Ядрената енергетика - ключът към нискоемисионния енергиен преход
Предстоят забавни времена за българската електроенергетика. Страната ни би трябвало час по-скоро да вземе съдбоносни решения, свързани с бъдещето на въглищните централи и обезпечаването на енергийния баланс след тяхното затваряне. Наложените проекти и тактики в региона на климата и енергетиката като пакетът „ Чиста сила за всички европейци “ и „ Зелената договорка “ слагат България пред лимитирани варианти, тъй като тези проекти фаворизират избран вид енергийни източници като ВЕИ за сметка на всички останали. За страдание, най-нискоемисионният и резистентен източник на електрическа енергия, който може да подсигурява и енергийната сигурност на страната – нуклеарната енергетика, отсъства като предпочитан бранш в това беземисионно бъдеще.
Такъв разбор прави енергийният икономист Борислав Боев в специфичен разбор за .
Ядрената енергетика в България в лицето на единствената централа в промишлена употреба – АЕЦ „ Козлодуй “, е от стратегическо значение, тъй като поддържа енергийната, а оттова и икономическата сигурност на страната. Тя е източник на беземисионна и непрекъсната сила, което би трябвало да я сложи отпред в проектите за по този начин стремежи преход към нисковъглеродна и чиста енергетика. За страдание, към сегашния миг проектите на Европейска комисия, свързани с климата и енергетиката, не преглеждат нуклеарната сила като устойчива алтернатива в трансформацията на енергийната система на Европа.
Въпреки това за страна като България, релативно бедна на лични енергийни запаси, дружество като АЕЦ „ Козлодуй “ играе извънредно значима роля за поддържането както на енергийната самостоятелност на страната, по този начин и за обезпечаването на нискоемисионно произвеждане в електроенергийния бранш. Така да вземем за пример всред нискоемисионните източници в електроенергийния микс (АЕЦ, и ВЕИ), централата в „ Козлодуй “ има доминиращ дял от над 60%. В общия електроенергиен микс, където влизат всички производители на сила, АЕЦ „ Козлодуй “ също заема стратегическа позиция със своите 35% в брутното електропроизводство. Не би трябвало да забравяме и отличните финансово-икономически резултати на предприятието, което през миналата 2019 година записва солидните 1,3 милиарда лв. доходи, а облагата възлиза на 324 млн. лв.. Това прави АЕЦ „ Козлодуй “ освен значим детайл на енергийната сигурност на страната, само че и един от най-големите генератори на стопански напредък в страната.
В навечерието на приемането на „ Зелената договорка “, в България върви процедура по желание на стратегически вложител за плана АЕЦ „ Белене “. Изграждането на нов нуклеарен потенциал безспорно е стъпка в вярната посока, тъй като ще адресира евентуалните несъответствия в системата, подбудени от извеждането от употреба на огромни мощности като въглищните централи от Маришкия басейн. Наред с това обаче пред плана „ Белене “ стоят редица провокации, свързани с провеждането на самата процедура по желание на стратегически вложител. Все още не е ясно с какви очи Европейския съюз ще огледа на възможното създаване на нова нуклеарна мощ в страната, тъй като политическата обстановка в Брюксел съществено се е изменила в „ зелена “ посока през последните 13 години, след като е и последното утвърждение на плана „ Белене “ от Европейската комисия. Не би трябвало да се не помни и неприятния имидж, с който е претрупан плана, най-много поради пропадналите опити за рестартиране през годините. Засега българското държавно управление показва оптимизъм по повод капиталовите планове на всички декларирали присъединяване, само че за действителни резултати може да се приказва единствено тогава, когато сполучливо бъде притеглен стратегически вложител, който да структурира стопански доходоносен план.
