Колата се отнема при шофиране с 1,2 промила, но не и при убийство на пътя. Това е безумен подход
Предстои съвещание по тълкувателно дело на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, което може да отвори вратите и юридическите лица да претендират за неимуществени вреди
Александър Кашъмов е специалист в региона на достъпа до информация и прозрачността на ръководството, отбрана на класифицираната информация, отбрана на персоналните данни, свободата на изложение, правата на индивида, отбрана от дискриминация, противопоставяне на корупцията, предотвратяването на спор на ползи, административна промяна, правораздаване и публичен ред.
През последните 24 години работи като специалист към Програма Достъп до информация (ПДИ), Съвета на Европа, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, Американската организация за интернационално развиване, Правна самодейност „ Отворено общество ”, фондация „ Конрад Аденауер ”, фондация „ Фридрих Ерберт ”, AccessInfo Europe, GTZ & Planet, фондация Nicolaas Witsen и др. Пред сътрудниците от вестник той разяснява настоящата тематика от миналата седмица - измененията в Наказателния кодекс, които разрешиха да се изземват коли от пияни или дрогирани водачи.
- Адвокат Кашъмов, полицията към този момент прибира коли на водачи, хванати зад кормилото пияни или дрогирани. В Бургас за два дни бяха взети 6 коли, даже и тир. Одобрявате ли тази мярка?
- С измененията в Наказателния кодекс (НК) се вкарва лишаване на автомобил в случаите, когато даже и единствено официално е установена приложимост на алкохол над 1,2 промила или на наркотични субстанции и техните аналози.Отива се към фрапантни ограничения, които не са съответни по отношение на другите санкции в Наказателен кодекс за сходни действия. За умишленото действие, при което е породена телесна щета, гибел при неспазване на разпоредбите при ръководство на автомобил, лишаване въобще не се планува. То не е наложително, а по преценка на съда, когато при ръководство на автомобил не са спазени разпоредбите и по несъобразителност е породена телесна щета, гибел или гибел на повече от едно лице. Има такива случаи, за жалост, при които някой опустошава хора, които чакат на спирка или минават на пешеходна пътека. И само, когато няма трагични последствия, телесни повреди, гибел, никакви сходни последствия, единствено в този случай е наложително отнемането на автомобил поради констатацията на алкохол в кръвта над количество или пък наркотични субстанции. Мисля, че не е нужно човек да е правист, с цел да схване безумието на подобен метод, при който най-голямата принуда по отношение на правата на хората е там, където действието е най-ниско по степен и социална заплаха. Тоест то е там, където официално някой е карал пил, което, несъмнено, по никакъв метод не би трябвало да се толерира. Но въпросът е, че тук се стреля с топ, с цел да се убие муха.
- Как си го обяснявате? Недоглеждане, неведение, непросветеност на депутатите или поради бързането, с което одобриха измененията в Наказателен кодекс?
- Според мен има от всички тези неща. Има и припряност, има и работа на парче, и недоумение, и непросветеност. Изключително доста са факторите, които въздействат. Въпросът е, че имаме неприятен законодателен развой, некачествени закони и след няколко месеца още веднъж ще се съберем като общество към следващия проблем, в който отново ще се каже, че законът не работи. И отново народните представители, с опрощение за израза, само че като група овце ще се втурнат да работят на парче. Трябва да се завърши с тази процедура. Още преди години бяха признати промени в Закона за нормативните актове, които основават условие за транспарантен законодателен развой, в който се разгласяват както текстовете, по този начин и обосновката, оценка на въздействието и се организира разискване със заинтригуваните страни. Това значи всички групи и асоциации, които имат интерес или са наранени от обещано право, да дадат мнение, сериозна позиция, с цел да има най-после по-качествен закон. Това не се случва. Просто някой взема решение, че в случай че усили наказванията за каране в пияно положение или под наркотична взаимозависимост, нещата ще се оправят. Не, няма. Само ще се основат спомагателни проблеми както пред системата, по този начин и пред жителите, които ще се окажат пострадали.
