Представяме ви анализ на Илан Голдънбърг, бивш специален съветник за

...
Представяме ви анализ на Илан Голдънбърг, бивш специален съветник за
Коментари Харесай

Какво предстои във войната между САЩ и Иран

Представяме ви разбор на Илан Голдънбърг, някогашен специфичен консултант за Близкия изток на някогашния вицепрезиидент на Съединени американски щати Камала Харис и някогашен консултант за Иран в Офиса на министъра на защитата на Съединени американски щати, оповестен от амертиканското списание за вънпна политика Foreign Affairs.

Съединените щати нападнаха Иран. Само дни откакто загатна, че може да отсрочи всевъзможни американски военни дейности със седмици, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разгласи на 21 юни вечерта американско време, че американски самолети са блъснали три ирански нуклеарни обекта, в това число дълбокото подемно оборудване във Фордоу. Ирански представители потвърдиха, че ударите са били осъществени. Въпреки че Тръмп настояваше, че обектите са били " заличени ", остава неразбираемо какви вреди са нанесли офанзивите.

Ясно е, че с тази американска интервенция войната, която Израел стартира против Иран преди повече от седмица, навлезе в нова фаза.

Събитията могат да се извърнат в няколко направления. Американската офанзива в действителност може да докара до капитулация на Иран при условия, удобни за Израел и Съединените щати. Но е също толкоз или даже по-вероятно да въвлече Съединените щати по-дълбоко във войната с надълбоко отрицателни последствия. Иран съвсем несъмнено ще търси някакъв тип отмъщение, може би като нападна близки американски бази и евентуално убие американски бойци. Това може да докара до все по-голяма ескалация, с опустошителни последствия за района и замесване на Съединени американски щати във война, която малко на брой американци желаят.

Иранския отговор

Повече от седмица след началото на войната Израел се въздържа от удари по едно от най-важните нуклеарни уреди на Иран във Фордоу - оборудване, което преди началото на войната разполагаше с задоволително обогатен уран и центрофуги, с цел да създаде бързо материал за голям брой нуклеарни оръжия. Това не беше тъй като Израел не искаше да изравни Фордоу със земята, а тъй като не можеше. Съоръжението е построено толкоз надълбоко подземен, че единствено надълбоко проникващи бомби, които унищожават бункери и с които единствено Съединените щати разполагат, само че Израел не, биха могли да го унищожат. Всяка вяра да се направи невероятно бързото придобиване на нуклеарно оръжие от Иран изискваше или унищожаването на Фордоу, или съглашение от страна на Иран за разглобяване на огромна част от оборудването. В последна сметка Тръмп загуби самообладание към дипломатическия вид и реши да изключи опцията за бърз ирански нуклеарен пробив, като се причисли към войната и бомбардира уреди във Фордоу, Натанз и Исфахан.

Вашингтон допусна, че е изпратил ясно обръщение на Техеран, че ударите ще потвърдят степента на американско присъединяване, стига Иран да се въздържа от ответни ограничения. Тръмп евентуално се надява, че Съединените щати могат да поемат стеснен ирански ответен удар и да се опитат да се въздържат от по-дълбоко присъединяване във войната. Подобен ход може да проработи, само че е извънредно опасен.

След този удар най-вероятният отговор на Иран ще бъде да нападна американски бази на Арабския полуостров или в Ирак, тъкмо както Иран направи в отговор на американския удар, при който беше погубен иранският върховен военачалник Касем Солеймани през 2020 година Под блокада от двама мощни съперници, иранското управление може да избере да изстреля стеснен брой ракети по американски бази, тъкмо както направи през 2020 година Този отговор сигурно би донесъл риск от жертви измежду американските сили. Съединени американски щати биха могли да излязат от сходно нахлуване по-скоро невредими, защото американските военни евентуално към този момент са преместили доста от войските си надалеч от базите си покрай Иран, като в същото време са добавили спомагателни средства за противоракетна защита, с цел да предотвратят иранска офанзива. Ако американските жертви са лимитирани, Тръмп може да повтори сюжета от 2020 година и Съединените щати могат да изберат да се отдръпват.
 Тръмп залага президентството си, вкарвайки Съединени американски щати във война с Иран
Тръмп залага президентството си, вкарвайки Съединени американски щати във война с Иран

Американският президент подрежда военна интервенция против Иран, надявайки се на бърза победа без ответен удар

Друга опция обаче е Иран да предприеме доста по-всеобхватна офанзива против американските сили в Близкия изток, която би могла да докара до обилни жертви и да въвлече Съединените щати в продължителна война.

