Представящият се за бизнесмен Красимир Дачев е пробутан в голямата

...
Представящият се за бизнесмен Красимир Дачев е пробутан в голямата
Коментари Харесай

Мафия + бизнес: Гангстерът Исмет Шабан – Фатик прави Красимир Дачев милионер

Представящият се за предприемач Красимир Дачев е пробутан в огромната игра от топ гангстера Исмет Шабан – Стария Фатик. „ Канадската морава ” самичък се хвали по какъв начин станал любим на Тодор Живков и Пенчо Кубадински и „ дясна ръка ” на мафиотския необут от сирийски генезис.



Всъщност, през 80-те и 90-те години на XX век Красимир Дачев е момче за всичко на Фатик, само че и полицейско ухо, тъй като е докладвал на службите какво вършат мутрите на боса. Причината е, че семейството Фатик са били резиденти и по тази причина под контрола на тайните служби на България, написа Alarma.bg.

А кой по-добре може да шпионира боса от неговата дясна ръка?



Източник на Alarma.bg подсети, че даже един от анонсите в книгата на Светослава Тадаръкова, към този момент Рудолф, за Красимир Дачев, гласи следното: „ Защо напуща работата си като дясна ръка на Исмет Шабан – Стария Фатик? ”

Според наш източник милиционерският наследник Красимир Дачев бил слугувал като юрист на закриляния от комунистическата власт контрабандист на оръжие, опиати и коли сирийски турчин Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, татко на подземния необут Фатик Исмет Шабан.



Бе новобогаташът се срамува/страхува от истината проличава и от биографичните данни, дадени от самия Дачев. Във визитката му се вижда, че в биографията му за времето преди „ демокрацията ”, когато работят каналите за каптагон на Фатик под крилото на Държавна сигурност, има огромна дупка.

Защо ли? Защото през 80-те години, преди да стартира работа в Международната банка за търговия и развиване (МБТР), Дачев съветвал както Стария Фатик, по този начин и компании на разстреляния на 19 август 2003 г.осиновен брат на Илия Павлов – Филип Найденов – Фатик.
 
Този епизод от професионалната си кариера Дачев съзнателно не оповестява в биографията си. Интересно е също по този начин да се означи, че в CV-то, качено на уеб страницата на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), където е зам.-председател, Дачев написа, че е получавал ордени и медали за заслуги през 80-те години на XX век.

Какви са били тези заслуги и кой през 80-те години по времето на развития социализъм на Тодор Живков работи за трафикант на опиати, оръжие и коли като Фатик, че и да получава ордени и медали?



По същата линия ли Стария Фатик, необут на настоящия милионер, отворил вратата пред Дачев за огромните схеми, е получил медал от Тодор Живков?

Според нашия източник школовката при Исмет Шабан реализира своята цел – при започване на прехода Красимир Дачев е назначен за приватизатор, като му „ зачисляват “ десетки предприятия, които по това време генерирали към 50% от годишния народен приход на страна.



Говорим за времето, когато българската стопанска система работеше в действителност на цялостни обороти, безапелационен е източникът на Alarma.bg.

Дали е инцидентен и различен факт – първата брачна половинка на приватизатора – Мая Здравкова Наничкова, към този момент носи фамилното име Озтюрк и преподава вътрешна архитектура и дизайн в Турция?



Вече разкрихме, че 72-годишният Красимир Дачев лъсна в спекулация с подправяне на документи, което съгласно член 313 на Наказателния кодекс се санкционира с килия до 3 години. Става дума за погрешно обявление на условия при регистриране като член на орган на ръководство и надзор на комерсиално сдружение чрез подправени документи. Т.е., Дачев си е приписал длъжности, които в никакъв случай не е заемал.

Пример – в интервала 16.08.2004 – 29.06.2005 година Красимир Банчев Дачев ЕГН 500222**** е бил ръководител на Надзорния съвет на „ Международна банка за търговия и развиване “ АД (МБТР), която е оповестена в неплатежоспособност с решение на Софийския градски съд от 29.06.2005 година и е заличена с решение на Софийски градски съд от 17.08.2007 година Към датата на изтриване на банката остават завлечени кредитори.