- Редно ли е да се лишава автомобил, преди въобще да се знае изходът от делото? Защото индивидът може да бъде оневинен от съда?
- Другата отрицателна страна на сходни несъответстващи ограничения като отнемането на МПС при сходни случаи е, че полицията, която у нас не е доста правно способена, със страдание го споделям, се усеща окуражена. Нека да бъде безусловно ясно, че отнемането, което се случва на основа на измененията в Наказателен кодекс, става едвам с влизане в действие на присъдата. Това значи, че на практика е невероятно на първия, втория, третия, петия ден, даже петия месец от влизане в действие на измененията, да има лишаване. Това, което се прави, е напълно друго процесуално деяние. То съставлява така наречен изземване на материални доказателства, т.е. автомобилът. Ако той не е решаващо доказателство по делото, не е редно полицията и прокуратурата да го взимат. Това не е лишаване, а е краткотрайно изземване, което е за задачите на наказателния развой. Аз персонално не мога да си показва каква е значимостта на самото моторно транспортно средство, когато сме изправени пред обвиняване, че някой е карал в пияно положение с над 1,2 промила. Това е един нонсенс. Той окуражава полицията да покаже мощна ръка, само че е за сметка на правата на жителите.
- Колко време конфискуваният автомобил може да стои в полицията? До края на делото ли?
- Реално, да. Такива случаи има от години. Това апропо е един продължаващ проблем в българските наказателни производства, който от десетилетия не е намерил изцяло решение. Но в този момент в допълнение се подтиква с измененията, които бяха осъществени. Това, за което призоваваме, е наказателноправната политика и политиката за сигурност на придвижване по пътищата да се гледа от всички страни. Не е нещо, което да се прави на коляно за един, два или пет дни. Трябва да бъде резултат от необятна вътрешна полемика, която да стартира първо в институциите, които са призвани да се занимават с тази политика - Министерство на вътрешните работи и Министерството на правораздаването. Те би трябвало да стартират дебата, а не народни представители, които не са готови в региона. Някои от тях даже не са адвокати или не са практикуващи адвокати, само че по един креативен метод, все едно пишат лирика, пишат закони. Да се пишат правила и закони под диктовката на усеща, страсти и това какво на някого му се коства, без да е ревизирал, без да е анализирал, е несериозно, изключително в 21-и век.
- Когато се пишеха измененията в Наказателен кодекс, в правосъдното министерство се предлагаха по-леки санкции за клюка и засегнатост. Приеха ли ги народните представители, тъй като делата плесници против публицисти като че ли се множат?
- Това е извънредно сериозен проблем. Занимавам се с него повече от двайсет години, както и стратегия “Достъп до информация ”, която управлявам сега. Още през 2011 година спечелихме основни каузи против България в Страсбург. И на тази основа Европейският съд по правата на индивида ясно сподели, че нашият закон не е съответен. Нека тук да кажа в скоби, че може би България е единствената държава-членка на Европейски Съюз, където рецензията против обществена персона, политик, общественик се оказа, че се санкционира с по-тежко наказване, в сравнение с клюка по отношение на частно лице. Това е изцяло неприемливо, тъй като обществените фигури умишлено са се подложили на публично наблюдаване и на рецензия. Това го споделя Европейският съд по правата на индивида. Още през 2018 година беше основана работна група в Министерството на правораздаването, с цел да бъде променен Наказателният кодекс. Едва в този момент измененията бяха импортирани в Народното събрание, т.е. шест години по-късно.
- Какво плануват гласуваните текстове?
- Виждаме, че е станало следното - отстранена е фактически квалификацията, която беше за засегнатост и клюка по отношение на длъжностно лице. Същевременно с квалифицираната клюка - при която са настъпили тежки последствия, минималната санкция е 1000 лв.. Всички други случаи на квалифицирана клюка, с изключение на тежките последствия, санкцията е 500 лева Но забележете. В случаите на елементарна клюка, която не е квалифицирана, не е довела до никакви тежки последствия, минимумът на санкцията остава 3 хиляди лв..
