е изчислена на 1520 лв., минималната работна заплата по европейски правила би трябвало да бъде към 760 лв. на месец. Към момента тя е 650 лв., напомня БНР.
От КНСБ поддържат европейските оферти. Президентът на КНСБ Пламен Димитров разяснява:
" В края на 2025 година чакаме да стигнем 67% от средноевропейските приходи, в този момент сме на към 55%. Това значи, че минималната работна заплата би трябвало да пораства с към 100-120 лв. годишно. "
Работодателите обаче желаят всяка страна сама да си взема решение, тъй като има задоволително национални особености, с които такова решение би трябвало да се съобрази. Предложението и на Европа, и на КНСБ минималната работна заплата е половината от междинната за страната не се харесва и на Стоян Панчев от Еспертния клуб за стопанска система и политика:
" Минималната работна заплата има пряк резултат върху междинната работна заплата. Да се свържат с още един механизъм за вътрешно рефериране е огромна неточност и може да се окаже изкуствено зареждане на самите заплати. "
Иван Нейков, шеф на Балканския институт за труда и обществената политика разяснява, че въпреки Европейски Съюз да е един от най-богатите райони в света, 95 милиона европейци живеят в риск от беднотия:
" Социалната сфера е сферата на споделената подготвеност на Европейски Съюз, а точно всяка страна взема решение за себе си и в някои случаи Европейски Съюз би могъл нещо да направи, т.е. да има някакви пълномощия за основаване на регламенти. Чисто управнически европейската минимална работна заплата би трябвало да се осъществя поетапно, а не внезапно. "
Над 15 години Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови хонорари в страните членки, пробвайки се да откри баланс сред отбраната на служащите, спазването на правилата на конкуренцията и обществената правдивост. Европейският парламент даде зелена светлина за започване на договаряния със Съвета по инструкция, която ще подсигурява на всички работещи в Европейски Съюз обективна и съответна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде призната през второто полугодие на идната година.
Проектът има за цел да дефинира минимални условия, с цел да се подсигурява приход, който дава опция за заслужен стандарт на живот на служащите и техните фамилии. Парламентът упорства да бъде засилен и уголемен обсегът на груповото договаряне, като бъдат задължени страните членки, в които по-малко от 80% от служащите са обхванати от тези съглашения, да подхващат дейни стъпки за поощряване на този инструмент.
Според едно от предложенията минималната работна заплата би трябвало да бъде равна на 50% от междинната работна заплата за страната. Например - в случай че за третото тримесечие в България междинната работна заплата е изчислена на 1520 лв., минималната работна заплата по европейски правила би трябвало да бъде към 760 лв. на месец. Към момента тя е 650 лв., напомня БНР.
От КНСБ поддържат европейските оферти. Президентът на КНСБ Пламен Димитров разяснява:
" В края на 2025 година чакаме да стигнем 67% от средноевропейските приходи, в този момент сме на към 55%. Това значи, че минималната работна заплата би трябвало да пораства с към 100-120 лв. годишно. "
Работодателите обаче желаят всяка страна сама да си взема решение, тъй като има задоволително национални особености, с които такова решение би трябвало да се съобрази. Предложението и на Европа, и на КНСБ минималната работна заплата е половината от междинната за страната не се харесва и на Стоян Панчев от Еспертния клуб за стопанска система и политика:
" Минималната работна заплата има пряк резултат върху междинната работна заплата. Да се свържат с още един механизъм за вътрешно рефериране е огромна неточност и може да се окаже изкуствено зареждане на самите заплати. "
Иван Нейков, шеф на Балканския институт за труда и обществената политика разяснява, че въпреки Европейски Съюз да е един от най-богатите райони в света, 95 милиона европейци живеят в риск от беднотия:
" Социалната сфера е сферата на споделената подготвеност на Европейски Съюз, а точно всяка страна взема решение за себе си и в някои случаи Европейски Съюз би могъл нещо да направи, т.е. да има някакви пълномощия за основаване на регламенти. Чисто управнически европейската минимална работна заплата би трябвало да се осъществя поетапно, а не внезапно. "
Над 15 години Европейският съюз търси пътища за хармонизиране на минималните трудови хонорари в страните членки, пробвайки се да откри баланс сред отбраната на служащите, спазването на правилата на конкуренцията и обществената правдивост. Европейският парламент даде зелена светлина за започване на договаряния със Съвета по инструкция, която ще подсигурява на всички работещи в Европейски Съюз обективна и съответна минимална работна заплата (МРЗ). Очаква се регулацията да бъде призната през второто полугодие на идната година.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