 
Въпреки буквата на закона по-късно Красимир Дачев е вписан като член на Съвета на шефовете и представляващ сдружение „ Колобър Холдинг “ АД на 14.05.2013 година въз основата на показана от него декларация по член 234, алинея 2 от Търговския закон, заверена на 25.04.2013 година

Така хитрецът е вписан като член на Съвета на шефовете и представляващ сдружение „ АРУС Холдинг “ АД на 02.04.2008 година въз основа на декларация от 03.12.2007 година



В тези свои заявления Красимир Дачев заявява под боязън от наказателна отговорност, че не е бил член на директорски или надзорен орган на сдружение прекъснато заради неплатежоспособност, за интервал от две години, предхождащи решението за оповестяване на несъстоятелността, в случай че са останали неудовлетворени кредитори. Къде е присъединяване му в МБТР, където е бил даже ръководител на Надзорния съвет и по какъв начин по този начин е „ не запомнил ” да го спомене в декларацията?

За новобогаташа-ликвидатор на редица предприятия от българската промишленост бе извадена и друга неприятна истина – че зарибява бизнес сътрудници с подправена биография.



В тези биографични данни беше записано, че синът на полицая Банчо Дачев Банчев е бил началник „ Корпоративни финанси “ в Международна банка за търговия и развиване (МБТР) и съветник на „ Нестле ” Швейцария, Американ Експрес, Америкън Игъл Корпорейшън – Съединени американски щати, СРС-САЩ.

За страдание на назначения милионер, тази информация се оказа погрешна.



Красимир Дачев в никакъв случай не е заемал длъжността началник „ Корпоративни финанси “ в МБТР. Всъщност, през 90-те години на ХХ век Красимир Дачев работи като юридически съветник на повикване и като персонален помощник в отдел „ Корпоративни финанси “ в „ Международна банка за търговия и развиване “ АД (МБТР).

Така стигаме до първопричината изобщо някой в България да знае името на Красимир Дачев – митичния предприемач и мафиотски необут под крилото на комунистическата „ Държавна сигурност ” – Исмет Рашид Тюркмен-Шабан, прочут повече като бащата на Фатик или Стария Фатик.

КОЙ Е СТАРИЯ ФАТИК и какво е работил за него „ юрисконсултът ” Красимир Дачев?

Сирийският турчин е въртял търговия с оръжие, опиати – каптагон и съгласно оперативните данни от този момент на Министерство на вътрешните работи – и с крадени коли, като осъществявал преноса им през Турция и с персоналните си връзки ги доставял чак до арабските страни.



Името му и това на сина му се цитират в отчета на вътрешния министър Христо Данов от 1991 година за структурата и активността на Държавна сигурност. Исмет Шабан идва в България през 70-те години. Семейството произлиза от огромен кюрдско-сирийски клан.

По това време той има смъртна присъда в Турция за комунистическа активност, само че съумява да избяга в София и е разгласен за търсене от Интерпол. У нас се свързва със структурите на Държавна сигурност и работи с тях до 1989 година



Името на Исмет Шабан Фатик се свързва с това на някогашния зам.-шеф на Първо основно ръководство на Държавна сигурност и ексвъншен министър Любен Гоцев. Твърди се, че двамата са идеолози на една от най-мощните структури, опериращи в съдружничество в тази област – „ Източноевропейска петролна компания “, въпреки че Любен Гоцев отхвърля да е имал общ бизнес с него. Седалището й е в хотел „ Орбита “, тъкмо против постройката на „ Кинтекс ”.

И нещо прелюбопитно – Шабан е бил притежател и на компания „ Сунимекс ”. За заслугите си е награден от самия Тодор Живков с медал “Кирил и Методий ” Първа степен. Синът му Фатик Тюркмен Шабан – Младия Фатик, е роден през 1963 година в Истанбул. През 1992 година приема името Филип Павлов Найденов с бащиното и фамилно име на бащата на шефа на Мултигруп Илия Павлов.



Тук изниква въпросът кои тъкмо компании на Фатик е обслужвал Красимир Дачев като юрист? И с какъв предмет на дейноност, най-малко публично, са били тези сдружения? Време е прокуратурата да се заеме с бандитската приватизация и с основните герои в нея, един от които сега е зам.-шеф на Българската търговско-промишлена палата.

Иначе Младия Фатик идва в България дружно с татко си. През 1978 година влиза за 4 година в пандиза поради автомобилна злополука, при която умира момиче. Очевидци настояват, че след излизането си е разполагал с карта на Държавна сигурност, която му давала на практика неограничени права.

