Предстои най-хубавият ден от седмицата, а именно събота (6 октомври) и

Предстои най-хубавият ден от седмицата, а точно събота (6 октомври) и тъкмо тогава можете да гледате авторския моноспектакълна сцената на Театър 199 от 19,30 ч. Но коя е Ива Тодорова и за какво наложително да си изгубите времето в почивната вечер, като я гледате, ще разберете от двойното изявление с нея.
Отговорите на същите въпроси на рекламния шеф Ива четете тук.
Ива е актриса, преводач, публицист, редактор, странник, преподавател, преди всичко другар и... рекламен шеф на Списание 8. Знаете я от материалите й за Камино ди Сантяго, за Тайланд, Хонконг, Чикаго, Бразилия, от интервютата с персони като Георги Господинов и Галин Стоев. За феновете на театъра също е добре известна, последно със запаметяващата се роля на еколожката от „ Добре дошли в България “, за която получи номинация за „ Аскеер 2017 “. Избрахме да ви я представим в единствено две от житейските й превъплъщения, които са във безконечен спор и разговор. За първи път в рубриката ни „ Дуел “ се сблъскват... един човек и актьорският му гений.

Актрисата Ива Тодорова:

А в театъра идва истинскотоТя е актриса до мозъка на костите и костите на мозъка си. Почти инцидентно се явява на изпит в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ и неслучайно попада в класа на огромния режисьор Крикор Азарян, където помощник е Тодор Колев. Една от любимките на учителите си, откакто приключва, играе в Народния спектакъл „ Иван Вазов “, „ Сфумато “, Театър на Българската войска. После... среща любовта, която я води в далечна Италия за години. Там основава театрална компания за работа с деца. Към изкуството на сцената се върна през 2017-а, когато за ролята си в мултижанровия театър „ Добре пристигнали в България! “ получи номинация за „ Аскеер “. Естествено продължение е моноспектакълът „ Приятно ми е, Ива! “.

- „ Приятно ми е, Ива! “. Коя е Ива? Какво има да ни каже за себе си?
Ако става въпрос за представлението, Ива е героинята, актрисата и създател на текста. Тя споделя онази история, която споделя всеки човек – раждаме се, творим, сътворяваме творбите си, обичаме, работим за връзките си, съумяваме, проваляме се съгласно свършената работа, опасяваме се, а след това се кикотим на страховете си. Всеки в своя действителен и фантазен свят. Сблъскваме се с леки или рискови проблеми. Хубаво е един ден, като погледнем обратно, животът ни да ни се стори прелестен. А другояче в живота Ива е нетърпелива, игрива, бъзлива, коприва, много крива... от време на време сива.

- Колко облика има един човек и кой е същинският?
Безброй и всичките са същински. Многообразието на реакциите ни по отношение на разнообразни обстановки и събеседници, функциите, в които всекидневно се озоваваме: на дете, чиновник, тъща, другар – всичките са скъпи и са част от облика на един човек. За мен е по този начин. Аз се държа с другите хора по друг метод и това е от почитание, обич, боязън, с цел да изкрънкам нещо, от лиготия и така нататък Но това е част от мен и то е същинско. За неистинска считам подмяната. Както споделя Шекспир, „ истината в работа на лъжата “. За моя голяма наслада, в моя обществен облак съм заобиколена и предизвиквам правота. За по-големия: държавен, политически, публичен, международен и така нататък, нещата стоят по различен метод.

- Как избра своята специалност? Или тя те избра?
От досада. Нямах какво да върша едно лято и взех решение да аплайвам в НАТФИЗ, одобриха ме втора в листата. Когато приключих Английската гимназия в София, не знаех какво желая и нямаше по какъв начин да знам, тъй като в учебно заведение нямаше предмет „ спектакъл “. А би трябвало, заниманията с спектакъл и изобщо с изкуство биха икономисали много депресии и пагубни залитания през сложната възраст сред 14 и 20. А дали специалността ме е избрала, може би още с раждането – пристигнала съм на 27 март, интернационалния ден на театъра. Но най-малко краткотрайно бях предателка, тъй като бях я изоставила...

- Ще ни разкажеш ли по какъв начин минава един елементарен твой ден?
Няма подобен. Всеки мой ден е невероятен. При заплахата да се трансформира в елементарен, незабавно се вземат ограничения от мен или свише. Не знам за какво.



- А преживелица, която не си разказвала на никого?
Май няма такава, аз дрънча непрестанно. Не знам по какъв начин ме устоят приятелите и сътрудниците.

- Театърът ли е живот, или животът - спектакъл?
Театърът е спектакъл. Там има подготовки. И когато си съвсем подготвен, закален, идва същинското. Като дребни играехме на ластик и се пазаряхме по какъв брой опита да имаме преди същинското. В живота си е същинското. На мен в житейски и персонален проект театърът ми е бил лек, лековита работа. Длъжница съм му.

- Кое е най-трудното в работата на артиста?
Да си научи текста, е първата стена. Аз по този начин го чувствам: като стени, които би трябвало да пробиеш, с цел да стигнеш до лекотата, до кефа. Като се забуксува, е смут. Но като напипаш, усетиш и материалът ти стане съизвършител... Ставате си съучастници с текста, като хлапетата от тайфа, имате си своя загадка.

- Що за хора са сътрудниците ти?
Едни от най-близките ми хора са в театъра. Стоян Радев, Галин Стоев... В момента преговарям в Театър 199, целият екип е приказен. Изумена съм от тази дребна компания на джедаи, извънредно подкрепящи и точни.

- Какво те кара да се вълнуваш, защо мечтаеш?
Посегателство против природата, дете, против любовта или правдата. Веднага се вълнувам и доста го мисля, пострадвам, чудя се какво да се направи. Мечтая си хората да излизат въодушевени и радостни за живота, който следва, откакто са били на представлението „ Приятно ми е, Ива! “.

- В какво не вярваш?
Че елементарните гласоподаватели могат да повлияят на политическите процеси в страната или света. Уви.

- А в какво вярваш?
В бабини деветини.

- Къде стартира пътят на вярата и свършва кръстопътят на умората?
У дома. Сред приятелите. С моя човек по баирите...

- Разкажи ни анекдот!
Баба пита внуче:
- Какво ядеш?
- Бабо, това е екстази.
- Виждам аз, че е екстази. Защо без самун?!?

- Какво обичаш да четеш?
Художествена литература. Последно четох „ Прелест “ на Мацантини. Прелестна.

- „ Животът, прекаран в бездействие, не може да бъде чист “, споделя Чехов. А дали?
Ако дойдете на представлението, ще разберете за една от дейностите точно на Чехов...

- Кое е най-скъпоценното в живота ти?
Не знам, всичко се губи и не е чак подобен проблем. Щом съумяваме да преживеем и загуба на човек, съумяваме да преживеем всичко. Има един човек, който е драгоценност за мен.

- Разкажи ни за... лешоядите?!
Те са дребни пойни птички, които могат да считат мислено.

- Парите са...
На този въпрос ще отговори моята съперничка.

- Има ли извънземни? Къде?
Не знам, в никакъв случай не ме е занимавала тази тематика. По-интересно ми е какво се случва в оня прозорец насреща, дето свети...

- На плаката на постановката летиш... по кое време човек лети? Кое те кара да летиш?
Процесът по сбъдването на фантазиите...

Отговорите на същите въпроси на рекламния шеф Ива Тодорова четете тук.



Гледайте „ Приятно ми е, Ива! “ на 6 октомври от 19,30 ч на сцената на Театър 199 „ Валентин Стойчев “.