Ръководството на Иран може би си е взело поука от дейностите на Тръмп по-рано тази година в Йемен, където той ескалира военната акция против хутите, единствено с цел да се отдръпна месец по-късно, когато американските офанзиви не дадоха резултати. Техеран би могъл да разсъждава, че упоритостта и експанзията са най-хубавият метод да накара Тръмп да отстъпи. Въпреки че Израел доста е лимитирал опциите на Иран да употребява ракети с по-голям обхват, не е ясно какви вреди са нанесени на запасите на Иран от ракети с по-малък обхват, които биха могли да доближат американските бази в Бахрейн, Ирак, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и другаде.

Иран ще търси някакъв тип отмъщение.

Инциденти и неверни калкулации биха могли да влошат нещата доста повече. Иран би могъл да се опита да предприеме по-ограничен ракетен отговор, само че в последна сметка да се натъкне на " пагубен триумф ", когато даже една ракета пробие американската защита и аргументи доста повече вреди, в сравнение с иранците чакаха, като по този метод въвлече Съединените щати по-дълбоко в спора.

Другият забележителен потенциал на Иран за ответен удар е неговият флот от дребни лодки, които, когато се разпилян, са сложни за победа и биха могли да стартират да хвърлят мини в Ормузкия пролив или да се пробват да правят самоубийствени атентати против американски кораби. Този курс на деяние би могъл да блокира почти една трета от международната търговия с нефт, причинявайки скок на цените, който би могъл да провокира световна криза. Ако Иран поеме по този път, единствено американският флот би могъл да отвори още веднъж Ормузкия пролив и би последвала забележителна военноморска война, в която американски кораби и самолети ще се борят с иранските кораби и крайбрежни отбранителни уреди.

Разбира се, Иран би се замислил два пъти, преди да затвори Ормузкия пролив. Страните, които биха потърпевши най-вече от сходно деяние, са Китай - най-големият покупател на нефт от Персийския залив - и самите страни от Персийския залив. Цялата тактика на Иран през последните няколко години е била да построи по-добри връзки както с Китай, по този начин и със страните от Персийския залив, с цел да постави завършек на дипломатическата си изолираност. Преследването на доставките на нефт не би оставило Иран на мира, заради което даже в този момент международните петролни пазари преглеждат това като релативно дребна възможност, като регистрират единствено 10% нарастване на международната цена на петрола от началото на боевете на 13 юни.

Напълно е правдоподобно след тези американски удари обстановката да не ескалира. Иран би могъл да изстреля стеснен брой ракети по американски цели, които да причинят малко или никакви жертви. Тръмп избира да поеме иранските удари и да постави завършек на цикъла на ескалация, а Израел, удовлетворен от резултатите от войната, също да се въздържи. Предвид броя на променливите обаче, доста ще зависи от мъдростта и сдържаността на Тръмп, израелския министър председател Бенямин Нетаняху, иранския висш водач Али Хамейни и хората към тях. А това не вещае нищо положително в кратковременен или дълготраен проект.

Предстоящите проблеми

В дълготраен проект резултатите от решението за удар против Иран са извънредно несигурни. Много е малко евентуално, както се надяват някои в Израел и Съединените щати, тези офанзиви да ускорят краха на иранския режим. Режимът към момента разполага с задоволително оръжия и няма сухопътни сили, които да нахлуят в Иран и да смъкват Ислямската република. Това не е Сирия на Башар Асад, страна, опустошена и унищожена от повече от 10 години революция, преди режимът да се срине през декември 2024 година И даже в случай че спорът и гибелта на толкоз доста висши ирански чиновници по някакъв метод доведат до раздробяване на режима, неустойчивостта и насилието, които биха пристигнали с него, е малко евентуално да доведат до народна власт и вместо това биха могли да доведат до по-радикално управление или рисков вакуум.
 От Украйна до Иран - обещанията за мир на Тръмп се сринаха
От Украйна до Иран - обещанията за мир на Тръмп се сринаха

Конфликтите, чието прекъсване той даде обещание, се разгоряха с по-голяма мощ

В най-хубавия случай по-умерени гласове в режима, като иранския президент Масуд Пезешкиан, някогашния президент Хасан Рухани и други от техния новаторски вид може да завоюват вътрешната битка за власт и да стигнат до заключението, че Иран би трябвало да промени курса си. Те биха могли да упорстват, че нуклеарната стратегия и поддръжката на страната за проксита в Близкия изток са били скъпи и неправилни безцелни дейности, които са донесли единствено страдалчество на Иран. Те биха приели договорка, сходна на тази, която Хизбула одобри предходната есен - преустановяване на огъня при израелски и американски условия.