Фатик е обвързван с съвсем всички някогашни силови групировки и с босовете на подземния свят. Роднина му е изгоненият през 2001 година като опасност за националната сигурност предприемач Дениз Тюркмен – женен е за Мелтем – щерка на Исмет и сестра на Фатик. Истинското име на Дениз Тюркмен е Дмитрий Юриевич Цхондия.



Освен на Грузия той е жител и на Словения, и на Сиера Леоне. Обвиненията против него са, че е ръководел и направлявал незаконна формация, която търгува нелегално с оръжие, пере пари от контрабанда по трасето Кавказ-Западна Европа, занимава се с изнудвания и грабежи.

През 1992 година тогавашният министър на вътрешните работи Йордан Соколов уволнява шефа на Централната работа за битка с проведената престъпност Тихомир Стойчев с претекст, че е видян да слиза от колата на Фатик. Стойчев обаче в книгата си „ Лъжи в синьо ” твърди, че Соколов в действителност му е наредил да открие разработка против Фатик и е желал от него да вкара Фатик в пандиза, с цел да пренасочи каналите.



Стойчев показва още, че през 1992 година Фатик самичък разкрил пред антимафиотите, че представител на „ една велика мощ ” е направил опит да го вербува. Междувременно за Фатик фактически се получавали от разнообразни места сигнали, че поддържа връзка с лица, свързани с трансграничната контрабанда на леки коли.

Образувано е дело, само че не са събрани задоволително доказателства и против татко и наследник Фатик не са повдигнати обвинявания. И по мегаделото за икономическата злополука на България двамата също не са привлечени като обвинени. Шабан остава в историята на българските секрети служби като емблематична фигура и даже управител на „ Кинтекс ”.



Името му се свързва неразривно с каналите за експорт на каптагон. Действително каптагонът в началото е записан в Единния интернационален класификатор не като опиат, а като психотропно упойващо вещество, също както и амфетаминът. По това време те не се водят опиати.

В България е създаван незаконно, без лиценз, опакован е и под други имена като да вземем за пример „ каптакола ”. Изнасян е главно за арабския свят. Каптагонът фактически притъпява възприятието за болежка и отмалялост, изостря зрителните, слухови и физически реакции, и е нужен нормално там, където се води война .

В арабския свят е имал славата и на афродизиак. Фармацевти споделят, че от 1985-86 година в Дупница каптагонът се създава и до момента в България. Хапчето, което се създава незаконно тук, арабите го назовават „ хафра ” и го разпознават образно по бледорозовия цвят.

И до момента в който персоналният консултант на Тодор Живков – Костадин Чакъров загатва напълно незадълбочено за Стария Фатик, основал каналите за оръжие и каптагон на българските секрети служби, то разузнавачът Петър Христозов се е познавал персонално с него.



И до момента обаче някогашни чиновници на Държавна сигурност настойчиво отхвърлят скритият пренос да е включвал и опиати и „ Кинтекс ” и тайните ни служби да са транзитирали по каналите и дрога. Петър Христозов обаче опровергава такива изказвания.

Още от турската преса при започване на 70те години на 20 век, през американската преса през 80-те години по времето на измислената „ българска диря в атентата против Папа Йоан Павел Втори ”, през изявления в английски издания в средата на 90-те години на, чак до момента, се написа за това, за това скритата контрабанда на оръжие, опиати, алкохол, цигари, злато и сребро, и ред още артикули, е била публична държавна политика на България и е реализирана от турци и араби, покровителствани и защитавани от българската Държавна сигурност.



Незаконният трафик на стоките е основан по време на действието на възбраните на Координационен комитет за многостранен контрол на и ги заобикаля, като непосредствено не се преценява с тях.

След 1989 година без доста звук контрабандните канали на Държавна сигурност бяха приватизирани. Въпросът е от кого? И дали лявата ръка на Фатик – Красимир Дачев, има нещо общо и с тази „ приватизация ”?



Архивите още пазят грандиозна машинация на Фатик, която няма по какъв начин да е убягнала от погледа на неговия юрист Красимир Дачев – грабежът на 1 МИЛИАРД лв., довел до банкрута на една банка.



КАК ФАТИК ФАЛИРА БАНКА благодарение на своя екип



В началото на 90-те Исмет Рашид Тюркмен-Шабан и екипът му, в който влиза и сегашният изпран предприемач Красимир Дачев, завличат чували с пари през бизнеса с пуйки на компания „ Сунимекс ”.

