Българи в шпионската мрежа на Марсалек: агенти или „полезни идиоти“?
Предстоящ развой във Виена разкрива дълбочината на съветската шпионска мрежа в Европа. На 22 януари 2026 година стартира най-големият шпионски развой в Австрия от Втората международна война насам. В центъра му е Ян Марсалек, основателят на Wirecard, считан за основен съветски сътрудник.
Разследването, траяло осем години, обгръща Австрия, Англия, Германия, Франция, Италия и Съединени американски щати. То разкрива комплицирана мрежа от сътрудници, в това число българи. Сред тях е Цвети Дончева, която през 2014 година се мести във Виена. Тя разказва себе си като „ потребен глупак “ пред австрийските управляващи, написа „ Дойче веле “.
Ключовите фигури: Егисто От и Орлин Русев
Делото във Виена е фокусирано върху Егисто От – някогашен австрийски чиновник. Той е упрекнат в съдействие с Марсалек. От е помагал за шпиониране, кражба на документи и подкупи. Разкритията за активността на Марсалек и От значително се дължат на небрежността на различен българин – Орлин Русев.
През февруари 2023 година британските управляващи задържат Русев в Лондон. В дома му са открити 221 телефона, 495 СИМ карти и десетки хиляди чат известия. Русев, макар софтуерния си опит, не е изтрил връзката си с Марсалек. Тези чатове съдържат проекти за отвличания и убийства.
Австрийското издание „ Профил “ разполага с тези чатове. От тях излиза наяве, че Ян Марсалек е работил за съветските ФСБ и ГРУ. Русев е имал виновни задания. Например, той е трябвало да обезпечи на Марсалек криптирани преносими компютри SINA. Марсалек е споделил, че Русия няма достъп до такива технологии поради глобите. Русев е търсил контакти в България за доставката. Според „ Профил “ той е уредил и подправен български паспорт на Марсалек.
Ролята на Цвети Дончева и Ваня Габерова
Лаптопите SINA са обезпечени от Александър Суровец – някогашен представител на австрийска крайнодясна партия. Той ги е предал на Егисто От. Оттам те е трябвало да стигнат до български сътрудници, Истанбул и Москва. Цвети Дончева е участвала на предаванията на техниката. Тя е била и при предаването на откраднати телефони от австрийското вътрешно министерство, предопределени за ФСБ.
Дончева, която се издържала от обществени помощи, се оказва основна фигура. В България тя се сприятелява с маникюристката Ваня Габерова. Габерова по-късно става партньорка на Бисер Джамбазов в Лондон. Джамбазов стартира работа при Орлин Русев. Те рекрутират Цвети Дончева. Пред австрийските управляващи тя дава разнообразни версии за присъединяване си. Твърди, че е била лъгана, че работи по студентски планове или за Интерпол.
Цвети Дончева е била в колата на Джамбазов по време на срещи с От. Тя удостоверява съществуването на пари, предопределени за „ австрийски служители на реда “. Нейните показания основават съществени проблеми за Егисто От. Разследващите откриват противоречие от 396 162 евро сред приходите и наличните му средства.
Наблюдение и опити за ликвидиране
Групата във Виена е имала задания да следи публицисти и чиновници. Сред целите са Христо Грозев, шефът на разузнаването Омар Хаджави-Пирхнер и основната редакторка на „ Профил “ Ана Талхамер. Цвети Дончева персонално е следила и записвала Талхамер. Въпреки опитите си да се оправдае, Дончева ще застане пред съда поради несъгласията в показанията си.
Христо Грозев е бил съществена цел. Той е наблюдаван месеци наред. Апартаментът му е бил атакуван, откраднат е преносим компютър. В чатове Марсалек и Русев са обсъждали евентуалното му отравяне с „ Новичок “. Те са говорили и за похищение и ликвидиране на някогашен съветски следовател в Черна гора. Русев е предложил частен аероплан за задачата, пилотиран от татко му. Марсалек е определил концепцията като „ секси “.
За да наблюдават полетите на хора като Грозев, Марсалек и Русев са основали туристическа организация в България. Те са работили и с Цветелина Генчева, служителка на летище София. Във Виена Дончева и сътрудниците ѝ са наели апартамент против този на Грозев. Подкупили са и пощальон за събиране на информация.
Нови развития: Марсалек в Русия и присъди в Лондон
Последни информации сочат, че Австрия обмисля отнемане от поданство на Ян Марсалек. Това е обвързвано с изявления за неговото престояване и активност в Русия. Марсалек е упрекнат в съдействие с Евгений Пригожин. Той е взел участие в реорганизацията на неговата империя в Африка. След бягството си в Русия през 2020 година, Марсалек е получил съветски паспорти на разнообразни имена.
През май 2025 година лондонски съд осъди български жители. Те получиха присъди от 5 до 10 години и 8 месеца затвор. Обвиненията са за шпионаж в интерес на Русия, управителен от Марсалек.
Държавно навлизане и корупция
Австрийските управляващи поставят големи старания за разплитане на случая. Има съмнения за присъединяване на други лица, в това число чиновници в австрийските служби. До момента са доказани единствено три самоличности от 10 забъркани в кражбите на техника.
В чатовете сред Русев и Марсалек се разисква и рекрутиране на чиновник от българското посолство в Австрия. Идентичността на дамата остава неразкрита. Австрийските управляващи дефинират посолството като „ доста некооперативно “. Те допускат „ съветско навлизане “ в него. За повече информация по тематиката за трафика на хора, може да прочетете обвързвана публикация.
Случаят „ Марсалек “ е предизвикателство пред европейските служби. Той демонстрира рисковете пред Европа. В него са забъркани високопоставени държавни чиновници, секрети служби, служители на реда и дипломати.
„ Има доста хора, които слагат личната си полза над общото богатство – това единствено по себе си не е нещо извънредно. Но какъв брой огромен е престъпният капацитет в този случай и какъв брой широкоразпространен е той в държавните апарати, е изумително “, разяснява Ана Талхамер от „ Профил “.
Тя прибавя, че чатовете разкриват отлични връзки на групата с български институции. Там хора нарушават разпоредбите за пари. Това е проблем на държавния надзор, който си затваря очите. Орлин Русев се е хвалил с контактите си и опцията да реализира всичко с пари.
„ Ето за какво хората в България излизат на улицата и то с цялостно право. Нашата задача като публицисти: да гледаме там, където другите си затварят очите “, обобщава Талхамер.
