Проф. Десислава Бошнакова: Противно на името им, социалните мрежи с времето се оказаха антисоциални и комерсиални
Представяхме си обществените мрежи позитивно и наивно, само че те се оказаха антисоциални и комерсиални. Те манипулират хора и избори ". Това сподели проф. Десислава Бошнакова в “Денят на Фокус " по Радио “Фокус ". Изследване на обществените мрежи у нас демонстрира, че в България платформи като YouTube се употребяват най-вече за музика и в доста дребна степен с просветителна цел. Проучването цели да прегледа въздействието на обществените мрежи в живота ни. Изследването по плана EUMEPLAT на Европейския съюз с българско присъединяване от Нов български университет ще даде рекомендации на Брюксел по какъв начин в стрийминг платформите да има повече национално наличие. По тематиката разговаряхме с доц Стойко Петков и проф. Десислава Бошнакова.
Доц. Петков добави, че фактически същността на обществените мрежи се е изменила от първичния план. “Контролът на наличието е комплициран развой, по тази причина виждаме, че се стига до митинги и съд. Виждаме логаритми, които се пробват да постановат цензура. Видяхме, че изчезнаха профили заради тази цензура, освен това на известни персони ", добави събеседникът.
“Когато човек има меланхолия и членува в група в Reddit, в която има други като него, се оказва, че равнището на тревога спада. Сравнението обаче от време на време играе неприятна смешка - всичките ми другари имат нова кола, единствено аз отивам на работа с градски превоз. Всичките ми познати са на курорт, единствено аз зъзна в студената София - подобен вид паралели вършат потребителите на обществени мрежи ", открои Бошнакова. “Тези изводи обаче не дават отговор на действителността. Нормалното човешко държание в тези мрежи е да споделяме най-хубавото или най-лошото - няма приблизително състояние ", откроиха откривателите.
“Колкото и да се борят за различност, платформите са такива, каквито бяха първоначално. Проучването включва 10 страни, които изследвахме. Социални мрежи, в които има медийно наличие с вести и излъчвания, както и просветителни канали, участват доста мощно в част от тези страни. Ако вземем за образец YouTube, у нас тази платформа се употребява
най-вече за музика, след което за скечове и смехории. Когато децата желаят да гледат нещо просветително на български език, няма доста материал в YouTube ", регистрира проф. Бошнакова.
Според доц Петков саморегулацията и медийната просветеност са главните филтри за меродавност на информацията, които могат да се приложат към обществените мрежи. Те не могат да бъдат контролирани както обичайните медии, акцентира той. “Препоръките в края на плана ще бъдат в смисъл по какъв начин можем да подтикваме нашата просвета в тези платформи и тук е нужна държавна политика. Чехия е добър образец за това. Това е значимо за българската диаспора в чужбина ", сподели още Петков.
Професията инфлуенсър няма да почине, тъй като постоянно един човек оказва въздействие върху различен, безапелационна е Бошнакова. “Според мен обаче тези практики ще се върнат към същността на въздействието - то се базира на познания и експертиза повече от другите в избрана област, които водят до доверие. Нашето проучване демонстрира, че броят хора, които следват инфлуенсър единствено тъй като е прочут, понижава.Има завръщане към нишовите инфлуенсъри ", безапелационна е прох. Бошнакова.
“Интернет няма да преживее бърнаут - това е доста хубава система, която ни свързва. Видяхме в Инстаграм, че има две 00 в българските топ 100 - 0 профила с акцент вести и 0 с акцент храна. Надявам се тези ниши да бъдат запълнени по-бързо ", приключи доцент Петков.
Доц. Петков добави, че фактически същността на обществените мрежи се е изменила от първичния план. “Контролът на наличието е комплициран развой, по тази причина виждаме, че се стига до митинги и съд. Виждаме логаритми, които се пробват да постановат цензура. Видяхме, че изчезнаха профили заради тази цензура, освен това на известни персони ", добави събеседникът.
“Когато човек има меланхолия и членува в група в Reddit, в която има други като него, се оказва, че равнището на тревога спада. Сравнението обаче от време на време играе неприятна смешка - всичките ми другари имат нова кола, единствено аз отивам на работа с градски превоз. Всичките ми познати са на курорт, единствено аз зъзна в студената София - подобен вид паралели вършат потребителите на обществени мрежи ", открои Бошнакова. “Тези изводи обаче не дават отговор на действителността. Нормалното човешко държание в тези мрежи е да споделяме най-хубавото или най-лошото - няма приблизително състояние ", откроиха откривателите.
“Колкото и да се борят за различност, платформите са такива, каквито бяха първоначално. Проучването включва 10 страни, които изследвахме. Социални мрежи, в които има медийно наличие с вести и излъчвания, както и просветителни канали, участват доста мощно в част от тези страни. Ако вземем за образец YouTube, у нас тази платформа се употребява
най-вече за музика, след което за скечове и смехории. Когато децата желаят да гледат нещо просветително на български език, няма доста материал в YouTube ", регистрира проф. Бошнакова.
Според доц Петков саморегулацията и медийната просветеност са главните филтри за меродавност на информацията, които могат да се приложат към обществените мрежи. Те не могат да бъдат контролирани както обичайните медии, акцентира той. “Препоръките в края на плана ще бъдат в смисъл по какъв начин можем да подтикваме нашата просвета в тези платформи и тук е нужна държавна политика. Чехия е добър образец за това. Това е значимо за българската диаспора в чужбина ", сподели още Петков.
Професията инфлуенсър няма да почине, тъй като постоянно един човек оказва въздействие върху различен, безапелационна е Бошнакова. “Според мен обаче тези практики ще се върнат към същността на въздействието - то се базира на познания и експертиза повече от другите в избрана област, които водят до доверие. Нашето проучване демонстрира, че броят хора, които следват инфлуенсър единствено тъй като е прочут, понижава.Има завръщане към нишовите инфлуенсъри ", безапелационна е прох. Бошнакова.
“Интернет няма да преживее бърнаут - това е доста хубава система, която ни свързва. Видяхме в Инстаграм, че има две 00 в българските топ 100 - 0 профила с акцент вести и 0 с акцент храна. Надявам се тези ниши да бъдат запълнени по-бързо ", приключи доцент Петков.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