Освен планът „ Белене “ обаче в България съществува и друга алтернатива за развиване, която също не би трябвало да бъде подценявана – разширението на АЕЦ „ Козлодуй “ с построяването на 7 и 8 блок. Този план също е жизнерадостен и при всички положения би трябвало да бъде включен в тактиките за развиване на нуклеарната енергетика. По всичко проличава, че страната към момента има варианти за построяването на нов нуклеарен потенциал, само че факторът, който има най-голяма тежест за реализацията на който и да е план, е политическата воля. Проектите в нуклеарната енергетика, и изключително тези в западния свят, от десетилетия насам се сблъскват с редица административно-регулаторни проблеми, които в последно време се съчетават и с неналичието на политическа поддръжка. Всички тези фактори в допълнение усложняват проектирането, съответното финансово-икономическото структуриране и основават неспособност за привличане на стратегически вложители. Въпреки това България има неповторимия късмет да покаже таман противоположното – неотстъпчивост пред европейските институции, що се касае до развиването на бранша. За да се случи това, държавното управление би трябвало да отбрани енергийните ползи на страната, а те включват следните цели:
Първо . Запазване работата на 5 и 6 енергоблок на АЕЦ „ Козлодуй “ до края на техническия им запас, който е надлежно до 2047 и 2051 година Тук въпреки всичко би трябвало да се означи, че Агенцията за нуклеарно контролиране може да издава лицензии за употреба с оптимален период от 10 години, само че при съществуване на политическа поддръжка за работата на централата и надеждна употреба, не би трябвало да има предпоставки тези лицензии да не бъдат подновявани.
Второ . Вземане на устойчиви политически решения, свързани със строителството на нови нуклеарни мощности. Тук политическата воля също е от решаващо значение, тъй като дългия път по лицензиране, планиране, създаване и въвеждане в употреба на един нуклеарен план постоянно надвишава един държавен мандат. Ето за какво е значимо взетите решения в тази област да се извършват, тъй като единствено по този метод може да се даде добър пазарен сигнал към възможните вложители за създаване на плановете. Тук като предизвикателство още веднъж може да се смята неразбираемото бъдеще и място на нуклеарната енергетика в общоевропейската енергийна тактика.
Ядрената енергетика в България дава на страната ни конкурентни преимущества както на политическата карта, по този начин и на енергийните пазари. Задълбочаващата се интеграция на електроенергийните пазари в Европа, построяването на междусистемните връзки и пазарните обединявания са единствено част от новата икономическа обстановка, в която електроенергийните предприятия ще търсят своето място под Слънцето. Отличното показване на АЕЦ „ Козлодуй “ на свободния пазар през последните години, възходящата облага и увеличението на предлаганите количества електрическа енергия свидетелстват за това, че нуклеарната енергетика е значима от позиция освен балансирането на системата, само че и от обезпечаването на ликвидност. Това са все наложителни условия за поддържането на конкурентни цени на предлаганата електрическа енергия, което може да бъде от изгода за всички пазарни участници.
Чрез развиването на нуклеарната енергетика, България ще затвърди позициите на енергиен фактор в доста по-големи измерения от районните, тъй като все по-тясната интеграция на електроенергийните системи ще направи допустима търговията с електрическа енергия сред доста повече страни и пазарни участници. Наред с тези прерогативи обаче не би трябвало да се не помнят и редицата провокации, които предстоят пред страната ни с оглед посоката, в която Европа се готви да поеме. Евентуално отрицателно отношение към новите нуклеарни планове освен в България, само че и в целия Европейски съюз, може в допълнение да усложни желанията за създаване на нови нуклеарни мощности.
Парадоксалното в тази ситуация е, че таман нуклеарните централи, като на практика беземисионни производства, могат да оказват помощ на Европейски Съюз да извърши заложените цели свързани с декарбонизацията и „ изчистването “ на енергетиката. Много значим миг в концепцията за „ чиста енергетика “, е преходът към водород като главен горивен запас. Това основава спомагателна пазарна ниша за нуклеарната енергетика, тъй като нуклеарните реактори с изключение на електрическа и топлинна сила, създават и голямо количество водород. От тази позиция фактори като нискоемисионно произвеждане, надеждна употреба и отлични финансово-икономически резултати ще лежат в основата на енергийния преход. И в случай че приемането на „ Зелената договорка “ е единствено въпрос на време, то българската политическа класа не би трябвало да губи време, а да направи всичко допустимо с цел да отбрани националните ползи в енергетиката.