Какво излиза? Че в действителност в този момент публицистите ще бъдат още по-лесно преследвани, тъй като никой няма да отива към въпроса за квалификациите дали е длъжностно лице. Просто всяко издание на информация, стига да се потвърди, че не е вярна, а тя от време на време не може толкоз бързо да бъде тествана, а е значимо да се чуе и види от обществото, отново ще бъде наказвана с по-висока санкция, в сравнение с по този начин наречената квалифицирана клюка.
Много необичайно е това решение на Народното събрание за мен и не е обосновано с нищо. Парламентарното болшинство просто е оставило ръцете си, по този начин да се изразя. Но с изключение на при наказателната клюка съществува казусът и с гражданската, който е още по-голям. Увеличават се опитите, в това число на юридически лица, които въпреки всичко са бездушни същества, едни правни фикции, да желаят да притискат публицисти и медии поради това, че се почувствали наранени от една или друга обява. Знаете делата на “Лев инс ” против Медиапул и на “Еврохолд ” против “Биволъ ”.
Нещо повече, следва да бъде извършено съвещание по тълкувателно дело на Върховния касационен и Върховния административен съд, което може да отвори вратите и юридическите лица да претендират за неимуществени вреди. Това значи, че към всички афектирани и наранени политици, държавници и предприемачи ще се прибавят още 2 милиона юридически лица, евентуални ищци по каузи.
- Не може ли да се вкара примерно горна граница на компенсациите, тъй че над нея никой, който счита,че е бил оклеветен, да не претендира?
- Моето професионално мнение е, че юридическите лица не би трябвало да могат да претендират за неимуществени вреди от изявления. Разработихме идея към Съвета по господство на правото, който се ръководи от министъра на правораздаването и председателстващия Висшия правосъден съвет. Член съм на този съвет от името на стратегия “Достъп до информация ” и на работната група по свободата на словото както от името на стратегия “Достъп до информация ” по този начин и от името на Висшия адвокатски съвет. В тази идея за законодателни промени предлагаме да се мисли за таван на компенсациите за клюки и обиди, само че и да мислим за смяна, която да попречи да се запорират сметки. Защото сега се запорират сметки на публицисти и на медии, което е неуместно, тъй като по този начин се пречи те да правят своята роля на публичен пазач, както се е изразил Европейският съд по правата на индивида. И това в действителност лишава обществото от сериозен взор и опция истината да става ясно, в това число за нередности, за корупция, за неприятни практики. Това е нетърпимо в едно демократично общество и се надявам ръководещите и народните представители час по-скоро да вземат отношение към казуса, само че по един систематичен и рационален метод, а не на парче, без да гледат цялото.
- Запорите на сметки на медии и публицисти са голям камшик и в последно време се практикува всеобщо от всеки, който е останал неудовлетворен от дадена публикация. Как гледа съдийската общественост на вашето предложение?
- Да, фактически е огромен камшик. Тук полемиката е по-сериозна, тъй като в България не съществува Закон за гражданската клюка. В доста страни има подобен и затова там има специфични правила. Тук работи общото, обезпечителното произвеждане. Представете си двама търговци, от които единият е поръчал примерно инсинератори на другия, неналичието на доставката на стоката е задоволително съображение да се стартира дело, да се запорират сметки.
Добре, обаче едно е, когато две търговски сдружения правят нормалната си активност и едното от тях не е изрядно. Съвсем друго е един публицист, който в действителност си прави работата, когато написа сериозна публикация и след това са запорирани неговите сметки. Той не може да си храни фамилията.
Трябва да се мисли изрично за доста съществено детайлизиране на този режим. Тепърва следва да се срещнем със съдии и да забележим по какъв начин биха работили сходни промени. Но обезпечителното произвеждане в България от дълго време се е потвърдило като проблематично. Преди години то беше източник и на всевъзможни отрицателни практики, само че във връзка с медии и публицисти в действителност е доста сериозен проблем.