Ето какво пишат медиите за този обир през декември 1996:

Ямболска комерсиална банка, или превръщането на длъжниците в купувачи. Явно в тази банка се преплитат доста ползи, откакто при безнадеждното й финансово положение има толкоз искащи да я купят, в това число и ПЧБ, и Балканбанк, по времето, в което се намират на ръба на банкрута.

Уникалното в тази ситуация с Ямболската ТБ е събитието, че апетити към нея демонстрират таман най-големите й длъжници, които оферират на Банковата консолидационна компания да изплатят и банката, и личните си отговорности посредством цесионен контракт, един в действителност неповторим казус.

Основен дебитор на Ямболската ТБ и директен извършител на нейния банкрут е извънредно близката до Българска социалистическа партия компания „ Сунимекс “ на Шабан Тюркмен – Фатик, получила необслужвани още от май и септември 1991 година заеми в размер на един милиард лв..

На 9 ноември 1994 година компанията се обръща към министъра на финансите с предложение да изплати по-малко от половината от отговорностите си, или 500 млн лева, против решение от страна на БКК да одобри офертата на партнираща компания за изкупуване на държавното присъединяване в Ямболската ТБ.

Партниращата компания се оказва „ Тюркмен естаблишмент “, която изпраща на 3 октомври 1994 година предложение до Банковата консолидационна компания за откупуване задълженията на „ Сунимекс “ при ориентировъчна цена 500 млн лева плюс 10 на 100 от събраните вземания над тази сума.

Точка трета от предлагането гласи: „ Преминаване на всички обезпечения на заема в интерес на купувача по контракта за цесия. “ „ Тюркмен естаблишмент “ акцентира също: „ Познаваме положението на връзките сред „ Сунимекс “ ООД и Ямболската комерсиална банка заради известното ви събитие, че сме съдружници в сдружението. “

Последното е доста меко казано. Защото и писмото на „ Сунимекс “, и писмото на „ Тюркмен естаблишмент “ са подписани от едно и също лице. Това е Шабан Тюркмен, мажоритарен притежател и президент и на двете компании.

Той предлага на МФ и на БКК ни повече, ни по-малко от това да изкупи личните си задължения към Ямболската ТБ посредством цесионен контракт, при който той е и цесионер, и цезиран дебитор, и който допуска над 50 на 100 отстъпка.

Пътьом Шабан Тюркмен се надява с изключение на да се отърве от по-голямата част от задълженията си, да купи и самата Ямболска банка. Офертата е осъществена посредством трета, обвързвана с него, компания „ Сънифууд “ АД, която на 30 септември 1994 година предлага на БКК да купи нейния пакет акции, като категорично се акцентира, че се оферират по-добри условия от тези на ПЧБ.
 „ Офертата “ на Фатик би трябвало да е предходна първо през ръцете на юрисконсулта Красимир Дачев


(Писмо от „ Сънифууд “ АД от 30.09.94 година до Банкова консолидационна компания АД и Българска народна банка, в което се предлага компанията да закупи пакета акции на БКК в капитала на Ямболска комерсиална банка. Източник: ЦДА, ф. 117, оп. 49, а.е. 1424, л. 283)

Ограбването на една държавна банка с оглед бъдещото й приватизиране не е патент на Шабан Тюркмен, само че опитът за влияние върху БКК и МФ посредством неуместното предложение за автоцесионен контракт е в действителност негово откритие. И е още нещо – неопровержимо доказателство за безграничната безочливост на обслужващите партокрацията кредитни милионери.

„ Балканбанк ” е в дословния смисъл на думата опоскана от компании на „ Мултигруп “, в която вземат участие не дребен брой някогашни офицери и сътрудници на Четвърто ръководство на Държавна сигурност. Пряк извършител на банкрута на Ямболската Търговска банка е Шабан Тюркмен, притежател на компания „ Сунимекс “, получила необслужвани заеми в размер от над 1 милиарда лв..

Същият е фамозен търговец на оръжие и опиати, обслужващ контрабандните канали на Държавна сигурност и персонално доближен на Тодор Живков. През декември 1999 година пък в „ Капитал ” излиза следната обява като продължение на престъпната история:

Фирма, близка до „ Сунимекс ”, неотдавна е придобила втората по величина касапница за гъски в България – ловешката “Авис ”, заяви информиран източник, непосредствен до предприятието.