Такъв разбор прави енергийният икономист Борислав Боев в специфичен разбор за .
Ядрената енергетика в България в лицето на единствената централа в промишлена употреба – АЕЦ „ Козлодуй “, е от стратегическо значение, тъй като поддържа енергийната, а оттова и икономическата сигурност на страната. Тя е източник на беземисионна и непрекъсната сила, което би трябвало да я сложи отпред в проектите за по този начин стремежи преход към нисковъглеродна и чиста енергетика. За страдание, към сегашния миг проектите на Европейска комисия, свързани с климата и енергетиката, не преглеждат нуклеарната сила като устойчива алтернатива в трансформацията на енергийната система на Европа.
Въпреки това за страна като България, релативно бедна на лични енергийни запаси, дружество като АЕЦ „ Козлодуй “ играе извънредно значима роля за поддържането както на енергийната самостоятелност на страната, по този начин и за обезпечаването на нискоемисионно произвеждане в електроенергийния бранш. Така да вземем за пример всред нискоемисионните източници в електроенергийния микс (АЕЦ, и ВЕИ), централата в „ Козлодуй “ има доминиращ дял от над 60%. В общия електроенергиен микс, където влизат всички производители на сила, АЕЦ „ Козлодуй “ също заема стратегическа позиция със своите 35% в брутното електропроизводство. Не би трябвало да забравяме и отличните финансово-икономически резултати на предприятието, което през миналата 2019 година записва солидните 1,3 милиарда лв. доходи, а облагата възлиза на 324 млн. лв.. Това прави АЕЦ „ Козлодуй “ освен значим детайл на енергийната сигурност на страната, само че и един от най-големите генератори на стопански напредък в страната.
В навечерието на приемането на „ Зелената договорка “, в България върви процедура по желание на стратегически вложител за плана АЕЦ „ Белене “. Изграждането на нов нуклеарен потенциал безспорно е стъпка в вярната посока, тъй като ще адресира евентуалните несъответствия в системата, подбудени от извеждането от употреба на огромни мощности като въглищните централи от Маришкия басейн. Наред с това обаче пред плана „ Белене “ стоят редица провокации, свързани с провеждането на самата процедура по желание на стратегически вложител. Все още не е ясно с какви очи Европейския съюз ще огледа на възможното създаване на нова нуклеарна мощ в страната, тъй като политическата обстановка в Брюксел съществено се е изменила в „ зелена “ посока през последните 13 години, след като е и последното утвърждение на плана „ Белене “ от Европейската комисия. Не би трябвало да се не помни и неприятния имидж, с който е претрупан плана, най-много поради пропадналите опити за рестартиране през годините. Засега българското държавно управление показва оптимизъм по повод капиталовите планове на всички декларирали присъединяване, само че за действителни резултати може да се приказва единствено тогава, когато сполучливо бъде притеглен стратегически вложител, който да структурира стопански доходоносен план.
