Българите пушат и консумират алкохол заради стрес и проблеми със съня, но 52% искат да се откажат от нездравословните навици
Представиха резултатите от най-голямото здравно изследване в Европа
Днес, 04.11.2025 година, на особено събитие на тематика „ Здравето в цифри: Как оценяваме и се грижим за здравето си? България в световното здравно огледало " бяха показани данните от най-голямото здравно изследване в Европа. То обгръща 27 000 респонденти сред 18 и 76 години от 22 страни, в това число България. Изследването е извършено онлайн по самодейност на фармацевтична компания СТАДА и обгръща пет тематични области: психологично здраве, превантивно здраве, метод на живот, грижа за себе си, система на опазване на здравето. Данните от него бяха показани от изпълнителния шеф на компанията в България и член на УС на БГФармА Стефан Динев.
Според изследването, 51% от европейците водят здравословен метод на живот, до момента в който България доста изостава с 40%. В същото време се потвърждава, че здравословният метод на живот се отплаща, както на тялото, по този начин и на духа. Според данните, от всички българи, които водят здравословен метод на живот, 94% са в положително психологично, а 88% - физическо здраве. Средно за Европа, тези проценти са 79 и 77%.
Най-голямо въздействие при взимането на решения, свързани със здравето, за българите оказват семейство (60%), сътрудник (56%), ОПЛ или различен доктор (44%) и другари (44%), следвани от фармацевт (26%), културни и религиозни вярвания (31%), сътрудници (23%), онлайн общности и конгреси (22%). Интересното е, че съвсем еднообразно въздействие върху решенията на българите имат правителство/институции (11%) и инфлуенсъри (10%).
Съществуват огромни разлики във усещането за физическо здраве в другите страни. 65% от българите се дефинират с доста положително физическо здраве, което е над междинното за страните взели участие в изследването (56%).
72% от респондентите споделят, че постоянно подхващат превантивни здравни ограничения (като банкет на витамини, минерали и добавки, здравословно хранене, упражнения), а 25% изрично не го вършат. Утвърдително на въпроса са дали отговор 62% от българите, което е под междинното за страните, взели участие в изследването. Най-честите ограничения, които взимат българите са: положителни хигиенични привички (69%), банкет на витамини и добавки (66%), здравословна диета (52%), физическа интензивност (50%).
По отношение на здравословното хранене се следи огромна бездна сред осъзнаването и действителните дейности. 87% от европейците и 85% от българите считат, че здравословното хранене спомага за попречване на болести. В същото време, здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.
Проучването обгръща и водещите три нездравословни държания - банкет на кафе и енергийни питиета, тютюнопушене и консумация на алкохол. Изводът е, че българите пушат и употребяват алкохол повече, търсейки решения на напрежението и проблемите със съня. Позитивното е, че 52% от интервюираните в България имат предпочитание да се откажат от нездравословните си привички, което е над междинното за Европа (49%).
Проучването демонстрира още, че повече от 1/3 от българите (37%) неглижират годишните профилактични прегледи, като най-редовни са хората над 55 години (69%), следвани от възрастовата група 35 - 54 година (61%) и 18 - 34 година (56%). На въпроса „ Защо не посещавате всички налични профилактични здравни прегледи? " 34% от българите споделят, че усещат, че нямат потребност от тях, 29% - не знаят какви прегледи би трябвало да си създадат, 20% - поради ограничавания достъп, 18% не могат да намерят време, на 15% са им прекомерно скъпи, 13% изпитват боязън от неприятна диагноза, на 9% са им неприятни. В същото време, малко над половината българи (53%) споделят, че получават увещание за профилактични прегледи, като най-често те са от персоналните лекари (34%), следвани от семейство и другари (11%) и експерт (9%). Близо половината от интервюираните у нас (49%) декларират още, че са задоволени от превантивните услуги, които се оферират от здравната система в страната.
Проучването демонстрира, че доверието в здравната система е нежно. 37% от българите, при приблизително за Европа 58%, са удовлетворени от системата на опазване на здравето. Като цяло, българските жители нямат чувството, че имат еднакъв достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% считат, че здравната система е обективна, при 51% приблизително за Европа.
С най-голямо доверие се употребяват общопрактикуващите лекари (56%), учените (55%) и фармацевтите (48%), следвани от други медицински експерти (45%), Гугъл (28%), изкуствен интелект (17%), здравни инфлуенсъри (8%) и политици (3%).
Въпреки бързото нахлуване на AI, недоверието към новите технологии към момента доминира. На въпрос „ Бихте ли обмислили да получите консултация от AI, вместо да посетите доктор? " 41% от българите са дали отговор утвърдително, при междинни за европейските страни 39%. Отвореността към изкуствения разсъдък в опазването на здравето се дължи най-вече на достъпността и удобството.
Според изследването, 80% от българите се дефинират в положително психологично здраве, при приблизително за Европа 64%. В същото време, 59% от българите декларират, че в този момент или в предишното са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето (8% в миг на прегаряне, 19% - на ръба, 32% са го изпитали в миналото). Само един от 10 българи търси поддръжка за психологичното си здраве. Причината - 38% от сънародниците ни не имат вяра, че биха им помогнали. 20% не го вършат, защото не могат да си го разрешат, за 14% това би било прочувствено изтощително. 6% не търсят поддръжка, поради стигмата, а други 6%, поради липса на поддръжка от семейство и другари. Анализът сочи, че неприятното психологично здраве блокира здравословните привички и води до възходящи стопански разноски.
Резултатите от изследването бяха разисквани в спорен панел с модератор телевизионният водещ и публицист Бойко Василев.
„ В България направихме прекомерно пазарна системата на опазването на здравето и оставихме на назад във времето най-важното - нейните обществени функционалности ", сподели проф. доктор Григор Димитров - член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и добави, че от десетилетия здравната система не е приоритет на държавната политика, тъй като за сферата се отделя към 11.5% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европа за опазване на здравето се отделят към три пъти повече средства.
Проф. доктор Иван Груев, дм - предстоящ ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, сподели: „ Настъпило е времето, в което ние лекарите би трябвало да се обърнем към обществото. Трябва да се научим на наличен, понятен език, даже и да забележим резултатите чак след 20 години ". Той разяснява, че данните от изследването не са изненада за експертите, които следят едно радикализиране на българите във връзка с здравословния метод на живот. От една страна са затлъстелите и обездвижени хора, най-вече мъже, а въпреки това са една по-малка дейна група хора, които се грижат за здравето си и живеят със здравословни привички.
Клиничният психолог и учител по психоанализа и психосоматика доктор Велислава Донкина добави, че проучването ясно разкрива пропастта сред това, което хората заявяват, и метода, по който действително живеят в всекидневието си. „ Казваме, че се усещаме прелестно душевен, само че в това време признаем, че сме преуморени и в бърнаут ", уточни тя. Д-р Донкина акцентира, че тази липса на сдържаност към личното ни прочувствено и физическо положение стои в основата на редица модерни проблеми - експанзия измежду деца и младежи, както и корист с алкохол и други вещества.
За СТАДА:
Фармацевтичната компания СТАДА е основана през 1895 година в Германия. Към днешна дата в нея работят близо 12 000 души. Годишният оборот на компанията надвишава 4 милиарда евро, като продуктите на СТАДА се продават допълнително от 100 страни.
В България тя има над 130 чиновници и доставя до пациентите в страната над 300 продукта. СТАДА България се подрежда на трето място в страната по брой продадени опаковки - към 14 млн. на годишна база.
Днес, 04.11.2025 година, на особено събитие на тематика „ Здравето в цифри: Как оценяваме и се грижим за здравето си? България в световното здравно огледало " бяха показани данните от най-голямото здравно изследване в Европа. То обгръща 27 000 респонденти сред 18 и 76 години от 22 страни, в това число България. Изследването е извършено онлайн по самодейност на фармацевтична компания СТАДА и обгръща пет тематични области: психологично здраве, превантивно здраве, метод на живот, грижа за себе си, система на опазване на здравето. Данните от него бяха показани от изпълнителния шеф на компанията в България и член на УС на БГФармА Стефан Динев.
Според изследването, 51% от европейците водят здравословен метод на живот, до момента в който България доста изостава с 40%. В същото време се потвърждава, че здравословният метод на живот се отплаща, както на тялото, по този начин и на духа. Според данните, от всички българи, които водят здравословен метод на живот, 94% са в положително психологично, а 88% - физическо здраве. Средно за Европа, тези проценти са 79 и 77%.
Най-голямо въздействие при взимането на решения, свързани със здравето, за българите оказват семейство (60%), сътрудник (56%), ОПЛ или различен доктор (44%) и другари (44%), следвани от фармацевт (26%), културни и религиозни вярвания (31%), сътрудници (23%), онлайн общности и конгреси (22%). Интересното е, че съвсем еднообразно въздействие върху решенията на българите имат правителство/институции (11%) и инфлуенсъри (10%).
Съществуват огромни разлики във усещането за физическо здраве в другите страни. 65% от българите се дефинират с доста положително физическо здраве, което е над междинното за страните взели участие в изследването (56%).
72% от респондентите споделят, че постоянно подхващат превантивни здравни ограничения (като банкет на витамини, минерали и добавки, здравословно хранене, упражнения), а 25% изрично не го вършат. Утвърдително на въпроса са дали отговор 62% от българите, което е под междинното за страните, взели участие в изследването. Най-честите ограничения, които взимат българите са: положителни хигиенични привички (69%), банкет на витамини и добавки (66%), здравословна диета (52%), физическа интензивност (50%).
По отношение на здравословното хранене се следи огромна бездна сред осъзнаването и действителните дейности. 87% от европейците и 85% от българите считат, че здравословното хранене спомага за попречване на болести. В същото време, здравословно се хранят 57% от европейците и 52% от българите.
Проучването обгръща и водещите три нездравословни държания - банкет на кафе и енергийни питиета, тютюнопушене и консумация на алкохол. Изводът е, че българите пушат и употребяват алкохол повече, търсейки решения на напрежението и проблемите със съня. Позитивното е, че 52% от интервюираните в България имат предпочитание да се откажат от нездравословните си привички, което е над междинното за Европа (49%).
Проучването демонстрира още, че повече от 1/3 от българите (37%) неглижират годишните профилактични прегледи, като най-редовни са хората над 55 години (69%), следвани от възрастовата група 35 - 54 година (61%) и 18 - 34 година (56%). На въпроса „ Защо не посещавате всички налични профилактични здравни прегледи? " 34% от българите споделят, че усещат, че нямат потребност от тях, 29% - не знаят какви прегледи би трябвало да си създадат, 20% - поради ограничавания достъп, 18% не могат да намерят време, на 15% са им прекомерно скъпи, 13% изпитват боязън от неприятна диагноза, на 9% са им неприятни. В същото време, малко над половината българи (53%) споделят, че получават увещание за профилактични прегледи, като най-често те са от персоналните лекари (34%), следвани от семейство и другари (11%) и експерт (9%). Близо половината от интервюираните у нас (49%) декларират още, че са задоволени от превантивните услуги, които се оферират от здравната система в страната.
Проучването демонстрира, че доверието в здравната система е нежно. 37% от българите, при приблизително за Европа 58%, са удовлетворени от системата на опазване на здравето. Като цяло, българските жители нямат чувството, че имат еднакъв достъп до медицински грижи и услуги. Само 28% считат, че здравната система е обективна, при 51% приблизително за Европа.
С най-голямо доверие се употребяват общопрактикуващите лекари (56%), учените (55%) и фармацевтите (48%), следвани от други медицински експерти (45%), Гугъл (28%), изкуствен интелект (17%), здравни инфлуенсъри (8%) и политици (3%).
Въпреки бързото нахлуване на AI, недоверието към новите технологии към момента доминира. На въпрос „ Бихте ли обмислили да получите консултация от AI, вместо да посетите доктор? " 41% от българите са дали отговор утвърдително, при междинни за европейските страни 39%. Отвореността към изкуствения разсъдък в опазването на здравето се дължи най-вече на достъпността и удобството.
Според изследването, 80% от българите се дефинират в положително психологично здраве, при приблизително за Европа 64%. В същото време, 59% от българите декларират, че в този момент или в предишното са имали бърнаут или са били на ръба на прегарянето (8% в миг на прегаряне, 19% - на ръба, 32% са го изпитали в миналото). Само един от 10 българи търси поддръжка за психологичното си здраве. Причината - 38% от сънародниците ни не имат вяра, че биха им помогнали. 20% не го вършат, защото не могат да си го разрешат, за 14% това би било прочувствено изтощително. 6% не търсят поддръжка, поради стигмата, а други 6%, поради липса на поддръжка от семейство и другари. Анализът сочи, че неприятното психологично здраве блокира здравословните привички и води до възходящи стопански разноски.
Резултатите от изследването бяха разисквани в спорен панел с модератор телевизионният водещ и публицист Бойко Василев.
„ В България направихме прекомерно пазарна системата на опазването на здравето и оставихме на назад във времето най-важното - нейните обществени функционалности ", сподели проф. доктор Григор Димитров - член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и добави, че от десетилетия здравната система не е приоритет на държавната политика, тъй като за сферата се отделя към 11.5% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който в Европа за опазване на здравето се отделят към три пъти повече средства.
Проф. доктор Иван Груев, дм - предстоящ ръководител на Дружеството на кардиолозите в България, сподели: „ Настъпило е времето, в което ние лекарите би трябвало да се обърнем към обществото. Трябва да се научим на наличен, понятен език, даже и да забележим резултатите чак след 20 години ". Той разяснява, че данните от изследването не са изненада за експертите, които следят едно радикализиране на българите във връзка с здравословния метод на живот. От една страна са затлъстелите и обездвижени хора, най-вече мъже, а въпреки това са една по-малка дейна група хора, които се грижат за здравето си и живеят със здравословни привички.
Клиничният психолог и учител по психоанализа и психосоматика доктор Велислава Донкина добави, че проучването ясно разкрива пропастта сред това, което хората заявяват, и метода, по който действително живеят в всекидневието си. „ Казваме, че се усещаме прелестно душевен, само че в това време признаем, че сме преуморени и в бърнаут ", уточни тя. Д-р Донкина акцентира, че тази липса на сдържаност към личното ни прочувствено и физическо положение стои в основата на редица модерни проблеми - експанзия измежду деца и младежи, както и корист с алкохол и други вещества.
За СТАДА:
Фармацевтичната компания СТАДА е основана през 1895 година в Германия. Към днешна дата в нея работят близо 12 000 души. Годишният оборот на компанията надвишава 4 милиарда евро, като продуктите на СТАДА се продават допълнително от 100 страни.
В България тя има над 130 чиновници и доставя до пациентите в страната над 300 продукта. СТАДА България се подрежда на трето място в страната по брой продадени опаковки - към 14 млн. на годишна база.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