Александър Кашъмов е специалист в региона на достъпа до информация и прозрачността на ръководството, отбрана на класифицираната информация, отбрана на персоналните данни, свободата на изложение, правата на индивида, отбрана от дискриминация, противопоставяне на корупцията, предотвратяването на спор на ползи, административна промяна, правораздаване и публичен ред.
През последните 24 години работи като специалист към Програма Достъп до информация (ПДИ), Съвета на Европа, Организацията за сигурност и съдействие в Европа, Американската организация за интернационално развиване, Правна самодейност „ Отворено общество ”, фондация „ Конрад Аденауер ”, фондация „ Фридрих Ерберт ”, AccessInfo Europe, GTZ & Planet, фондация Nicolaas Witsen и др. Пред сътрудниците от вестник той разяснява настоящата тематика от миналата седмица - измененията в Наказателния кодекс, които разрешиха да се изземват коли от пияни или дрогирани водачи.
- Адвокат Кашъмов, полицията към този момент прибира коли на водачи, хванати зад кормилото пияни или дрогирани. В Бургас за два дни бяха взети 6 коли, даже и тир. Одобрявате ли тази мярка?
- С измененията в Наказателния кодекс (НК) се вкарва лишаване на автомобил в случаите, когато даже и единствено официално е установена приложимост на алкохол над 1,2 промила или на наркотични субстанции и техните аналози.Отива се към фрапантни ограничения, които не са съответни по отношение на другите санкции в Наказателен кодекс за сходни действия. За умишленото действие, при което е породена телесна щета, гибел при неспазване на разпоредбите при ръководство на автомобил, лишаване въобще не се планува. То не е наложително, а по преценка на съда, когато при ръководство на автомобил не са спазени разпоредбите и по несъобразителност е породена телесна щета, гибел или гибел на повече от едно лице. Има такива случаи, за жалост, при които някой опустошава хора, които чакат на спирка или минават на пешеходна пътека. И само, когато няма трагични последствия, телесни повреди, гибел, никакви сходни последствия, единствено в този случай е наложително отнемането на автомобил поради констатацията на алкохол в кръвта над количество или пък наркотични субстанции. Мисля, че не е нужно човек да е правист, с цел да схване безумието на подобен метод, при който най-голямата принуда по отношение на правата на хората е там, където действието е най-ниско по степен и социална заплаха. Тоест то е там, където официално някой е карал пил, което, несъмнено, по никакъв метод не би трябвало да се толерира. Но въпросът е, че тук се стреля с топ, с цел да се убие муха.
- Как си го обяснявате? Недоглеждане, неведение, непросветеност на депутатите или поради бързането, с което одобриха измененията в Наказателен кодекс?
- Според мен има от всички тези неща. Има и припряност, има и работа на парче, и недоумение, и непросветеност. Изключително доста са факторите, които въздействат. Въпросът е, че имаме неприятен законодателен развой, некачествени закони и след няколко месеца още веднъж ще се съберем като общество към следващия проблем, в който отново ще се каже, че законът не работи. И отново народните представители, с опрощение за израза, само че като група овце ще се втурнат да работят на парче. Трябва да се завърши с тази процедура. Още преди години бяха признати промени в Закона за нормативните актове, които основават условие за транспарантен законодателен развой, в който се разгласяват както текстовете, по този начин и обосновката, оценка на въздействието и се организира разискване със заинтригуваните страни. Това значи всички групи и асоциации, които имат интерес или са наранени от обещано право, да дадат мнение, сериозна позиция, с цел да има най-после по-качествен закон. Това не се случва. Просто някой взема решение, че в случай че усили наказванията за каране в пияно положение или под наркотична взаимозависимост, нещата ще се оправят. Не, няма. Само ще се основат спомагателни проблеми както пред системата, по този начин и пред жителите, които ще се окажат пострадали.