Но Иран не е Хизбула. Това е страна с 90 милиона души. Правителството му евентуално ще бъде доста по-устойчиво. По-вероятният сюжет е сходен на случилото се с Ирак на Саддам Хюсеин след първата война в Персийския залив. Това, което ще остане в Иран, е отслабен режим, само че подобен, който е по-радикализиран, неприятелски към Съединените щати и подготвен да поема опасности.

В този сюжет Иран сигурно ще се опита да се снабди с нуклеарно оръжие. Предвид ударите, които към този момент са нанесени на иранската стратегия и нейните запаси, не е ясно какъв брой време ще отнеме това. Саддам не съумя да създаде бомба през 90-те години на предишния век, макар че иракската стратегия не разполагаше с съвсем същото равнище на ноу-хау и потенциал, каквото има иранската през днешния ден. И защото Международната организация за атомна сила е малко евентуално да си възвърне достъпа до Иран и да следи какво се случва с нуклеарната стратегия на Иран след войната, е допустимо иранският режим да събере частите и да се добере до бомба след няколко години. Разбира се, американското и израелското разузнаване сигурно ще наблюдават от близко развиването във всяка смяна на следвоенен Иран.

Иран може да употребява и други средства за възмездие, в това число терористични офанзиви против американски обекти по целия свят. Те биха могли да включват целенасочени убийства, като тези, които иранците към този момент са опитвали след убийството на Сюлеймани или както Саддам се опита против президента Джордж Х. У. Буш след първата война в Персийския залив.

Друга заплаха е, че по-отчаяният и радикализиран ирански режим може да продължи постоянно спора си с Израел. Както е видно от Газа, Украйна и по време на първата ирано-иракска война, е доста по-лесно да се стартира война, в сравнение с да се постави завършек на такава. В продължение на месеци или даже години Иран би могъл постоянно да изпраща дребни ракетни залпове против Израел, а Израел би могъл да продължи с въздушни удари против Иран. Съединените щати значително биха стояли настрани от подобен спор, като се изключи че биха дали на Израел отбранителна поддръжка. Но тази война би била ужасна за цивилните, хванати по средата.

За свръхсила от мащаба на Съединените щати, заканите от слаб Иран ще бъдат управляеми, само че ще имат действителна цена. Те ще изискват доста време и внимание от висши американски водачи, както и военни запаси и вложения в Близкия изток, които другояче биха били фокусирани върху други театри на военни дейности. Те биха могли да доведат и до забележителни вторични резултати. След войната в Персийския залив огромното военно наличие на Съединени американски щати в Близкия изток се трансформира в претекст за " Ал Кайда " и изигра роля в събитията, които в последна сметка доведоха до офанзивите от 11 септември.

И най-после, в случай че спорът ескалира и Съединените щати се окажат още по-дълбоко въвлечени във войната и още веднъж затънали в Близкия изток, американските връзки с Израел биха могли да се трансформират фрапантно. След американската инвазия в Ирак, обвиняването на Израел за поощряване на американската интервенция беше сферата на крайните теоретици на конспирацията. Ако обаче Съединените щати бъдат въвлечени във война, в която множеството американци не имат вяра, че страната би трябвало да влезе, и тя приключи зле, американската общност с право ще упрекна Израел. В американската левица държанието на Израел в Газа към този момент фрапантно понижи поддръжката за американско-израелския съюз, а вдясно се води натоварен спор за външната политика на Съединени американски щати, най-забележително доказателство за което е противоречив диалог сред политическия коментатор Тъкър Карлсън и американския сенатор Тед Круз по отношение на поддръжката за Израел и решението за война в Иран, в който Карлсън извади на показ произраелското лоби в Съединени американски щати.

Какви са залозите

Тези удари може да се окажат сполучливи. В идващите дни или седмици Иран може да бъде заставен да одобри условия, удобни за Израел и Съединените щати, и войната може бързо да завърши. Но историята на американските военни интервенции в Близкия изток и естеството на войната в човешката история демонстрират, че американската интервенция постоянно е обвързвана с голям риск. Най-добрият и най-траен вид за Съединените щати от самото начало беше да се стремят към дипломатическа договорка, която да ограничи нуклеарната стратегия на Иран. За страдание, след днешните събития, този вид е доста по-малко евентуален.
 Къде стои Русия в спора сред Израел и Иран?
Къде стои Русия в спора сред Израел и Иран?

И за какво в действителност Москва повече печели от един задълбочаващ се спор в Близкия изток
Източник: news.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР