Румънското малцинство в България се оплаква от липса на права
Представители на румънските общности в Украйна, Сърбия и България желаеха поддръжката на румънската страна за опазване на националната им еднаквост, като акцентираха неналичието на интерес от страна на управляващите в Букурещ към проблемите, пред които са изправени, оповестява организация Аджерпрес. Темата е била разисквана в границите на Летния университет в Извору Мурешулуй (окръг Харгита, Централна Румъния).
Представителят на румънците в България Иво Георгиев приказва за обстоятелството, че българската страна, член на Европейския съюз, не дава права на румънското малцинство и за това, че управляващите в Букурещ не поддържат тази общественост да резервира своята национална еднаквост, оповестява Аджерпрес.
Като представители на румънски общности в полемиката са взели участие още ръководителят на Асоциация „ Бесарабия “ на румънците от Одеса (Украйна) Анатол Попеску, ръководителят на Асоциацията за просвета на румънците/власите „ Ариадне Филум “ от Тимок (Източна Сърбия) Завиша Юр и ръководителят на Националния съвет на румънските национални малцинства от Вършац (Войводина, Сърбия) Стеван Михайлов.
Клаудиу Тързиу, ръководител на комисията за румънците в чужбина към румънския Сенат, също взе участие в Летния университет в Извору Мурешулуй и акцентира смисъла на създаването на тактика за румънците в чужбина. Тързиу сподели, че заключенията от полемиката с представителите на румънските общности би трябвало да бъдат признати от румънската страна и „ да се сътвори политика за румънците в чужбина и изключително за румънците към Румъния, които са подложени на все по-агресивен развой на асимилация и денационализация, чиито права не се зачитат в България, Сърбия, Гърция и Украйна ".
Председателят на асоциация „ Бесарабия “ на румънците в Одеса Анатол Попеску приказва за сложната обстановка с преподаването на румънски език. Той приказва за практики от руско време за делене на румънците в южна Бесарабия на румънци и молдовци, което по думите му е довело до изгубване на учебни заведения с преподаване на румънски език в региона. Анатол Попеску акцентира, че румънците в Украйна, в огромното си болшинство, са почтени хора, хиляди от тях са се записали в украинската войска и извършват дълга си като жители на украинската страна, а десетки са изгубили живота си във войната с Русия.
Завиша Юр, ръководител на асоциация на румънците от региона на Тимок в Сърбия, съобщи, че 300-те хиляди румънци в зоната водят непрекъсната борба за опазване на идентичността си, като се има поради, че не разполагат с образование на майчин език, културни институции или масмедии на румънски. Юр сподели, че сръбската страна води политика на денационализация на румънците в зоната и акцентира, че румънската общественост в Сърбия не получава никаква помощ от управляващите в Букурещ, а единствено от Румънската православна черква.
Председателят на Националния съвет на румънските национални малцинства във Вършац (Войводина) Стеван Михайлов сподели, че няма проблеми с правата на румънците там, само че има такива със запазването на образованието на майчин език. Михайлов също се оплака от неналичието на поддръжка от страна на румънската страна. Той даде образец с метода, по който Унгария поддържа своите общности в Чехия, Словакия и Сърбия да вземем за пример.
Представителят на румънците в България Иво Георгиев приказва за обстоятелството, че българската страна, член на Европейския съюз, не дава права на румънското малцинство и за това, че управляващите в Букурещ не поддържат тази общественост да резервира своята национална еднаквост, оповестява Аджерпрес.
Като представители на румънски общности в полемиката са взели участие още ръководителят на Асоциация „ Бесарабия “ на румънците от Одеса (Украйна) Анатол Попеску, ръководителят на Асоциацията за просвета на румънците/власите „ Ариадне Филум “ от Тимок (Източна Сърбия) Завиша Юр и ръководителят на Националния съвет на румънските национални малцинства от Вършац (Войводина, Сърбия) Стеван Михайлов.
Клаудиу Тързиу, ръководител на комисията за румънците в чужбина към румънския Сенат, също взе участие в Летния университет в Извору Мурешулуй и акцентира смисъла на създаването на тактика за румънците в чужбина. Тързиу сподели, че заключенията от полемиката с представителите на румънските общности би трябвало да бъдат признати от румънската страна и „ да се сътвори политика за румънците в чужбина и изключително за румънците към Румъния, които са подложени на все по-агресивен развой на асимилация и денационализация, чиито права не се зачитат в България, Сърбия, Гърция и Украйна ".
Председателят на асоциация „ Бесарабия “ на румънците в Одеса Анатол Попеску приказва за сложната обстановка с преподаването на румънски език. Той приказва за практики от руско време за делене на румънците в южна Бесарабия на румънци и молдовци, което по думите му е довело до изгубване на учебни заведения с преподаване на румънски език в региона. Анатол Попеску акцентира, че румънците в Украйна, в огромното си болшинство, са почтени хора, хиляди от тях са се записали в украинската войска и извършват дълга си като жители на украинската страна, а десетки са изгубили живота си във войната с Русия.
Завиша Юр, ръководител на асоциация на румънците от региона на Тимок в Сърбия, съобщи, че 300-те хиляди румънци в зоната водят непрекъсната борба за опазване на идентичността си, като се има поради, че не разполагат с образование на майчин език, културни институции или масмедии на румънски. Юр сподели, че сръбската страна води политика на денационализация на румънците в зоната и акцентира, че румънската общественост в Сърбия не получава никаква помощ от управляващите в Букурещ, а единствено от Румънската православна черква.
Председателят на Националния съвет на румънските национални малцинства във Вършац (Войводина) Стеван Михайлов сподели, че няма проблеми с правата на румънците там, само че има такива със запазването на образованието на майчин език. Михайлов също се оплака от неналичието на поддръжка от страна на румънската страна. Той даде образец с метода, по който Унгария поддържа своите общности в Чехия, Словакия и Сърбия да вземем за пример.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