- Редно ли е да се лишава автомобил, преди въобще да се знае изходът от делото? Защото индивидът може да бъде оневинен от съда?
- Другата отрицателна страна на сходни несъответстващи ограничения като отнемането на МПС при сходни случаи е, че полицията, която у нас не е доста правно способена, със страдание го споделям, се усеща окуражена. Нека да бъде безусловно ясно, че отнемането, което се случва на основа на измененията в Наказателен кодекс, става едвам с влизане в действие на присъдата. Това значи, че на практика е невероятно на първия, втория, третия, петия ден, даже петия месец от влизане в действие на измененията, да има лишаване. Това, което се прави, е напълно друго процесуално деяние. То съставлява така наречен изземване на материални доказателства, т.е. автомобилът. Ако той не е решаващо доказателство по делото, не е редно полицията и прокуратурата да го взимат. Това не е лишаване, а е краткотрайно изземване, което е за задачите на наказателния развой. Аз персонално не мога да си показва каква е значимостта на самото моторно транспортно средство, когато сме изправени пред обвиняване, че някой е карал в пияно положение с над 1,2 промила. Това е един нонсенс. Той окуражава полицията да покаже мощна ръка, само че е за сметка на правата на жителите.
- Колко време конфискуваният автомобил може да стои в полицията? До края на делото ли?
- Реално, да. Такива случаи има от години. Това апропо е един продължаващ проблем в българските наказателни производства, който от десетилетия не е намерил изцяло решение. Но в този момент в допълнение се подтиква с измененията, които бяха осъществени. Това, за което призоваваме, е наказателноправната политика и политиката за сигурност на придвижване по пътищата да се гледа от всички страни. Не е нещо, което да се прави на коляно за един, два или пет дни. Трябва да бъде резултат от необятна вътрешна полемика, която да стартира първо в институциите, които са призвани да се занимават с тази политика - Министерство на вътрешните работи и Министерството на правораздаването. Те би трябвало да стартират дебата, а не народни представители, които не са готови в региона. Някои от тях даже не са адвокати или не са практикуващи адвокати, само че по един креативен метод, все едно пишат лирика, пишат закони. Да се пишат правила и закони под диктовката на усеща, страсти и това какво на някого му се коства, без да е ревизирал, без да е анализирал, е несериозно, изключително в 21-и век.
- Когато се пишеха измененията в Наказателен кодекс, в правосъдното министерство се предлагаха по-леки санкции за клюка и засегнатост. Приеха ли ги народните представители, тъй като делата плесници против публицисти като че ли се множат?
- Това е извънредно сериозен проблем. Занимавам се с него повече от двайсет години, както и стратегия “Достъп до информация ”, която управлявам сега. Още през 2011 година спечелихме основни каузи против България в Страсбург. И на тази основа Европейският съд по правата на индивида ясно сподели, че нашият закон не е съответен. Нека тук да кажа в скоби, че може би България е единствената държава-членка на Европейски Съюз, където рецензията против обществена персона, политик, общественик се оказа, че се санкционира с по-тежко наказване, в сравнение с клюка по отношение на частно лице. Това е изцяло неприемливо, тъй като обществените фигури умишлено са се подложили на публично наблюдаване и на рецензия. Това го споделя Европейският съд по правата на индивида. Още през 2018 година беше основана работна група в Министерството на правораздаването, с цел да бъде променен Наказателният кодекс. Едва в този момент измененията бяха импортирани в Народното събрание, т.е. шест години по-късно.
- Какво плануват гласуваните текстове?
- Виждаме, че е станало следното - отстранена е фактически квалификацията, която беше за засегнатост и клюка по отношение на длъжностно лице. Същевременно с квалифицираната клюка - при която са настъпили тежки последствия, минималната санкция е 1000 лв.. Всички други случаи на квалифицирана клюка, с изключение на тежките последствия, санкцията е 500 лева Но забележете. В случаите на елементарна клюка, която не е квалифицирана, не е довела до никакви тежки последствия, минимумът на санкцията остава 3 хиляди лв..