Освен планът „ Белене “ обаче в България съществува и друга алтернатива за развиване, която също не би трябвало да бъде подценявана – разширението на АЕЦ „ Козлодуй “ с построяването на 7 и 8 блок. Този план също е жизнерадостен и при всички положения би трябвало да бъде включен в тактиките за развиване на нуклеарната енергетика. По всичко проличава, че страната към момента има варианти за построяването на нов нуклеарен потенциал, само че факторът, който има най-голяма тежест за реализацията на който и да е план, е политическата воля. Проектите в нуклеарната енергетика, и изключително тези в западния свят, от десетилетия насам се сблъскват с редица административно-регулаторни проблеми, които в последно време се съчетават и с неналичието на политическа поддръжка. Всички тези фактори в допълнение усложняват проектирането, съответното финансово-икономическото структуриране и основават неспособност за привличане на стратегически вложители. Въпреки това България има неповторимия късмет да покаже таман противоположното – неотстъпчивост пред европейските институции, що се касае до развиването на бранша. За да се случи това, държавното управление би трябвало да отбрани енергийните ползи на страната, а те включват следните цели:
Първо . Запазване работата на 5 и 6 енергоблок на АЕЦ „ Козлодуй “ до края на техническия им запас, който е надлежно до 2047 и 2051 година Тук въпреки всичко би трябвало да се означи, че Агенцията за нуклеарно контролиране може да издава лицензии за употреба с оптимален период от 10 години, само че при съществуване на политическа поддръжка за работата на централата и надеждна употреба, не би трябвало да има предпоставки тези лицензии да не бъдат подновявани.
Второ . Вземане на устойчиви политически решения, свързани със строителството на нови нуклеарни мощности. Тук политическата воля също е от решаващо значение, тъй като дългия път по лицензиране, планиране, създаване и въвеждане в употреба на един нуклеарен план постоянно надвишава един държавен мандат. Ето за какво е значимо взетите решения в тази област да се извършват, тъй като единствено по този метод може да се даде добър пазарен сигнал към възможните вложители за създаване на плановете. Тук като предизвикателство още веднъж може да се смята неразбираемото бъдеще и място на нуклеарната енергетика в общоевропейската енергийна тактика.
Ядрената енергетика в България дава на страната ни конкурентни преимущества както на политическата карта, по този начин и на енергийните пазари. Задълбочаващата се интеграция на електроенергийните пазари в Европа, построяването на междусистемните връзки и пазарните обединявания са единствено част от новата икономическа обстановка, в която електроенергийните предприятия ще търсят своето място под Слънцето. Отличното показване на АЕЦ „ Козлодуй “ на свободния пазар през последните години, възходящата облага и увеличението на предлаганите количества електрическа енергия свидетелстват за това, че нуклеарната енергетика е значима от позиция освен балансирането на системата, само че и от обезпечаването на ликвидност. Това са все наложителни условия за поддържането на конкурентни цени на предлаганата електрическа енергия, което може да бъде от изгода за всички пазарни участници.
Чрез развиването на нуклеарната енергетика, България ще затвърди позициите на енергиен фактор в доста по-големи измерения от районните, тъй като все по-тясната интеграция на електроенергийните системи ще направи допустима търговията с електрическа енергия сред доста повече страни и пазарни участници. Наред с тези прерогативи обаче не би трябвало да се не помнят и редицата провокации, които предстоят пред страната ни с оглед посоката, в която Европа се готви да поеме. Евентуално отрицателно отношение към новите нуклеарни планове освен в България, само че и в целия Европейски съюз, може в допълнение да усложни желанията за създаване на нови нуклеарни мощности.
Парадоксалното в тази ситуация е, че таман нуклеарните централи, като на практика беземисионни производства, могат да оказват помощ на Европейски Съюз да извърши заложените цели свързани с декарбонизацията и „ изчистването “ на енергетиката. Много значим миг в концепцията за „ чиста енергетика “, е преходът към водород като главен горивен запас. Това основава спомагателна пазарна ниша за нуклеарната енергетика, тъй като нуклеарните реактори с изключение на електрическа и топлинна сила, създават и голямо количество водород. От тази позиция фактори като нискоемисионно произвеждане, надеждна употреба и отлични финансово-икономически резултати ще лежат в основата на енергийния преход. И в случай че приемането на „ Зелената договорка “ е единствено въпрос на време, то българската политическа класа не би трябвало да губи време, а да направи всичко допустимо с цел да отбрани националните ползи в енергетиката.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