``Неравноделни времена`` - рок хрониките на Адри |
„ Преглъщам горещия чай и си мисля
За хилядите стъпки във живота,
Направени несъзнателно, направени със цел /…/
Наслаждавам се на всичко сторено –
Било, каквото било! ”
(„ Сняг ”: лирика, текст, парче на Адриан Иванов)
Освен за нашата (с изчезналия ми другар Янев) дебела рок антология за „ Цветята от края на 90-те ”, на прима виста се сещам едвам за още няколко издадени съчинения от БГ рок историята, побрали славното време, сериозните послания и късия мощно прочувствен полет на българското рок потомство от Прехода.
Спомените на „ Тротил ” - ците май си останаха единствено в Metal Hangar 18; Гери Райжекова издаде в същия формат (като тухлата за „ цветята ”) също тежкото томче за „ Невидимият рок ”; появилата се преди всички тях история на пловдивските банди „ Ние от рока ” на Добринка Димова…, дано съм пропуснал още 2-3.
Докато сканирах старите вестници с изявления за Второто рок потомство и готвех доктората си във ФЖМК, научих, че дузина студенти и докторанти са избрали тематики от родната рок сцена (хроникално и актуално). Обаче книгите са няколко. Дано вездесъщият интернет поеме тези проучвания, мемоари и преродени събития. Защото ненаписаното „ на камък ” по вятъра се носи. И не сме безсмъртни. А за нашите рок доайени е насъбран много материал, днешните рокаджии си имат Facebook, Туитър и какво ли не. Групите, качили се на родната рок сцена с рухването на Берлинската стена (и Българска комунистическа партия у нас) през днешния ден наподобяват като потънали в именито безвремие. Оставиха ни касетни албуми и дисидентското си наличие и творчество по читалищни и фестивални подиуми от края на 80-те – които с времето ще избледняват. А не го заслужават. Нито БГ рок хрониката, която е част от националната културна история.
И… ето ги „ Неравноделни (-те) времена, рок хрониките на Адри ” Иванов, излезли – с неговия си дебелоглав и средства – в чудесна книга на изд. „ Фабер ”.
Струва си да кажа нещичко за нея. За да знаете, че я има. И, който се интересува, да се снабди с нея, с цел да има в библиотеката си (вероятно ще е дружно със остарели касети и плочи) една история на Второто БГ рок потомство от първо лице. Едно вълнуващо издание на хубава хартия, с доста (всякакви) снимки; подредена рокбиография освен на Адри, клавириста, а на стотици групи (не единствено тези, в които е взел участие с творчество и клавиши), пресекли следите си с неговите в това преходно време у нас. Адри, приятелю, благодаря ти за тази книга. Освен за „ Орион ”, Милена, „ Ера ”, „ Ер дребен ”…, научих още неща.
Е, аз съм пристрасте́н. Но зная, че има и други.
Когато – след Първия Софийски рок фестивал – такива като нас с Румен, Иво Кицов, Марти Симов, бате Чаво (Чендов), Илияна и Юлияна (Бойчева и Танчева), „ кака Нели ” (Каракашева; от Варна) поеха ролята на хроникьори на тогавашния нов БГ рок, картината бе някак „ самостоятелно ” непълна. Някой познаваше някои, други срещахме с първите им появи на сцената (или посредством касетките им, изпратени за Блек топа). Естествено, че и за тогавашната генерация на рока на Прехода, нещата не започваха, примерно, от 87-а.
Ценното в хрониките на Адри е, че нещата започват… когато стартират. При тях, самите музиканти: бъдещите шефове на водопад, дето не желаеха да живеят като язовци, не умираха от благополучие, размърдваха мозъка на чичовците, усетиха, че не е елементарно да си тиква – само че изплетоха с Петър оплитам (с цялата си аудитория от всички възрасти) и свириха и пяха като почтени Българи.
„ Аз съм дребна грозна птица
С черни, дрипави крила,
Никой тук не ме обича –
Често пострадвам от това. ”
(„ Врана ” на Адри с Гана и Любо Малковски)
В книгата има куп редки фотоси (прототип на бъдеща видео история, тъй като още нямаше телефони с камери, а няколкото фотографи, пленени от рока бяха от нашето семейство). Има куп редки случки, разказани в този момент за цялост и правота на претърпяното Време.