Какво излиза? Че в действителност в този момент публицистите ще бъдат още по-лесно преследвани, тъй като никой няма да отива към въпроса за квалификациите дали е длъжностно лице. Просто всяко издание на информация, стига да се потвърди, че не е вярна, а тя от време на време не може толкоз бързо да бъде тествана, а е значимо да се чуе и види от обществото, отново ще бъде наказвана с по-висока санкция, в сравнение с по този начин наречената квалифицирана клюка.
Много необичайно е това решение на Народното събрание за мен и не е обосновано с нищо. Парламентарното болшинство просто е оставило ръцете си, по този начин да се изразя. Но с изключение на при наказателната клюка съществува казусът и с гражданската, който е още по-голям. Увеличават се опитите, в това число на юридически лица, които въпреки всичко са бездушни същества, едни правни фикции, да желаят да притискат публицисти и медии поради това, че се почувствали наранени от една или друга обява. Знаете делата на “Лев инс ” против Медиапул и на “Еврохолд ” против “Биволъ ”.
Нещо повече, следва да бъде извършено съвещание по тълкувателно дело на Върховния касационен и Върховния административен съд, което може да отвори вратите и юридическите лица да претендират за неимуществени вреди. Това значи, че към всички афектирани и наранени политици, държавници и предприемачи ще се прибавят още 2 милиона юридически лица, евентуални ищци по каузи.
- Не може ли да се вкара примерно горна граница на компенсациите, тъй че над нея никой, който счита,че е бил оклеветен, да не претендира?
- Моето професионално мнение е, че юридическите лица не би трябвало да могат да претендират за неимуществени вреди от изявления. Разработихме идея към Съвета по господство на правото, който се ръководи от министъра на правораздаването и председателстващия Висшия правосъден съвет. Член съм на този съвет от името на стратегия “Достъп до информация ” и на работната група по свободата на словото както от името на стратегия “Достъп до информация ” по този начин и от името на Висшия адвокатски съвет. В тази идея за законодателни промени предлагаме да се мисли за таван на компенсациите за клюки и обиди, само че и да мислим за смяна, която да попречи да се запорират сметки. Защото сега се запорират сметки на публицисти и на медии, което е неуместно, тъй като по този начин се пречи те да правят своята роля на публичен пазач, както се е изразил Европейският съд по правата на индивида. И това в действителност лишава обществото от сериозен взор и опция истината да става ясно, в това число за нередности, за корупция, за неприятни практики. Това е нетърпимо в едно демократично общество и се надявам ръководещите и народните представители час по-скоро да вземат отношение към казуса, само че по един систематичен и рационален метод, а не на парче, без да гледат цялото.
- Запорите на сметки на медии и публицисти са голям камшик и в последно време се практикува всеобщо от всеки, който е останал неудовлетворен от дадена публикация. Как гледа съдийската общественост на вашето предложение?
- Да, фактически е огромен камшик. Тук полемиката е по-сериозна, тъй като в България не съществува Закон за гражданската клюка. В доста страни има подобен и затова там има специфични правила. Тук работи общото, обезпечителното произвеждане. Представете си двама търговци, от които единият е поръчал примерно инсинератори на другия, неналичието на доставката на стоката е задоволително съображение да се стартира дело, да се запорират сметки.
Добре, обаче едно е, когато две търговски сдружения правят нормалната си активност и едното от тях не е изрядно. Съвсем друго е един публицист, който в действителност си прави работата, когато написа сериозна публикация и след това са запорирани неговите сметки. Той не може да си храни фамилията.
Трябва да се мисли изрично за доста съществено детайлизиране на този режим. Тепърва следва да се срещнем със съдии и да забележим по какъв начин биха работили сходни промени. Но обезпечителното произвеждане в България от дълго време се е потвърдило като проблематично. Преди години то беше източник и на всевъзможни отрицателни практики, само че във връзка с медии и публицисти в действителност е доста сериозен проблем.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