„ Сунимекс ” към този момент е притежател на най-голямата по индустриални мощности компания за произвеждане на гъши дроб (по данни на Държавния ветеринаро-санитарен контрол) – „ Сънифууд ” в с. Чубра, Бургаска област. Последната облага е станала, откакто компанията „ Амон Ра ”, записана в Тутракан, е придобила контролно присъединяване в „ Авис ” ООД, Ловеч, най-голямото по мярка на активи дъщерно сдружение на “Агрокомерс ” ЕАД.

Според неофициална информация от Ловеч притежателите на „ Амон Ра ” сами изтъквали, че са свързани със „ Сунимекс ”. Затова се допуска, че работят в полза на компанията, придобила скандална популярност преди време.



„ Сунимекс ” е основана от предприемача със съмнителна известност Исмет Тюркмен (Шабан), българин от сирийски генезис, който умря преди повече от година. Синът му Фатик се счита за добре прочут в сенчестите среди.

„ Сунимекс ” стана известна и поради невърнат заем от Ямболската банка (погълната от “България инвест ”), взет за градежа на фабриката в Чубра. От няколко месеца се твърди, че през юли тази година Майкъл Чорни е купил вземането на Ямболската банка от „ Сунимекс ”.



„ Амон Ра ” от няколко години е съучастник в „ Авис ”, откакто е придобила дялове по схемата дълг против благосъстоятелност (заради неплатена от гъшекланицата фуражна царевица).

Според осведомени окончателното придобиване на надзор е станало след приватизацията на „ Агрокомерс ” (през юли) и откакто през октомври купувачът “Инитиум ” замести приватизираното сдружение като съучастник в “Авис ” (обнародвано в Държавен вестник).



Твърди се, че “Инитиум ” след това е трансферирала присъединяване си на “Амон-Ра ”. Сделката към този момент не е отразена в Държавен вестник. “Това е фирмена информация, за която не бих желала да приказвам ”, съобщи пред “Капитал ” Пенка Тодорова, пълномощник на “Авис ”.

Според източници от Ловеч информация за разпределението на дяловете на “Авис ” не може да бъде открита даже в данъчното досие на компанията.



Формалният връх на айсберга при договорката за “Авис ” е елементарна приватизационна драма, разиграла се при договорката за дружеството-майка “Агрокомерс ”.

През август Агенцията за приватизация продаде 80% от капитала на сдружението против 100 хиляди нови лв. на “Инитиум ” ЕООД, сдружение на Кирил Радев Недев (бивш член на управлението във компании на Мултигруп – “Нора ” АД, Ловеч, “Мултифешън ” ЕООД и др.).



Другите претенденти са две РМД – “Агрокомерс 1999 ”, ръководено на Ради Недев (бивш шеф на “Агрокомерс ”, татко на Кирил Недев), и “Агрокомерс РМД ”, на последващите шефове.

Сделката е подписана, без АП да разполага с консолидирания баланс (който отразява активите и на дъщерните дружества) на “Агрокомерс ”.

Грешката знае и самата АП, тъй като на 11 ноември Захари Желязков, изпълнителен шеф, е изпратил писмо до “Агрокомерс ”, в което написа “моля да визиите консолидиран баланс… и извлечение от инвентарния опис… апелирам да визиите документи, доказващи собствеността върху добитите с валутни заеми машини и уреди и документи, доказващи продажбата или прехвърлянето им на отговорно бранене в друго сдружение ”.

От салдото единствено на приватизираното сдружение се получава много неподходяща оценка, само че в случай че се вземат поради и активите на дъщерната гъша касапница “Авис ” (на стойност близо два млн. нови лева), излиза, че купувачът е сключил прекомерно преференциална договорка при дейно заплащане в размер на 55-60 хиляди лева (50 хиляди лева брой и 50 хиляди лева посредством обезщетителните записи, които тогава се продаваха за 10-15% от номинала).



Ловешката гъшекланица трансформира оценката, тъй като в нея са съсредоточени машини, докарани от други дъщерни сдружения на “Агрокомерс ”. Оборудването е купено с валутен заем отпреди 1989 година, провиснал от Внешторгбанк, клон Цюрих, на обща стойност към 10 млн. швейцарски франка.

Заемът и до момента не е върнат. Предприятието не е върнало и остарял заем към Българо-баварската банка, която води дело за разкриване на произвеждане по неплатежоспособност за “Агрокомерс ”.
Източник: hotarena.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР