Предстоящата зима няма да бъде лека, а броят на хората,

Предстоящата зима няма да бъде лека, а броят на хората, които не могат да обезпечат храна за себе си и фамилии си, ще нараства. Това чака изпълнителният шеф на Българската хранителна банка Цанка Миланова. Организацията работи за това непотребната храна, създадена или продавана от компании у нас, да бъде пренасочена към хората в потребност. И посредством своите сътрудници съумява да стигне до към 25 хиляди българи годишно.

Ако би трябвало да си визиите какви количества храна се подаряват, а по-късно се раздават на нуждаещи се хора, това са към 200 тона, още веднъж за година. Най-често мляко, млечни десерти, плодове и зеленчуци - храни, които не са трайни и не могат да стоят дълго на рафта в магазина. В същото време статистиката за изхвърляните поради изтичащ период на валидност артикули у нас демонстрира, че 670 хиляди тона храна се унищожава, вместо да стигне до трапезата на хората. Изпълнителният шеф на Българската хранителна банка отбелязва, че тази статистика е остаряла, а в страната ни към момента липсва надеждно събирана и редовно трупана информация за това.

Разговаряме с Цанка Миланова за измененията в работата на хранителната банка от началото на пандемията и провокациите в околните няколко месеца.

- Как работи Българската хранителна банка сега?

Тази година работим в нормалния си темп - когато има непотребна храна и компанията, която я е произвела или я продава, желае да я подари, ние сме постоянно отсреща, с цел да може тази храна да бъде пренасочена до хора в потребност. А техният брой пораства.

Иначе през първата половина на предходната година имаше повече храна, несъмнено по аргументи, свързани с локдауна, и обстановката, в която се оказаха доста компании - подготвени количества храна с неспособност да бъдат изнесени отвън България или отказани поръчки при някои от нашите донори.

Това внезапно увеличи количествата на храната, която стигна до нас. Имаше и компании, които от съпричастност взеха решение да дарят в поддръжка на хора, които се оказаха заключени в домовете си. През втората половина на годината нещата малко се поуспокоиха и фирмите започнаха да влизат в по-нормален темп. Някои от тях даже споделяха, че имат растеж на количествата, които са съумели да продадат. И това може би върна нещата към по-малки количества, ориентирани към нас.

- Кои групи от популацията се нуждаят от такава поддръжка и до кои успявате да стигнете?

Миналата година при огромното затваряне на страната ни се появиха нови групи от нуждаещи се: възрастни хора, които всички пазехме и рекомендацията беше да си стоят у дома, измежду тях огромна група от хора с извънредно ниски приходи, които също бяха в компликация да си обезпечат постоянно и обикновено хранене. Хора, които изгубиха работата си или останаха за дълго време отвън работните си места, даже цели фамилии.

С помощта на организациите-партньори, които са част от нашата мрежа, се разшириха групите на подкрепяне. Ако в предишни години ние главно сме работили за поддръжка на хората, които назоваваме " невидими " - трайно бедните, които нямат друга опция, тогава се появиха и такива, които доста рядко са попадали в описите ни - хора в дейна възраст, цели фамилии, които имайки работа преди, не са имали потребност от помощ, с цел да се изхранват.

А в този момент по-малка е групата на хората в дейна възраст и се резервира наклонността за подкрепяне с приоритет на децата без родители и децата с увреждания, самотно живеещи възрастни хора с доста ниски приходи, хора със болести, които са настанени в институции. Хората, които се оказаха трайно безработни и тези, които живеят на улицата.

Това, което забелязахме през предходната година, и което продължава и в този момент, е да се приказва най-много за директно засегнатите от пандемията. Но доста малко се приказва за хората, които са в систематична беднотия. За хората, за които пандемията сътвори още по-големи усложнения, по простата причина, че те и преди появяването на Коронавирус не са имали опция да се оправят със своето изхранване. Това са невидимите хора - живеещи в трайна беднотия и за които тази храна доста постоянно избавя живот.

Миналата година започнаха да ни се обаждат от разнообразни точки на страната, че децата, които употребяват стратегиите в учебно заведение за обяд, доста мъчно не престават да се оправят, техните фамилии не могат да им обезпечат регулярно хранене. В Добричка област имаше деца, които редовно не се хранеха. Тяхна учителка показа, че в случай че не получат храна в учебно заведение, те могат да гладуват цялостен уикенд. А при затворени учебни заведения този проблем беше още по-голям.

Снимка: Личен списък

- До какъв брой души стигате и в кои елементи на страната?

На седмична база до към 5000 души - това значи, че организациите, с които работим им обезпечават храна или всекидневно, или в границите на седмични стратегии. На месец това нараства до към 9000 души, а на година - сред 20 000 и 25 000 души получават хранително подкрепяне с запаси, които на нас ни доверява хранителната промишленост.

Работим с към 60 организации и те работят допълнително от 20 области. Общините са към 45. Някои организации са дребни, неправителствени или пък снабдители на обществени услуги, които обгрижват четири, шест или осем души, доближават до 50-60 в коплексите за обществени услуги. Работим със обществените патронажи или непосредствено със обществените служби на някои общини, в които няма мрежа от други организации - най-вече дребни общини като Ружинци, Айтос, Карнобат, която не е толкоз дребна, само че с големи усложнения заради многото нуждаещи се там. С Мездра, с някои общини във Варненско. С помощта на наш сътрудник покриваме цялата територия на област Пазарджик.

- Дали възобновяване на стопанската система през тази година значи, че донорите на храна съумяват да продадат повече количества и надлежно остават по-малки количества храна за даряване?

Трудно е да се удостовери такава наклонност. Бихме се радвали, в случай че това е по този начин. Защото повода за съществуването на организация като Българската хранителна банка е оправянето с остатъка от храна. Ако те се оправят сполучливо със своите бизнес цели, за нас това е добра вест.

Имаме компании, които към този момент регулярно работят с нас при остатъци от храна. Те ни търсят, когато остане такава храна - дали тъй като са произвели повече, имат отказана поръчка или е станала неточност - комплициран етикет, нарушение на целостта на палета при превоз, разнообразни са аргументите.

Това, което ние реализираме като цел, е хранителната индсутрия да ни разпознава като допустимо решение, което взаимно с тях прави по този начин, че непотребният за тях запас, създадената към този момент храна да се трансформира в запас на обществени стратегии. По този метод хората, които най-вече се нуждаят от тази храна, да могат да я получат по същия метод, по който да си я купят в магазина.

- Кои са най-често даряваните в банката хранителни артикули?

Това са бързо оборотни храни, нормално са в пресен тип и мъчно могат да стоят дълго на щанд - мляко, млечни десерти, плодове и зеленчуци, нови артикули, които компанията е пуснала на пазара, само че не е съумяла да наложи, и са останали количества. Най-вече храни с къса продължителност и бърз оборот.

- Може ли да се приказва за смяна в наклонността за изхвърляне на годна храна?

Ако гледаме данните в международен мащаб, уви, не мога да споделя положително развиване. Въпреки напъните, макар новите политики и тактики, и на европейско и на международно равнище, сериозен поврат на тази наклонност не се следи.

В България продължаваме да нямаме надеждно събирана и редовно трупана статистика, с цел да можем да определим картината у нас. Каквато и да е обстановката, ние сме уверени, че даже това число, с което боравехме години наред - 670 хиляди тона, унищожавани единствено в България, е доста огромна опция за хранителното банкиране. Колкото повече компании могат и желаят да интегрират процеса по хранително банкиране като един от своите бизнес процеси, и да реагират всякога при непотребна храна с опция тя да бъде дарявана, бихме постигнали доста повече.

До 200 тона храна на година стигат до Българската хранителна банка и тя преразпределя към нуждаещите се хора. На фона на 670 хиляди тона храна, която се унищожава. Вижда се каква опция има за понижаване на разхищенията и за реализиране на доста висок обществен резултат.

Ако за предходната година храната, която е стигнала до банката, е на стойност от към 940 хиляди лв., това е цената, която донорът е определил за нея. Ако същото количество и вид артикули би трябвало да бъдат купени от магазин, това ще коства над милион и 200 хиляди лв. на организациите, които в този момент получават храна в натура от банката.

- Какви са упованията Ви за идната зима?

Очаквам от ден на ден да нараства броят на хората в потребност. При непокътнати количества на даряваните храни се багра, че няма да имаме опция да реагираме на потребностите на всички. Или да реагираме задоволително доста пъти, с цел да сме им от помощ.

Бих желала да се обърна към всички компании от хранителната промишленост, да им кажем, че хранителната банка работи и е на тяхно разположение. Всеки, който има количество храна и не може да го осъществя, може да го подари.

В България към този момент има задоволително положителни тласъци за компаниите, които биха дарили храна в период на валидност: те могат да дарят, освободени от Данък добавена стойност до половин % от годишния си оборот. Разбира се, могат да се възползват от опциите на закона за корпоративното подоходно облагане, в случай че решат да дарят средства или храна в период на валидност. А всеки, който желае да бъде съпричастен, може да подари храна, чийто период на валидност не изтича.