Има текстове на пяти и незаписвани песни. Има обложки на касетни албуми и достоверните следи от раждането им. Още: подготовки, срещи, гигове, фестивали, купони (със и без прекалили с алкохола), радио и вестници оттогава, музиканти и фенове; а следите излизат дори от преходното ни (тогава) Отечество и звучат и си спомнят Италия, Германия.
Много възторзи и съпричастие мога да подредя в думи в този момент – за книгата на Адриан Иванов. Това би бил единият метод да я почета и да разглася появяването и́. Другият е да спра някъде тук.
Посветените в „ рок идеологията ” на Черните овци ще да са чували и за такива като мен, и за Адри, Линча, Любо „ Мъртвеца ” Малковски, Милена, Иваца, Свен (и всички, които към този момент си отидоха, бият чинелите, че би трябвало да има памет за това време на най-социалния рок план по тези земи). Хронографията на музиканта Адриан стартира преди 78-а и продължава оттатък 2010-а. Ще ви осведоми, умили, ще ви напомни, ще осветли и внесе ред през групите, студиата, лайвовете и годините.
Корицата и оформлението са на „ виолетовия военачалник ” Емо Вълев; илюстрациите са на Огнян Цеков; чест и почитания за професионалната и ненатраплива редакция на издателите от „ Фабер ” – търновлиите имат учредения да се гордеят с тази книга. А тя ги утвърждава като съидейници на делото и хронирането му.
Ще предложа – вместо да разказвам отново – няколко фотоси повече. През уеб страницата на издателите или страниците (и Фейсбук) на Адри, „ Ер дребен ”, или в разните книжарски вериги – намерете „ Неравноделни времена ”.
Забравете на какъв брой години сте в този момент. Просто разтръскайте глава и покуфейте духовно с книгата.
Разкажете на други какво е било. 240 страници живот в рока, по-цветен от черно-белите клавиши на кийборда му.
За хилядите стъпки във живота,
Направени несъзнателно, направени със цел /…/
Наслаждавам се на всичко сторено –
Било, каквото било! ”
(„ Сняг ”: лирика, текст, парче на Адриан Иванов)
Освен за нашата (с изчезналия ми другар Янев) дебела рок антология за „ Цветята от края на 90-те ”, на прима виста се сещам едвам за още няколко издадени съчинения от БГ рок историята, побрали славното време, сериозните послания и късия мощно прочувствен полет на българското рок потомство от Прехода.
Спомените на „ Тротил ” - ците май си останаха единствено в Metal Hangar 18; Гери Райжекова издаде в същия формат (като тухлата за „ цветята ”) също тежкото томче за „ Невидимият рок ”; появилата се преди всички тях история на пловдивските банди „ Ние от рока ” на Добринка Димова…, дано съм пропуснал още 2-3.
Докато сканирах старите вестници с изявления за Второто рок потомство и готвех доктората си във ФЖМК, научих, че дузина студенти и докторанти са избрали тематики от родната рок сцена (хроникално и актуално). Обаче книгите са няколко. Дано вездесъщият интернет поеме тези проучвания, мемоари и преродени събития. Защото ненаписаното „ на камък ” по вятъра се носи. И не сме безсмъртни. А за нашите рок доайени е насъбран много материал, днешните рокаджии си имат Facebook, Туитър и какво ли не. Групите, качили се на родната рок сцена с рухването на Берлинската стена (и Българска комунистическа партия у нас) през днешния ден наподобяват като потънали в именито безвремие. Оставиха ни касетни албуми и дисидентското си наличие и творчество по читалищни и фестивални подиуми от края на 80-те – които с времето ще избледняват. А не го заслужават. Нито БГ рок хрониката, която е част от националната културна история.
И… ето ги „ Неравноделни (-те) времена, рок хрониките на Адри ” Иванов, излезли – с неговия си дебелоглав и средства – в чудесна книга на изд. „ Фабер ”.
