10 любопитни факта за телевизията
Представяте ли си живота без телевизия?!? И то преди да има интернет! Аз персонално, не! И освен, тъй като ми обезпечава издръжка. Телевизията е магия!
Колкото и да чета, хора да ми изясняват по какъв начин се получават нещата, за мен малкия екран е магия. Това обаче не би трябвало да ни трансформира в зомбирани фенове без сериозно схващане.
На Световния ден на малкия екран ви представяме 10 любопитни обстоятелството за това знамение на човешката мисъл. А идващия път, когато пуснете тв приемника, деликатно изберете какво да гледате…
1. Какво е телевизия?
Телевизията (от гръцки: τῆλε , “далече ”, и от латински: visio , “гледка ”) е телекомуникационна технология за приемане и предаване от разстояние на движеща се картина, черно-бяла или цветна, нормално придружавана от синхронизиран тон. От позиция на разпространяването на информация малкия екран е едно от средствата за всеобща информация.
2. Видове телевизия
Според статута малкия екран бива социална и частна .
Според метода на разпространяване:
ефирна – предавателите са сложени на телевизионни кули. За приемането на ефирна телевизия е нужен елементарен ефирен правоприемник и елементарна антена;
сателитна (сателитна) – сигналът от телевизионното студио се предава посредством наземна галактическа станция до телекомуникационен сателит, ситуиран на геостационарна орбита към земята. За да се одобряват телевизионни стратегии от сателит, е нужен сателитен правоприемник и параболична приемателна антена;
кабелна – излъчването се реализира по кабелна мрежа. Чрез кабелните мрежи могат да се излъчват по едно и също време стотици телевизионни стратегии, радиостанции, кабелен Интернет.
Според вида на предавания сигнал:
аналогова – програмата от телевизионното студио доближава до фена, като сигналът се придвижва посредством аналогов способ и се приема с антена;
цифрова (дигитална) – цифровият метод на разпространяване на сигнала дава опция за транспорт на доста повече стратегии и надлежно за по-голям избор от страна на фена, както и спомагателни благоприятни условия.
Според разграничителната дарба – със общоприета разграничителна дарба и с висока разграничителна дарба .
3. Началото
Шотландецът Джон Лоуджи Беърд пръв показва предаване на движещи се силуети през 1925 година и на движещи се монохромни изображения година по-късно. Неговият сканиращ диск генерира изображение с резолюция от 30 реда, задоволителна за разпознаването на човешко лице, посредством двойна серпантина от лещи. Демонстрацията на Беърд нормално се приема за първото същинско телевизионно предаване.
Началото на необятното практическо приложение на малкия екран е сложено в Германия. Там постоянните излъчвания стартират през 1929 година, а Берлинската олимпиада от 1936 година е излъчена онлайн и е показвана пред аудитория в Берлин и Лайпциг.
4. Думата
Самият термин “телевизия ” се приписва на съветския инженер Константин Дмитриевич Перски. Преди това учените са употребявали комплицирани изрази като “дълбоко зрение ” или “електрическа телескопия ”. Смята се, че той е първият, който го вкарва през август 1900 година. Това е направено в границите на Международния електротехнически конгрес в Париж. Перски изнася обстоен отчет на тематика “Съвременното положение на проблемите на малкия екран ”. Думата в действителност се понравила на участниците и те бързо я популяризирали при завръщането си у дома.
5. BBC
На втори ноември 1936 година, в 3 часа следобяд, Би Би Си започва излъчването на първата постоянна телевизионна стратегия с най-високата за времето си резолюция. Говорители на първата социална телевизия са Джасмин Блай, Елизабет Тауъл и Лесли Мичъл. Продължителността на програмата е била един час и в 16 часа тя стопира. Тази програмна скица се излъчва шест дни в седмицата, броят на телевизионните фенове е 2 000. До 1 септември 1939 година, когато Англия влиза във Втората международна война и малкия екран стопира да излъчва до 1946 година.Програмата е прекратена по средата на едно анимационно филмче с Мики Маус и когато излъчванията се възобновяват на 7 юни 1946 година, тя продължава от същото място на спирането.
6. Оскарите
На 19 март 1953 година церемонията по връчване на американските кино награди “Оскар ” за първи път се излъчва по малкия екран. Това става допустимо откакто NBC (National Broadcasting Corporation) купува правата за лъчение на церемонията по малкия екран за 100 000 $. Дотогава тя била излъчена единствено по радиото.
7. Коронацията
В началото на 50-те години на XX век едно от най-големите обществени събития, отразени по малкия екран, е коронацията на кралица Елизабет ІІ на 2 юни 1953 година. Директното предаване е било с дълготрайност от 7 часа и е гледано от публика към 20 милиона фенове. Премиерът Уинстън Чърчил убеждава младата кралица коронацията ѝ в Уестминстърското абатство да бъде показана по единствения тогава ефирен канал на Би Би Си. Това събитие ентусиазира хората да си купят продукта на новата технология – дребният ефирен уред, излъчващ тогава единствено черно-бели движещи се картини.
8. Телевизията в България
Първото телевизионно предаване в България е директното лъчение на седмоноемврийската манифестация от площад “Александър Батенберг ” през 1959 година. Технологията е аналогова ефирна телевизия на доста ниско равнище, само че приемливо за времето си.
Българската телевизия стартира да излъчва на 1 ноември 1959 година, като употребява предавател на телевизионната кула в София. Първият програмен ден на Българската телевизия е на 26 декември 1959 година и е отдаден на формалното ѝ разкриване.
До 1972 година се излъчва черно-бял облик. Деветосептемврийската манифестация през 1972 година е първото постоянно предаване на цветната телевизия в България. Предаването е осъществено посредством първия пъстър ПТС (подвижна телевизионна станция), оборудван напълно със уреди на немската компания Bosch.
В България цифровата телевизия от 01 септември 2013 година става наложителна за всички ефирно предавани стратегии. След въвеждането в употреба на ефирното цифрово телевизионно разпространяване, аналоговото лъчение е прекъснато.
9. Риалити
На 16 септември 1999 година светът се среща с термина „ риалити шоу ” – в този ден е премиерата на “Големият брат ” в Холандия. Авторът на плана, 50-годишният Джон де Мол, мъчно съумява да вкара шоуто в дребния ефирен канал “Вероника ”. Успехът се оказва впечатляващ. Повече от половината население на Холандия не се откъсва от екрана. Два месеца по-късно продуценти от целия свят в Кан нападат представителството на компанията, притежаваща авторските права, с цел да купят лиценз за формата. Днес неговото шоу е гледано от 23 милиона индивида в 27 страни в света.
Името на шоуто произлиза от романа “1984 ” на Джордж Оруел, в който Големият брат (Big Brother) ръководи диктатурата си, като непрестанно следи поданиците си посредством техните телевизионни екрани и им припомня това с фразата “Големият брат те следи! ”.
10. Денят на малкия екран
През декември 1996 година Общото заседание на Организация на обединените нации афишира 21 ноември за Световен ден на малкия екран в чест на датата, на която през същата година се е състоял първият Световен ефирен конгрес. Организация на обединените нации утвърждава силата на малкия екран като медия, която доближава до максимален брой хора и има най-голямо публично въздействие по целия свят. При честването на този ден е препоръчано на страните да обменят телевизионни стратегии, отдадени на проблемите на мира, сигурността, икономическото и общественото развиване и разширение на културния продан.