Струва си да кажа нещичко за нея. За да знаете, че я има. И, който се интересува, да се снабди с нея, с цел да има в библиотеката си (вероятно ще е дружно със остарели касети и плочи) една история на Второто БГ рок потомство от първо лице. Едно вълнуващо издание на хубава хартия, с доста (всякакви) снимки; подредена рокбиография освен на Адри, клавириста, а на стотици групи (не единствено тези, в които е взел участие с творчество и клавиши), пресекли следите си с неговите в това преходно време у нас. Адри, приятелю, благодаря ти за тази книга. Освен за „ Орион ”, Милена, „ Ера ”, „ Ер дребен ”…, научих още неща.
Е, аз съм пристрасте́н. Но зная, че има и други.
Когато – след Първия Софийски рок фестивал – такива като нас с Румен, Иво Кицов, Марти Симов, бате Чаво (Чендов), Илияна и Юлияна (Бойчева и Танчева), „ кака Нели ” (Каракашева; от Варна) поеха ролята на хроникьори на тогавашния нов БГ рок, картината бе някак „ самостоятелно ” непълна. Някой познаваше някои, други срещахме с първите им появи на сцената (или посредством касетките им, изпратени за Блек топа). Естествено, че и за тогавашната генерация на рока на Прехода, нещата не започваха, примерно, от 87-а.
Ценното в хрониките на Адри е, че нещата започват… когато стартират. При тях, самите музиканти: бъдещите шефове на водопад, дето не желаеха да живеят като язовци, не умираха от благополучие, размърдваха мозъка на чичовците, усетиха, че не е елементарно да си тиква – само че изплетоха с Петър оплитам (с цялата си аудитория от всички възрасти) и свириха и пяха като почтени Българи.
„ Аз съм дребна грозна птица
С черни, дрипави крила,
Никой тук не ме обича –
Често пострадвам от това. ”
(„ Врана ” на Адри с Гана и Любо Малковски)
В книгата има куп редки фотоси (прототип на бъдеща видео история, тъй като още нямаше телефони с камери, а няколкото фотографи, пленени от рока бяха от нашето семейство). Има куп редки случки, разказани в този момент за цялост и правота на претърпяното Време.
Има текстове на пяти и незаписвани песни. Има обложки на касетни албуми и достоверните следи от раждането им. Още: подготовки, срещи, гигове, фестивали, купони (със и без прекалили с алкохола), радио и вестници оттогава, музиканти и фенове; а следите излизат дори от преходното ни (тогава) Отечество и звучат и си спомнят Италия, Германия.
Много възторзи и съпричастие мога да подредя в думи в този момент – за книгата на Адриан Иванов. Това би бил единият метод да я почета и да разглася появяването и́. Другият е да спра някъде тук.
Посветените в „ рок идеологията ” на Черните овци ще да са чували и за такива като мен, и за Адри, Линча, Любо „ Мъртвеца ” Малковски, Милена, Иваца, Свен (и всички, които към този момент си отидоха, бият чинелите, че би трябвало да има памет за това време на най-социалния рок план по тези земи). Хронографията на музиканта Адриан стартира преди 78-а и продължава оттатък 2010-а. Ще ви осведоми, умили, ще ви напомни, ще осветли и внесе ред през групите, студиата, лайвовете и годините.
Корицата и оформлението са на „ виолетовия военачалник ” Емо Вълев; илюстрациите са на Огнян Цеков; чест и почитания за професионалната и ненатраплива редакция на издателите от „ Фабер ” – търновлиите имат учредения да се гордеят с тази книга. А тя ги утвърждава като съидейници на делото и хронирането му.
Ще предложа – вместо да разказвам отново – няколко фотоси повече. През уеб страницата на издателите или страниците (и Фейсбук) на Адри, „ Ер дребен ”, или в разните книжарски вериги – намерете „ Неравноделни времена ”.
Забравете на какъв брой години сте в този момент. Просто разтръскайте глава и покуфейте духовно с книгата.
Разкажете на други какво е било. 240 страници живот в рока, по-цветен от черно-белите клавиши на кийборда му.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